Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №

                                         гр.Варна 15.02.2010 г.

                                      В И МЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на петнадесети януари през две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Божидар Манев

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                                    Димитър Димитров

 

Секретар С.Д.

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №343 по описа за 2009 г.

 

         Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Добрич, срещу присъдата на ОС-Добрич от 02.09.2009 г. по НОХД №132/2009 г., с която подс.Г.С.Н. е бил признат за невиновен да е извършил деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7от НК, като е оправдан за същото.

         Недоволен от така постановената присъда е останал окръжен прокурор при ОП-Добрич и в подадения протест пред настоящата инстанция се сочи, че присъдата на ДОС е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли същата да бъде отменена, а подс.Н. признат за виновен и се постанови осъдителна присъда по повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК.  

         Представителят на АП-Варна в с.з. поддържа подадения протест и моли съда да отмени присъдата на ДОС, като постанови друга , с която да признае подс.Н. за виновен по възведеното му обвинение, като наложи наказание такова каквото е било поискано от ОП-Добрич.

         Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери закоността, обосноваността и справедливостта на обжалванана присъда изцяло и на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

         По отношение на подс.Г.С.Н. е била произнесена оправдателна присъда от ОС-Добрич, за това, че е през месец август в гр.Тервел да е избегнал установяването на плащането на данъчни задължение в особено големи размери-22 076 лева, като е потвърдил неистина в подадена справка-декларация №8365/14.08.2000 г. по Закона за данък върху добавената стойност, използвал документи с невярно съдържание- ДФ №0000000251/26.07.2000 г. и ДФ №0000000252/27.07.2000 г. издадени от ЕТ „Пасат-68 А.С.” гр.Каварна и е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 22 076 лева, като го е оправдал по това обвинение по чл.255 ал.3 от НК вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 от НК.

         Горното деяние е извършено през 2000 год., като към него момент то е било квалифицирано по действащия към него момент- чл.257 ал.3 от НК вр. чл.256 от НК, с предвидено наказание-лишаване от свобода за срок от две до десет години и конфискация на част или на цялото имущество. През 2005 год. на ДП е било повдигнато обвинение по последно посочената квалификация. В последствие през 2006 год. НК е бил изменен и това деяние се обхваща вече от нормата на чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 от НК, но към момента на осъществяването в чл.255 от НК не е съществувала ал.3, а именно-„големи размери”. На практика е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт с обвинение, за което тогава в този текст от закона не е предвидено, т.е. повдигнато е несъществуващо обвинение към момента на извършване на деянието.

         При разглеждане на делото пред първата  инстанция, ОП-Добрич е пледирал по обвинение по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 т.6 и т.7 от НК,  което предвижда наказание-лишаване от свобода за срок от три до осем години, конфискация на част или на цялото имущество на осъдения, която квалификация към момента на извършване на деянието не е съществувала по този текст за това деяние.

         Подс.Н. е бил оправдан по възведеното му деяние, но основанието за това е, че същото не е доказано по безспорен начин.

         Настоящата инстанция не споделя това становище, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, но е безпредметно да бъдат обсъждани, защото правилната квалификация би следвало да бъде чл.257 от НК вр. чл.256 от НК в редакцията към момента на извършване на деянието, а в последствие съдът може да приложи по-благоприятния закон. Налице е несъществуващо обвинение към момента на извършване на деянието.

         Съдът не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.257 от НК /стар/, тъй като за това деяние се предвижда по тежко наказание от това към настоящия момент, а и такова обвинение не е налице.

         Относно горното прокурорът не е изразил становище, тъй като е счел, че правилната квалификация за извършеното от подс.Н. е чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 от НК.

         Настоящата инстанция не би могла да приложи нето една от двете норми, тъй като едната не е съществувала в текста на законовата норма към момента на извършване на деянието, а по другата такава не е възведено обвинение. 

Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита, че съдебния акт на ОС-Добрич следва да бъде потвърден, поради друга възможност .

         Не са налице други основания за отмяна на съдебният акт.       

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 вр. Чл.338 от НПК

 

 

                                          Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Добрич по НОХД №132/2009 г., постановена на 02.09.2009 г.

         Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНАВЕ: 1.                   

 

 

 

                                                                                2.