Р Е Ш Е Н И Е
№
04.11.2009г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на втори октомври през две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретар Г.Н.
прокурора Светла Курновска,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №325 по описа за 2009 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Варненският окръжен съд, с присъда № 95 по НОХД № 870/09г. по описа на същия съд, постановена на 31.08.2009г. е признал подсъдимия Й.И. И. за ВИНОВЕН в това, че на 22.11.2008 г. около 19.00 ч. на 175 м. преди кръстовището на ул. "Странджа" и „Марин Тепе" в гр.Долни Чифлик при управление на МПС - л.а. марка „БМВ" с рег.№ КО 04226, собственост на М.Й.И., нарушил правилата за движение предвидени в ЗДвП - чл.20, ал.1 -„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като с това по непредпазливост причинил смъртта на Десислава Радославова А. ***, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 6. „В" от НК, вр. чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.2 б.Б, пр.1 от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, с приложението на следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, при периодичност на изпълнение на мярката ПЕТ ПЪТИ СЕДМИЧНО; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА; „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа за срок от две поредни календарни години - по 100 часа на година.
Със същата присъда е осъдил подс. И. да заплати на гражданските ищци - Р.Д.А. и Е.Я.А. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието в размер от по 50 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2008г., като е отхвърлил иска до предявения размер; подс. И. е осъден да заплати д. т. върху уважените гр. искове и направените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно вещественото доказателство.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:
- подс. Й.И., който чрез защитника си прави искане за изменение на първоинстационната присъда, като бъде намален срока на пробационните мерки, както и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, определено в противоречие на принципа на справедливостта;
- частните обвинители и гражданските ищци : Р.А. и Е.А., които чрез процесуалния си представител обжалват присъдата, сочейки основания за явна несправедливост на наложеното наказание, както и при определяне размера на обезщетението. Прави се искане съдът да измени атакуваната присъда, като постанови ефективна такава, а присъденото обезщетение да бъде уважено до пълния размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият не се явява в с.з., за да изрази становище по жалбата. Процесуалният му представител поддържа жалбата и моли присъдата да бъде изменена, като бъдат определени санкции около средния размер по см. на чл.42а от НК. По отношение на гражданските искове моли за произнасяне с оглед принципа на справедливостта и утвърдената съдебна практика.
Частните обвинители изразяват становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете жалби и предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1.подсъдимият И. е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанията на подс. И. се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. Акт.
Спор по фактическата обстановка няма.
Жалбите на страните са по отношение явната несправедливост на наложеното наказание и по отношение на присъденото обезщетение.
Разгледани по съществото те са неоснователни.
След като е установил вината на подсъдимия по безспорен и категоричен начин, съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.58А от НК и законосъобразно в условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК е наложил наказание "Пробация". Поради факта, че наказанието е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, правилно ВОС е определил размер между средния и максималния по закон, като настоящата инстанция не намира основание този размер да бъде намален. В резултат на самонадеяност, подсъдимият, нямайки правоспособност за управление на МПС, при лоши атмосферни условия, със скорост значително превишаваща разрешената е управлявал мощен автомобил и резултата е още една жертва на пътя. Същия има и други нарушения по ЗДП след като е станал този инцидент и явно този факт не му е оказал никакво въздействие. Наказанието дори е занижено, но поради законовата разпоредба, по-тежко не може да му бъде наложено. В този смисъл и жалбата на частните обвинители е неоснователна, тъй като единствената възможност в конкретния случай, с приложението на чл.58а НК е налагането на наказание „пробация”.
Що се касае до присъденото обезщетение от по 50 000лв. за всеки от гражданските ищци, ВАС намира, че така определено същото е справедливо по своята същност. ВОС е отчел обстоятелството, че пострадалата е била младо момиче на 19 години и единствено дете на гражданските ищци. Загубата на дете е несъразмерима с паричен еквивалент, но все пак съдът при определянето на размера на обезщетението се ръководи от принципа за справедливост съобразно разпоредбите на чл.52-55 ЗЗД. Определения размер е съобразен и с обичайната практика на съда.
Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на ВОС е правилна и законосъобразна по отношение на приложения материален закон, размера на дължимите обезщетения и справедлива, с оглед индивидуализацията на наказанието, а наведените оплаквания за това са неоснователни.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл.338 НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 95 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 870/09г. по описа на същия съд, постановена на 31.08.2009г. по отношение на Й.И.И. с ЕГ№**********
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: Членове:1.
2.