Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2010 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На дванадесети февруари Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Румяна Панталеева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 31 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е решение № 10/20.01.2010 г. по ЧНД № 23/10 г. на Окръжен съд Силистра, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата при Окръжен съд Марсилия, Франция, по отношение на българския гражданин Й.М.Й., ЕГН **********.

Въззивното производство е образувано по жалба на Й., чрез процесуалния му представител адвокат П.Й., АК Силистра, с искане решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, или алтернативно – делото да бъде върнато за разглеждане от нов състав и за събиране на доказателства. Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага решението на окръжния съд да се потвърди.

Съставът на апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.

По жалбата.

Първото оплакване е за допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК. По подразбиране от жалбата, доколкото същата е лишена от конкретика и доказателства в този смисъл, член от състава на съда е взел по чл.43 от ЗЕЕЗА и мярка за неотклонение „Задържане под стража” на лицето, срещу което е издадена ЕЗА. Дори това да е така, не е налице хипотезата на чл.29, ал.1, т.1, б.”г” от НПК, на която се позовава жалбоподателят, тъй като видно от редакцията й, основание за отвод възниква само когато мярката за неотклонение е взета в досъдебното производство и това правило е обяснимо предвид задължението на съда да се произнесе по наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Докато в производството за вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по чл.43 ЗЕЕЗА се следва единствено процесуалния ред от чл.64 НПК, но подобна проверка за обстоятелството по чл.63, ал.1, пр.1 от НПК е изключена /на практика в настоящия казус този въпрос изобщо не би следвало да поражда съмнение, доколкото предметната ЕЗА е издадена за предаване на лице с цел изпълнение на присъда/. За това и не съществува законова забрана за съдията, постановил определение за вземане на мярка за неотклонение по чл.43 ЗЕЕЗА, да участва и при решаване на делото по чл.44 на същия закон.

Второто оплакване касае реквизитите на самата ЕЗА и се представя чрез твърдение за липса на коментар в мотивите на първоинстанционния съд относно възражението, че в заповедта не се упоменават, нито се представят, доказателства за влязла в сила присъда по смисъла на чл.37, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА. Действително, на това възражение съдът не е отговорил аналитично, а се е задоволил с деклариране на констатацията си, че „формата и съдържанието на заповедта са изрядни”. От ЕЗА става ясно, че на 26.11.2008 г. е постановена задочна присъда, като съответно са уточнени и правните гаранции след предаването, в частност, че при възражение тя ще се счита невалидна и лицето ще бъде съдено повторно, т.е. заповедта е издадена с цел изтърпяване на присъда, но в същото време тази присъда е под въпрос - доколкото тя не бъде атакувана, ще се счита за влязла в сила, в противен случай ще е налице отново висящност на наказателния процес. Последното незабавно ще трансформира предаването в такова за съдене, а не за изтърпяване на наказание по присъда. Именно и поради това издаващият орган е посочил като най-сигурен документ, който да послужи за основание да се издаде ЕЗА, не постановената присъда, а заповедта за задържане по националното френско наказателно производство Това е често срещана практика при ЕЗА, издавани в Република Франция, поради което не следва да се сподели разбирането на жалбоподателя, че е необходимо изискването на някаква допълнителна информация по реда на чл.44, ал.4 от ЗЕЕЗА, тъй като не са налице съмнения във връзка с конкретното искане за предаване.

При служебната проверка.

Както е посочил и жалбоподателят, формално липсват основания за отказ да се изпълни европейската заповед за арест. Това обаче не освобождава съда от задължението да мотивира решението си и в частност да обсъди основанията, указани в чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА, което не е изпълнено с нужната изчерпателност, поради което мотивите му следва да бъдат допълнени. Няма пречка за прилагане на ЕЗА по смисъла на чл.36 от закона, като двойната наказуемост на престъпленията не се изследва поради отбелязването им в списъка от ал.3 – участие в организирана престъпна група, подправка на административни документи и търговия с тях и подправка на платежни документи, респ. съответните санкции, предвидени за тях. По отношение на изискваните с чл.41 от ЗЕЕЗА гаранции, неправилно първоинстанционният съд се е позовал на представени такива, визирани в разпоредбата на ал.3, тъй като в конкретния случай се относими гаранциите по ал.1 – именно данни за тях се съдържат подробно описани в съответния раздел на ЕЗА и те са достатъчни, защото са предвидени в самото национално законодателство.

Първоинстанционният съд не е имал основания за отказ и по смисъла на чл.39 и 40 ЗЕЕЗА, където са уредени съответно задължителните и факултативните предпоставки. Исканото лице е пълнолетен български гражданин, за който няма данни да е осъден за същите престъпления от българската, или трета държава, нито те са амнистирани в България. Окръжният съд е установил също така, че към момента Й. няма качествата обвиняем или подсъдим в страната, пред него не са правени възражения по чл.40, т.т.1а и 3, давността по смисъла на т.2 не е изтекла, не са налице и хипотези по т.5, тъй като престъплението е извършено на територията на молещата държава. Също така, с оглед възможността по чл.40, т.4 - не би следвало към настоящия момент българският съд да приема за изпълнение наложеното наказание, тъй като производството е било задочно и би следвало да се даде възможност на Й. да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата държава с негово участие.

По изложените съображения, и като не констатира основания за изменение на проверяваното решение, по реда на чл.48 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/20.01.2010 г. по ЧНД № 23/10 г. на Окръжен съд Силистра, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата при Окръжен съд Марсилия, Република Франция, на 23.11.2009 г., във връзка с постановена задочна присъда от 26.11.2008 г. по отношение на българския гражданин Й.М.Й., ЕГН **********.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: