Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №

                                           гр.Варна 05.03.2010 г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на пети февруари две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов                         

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева        

                                                                                 Димитър Димитров

Секретар Г.Н.

Прокурор АННА ПОМАКОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №359 по описа за 2009 г.

         Въззивното производство е образувано по жалба на подс.С.К.С. срещу присъдата на ОС-Шумен постановена на 30.09.2009 г. по НОХД №421/2009 г., с която подс.С.С. е бил признат за виновен и на основание чл.199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от пет години, като същото е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим.

         На основание чл.68 ал.1 от НК е постановил подс.С.С. да изтърпи и наказанието-лишаване от свобода за срок от една година, наложено с присъда №1239 от 02.10.2007 г. на Бургаския районен съд, в сила от 18.10.2007 г., чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

         Осъдил е подс.С.С. да заплати сума в размер на 3 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Отхвърлил е гр.иск до първоначално предявения размер, както и предявения гр.иск за имуществени вреди.

         Недоволен от така постановената присъда е останал подс.С., като в подадената жалба се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Отрича се авторството на деянието от подс.С.. Моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав.

         В с.з. защитата на подс.С. поддържа депозираната жалба и моли съда да уважи същата, като отмени присъдата на ОС-Шумен и оправдае подзащитния му.

         Представителя на АП-Варна изразява становище, че жалбата на подс.С. е неоснователна, а присъдата на ШОС следва да бъде потвърдена.

         В последната си дума подс.С. заявява, че ако е бил виновен и той, като останалите осъдени лица по това дело е щял да сключи споразумение. Желае да бъде оправдан.

         Въззивната инстанци, като разгледа становището на страните и провери закоността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда изцяло и на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият С.К.С. и свидетелите М.А. С., А.А.С. и К.А.С. живеят в гр.Шумен. На 15.02.2009 г. четиримата след употреба на алкохол, решили да се разходят из центъра на града. В близост до сградата на драматичния театър. Те се движели по двама, като напред вървели К.А.С. и М.А. С., а във втората група били А.А.С. и С.К.С.. Първите двама забелязали св.Г.С.Г.,*** от сградата на театъра. Мартин С. приближил пострадалия и поискал огънче, като го хванал за лявото рамо от към гърба. Г. се опитал да го избута за да се освободи, но последвал удар в областта на лицето, в резултат на който паднал на земята. Другите трима-К.С., А.С. и С.С. също започнали да нанасят удари с юмруци и ритници по цялото тяло на Г.. В резултат на ударите, пострадалия почувствал силна болка в глезена на десния крак. След като сломили съпротивата му, те пребъркали джобовете му и отнели-мобилен телефон марка „Бенкю-Сименс” А31, мобилен телефон марка „Сименс” А 60 и двадесет лева. Подсъдимият С.С. държал пострадалия за да не мърда, а А.С. изваждал горепосочените вещи от джобовете му. След като приключило нападението, четиримата нападатели избягали от местопроизшествието.  Подсъдимият С.К.С. взел единия от мобилните телефони от А.С. след което се разделили.

         На 18.02.2009 г. подс.С. срещнал св.Я. Г.. По време на разговора им, подс.С. показал на св.Г. мобилен телефон марка „Бенкю Семунс” черен на цвят. Телефона харесал на Г., а подс.С. предложил да си разменят телефоните, като уверил свидетеля, че телефона е нов. Г. поставил своята СИМ карта и започнал да ползва телефона. На 20.02.2009 г. от служител на МВР разбрал, че телефона който е взел от С. е краден и незабавно го предал.

         Стойността на инкриминираното имущество е 140 лева.              

         Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд относно установената фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.

         Възраженията в жалбата и в с.з. направени от защитата на подс.С.К.С. са неоснователни по следните съображения:

         Оспорва се авторството на деянието извършено от подс.С.. Последният твърди, че не е участвал в нападението на Г., а е разтървавал останалите трима извършители. От обясненията дадени пред съдия останалите трима извършители най-подробно са разказали кой какви действия е извършвал по време на грабежа. Тези обяснения впоследствие са били променени за да бъде изградена защитната версия на подс.С.. Правилно ОС-Шумен не е  кредитирал последващите им показания, като свидетели по делото, тъй като в първоначалните им разпити се съдържат подробни факти, относно нападението и отнетите вещи от пострадалия.

         След като подс.С. е имал намерението да е умиротворител и е видял, че въпросните вещи са отнети с насилие от пострадалия, защо е взел мобилния телефон, очевидно обект на престъпление. След като у него не е съществувала мисълта да ограбва заедно с останалите, защо един от предметите на престъплението е взел той. За да се уличи сам в престъпление? В последствие го заменил, след като уверил св.Я. Г., че телефона е нов. След като телефона изглеждал, като нов, защо е искал да се отърве от него? Просто е знаел, че е придобит чрез престъпление в което е участвал и той.

         Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ШОС относно авторството на деянието извършено от подс.С.. Участието му в извършване на престъплението е доказано по безспорен начин по делото, предвид събраните доказателства.

         Възражението, че по делото не е изяснено кой какви удари е нанесъл на пострадалия всеки един от извършителите е неоснователно, тъй като общността на умисъла ги изправя пред отговорността всеки един от тях да носи вина за всеки нанесен удар независимо от кого е причинен. В тази насока е и практиката на ВКС на РБ.

         Относно наложеното наказание на подс.С. съдът счита, че е определено справедливо, след като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, същото е съобразено със степента на обществена опасност както на деянието, така и на неговата личност.

         Размера на наказанието е определен в минималния такъв предвиден в законовата норма за това престъпление, въпреки, че същия е бил осъден и настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното му наложено наказание.

         Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита, че присъдата по отношение на подс.С. следва да бъде потвърдена, като законосъобразна, правилна и обоснована.

         При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивната инстанция неконстатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на присъдата.

         Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

                                    Р   Е    Ш    И:

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Шумен, постановена на 30.09.2009 год. по НОХД №421/2009 год. по отношение на подс.С.К.С. ЕГН **********.

         Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ1.

                                                                                                             2.