Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,24.10.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Д.Д.

                                                                    Ж.Ш.

При секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор И.Т.,

 разгледа докладваното от съдия Д.

 ВНОХД №330/2008 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 22 по НОХД №278/2008 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 13.06.2008 год.,с която, подсъдимия по делото: Е.И.С., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343 , ал.3 ,пр. І и ІІІ, б “б”, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от четири години, което наказание да изтърпи при “ общ” режим. Лишен е от право да управлява МПС за срок от шест години. Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Ж.Ж. от ДАК- защитник на Е.С.. В жалбата се развиват доводи ,че няма причинно следствена връзка , между нарушенията и настъпилия вредоносен резултат. Причина за станалото ПТП, са действията на водача на трактора и на пострадалия ,който се е возел на предна дясна седалка в катастрофиралия автомобил.

Моли съда да отмени присъдата на ДОС и да постанови оправдателна присъда.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че присъдата е правилна и справедлива. Изразява становище, че подсъдимия е нарушил правилата за движение, поради което моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Сочи като причина за ПТП високата скорост.

Подсъдимия редовно призован се явява,заедно с адв. Ж.Ж. от ДАК. Подържа подадената жалба и в съдебно заседание представя писмена защита. В съдебно заседание развива същите доводи, както и в жалбата, като допълнително развива доводи ,че намесата на пострадалия и въздействието му върху подсъдимия е било по-рано, а не в момента на изравняване с трактора.

Моли съда да бъде оправдан или наказанието да бъде намалено и приложен чл.66 от НК.

В представената писмена защита се развиват същите доводи и се правят същите искания.

Частните обвинители, редовно призовани се явяват и се представляват от повереника им –Е.Б. от АК- София.. Оспорват подадената жалба, считат, че деянието е доказано безспорно. Молят, да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е правоспособен водач ,категории “В “от 2005 год. В началото на м. февруари 2008 год. подсъдимия придобил лек автомобил „Мерцедес С180 Класик” с временен рег. № *******.

На 03.02.2008 год. в с.С., община Балчик,подсъдимия се срещнал със своите познати: О.А., К.Т., Д.В., С.С. и Н.А.. Около 14 часа всички се почерпили с бира, след което решили да отидат до с. О., за да може подсъдимия, да се похвали на свои близки за придобития автомобил. Потеглили с два автомобила. В автомобила на подсъдимия, на предна дясна седалка стоял пострадалия О.А., а отзад – св. К.Т., като и тримата не ползували предпазни колани. След тях с личния си автомобил от същата марка, тръгнал св. Д.В., като при него се возели С. и А..

Наближавайки кръстовището за промишлената зона на гр. Б., движейки се по пътя за с. О., подсъдимия забелязал колесен трактор „Беларус”. Трактора се движел попътно и в най-дясната лента за движение, като на кръстовището, започнал завой на ляво, според подсъдимия без да подаде мигач. Подсъдимия решил да изпревари трактора от ляво, като увеличил скоростта, като според обясненията му тракториста го е забелязал , тъй като спрял да го изчака да мине. Пак според подсъдимия , в момента в който автомобила му се изравнил с трактора ,пострадалия се стреснал и се хвърлил върху подсъдимия, като с тялото си застанал между него и волана. Вследствие на това загубил управлението и при станалото ПТП е починал О.А., а К.Т. получил средна телесна повреда.

По нататък в мотивите си съдията коментира доказателствата по делото и кои от доказателствата приема за достоверни и кои не кредитира.

В крайна сметка съда е приел ,че обясненията на подсъдимия и свидетелите, возещи се с него не кореспондират със събраните доказателства по делото, а причината за ПТП е високата скорост, с която се движел подсъдимия. Съгласно изготвената и приета АТЕ, скоростта, с която се е движел подсъдимия е 151 км/час. доказано е, че подсъдимия е управлявал МПС, след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта е 1 промил. Вследствие на високата скорост и употребата на алкохол, подсъдимия е загубил контрол над управляваното от него МПС, като умишлено нарушил чл.20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.

 Получените травми в резултат на ПТП от пострадалия О.А. са несъвместими с човешкия живот и са в причинно следствена връзка с ПТП. Получените травми, както от А., така и от другия пострадал са подробно описани в СМЕ. Пострадалия Т. е получил средна телесна повреда.

При така установената и възприета фактическа обстановка ,съда е приел ,че подсъдимия е осъществил състава на чл.343 ,ал.3, пр. 1 и 3, б „б” от НК.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия умишлено е нарушил чл.20, ал.1 и 2 и чл.21 , ал.1 от ЗДвП.

По делото са събрани всички възможни доказателства ,фактическата обстановка е изяснена и правните изводи на съда са правилни и законосъобразни.

Съгласно изготвената и приета в съдебно заседание АТЕ, е установено ,че подсъдимия е управлявал автомобила си със скорост от 151 км/час, при допустима скорост в този участък от 90 км/час. Безспорно е установено и доказано, че е управлявал автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта  1 промил.

Безспорно е установено и ,че вследствие на допуснатото ПТП е причинил по непредпазливост смъртта на О.А. и средна телесна повреда на К.Т..

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия ,че всичките тези нарушения не били в причинно следствена връзка с настъпилите вреди, тъй като причината за ПТП била неправилната реакция, на починалия А., който в момента на изпреварване на трактора, се хвърлил върху подсъдимия и поради това подсъдимия бил загубил управлението на автомобила и било настъпило ПТП.

Правилно първоинстанционния съд е отхвърлил тази версия изградена от подсъдимия, приятелите му и от неговия защитник.  Правилно, защото тази версия противоречи на събраните доказателства по делото. Обосновано съда е приел, че показанията на свидетеля, возещ се в автомобила на подсъдимия – Т. не са правдоподобни и те подкрепят защитната версия на подсъдимия. Правилно съда не е дал вяра и на обясненията на подсъдимия в тази насока, тъй като те също противоречат на останалите събрани доказателства по делото.

Както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, както подсъдимия, така и св.Т. твърдят, че в момента на изпреварването на трактора на самото кръстовище, пострадалия се уплашил и се хвърлил буквално върху волана на подсъдимия и вследствие на това, той загубил управлението.

 В съдебно заседание подсъдимия казва „до трактора бях ,когато той скочи върху мен”. „Нямаше причина за да се плаши. Той трактора даже ме вида, че ще го изпреварвам и даже ме изчака да го мина.”

Свидетеля Т. също твърди „Когато изпреварвахме трактора, трактора тръгна на ляво и тогава О. се уплаши и скочи върху Е. Бяхме се изравнили с трактора, когато той скочи. Той трактора тръгна плавно да се пристроява в лявата лента за движение.”

Свидетелят Д.Д. казва „Трактора подаде мигач и зави на ляво и в този момент видях как изскочи този Мерцедес пред трактора.”

Всички събрани доказателства по делото говорят, че тракториста, след като е видял изпреварващия го автомобил е прекратил маневрата завиване на ляво, което се твърди и от подсъдимия. Това означава ,че водача на трактора няма вина за настъпилото ПТП.

Освен това от изготвената скица към делото е видно, че подсъдимия е извършил изпреварването в лентата за насрещно движещите се автомобили, което е видно от началото на оставените следи от автомобила му, но такова обвинение не е повдигнато и затова няма да го обсъждаме.

Според настоящия състав на съда първоинстанционния съд, правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на св. Т., че причината за ПТП са действията на пострадалия А. . Правилно не е дал вяра на техните показания, тъй като те се опровергават от събраните доказателства по делото.

Експертите по делото са изчисли и в съдебно заседание са направили допълнителни изчисления и са отговорили компетентно на всички въпроси.

Неоснователни са доводите на защитата, че не било установено, от какво разстояние е започнала реакцията на водача и на какво разстояние се е намирал автомобила от началото на оставените следи.

Съгласно заключението на вещите лица скоростта е била 151 км/час. При тази скорост опасната зона е била 241 метра. При скорост на движение - 90 км/час, опасната зона е 85 метра. Опасната зона е изчислявана при условия на 1 промил алкохол в кръвта. Безспорно е установено, че от мястото където е бил трактора, тоест от изравняването на автомобила с трактора, до началото на оставените следи от приплъзването на автомобила, е 14,40 метра, което разстояние се изминава за 0,343 стотни от секундата. При тези показатели е изчислено ,че началото на реакцията на водача или началото на спирането е започнало на 100,70 метра, преди началото на оставените следи. При това положение, като се отчете времето за реакция на подсъдимия като водач, в момента, когато е била задействувана спирачната система, автомобила е бил на 16,70 метра преди началото на оставените следи.

Първоинстанзционния съд е приел ,че от събраните доказателства по делото, не е имало причина, за да настъпи уплаха у пострадалия и да реагира по начина, по който го описват подсъдимия и св. Т. Настоящият състав намира, че освен тези доводи на първоинстанционния съд, има и други доказателства ,които оборват техните твърдения. Съгласно заключението на вещото лице по АТЕ е безспорно доказано и никой не го оспорва, че в момента ,когато подсъдимия е възприел някаква опасност на пътя и е решил да задействува спирачната система ,автомобила се е намирал на 100,70 метра от началото на оставените следи, което означава че решението за задействуване на спирачната система, не е станало в момента на изпреварване на трактора, а много преди това, на около 85 метра преди трактора, поради което обясненията на подсъдимия и на св. Т. са неверни и правилно първоинстанционния съд не ги е кредитирал. Ако това, което обясняват двамата е вярно, то отстоянието на автомобила от началото на оставените следи в момента на изпреварване на трактора е било 14,40 метра и това разстояние се изминава за 0,343 стотни от секундата, което означава, че за това време подсъдимия, не е в състояние дори да реагира.

Неоснователни са доводите на защитника в писмената му защита, че пострадалия се е намесил по рано, а не в момента на изпреварването. Това също не може да бъде вярно, тъй като липсва причина, която да го подтикне към такава реакция. Освен това всички, както подсъдимия, така и другия очевидец твърдят ,че той се бил уплашил от трактора, в момента на изпреварването и изравняването с трактора. Явно промяната в доводите на защита е вследствие на събраните доказателства по делото и разбирането, че първоначалната версия е непечеливша.

Според настоящият състав на съда, причината за настъпилото ПТП е високата скорост, с която се е движел автомобила на подсъдимия, на самото кръстовище, след като е видял насрещно движещите се автомобили, е задействувал спирачната система, за да намали скоростта и поради това, че там пътя е имал неравности, е занесъл, загубил е контрол над същия и се е преобърнал няколко пъти в нивата, при което е починало едно лице и е нанесена една средна телесна повреда.

Предвид на гореизложеното приетата фактическа обстановка е правилна и правната квалификация на деянието също е правилно и правилно първоинстанционния съд е постановил своята присъда.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343 , ал.3, б “б “от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

Правилно съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, липсата на други противообществени прояви и семейното положение на лицето-семеен с две деца.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съда е отчел немалката степен на алкохолна концентрация на алкохол в кръвта, безумната скорост ,с която е управлявал автомобила.

Имайки предвид ставащото всеки ден по нашите пътища, правилно съда е отчел като отегчаващо и високата обществена опасност на деянието.

Правилно и обосновано първоинстанционния съд е определил размера на наложеното наказание в размер на четири години лишаване от свобода. При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел високата обществена опасност на самото деяние  Правилно е било определено и наложеното наказание по чл.343г от НК.

Изключително утежняващо вината обстоятелство, което наклонява везните за ефективно изтърпяване на наказанието е концентрацията на алкохол в кръвта.

 С оглед както на индивидуалната ,така и на общата превенция, определеното по вид и размер наказание са правилни и справедливи и няма място за повече снизхождение при тези обстоятелства.

Предвид на гореизложеното ,настоящият състав намира, че обективната истина по делото е изяснена напълно и обективно, наложеното наказание е справедливо, тъй като е наложено към минималния размер, който предвижда закона, не са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения, водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 22 от 13.06.2008 год. на Добричкия окръжен съд по НОХД № 278/2008 год. с подсъдими: Е.И.С., ЕГН- **********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 , ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

С Решение № 93 от 23.04.2009 г. на ВКС на РБ е ОСТАВЕНО  В СИЛА въззивно решение № 160 от 24.10.2008 г. по ВНОХД № 330/2008 г. на Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                            2.