РЕШЕНИЕ от 20.11.2007 г. гр. Варна на Варненският апелативен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 354 по описа за 2007 год. За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Д.И.Д., чрез защитниците му адв. Б.Ц.и Е.С., подсъдим по нохд № 653/2005 г. по описа на Добричкия окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 12.07.2007г., с която същият е признат за виновен по чл.116 ал.1 т.б пр.2 и т.9 НК вр.чл.54 НК. В жалбата се навеждат основания за необоснованост, незаконосъобразност поради нарушение на процесуалния и материалния закон на атакуваната присъда. Моли настоящата инстанция да отмени същата като постанови нова оправдателна такава или върне делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Алтернативно в с.з. се прави искане и за намаление на наложеното наказание.

Гражданският ищец изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 12.07.2007 г., постановена по нохд № 653/2005 г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Д.И.Д. за виновен в това, че на 12.07.2005 г. в гр.Б., предумишлено умъртвил Д. Х. Д. от с.гр. по особено мъчителен начин и на основание чл.116 ал.1 т.б пр.2 и 9 НК вр.чл.115 и чл.54 НК му е определил наказание от деветнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при усилено строг първоначален режим. Осъдил го е да заплати на М. Д.К. и Х.Д.К. по 15 000 лв., а на С.Д.Д. и Х. Д. Д. - по 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законните лихви, като е отхвърлил исковете в останалата им част. Осъдил е подсъдимия да заплати и съответните такси и разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат Добричкият окръжен съд е приел за установено следното:

Подсъдимият Д. сключил гр. брак с постр. Д.Д. през м.октомври 1987 г. От брака си имат две деца – С.- род. 1989 г. и Х.- род. 1991 г. Първоначално живеели при родителите на пострадалата, но поради възникнали конфликти, основно поради поведението на подсъдимия, се наложило да се преместят. В този период подсъдимият, който тогава бил служител в РПУ Б., заплашвал тъста си с нож и пистолет при скандали по повод желанието му да строи в имота на последния без негово съгласие. След това семейството заживяло при родителите на подсъдимия, но отново поради имуществени претенции на подсъдимия се наложило да напуснат и този дом. По повод тези конфликти подсъдимия прекратил всякакви отношения с родителите си и забранил на децата си да им се обаждат и да контактуват с тях.

През м.април 1993 г. семейството закупило апартамент в Б., но отношенията между съпрузите се изостряло все повече. Подсъдимия престанал да дава средства, отказвал да се храни с тях за да не дава пари. Заживели в отделни стаи. Въпреки това подсъдимия проявявал силна ревност към съпругата си, тормозел я непрекъснато, следял я , обиждал я, вдигал й скандали. Обвинил прекия й ръководител в изнасилване, като накарал съпругата си да подаде жалба в РПУ Б. и заплашил сестра й, свид. А.Н. да напише показания в този смисъл като в противен случай щял да убие Д. Д.. Скандалите подсъдимия правил и на работното й място и пред децата. Пред дъщеря си Х. заявявал, че ще убие жена си с отвертка докато спи, настоявал тя да му "припише" апартамента, заплашвал я с пистолет. През м.октомври 2003 г. подсъдимият събрал багажа на пострадалата и я изгонил от семейното жилище. Наложило се Д. да се установи да живее при своя позната, а през м.ноември успяла да наеме жилище и прибрала при себе си и децата. В същата квартира живеела и свид. С.И.. Пострадалата работела на две места за да издържа децата си - от ОБ.ОО ч. до 13.30 ч. работела в сладкарски цех в Б. след което от 15.00 до 20.00 ч. работела във фризьорски салон в КК "Албена". Забелязала и споделила с близките си, че била следена всяка сутрин и вечер от подсъдимия, споделяла също че той я заплашвал и била притеснена за живота си. Подсъдимият я спирал на публични места, обиждал я пред хората като веднъж това станало в присъствието и на свид. С.И.. Разпродал голяма част от покъщнината, занемарил жилището, където нямало ток и вода. В началото на 2004 г. започнал да настоява пред съпругата си да се съгласи да продадат жилището, но отказал да даде половината сума на децата си и Д. отказала да се съгласи. Тогава той я заплашил "че ще лежи два метра под земята". По този повод тя подала жалба до РПУ Б.. През м.май 2005 г. постр. Д. подала молба да развод и поискала привременни мерки относно ползуването на жилището и родителските права. Първото заседание по делото било на 13.0б.05 г. където бил представен доклад на отдела за "Закрила на детето", който потвърждавал изложеното от пострадалата в молбата. Второто заседание по делото не се провело поради представен болничен лист от подсъдимия за времето от 27.06 до 01.07, който бил на лечение в Д. Веднага след връщането му, подсъдимия отново започнал да преследва пострадалата, да й отправя заплахи, настоявал да се откаже от развода и даде съгласие за продажбата на апартамента. На 02.07. постр. Д. се оплакала на сестра си от поведението на подсъдимия, а в разговор с майка си питала къде биха я погребали. Заседанието по същество на делото било насрочено за 14.07.05 г. На 11.07.05 г. около 22.30 ч. поде. Д. неочаквано отишъл в дома на свид. Д.С. в гр.Д., с когото били колеги от полицията. Помолил да пренощува там като обяснил, че има работа сутринта в града и свидетеля да го събуди в ОЗ ч. Не дал повече обяснения къде и каква работа има по това време в гр.Д..

На 12.07. в 04.50 ч. постр. Д.Д. излязла от квартирата си и тръгнала да работа като винаги минавала по един и същ маршрут - покрай блокове 31 и 32, зад двора на ТПК и Школата за шофьори. На това място била нападната като й били нанесени множество, над 10, прободно-порезни рани. Виковете й за помощ събудили свид. Д. С., живуща в бл.31, който изпратила съпруга си М. С. да види какво става. Той й казал, че около гаражите лежи жена в локва кръв и С. незабавно подала сигнал в Бърза помощ. Свид. С. се върнал на мястото където се намирал и свид. Н.Д., който пък уведомил полицията. Междувременно свид. М.Н., пазач в школата, също бил чул викове за помощ и от прозореца забелязал бягащ мъж на около 40-45 год, среден на ръст между 1,65 - 1,75 м, който носел нещо подобно на пръчка, дълга 1-1,5 м. но не може да даде по -подробно описание.

На мястото на инцидента пристигнала патрулна кола със свидетелите Г.Г. и Ц.С.. Те заварили жена в безпомощно състояние, дишала тежко, с хрипове, но била адекватна и контактна. На въпроса им "Кой го направи?" отговорила "Мъжа ми ме преби, с остър кол ми проби гушата, не мога да дишам, студено ми е, дръпни ми полата, помогнете ми..."Заявила недвусмислено, че нападателя е съпруга й "Д.Д." Свид.М.С. се поинтересувал какво е станало и от полицейските служители разбрал, че жената е пребита от мъжа си. Междувременно пристигнал и автомобила на "Бърза помощ", управляван от свид. В. и с д-р М. П., в екипа. Двамата още д пристигането си чули как полицейските служители разпитват пострадалата и тя отговаря, че нападателят е мъжът й. След отвеждането на пострадалата в болницата, тя била адекватна, казала името си и адреса си. Поради острата кръвозагуба се наложило да бъде транспортирана до гр.Д. но въпреки оказаната мед. помощ починала на операционната маса.

Подсъдимия не бил намерен в дома си и бил обявен за издирване. Същия ден след Ю.ООч. бил задържан в заведение в гр.И.. Там той се бил срещнал със свои роднини - свид. М. М. и П.М. Бил видимо спокоен, оплаквал се от здравето си, не е споменавал семейството си. Свидетелите отбелязват, че по това време косата му е била дълга до средата или основата на врата. Свид. П. М. сочи, че за последен път е виждал подсъдимия през 2000 г. а свид. М.М. - около 1989 г. и двамата не са поддържали някакви близки отношения с него.

От изготвената СМЕ се установяват 13 бр. рани подробно описани като за смъртоносна се приема рана №9, чийто ранев канал преминава през коремната кухина с прерязване на десния лоб на черния дроб и стомаха и достигащ до стената на коремната аорта в дясно. Единадесет от раните са прободно-порезни, нанесени с 11 удара , по-голяма част със значителна сила и за кратък интервал от време, с посока отпред-назад, отгоре- надолу и от дясно-наляво. Нараняванията могат да бъдат получени както в изправено или леко приведено положение, така и в легнало по гръб. Рани 12 и 13 по лявата ръка са описани като "защитни", а счупването на дясната слепоочна кост с импресия на фрагмент, както и ожулването под брадичката и кръвонасяданията на меките черепни обвивки са в резултат на удари с или върху тъп твърд предмет с ограничена удряща повърхност. Прободно порезните рани са нанесени с предмет с остър връх и един режещ ръб. От вида на рана №7 се приема, че

ширината на острието е била не по-малка от 2,5 см., а общата дължина на оръдието е била не по-малка от 15 см. с оглед дълбочината на раневия канал на рана №9. Непосредствена причина за смъртта на пострадалата е остра анемия след кръвозагуба в следствие от прободно-порезните наранявания. Пра нанасянето на ударите и след това пострадалата е могла да извършва активни телодвижения, била е в съзнание, могла е да говори и е чувствала силни болки. Осъзнавала е какво се случва с нея.

От СПЕ на подсъдимия Д. се установява, че той страда от личностово разстройство от смесен тип с преобладаване на параноидни личностови черти - отклонения в емоционалната и волева или нагонна дейност, които обаче не са психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства -показания на свидетели, СМЕ, СПЕ, протокол за оглед, фотоалбум характеристика и др.

По жалбата на подсъдимия:

Подсъдимият не се признава за виновен и отрича да е бил въобще на процесното място. В с.з. пред първата инстанция е отказал да дава показания и да отговаря на въпроси свързани с обвинението. В последната си дума пред настоящата инстанция заявява, че пострадалата е заявявала, че ще му създаде "някаква ситуация" само и само да спечели бракоразводното дело.

Правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е възприел тезата на подсъдимия като защитна. Обясненията му са противоречиви, нелогични и не кореспондират с нито едно от останалите събрани доказателства.

По несъмнен начин са установени изключително обтегнатите отношения между двамата съпрузи. Установен е непрекъснатия психически тормоз, упражняван от подсъдимия над пострадалата, обидното му и унизително отношение към нея дори и пред децата им, маниакалните изблици на ревност и на публични места, непрекъснатите заплахи за лишаване от живот. "Раздразнението" му към Д. е взело връх след подадената от нея молба за развод и реалната възможност тя да спечели делото като да получи развод по негова вина, родителските права и най-вече ползуването на семейното жилище. Тази ситуация го е подтиквала да "си отмъсти" да "накаже невярната съпруга" и най-вече да съхрани за себе си имуществото - очевидно превърнало се в мания. Установен факт са домогванията му по всякакъв начин и с всякакви средства до имотни

облаги довели и до разрив в отношенията както с родителите на съпругата му, така и със собствените му родители.

Реалността и сериозността на заплахите се установяват както от подадените жалби пред ПРУ Б., така и от показанията на свидетелките В., И., майката, сестрата и дори децата на пострадалата. Установява се и непрекъснатото следене от страна на подсъдимия на пострадалата, познаването на нейния режим, навици и маршрут на предвижване.

Правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че подсъдимият е планирал и подготвил своите действия, знаел е от къде и в какъв час ще мине жертвата. Нападението е било изключително бързо и изключително жестоко - нанесени за 13 рани, черепа е счупен с един единствен жесток удар, гърлото й е пробито, може би за да не може да вика, наръгана е и в жизнено важни органи. Очевидно жертвата се е съпротивлявала активно, тъй като са установени т.нар. "защитни рани". Всичко това говори за проявена невероятна ненавист към пострадалата, към огромно желание за мъст, за причиняване на много силна болка. Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетелите полицаи и мед. работници, които твърдят, че пострадалата е казала кой я е нападнал и е съобщила името му и че това е бил съпругът й Д. Д.. Тези свидетели са абсолютно незаинтересовани, не познават подсъдимия, нито знаят името му към този момент. Косвено се кредитира и казаното от пострадалата. Не е логично в състоянието в което тя се е намирала към този момент - с пробито гърло, със счупен череп, с прободна рана в стомаха да съобщи факт, който не отговаря на истината само и с единствена цел да злепостави подсъдимия и както той заявява "да спечели бракоразводното дело". В това й състояние, на прага на смъртта, тя едва ли ще мисли за бракоразводното дело и как да "фабрикува" доказателства в своя полза.

Обстоятелството, че е била адекватна се установява и от данните, които е съобщила на полицаите и мед. лице за начина на извършване на деянието - че е била пребита с кол, че й е пробито гърлото. Тези данни се потвърждават и от обективните медицински находки, констатирани от съдебния медик. Ясно са отграничени прободно-порезните и порезните наранявания и счупванията нанесени с твърд тъп предмет.

Дадените сведения от пострадалата, обективирани в показанията на разпитаните свидетели, кореспондират и с показанията на свид. Митко Николов, който е забелязал притичващ между блоковете мъж с нещо като пръчка в ръка. Даденото от него бегло описание съвпада с това на подсъдимия в общи линии. Този факт не може да се приеме

за пряко доказателство, но съпоставено с останалите преки и косвени доказателства насочва безусловно към подсъдимия.

Освен изявлението на пострадалата, възприето от разпитаните свидетели налице са и редица косвени доказателства водещи до обоснования извод за авторството на деянието.

Съвсем нелогично и безсмислено е поведението на подсъдимия преди и след инцидента. Единствено с цел да си създаде алиби /макар и твърде нескопосно/ той се появява в късните часове на нощта на 11.07.05г. в дома на свид. С. в гр.Д. като го моли да остане да пренощува там, но иска да бъде събуден в ОЗ.ООч., тъй като имал някаква работа в този град. Странно каква работа може да има в ОЗ.ООч. в град, който е на 35 км./вж пътна карта на Б-я/ от мястото, където живее и от където би могъл съвсем спокойно да се предвижи. Единственото обяснение е, че е искал да бъде видян в този град и в този час то лица, които биха могли да свидетелстват за този факт. Още по-странно е защо се е озовал около Ю.ООч. в гр.И., където пък въобще не е имал работа, защо е потърсил свои роднини, с които не се виждал и не е контактувал от години. Отговорът е същия - да бъде видян на това място, в този част и този факт да може да бъде потвърден от хора, които го познават.

Както вече беше посочено, разстоянието между гр.Д. и гр.Б. е 35 км. и спокойно може да бъде преодоляно за времето от ОЗ.ООч. до 04.50 ч. и подсъдимия да е имал обективната възможност да бъде на мястото на инцидента в посочения час. Имал е и достатъчно време след това да се преоблече и да пропътува разстоянието до гр.Исперих, за да бъде там около Ю.ООч. на 12.07.05 г.

Твърдението на подсъдимия, че поради хирургична интервенция на ръката му не би могъл да извърши вмененото му престъпление е несъстоятелно. По делото са събрани достатъчно доказателства, че той е постъпил на лечение в болницата в гр.Д. за периода 18-21.май 2004 г. с диагноза за заболяване, водещо до ограничаване разгъването в лява лакътна става, придружено с оток, подуване и намалена мускулна сила. След операция изписан без усложнения и неблагополучия. Между 19 и 29. април 2005 г. постъпил в същата болница със същата диагноза но на дясна ръка. Изписан с постигнат позитивен резултат и оздравителен период от не повече от три седмици. Към 27.06.05 г. подсъдимият отново постъпил във въпросното здравно заведение като е констатирано неболезнено образувание в областта на дясна лакътна става, аспирирано чрез дрен. Подсъдимият е бил изписан на 01.07. в добро състояние с неограничена раздвиженост на лакътната става. Съгласно назначената и изслушана в с.з. СМЕ към момента на извършване на

деянието подсъдимият не е имал затруднения в движението на ръцете и е нямало обективна пречка за осъществяване на основните функции на крайниците т.е. подсъдимият е имал възможност и е бил в състояние да нанесе инкриминираните удари.

Защитата на подсъдимия твърди нарушение на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото му на защита и по конкретно на чл.ЮЗ и 107 НПК. Тези текстове касаят събирането на доказателства като не се сочи кое точно доказателство не е събрано по реда на НПК и кое доказателство е отказано да бъде събрано. Настоящата инстанция не намери такова нарушение на правото на защита на подсъдимия. Той е бил с адвокатска защита от началния момент на досъдебното производство, запознавал се е с всички доказателства, имал е възможност да направи своите искания и изявления.

Твърдяното обстоятелство, че по подсъдимия не са били намерени биологични следи не води автоматично до категоричния извод, че той не е автор на деянието. Напротив, той е имал достатъчно време да заличи всякакви следи по себе си, както и да унищожи дрехите, с които е бил. В този смисъл няма категорични доказателства, с какво е бил облечен преди деянието /свид. С. не може да опише облеклото му/. При така установените множество удари /не по-малко от 13/, факта че по дрехите му при задържането не е имало следи от кръв или друг биологичен материал, може да се предположи, че подсъдимият е имал възможност да ги смени. Това предположение обаче в никакъв случай не разколебава основния извод за авторството на деянието.

Предвид изложеното обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод за виновното поведение на подсъдимия. Изложените от него мотиви се възприемат изцяло и от настоящата инстанция.

Обосновано и законосъобразно съдът е приел квалификацията по чл.116 ал.1 т.б пр.2 и т.9 НК.

Установен е мотива за извършване на деянието, то е извършено предумишлено, при пряк умисъл, чрез активни действия от страна на подсъдимия, който е причакал жертвата си, нанесъл множество удари със значителна сила с нож с дължина на острието не по-малка от 15 см. и заострен кол в жизнено важни области и е целял умъртвяването й. Решението за деянието е взето предварително, в спокойна обстановка, даваща възможност да се преценят мотивите, ползите, мястото, времето, механизма и оръжията, последиците, както и възможностите да се избегне отговорността.

По отношение размера на определеното наказание, съдът е определил такова в размер на деветнадесет години лишаване от

свобода, като е преценил, че липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отчел е всички смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, здравословното му състояние, както и отегчаващите такива -недобрите характеристични данни. Отчел е особено завишената степен на обществена опасност на деянието - едно от най-тежките престъпления в НК, особено имайки предвид и връзката му в жертвата, тежките последици за децата им. Съдът е наложил наказание по най-леката алтернатива от предвидените наказания в чл.ИбНК.

Тук следва да се отбележи, че настоящата инстанция възприема, че решаващият съд е допуснал техническа грешка в израза "...следва да определи значително над средния, под минималния предел..." на л. 12, втори абзац от мотивите, като явно съдът е имал предвид "...под максималния размер..." и че не се касае до противоречия в мотивите и присъдата.

Поради тези съображения Апелативният съд намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда.

По отношение гражданско осъдителната част фактически липсва жалба. Установена е причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат, авторството, както и наличието на причинени неимуществени вреди на наследниците на починалата Д.Д., които подсъдимия следва да репарира. Уваженият размер на гражданските искове е съобразен с изискванията на чл.52 и сл. от ЗЗД.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 12.07.2007 г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 653/2005г. в по отношение на подсъдимия Д.И. Д..

С решение № 64 от 04.04.2008 година на ВКС е оставено в сила решението на Апелативен съд – Варна.