Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

               Варна  , 22 ноември  2010 г.

                                   В името на народа

   Варненският апелативен съд,  наказателно отделение,в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

                                            Председател:Божидар Манев

                                                   Членове:Живка Денева

                                                                Димитър Димитров

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Йорданка Стайкова разгледа наказателно дело № 350 по описа за 2010 година докладвано от съдия Б.Манев

Производството е по чл.318 ал.3 от НПК.  Образувано е по жалба на подсъдимия О.И. против присъда № 60/23.07.2010 по наказателно дело № 169/2010 на Търговищкия окръжен съд , с искане за намаляване на наложеното наказание,поради  обремененото му семейно положение.

Подсъдимият участва в съдебното заседание на апелативния съд лично и със служебен защитник , който поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в нейна подкрепа. В последната си дума подсъдимият И. моли наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

Прокурорът изразява становище за потвърждаване на присъдата.

Варненският апелативен съд,за да се произнесе взе предвид.

С обжалваната присъда подсъдимият И. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години на основание чл.170 ал.2 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.58а ал.1 от НК  и  на лишаване от свобода за срок от шест години на основание чл.199 ал.1 т.4  вр.чл.58а ал.1 от НК.На основание чл.23 от НК му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по предварителното му задържане под стража , по разноските и веществените доказателства по делото.

В производство по чл.371 т.2 от НПК подсъдимият И. е признал следната фактическа обстановка :

Той е осъждан дванадесет пъти за извършени престъпления от общ характер , като изтърпял последното си наказание на 12.02.2010 г.

На 25.05.2010 след полунощ решил да проникне в дома на св.М.П. ***,за да открадне пари. В изпълнение на замисленото прескочил тухления зид ,ограждащ двора , разбил вратата на къщата и проникнал в нея.Стопанката – 80 годишна старица чула шума от разбиването на вратата и излязла в коридора , където срещнала подсъдимия.Той я хванал за косата и я заплашил с нож , за да каже къде държи парите си. Старицата посочила чантата си на закачалката , а И. взел от нея портмоне с 36 лева и купони за хляб на стойност 3,75 лева , общо на стойност 46,75 лева. След това напуснал къщата.

Тази призната от подсъдимия фактическа обстановка се установява и от съвкупната преценка на всички гласни и писмени доказателства по делото.

С извършването й подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна при условията на реална съвкупност две престъпления – по чл.170 ал.2 пр.1 , тъй като е влязъл в чуждо жилище , като употребил за това сила и деянието е извършено нощем    и    по чл.199 ал.1 т.4 от НК , тъй като при условията на опасен рецидив е отнел от владението на М.П. пари и вещи на обща стойност 46,75 лева , с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил сила и заплашване.Второто деяние е извършено при условията на опасен рецидив , с оглед дванадесетте предходни осъждания за умишлени престъпления от общ характер,като от изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода са изминали само три месеца.

За да определи наказанията в посочените в присъдата размери окръжния съд е отчел , че е налице хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК във вр.с  чл.58а ал.1 от НК в действаща  редакция на последната разпоредба, т.к.деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010

На основание чл.54 от НК окръжният съд обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и приел следното :

Обстоятелства,които смекчават вината му са направеното самопризнание , извън хипотезата на чл.371 т.2 от НПК , защото процесуалното поведение на подсъдимия  е било за активно съдействие за разкриване на обективната истина от самото начало на досъдебното производство  , както и ниският стойностен размер на отнетото имущество.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчел дванадесетте предходни осъждания на подсъдимия за умишлени престъпления от общ характер , десет от които не влияят на правната квалификация , обстоятелството , че е извършил поредното престъпление само три месеца след изтърпяване на последната си присъда , както и  употребата на нож по отношение на 80 годишна старица.

При превес на отегчаващи вината обстоятелства съдът приел,че на подсъдимия И. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три години за първото деяние и за срок от девет години – за второто деяние. На основание чл.58а ал.1 от НК намалил двете наказания с по една трета и наложил с присъдата наказания лишаване от свобода за срок от две години за първото деяние и за срок от шест години – за второто деяния.На основание чл.23 от НК определил за изтърпяване по-тежкото наказание.

По отношение на предпоставките и размера на наказанията следва да се отбележи следното :

На първо място неправилно е третиран като смекчаващо вината обстоятелство стойностният размер на отнетото имущество , като съдът не е съобразил,че всъщност подсъдимият е отнел всички пари на възрастната жена , които е намерил в къщата.

На второ място при напълно правилният извод,че подлежащите на намаляване с една трета наказания следва да бъдат определени при превес на отегчаващи вината обстоятелства всъщност те фактически не са определени в такъв размер. Наказанието за първото деяние от три години лишаване от свобода е в средния размер по чл.170 ал.2 от НК,а наказанието по чл.199 ал.1 т.4 от НК – под средния размер за  това наказание.

Дори само последното  обстоятелство прави жалбата по чл.348 ал.5 т.1 от НК неоснователна , т.к.двете наказания и определеното по чл.23 ал.1 от НК биха могли да бъдат и по-високи,а в определените размери в никакъв случай не се явяват явно несправедливи и несъответни на обществената опасност на двете деяния и на подсъдимия.

Не може да бъде възприето разбирането  на защитника на подсъдимия,че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства , т.к.такъв не е налице дори и при действително неотчетеното от ОС доброволно предаване на отнетите пари.Колкото до обремененото семейно положение на подсъдимия,който трябвало да се грижи за болните си родители и за децата си той очевидно и без обжалваната присъда не е могъл да прави това след като животът му минава в затвора.

При определяне размера на по-тежкото наказание , което определя и наказанието за съвкупността по чл.23 ал.1 от НК приоритетно значение следва да бъде отдадено на дванадесетте предходни присъди на подсъдимия и на обстоятелството,че е извършил тринадесетото си престъпление / с две деяния при условията на чл.23 ал.1 от НК / само три месеца след поредното излизане от затвора. Очевидно се касае за асоциален тип с утвърдени престъпни навици и много висока обществена опасност,който не подлежи на превъзпитание и само по-продължителното изолиране от обществото ще предотврати извършването на поредното престъпление. Аналогичният извод на окръжния съд е напълно правилен.

Поради това жалбата за явна несправедливост на наказанието е неоснователна,а обжалваната присъда следва да бъде потвърдена , поради което и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                   Р      Е     Ш     И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 60/23.07.2010 г по наказателно дело № 169/2010 на Търговищкия окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок  от съобщаването му на страните.

  Председател:                       Членове: