Р Е Ш Е Н И Е
№
30.05.2008 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на Двадесет и втори Февруари,през две хиляди и осма година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.П.
ЧЛЕНОВЕ : Ж.Д.
Д.Д.
Секретар Г.Н.
Прокурор Р.Г.
Като разгледа докладваното от съдия П.
ВНДОХ № 31 по описа за 2008 година,за да се произнесе,взе предвид следното :
С присъда № 25 от 19.11.2007 година по НДОХ № 576/2007 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Д.Н.М.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 20.05.2007 година в град Добрич,на околовръстен път”Север”в посока”Атанасов груп”-Добрич,при управление на МПС-л.а.”БМВ-725”с ДК № Тх 66-34 НХ в пияно състояние,с установена концентрация на етилов алкохол в кръвта 3,0 промила на хиляда,е нарушил правилата за движение на пътищата:член 20 алинея 2,член 21 алинея 1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.С. Д.,ЕГН **********,*** и на основание член 343 алинея 3 алт. 1 буква”б”предложение първо от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК му е било наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ и СЕДЕМ МЕСЕЦА”Лишаване от свобода”,което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим;на основание член 343”г”от НК във връзка с член 37 точка 7 от НК и във връзка с член 49 алинея 2 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ;а на основание член 59 алинея 3 от ННК е било приспаднато времето,през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение”Домашен арест”,считано от 10.07.2007 година до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Д.Н.М.,ЕГН **********,*** е бил осъден да заплати на С.Х.Д.,ЕГН ********** и на Ю.Б.С.,ЕГН **********-родители на пострадалото от престъплението лице Ц.С.Д.,ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по ТРИДЕСЕТ и ПЕТ ХИЛЯДИ лева за всеки един от тях,ведно със законната лихва,начиная от датата на увреждането-20.05.2007 година до окончателното изплащане,като са били отхвърлени исковете в останалата им част за разликата до предявените размери от по ЧЕТИРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ лева.
Със същата присъда подсъдимият Д.Н.М.,ЕГН **********,*** е бил осъден да заплати съдебно-деловодни разноски по делото:256,40 лева – по сметка на първо РПУ-Добрич,както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 2800,00 лева по сметка на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Със същата присъда подсъдимият Д.Н.М.,ЕГН **********,на основание член 189 алинея 3 от НПК е бил осъден да заплати на С.Х.Д. и на Ю.Б. С. сумата от 200,00 лева,представляваща хонорар на упълномощения от гражданските ищци и частни обвинители повереник.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.Н.М.,обжалвал я е чрез защитата си като неправилна-явно несправедлива,необоснована и незаконосъобразна,като се иска приложение разпоредбата на член 66 от НК по отношение на наказанието”Лишаване от свобода”,както и да бъдат намалени по размер гражданските искове по преценка на съда.
В съдебно заседание,по съществото на делото,страните по жалбата взеха следните становища :
Защитата на подсъдимия М. поддържа изцяло оплакванията в жалбата си и по съображения,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,както и от страна на поведението на служителите на полицията при предприето необосновано и напористо преследване на автомобила на подсъдимия,като се иска приложение разпоредбата на член 66 от НК.По отношение частта на жалбата за размера на гражданските искове заявява,че жалбата не е била подадена от него и че няма да вземе отношение по твърдението за завишени граждански искове,като смята,че именно размера на гражданските искове би могъл да компенсира донякъде искането за приложение разпоредбата на член 66 от НК..
Защитата на гражданските ищци и частни обвинители излага подробни съображения относно законосъобразността,обосноваността и справедливостта на присъдата на първоинстанционния съд и моли същата да бъде потвърдена в цялост.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и присъдата на първоинстанционния съд на основание член 338 от НПК следва да бъде потвърдена както по отношение на наложеното наказание,така и по отношение размера на гражданските искове.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия М.; становищата на страните по жалбата; както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на защитата на подсъдимия М. е била подадена от в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-осъдителната й част/по отношение наложеното на основание член 343”г”от НК във връзка с член 37 т.7 от НК във връзка с член 49 алинея 2 от НК наказание”Лишаване от право”да управлява МПС/,както и в гражданско-отхвърлителната й част не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.
Първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е разгледал делото в съдебно заседание при условията на Глава Двадесет и седма от НПК,а именно:”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”и е приел за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Д.М. бил правоспособен водач на МПС,категории:”В”и”М”от 14.11.1995 година.Като водач на МПС,подсъдимият М. извършвал системни нарушения на ЗДв.П,за които е бил санкциониран по административен път,включително и за управление на МПС сред употреба на алкохол,за което на основание член 78”а”от НК е бил освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание”Глоба”.
Независимо от наложените му административни санкции,на 20.05.2007 година,около 01,30 часа в град Добрич,след употреба на алкохол,управлявал лек автомобил – марка”БМВ-725” с ДК № Тх 66-34 НХ.по същото време свидетелите:З.К. З. и Р.Г. Р.,служители на Първо РПУ-Добрич,в изпълнение на служебните си задължения,в близост до блок № 24 в ЖК”Дружба-2”в град Добрич извършвали проверка на лек автомобил”Форд Екскорт”,управляван от свидетеля В. С.С.-от град Добрич.Чули шум от форсиране на автомобилен двигател и веднага след това забелязали приближаващ се към тях лек автомобил с включени дълги светлини.Приближавайки,автомобилът се установил в близост до проверявания и проверяващите го свидетели,тъй като между техните автомобили имало тясно пространство.Свидетелите видели,че това е лек автомобил марка марка”БМВ-725” с ДК № Тх 66-34 НХ” с ДК № Тх 66-34 НХ,свидетелят З. се представил и дал устно разпореждане на водача на колата-подсъдимия М. да изключи двигателя.Вместо да се подчини,подсъдимият форсирал двигателя на колата и преминавайки през тясното пространство зад полицейския автомобил,простъргал задния му ляв калник,като непосредствено след това изгасил изцяло светлините на автомобила и продължил да се движи с висока скорост.Свидетелите:З. и Р. потеглили със служебния автомобил след колата на подсъдимия и едновременно с това подали информация за случилото се до дежурния служител от Първо РПУ-Добрич:свидетеля К. К., като поискали съдействие от останалите автопатрули на територията на града.
По време на преследването,след кръговото кръстовище над квартал”Балик”,при навлизане в плавен десен завой на околовръстен път”Север”,водачът на лекия автомобил марка”БМВ-725”,в резултат на високата скорост на движение не успял да овладее управлението върху автомобила,напуснал пътното платно за движение,преминал върху левия банкет и ниско слизащата след това канавка,след което се ударил и спрял в крайпътни дървета.
Пристигналите веднага на място полицейски служители намерили зад волана в тежко състояние подсъдимия М.,а возещата се в автомобила Ц.М.Д.-на разстояние 10-15 метра от автомобила,зад дърветата.
Двамата пострадали били транспортирани веднага в ЦСМП-град Добрич,където още същия ден,въпреки оказаната медицинска помощ,Д. починала.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е било установено,че причината за смъртта на Д. е бил травматичния шок,обусловен от съчетаната черепно-мозъчна травма с кръвонасядания по челото и по меките черепни обвивки,мозъчна контузия,кървенист ликвор в мозъчните стомахчета,гръдна травма със счупване на трето,четвърто и пето леви ребра,контузия на левия бял дроб,кръвонасядания в средностението и в хилусите на белите дробове,коремни травмопръснати кръвонасядания по чреводържателя,залавните места на коремните органи и бъбречните капсули,картина на травматичен шок и други кръвонасядания и ожулвания по крайниците,както и разкъсно-контузни рани на ляв долен крайник,които в своята съвкупност са довели до смъртта на пострадалата.
От заключението по химическата експертиза и по допълнително назначената съдебно.-медицинската експертиза е било установено,че към момента на инкриминацията подсъдимият М. е управлявал МПС с концентрация на алкохола 3,00 промила на хиляда,отговарящо на тежка степен на алкохолно опиване.
От заключенията по автотехническите експертизи е било установено,че по автомобила преди станалото произшествие не е имало повреди,както и че непосредствено преди произшествието подсъдимият М. е управлявал колата със скорост по-висока от 160 километра в час,а критичната скорост за безопасно преодоляване на десния завой в района на произшествието е до 160 километра в час.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел след комплексен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и е направил едни законосъобразни и обосновани изводи в тази насока.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло законосъобразните и обосновани изводи на първоинстанционния съд,тъй като те хармонират напълно със събраните по делото доказателства.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка,също така законосъобразно и обосновано първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил и своите изводи,че с деянието си на 20.05.2007 година в град Добрич подсъдимият М.,при допуснати нарушения на член 20 алинея 2 от ЗДв.П и на член 21 алинея 1 от ЗДв.П,е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 343 алинея 3 предложение първо буква”б”предложение първо от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК,като престъплението е било извършено при условията на член 11 алинея 3 предложение второ от НК.
Няма оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата на първоинстанционния съд,като въззивната апелативна инстанция прави тези свои изводи/относно законосъобразността и обосноваността на присъдата/с оглед правомощията си по член 314 алинея 2 от НПК.
Основното оплакване в жалбата на защитата на подсъдимия М. е за явна несправедливост на наложеното наказание”Лишаване от свобода”,като се иска приложение института на условното осъждане.по смисъла на член 66 алинея 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е отчел:
1.Задължителното приложение разпоредбата на член 373 алинея 2 от НПК във връзка с член 372 алинея 4 от НПК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК.,
2.Високата степен на обществена опасност на деянието:В градски условия подсъдимият,след значителна употреба на алкохол,е управлявал лекия си автомобил с по-висока скорост от установената по закон,не е спрял на подаден сигнал от органите за опазване на обществения ред,а е продължил да кара колата си с много висока скорост,докато не е извършил станалото впоследствие ПТП.,
3.Завишената степен на обществена опасност на самия подсъдим МЕХАЙЛОВ:С оглед предходните му нарушения по ЗДв.П,включително и управление на лек автомобил след употреба на алкохол,
4.Като смекчаващи отговорността обстоятелства е приел:направените самопризнания и проявената критичност към извършеното,а като отегчаващи отговорността обстоятелства:отрицателни данни за личността му-системен нарушител,както и предходни осъждания,невлияещи на квалификацията на извършеното престъпно деяние по настоящото дело:
И е направил своите правни изводи,а именно,че на М. следва да бъдат наложени наказания:”Лишаване от свобода”за срок от ДВЕ ГОДИНИ и СЕДЕМ МЕСЕЦА,което наказание да бъде изтърпяно ефективно и ЧЕТИРИ ГОДИНИ”Лишаване от право да управлява МПС.
Въззивната апелативна инстанция възприема изцяло,като законосъобразни,обосновани и справедливи изводите на първоинстанционния съд относно вида,размера и начина на изтърпяване на наказанието”Лишаване от свобода”,тъй като по конкретното дело и по отношение конкретния подсъдим Д. НИКОЛОВ М. целите на генералната и на специалната превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК могат да бъдат постигнати единствено и само този начин и без приложение института на условното осъждане.Освен,че ще бъде поправен и превъзпитан подсъдимият,ще се въздействува възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото,а така също и ще бъде пресечена и отнета възможността М. да извършва други нарушения и престъпления,свързани най-вече с управление на МПС,когато е опасен както за себе си,така и за околните.
В тази връзка ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД счита само като форма на защита твърденията на защитата на подсъдимия М. за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат,но че тези твърдения са голословни,неподкрепени с доказателства и не ги кредитира,тъй като:
1.Не може да се приеме като съпричиняване за станалото ПТП и настъпване на вредоносния резултат поведението на пострадалата впоследствие Ц.Д.,защото тя се била качила в колата на подсъдимия М.,знаейки,че преди това е бил употребил алкохол,тъй като не тя е накарала подсъдимия да не спре за проверка,да избяга от проверяващите полицаи,да кара с много висока скорост късно през нощта в град Добрич докато е станало ПТП с непоправим резултат.,
2.Още по-малко могат да бъдат винени в съпричиняване на вредоносния резултат органите на полицията,тъй като:Те са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред;в изпълнение на своите функции са поискали да спре за проверка колата си подсъдимия М.;все в изпълнение на служебните си задължения,след като подсъдимият дръзко и нагло е избягал от проверката,като е ударил с колата си полицейската кола,са поискали съдействие от останалите полицейски служби и сами са предприели преследване на колата на подсъдимия М..,
Пред въззивната апелативна инстанция бяха представени четири броя характеристики/които представят подсъдимия в положителна светлина по местоживеене и месторабота/ и медицинско направление за М./за това,че се нуждае от контролна рентгенова снимка във връзка с лечението му/.Възприемайки от тези писмени доказателства,че личността на подсъдимия М. е осветена и положително по местоживеене и месторабота;както и недоброто му здравословно състояние/което е в резултат на предизвиканото от него ПТП и за което не се спори по делото/,същевременно ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД още веднъж прави изводите си,че с приложение института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК,няма да бъдат постигнати напълно целите на наказанието-по смисъла на член 36 от НК и че само ефективното изпълнение на наказанието”лишаване от свобода”ще спомогне за това.В тази насока въззивната апелативна инстанция е отчела и обстоятелството,че:за един неголям период подсъдимият М. е бил осъждан с влезли в сила съдебни актове по две НДОХ /НДОХ № 164/2006 година на Районен съд-Добрич,влязъл в сила на 16.10.2006 година и по НДОХ № 635/2006 година на Районен съд-Добрич,влязъл в сила на 06.11.2006 година/и само няколко месеца след това извършва поредните си нарушения по ЗДвП,които нарушения обаче са довели до непоправимия резултат:смъртта на ненавършилата 22 години Ц.С. Д..Явно по отношение на подсъдимия М. само наказание”Лишаване от свобода”и то с ефективно изпълнение на наказанието ще го накара да се поправи и превъзпита и да преосмисли по-нататъшния си начин на живот.
По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия М. за неприложение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на института на условното осъждане,се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.
Неоснователна е и жалбата на защитата на подсъдимия М. относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди,тъй като:Възприемайки изцяло,като законосъобразни,обосновани и справедливи изводите на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди,същевременно въззивната апелативна инстанция прави и своите изводи,че:човешкият живот няма цена;че пострадалата Д. с нищо не е допринесла за настъпване на непоправимия вредоносен резултат и че едни обезщетения за претърпените от нейните родители неимуществени вреди в размер по на 35000,00 лева в никакъв случай не се явяват завишени,а са достатъчни да ги овъзмездят/ако това изобщо е възможно/за претърпените от тях болки и страдания от нелепата загуба на младата им,ненавършила двадесет и две годишна възраст дъщеря.
При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани пропуски или неточности,даващи основание на въззивната апелативна инстанция да измени или отмени присъдата на първоинстанционния съд.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло,а жалбата на защитата на подсъдимия М.,като изцяло неоснователна,следва да бъде оставена без уважение.
Водим горното и на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 25 от 19.11.2007 година по НДОХ № 576/2007 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Д.Н.М.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
С Решение № 537 от 22.12.2008 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 30.05.2008 г. по ВНОХД № 31/2008 г. по описа на Варненски апелативен съд.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2: