Р Е Ш Е Н И Е

№

17.09.2008г. гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на дванадесети септември през две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Б.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Д.Д.

секретар Г.Н.

прокурор И.Н.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Л.

ВНОХД №309 по описа за 2008 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба от адв. Ат.Д., защитник на Д.Д.А. подсъдима по нохд № 583/2008г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 28.05.2008г, с която подс. А. е призната за виновна за деяние по чл.116 ал.1 т.4 вр.чл.18 ал.1 НК. В жалбата се навеждат основания за незаконосъобразност, необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон както и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли настоящата инстанция да се отмени същата като се постанови друга с която да признае подсъдимата за невиновна и я оправдае по повдигнатото обвинение и алтернативно да намали размера на наложеното наказание както и размера на присъденото обезщетение.

Гражданският ищец изразява становище за неоснователност на жалбата.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 28.05.2008г., постановена по нохд № 583/2008г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимата Д.Д.А. за виновна в това, че на 28.11.2007г. в с.Мл.Гвардия Варненска обл. е направила опит умишлено да умъртви малолетната Мария И. Александрова като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл.116 ал.1 т.4 вр.чл.18 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК й е определил наказание от десет години лишаване от свобода при строг режим. Зачел е времето, през което подсъдимата е била в мярка за неотклонение „домашен арест”. Осъдил я е да заплати на А.Т.С., като майка и законна представителка на М. И. А. сумата 5 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици, както и съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел за установено, че семействата на подсъдимата и пострадалата били в добросъседски и приятелски отношения, често си гостували, а децата им посещавали единствената детска градина като групата била обща, независимо от възрастта на децата. Съпругът на постр. С. работел във Франция и й изпращал пари от там. Така на 25.10. С. получила запис, за което подс. А. разбрала от самата нея. Вечерта на същия ден свид. С., заедно с детето си М. отишли на имен ден в дома на подс. А.. Използвайки момента подс. А. отишла до дома на С. и откраднала от там дамската й чанта, в която били парите, както и купоните за хляб и други вещи. Прибирайки се по-късно С. установила липсата и на сутринта уведомила полицията като бил извършен оглед и снети отпечатъци. С. заподозряла подс. А. в кражбата и директно я попитала. Последната признала и върнала чантата при условие, че свид. С. няма да подава жалба. Действително тя не съобщила в полицията кой е извършителят, но казала на съпруга на А. и на други съселяни, което особено подразнило подсъдимата и тя решила да си отмъсти. Решила да насочи отмъщението си към малолетната дъщеря на С. – постр. М. За целта купила сок и кроасан от магазина на свид. Г. в селото, както и шише сода каустик от свид. В. След това с помощта на спринцовка вляла през дозатора в сока 13,4 мл. Натриева основа и 2,01 мл. През опаковката на кроасана. На 28.11.07г. сутринта отишла в детската градина като носела торбичка със сока, кроасана и един банан. Поставила продуктите в шкафчето на Мария без да бъде забелязана, а посещението си обяснила с интерес към развитието на детето си Р. Около 13ч. свид. С. отишла да вземе дъщеря си от детската градина, видяла торбичката с продукти и попитала възпитателката дали това е закуската като получила отрицателен отговор. Решила, че свекърва й е оставила храната там и я прибрала. Около 16ч. М. казала, че е гладна и свид. С. й дала кроасана и сока. Тя отхапала от кроасана и отпила от шишето като още с първата глътка й запарило на гърлото и казала на майка си. Свид. С. отпила от шишето и веднага усетила парене и щипене по гърлото. Тъй като била работила с натриева основа, познавала миризмата й, разпознала че има такова съединение в сока. Уплашила се за живота на детето си и поръсила мляко като противоотрова, като не намерила в дома си й дала малко олио, след което се обадила в „Спешен център” в гр.Провадия. Детето било отведено в болницата, където свид. Р.А. също опитал сока и установил наличието на примес, водещ до парене. Свидетелката съобщила в полицията и предала продуктите като съобщила и подозренията си. Полицейският служител, извършил проверката, свид. А., провел събеседване с подсъдимата, която си признала всичко и разказала подробно какво е сторила и поради каква причина. При извършеното претърсване в дома й била намерена бутилка с надпис „Сода каустик” в кофата за боклук.

От извършената химическа експертиза се установява наличие на 6,6% р-р на натриева основа в сока равностойна на 51,2% спрямо количеството от 280 мл сок в бутилката. Установени са пробождания в опаковката на кроасана и наличие на 1,03%, равностойни на 51,2% спрямо теглото на кроасана. От СМЕ се установява,че смъртоносната доза за натриева основа е при поглъщане на 150-200мл. от сместа в сока, т.е. съдържимото в бутилката е много над необходимата доза за причиняване на смърт. Концентрацията на веществото в кроасана е недостатъчна да причини смърт поради теглото му от 39 гр. Липсват данни от изгаряния по лигавицата на детето, но освидетелстването е от 10.12.07г. – повече от десет дни след инцидента.

От изслушаната СПЕ се установява, че подсъдимата страда от „Шизоидно личностово разстройство” което не нарушава възможностите й да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателния процес.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, СХЕ, СМЕ, СПЕ, протокол за обиск, за доброволно предаване и др.

Подсъдимата А. отрича вината си голословно като не дава никакви конкретни обяснения защо и оставила хранителните продукти в шкафчето на пострадалата. Признава, че е извършила кражбата на чантата на свид. С. и че в резултат на това отношенията им са били обтегнати. Неубедително е твърдението й, че е посетила детската градина на въпросната дата за да се поинтересува за сина си, след като никога преди това не е проявявала някакъв интерес или е водила и вземала детето лично от градината. Правилно и законосъобразно съдът е възприел тезата й като защитна, тъй като тя не кореспондира изобщо с останалите доказателства по делото, нито с това което е разказала на свид. Аргиров. Пред него тя е описала неща които не могат да й бъдат известни, ако не ги е извършила – така например описала е начина на поставяне на отровата в продуктите, което обстоятелство не би могло да бъде известно към този момент на друг освен на извършителя. Показанията на отделните свидетели разкриват последователни епизоди от цялостното престъпление – закупуването на продуктите, закупуването на отровното вещество, присъствието й в детската градина, намирането на тези продукти в шкафчето на детето.

В жалбата си, защитата на подсъдимата заявява, че не било установено наличието на какъвто и да е контакт на подсъдимата с процесните вещи. Това твърдение е голословно. Показанията на свидетелите в този смисъл са категорично. Свид. Г. заявява, че продава в магазина си такива кроасани и сокове и, че подсъдимата е купувала такива от него. Свид. В. заявява, че само в нейния магазин се продава сода каустик, както и кислол и белина, че подсъдимата е пазарувала там и че въпреки че няма спомен дали е купувала точно сода каустик, то единствено от този магазин с селото може да се купи такава. Свид. Е.Ш., лекар в „Бърза помощ”, заявява, че е усетила неприятна миризма, когато е помирисала сока, това е установил и педиатъра, а свид. К., след като е опитал на вкус от сока е усетил „пиперижене”. При обиска в дома й, подсъдимата сама е посочила къде се намира шишето със сода каустик – в контейнера за боклук, от вътрешната страна до входната врата на дома й.

Всички тези преки и косвени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения правилен и обоснован извод за виновното поведение на подс. А..

Изразеното становище от защитата в жалбата, че „нямало изпълнително деяние до степен да предизвика престъпния резултат, защото пострадалият въобще не бил засегнат, поради което не бил налице дори опит към престъпление по чл.116 НК е абсолютно несъстоятелно. Опитът е довършен с поставянето на отровените хранителни продукти и реалната възможност те да бъдат изконсумирани от жертвата. Само обстоятелството, че бутилката е била с дозатор и че консумирането е станало в присъствието на майката на пострадалата, която веднага е отреагирала са възпрепятствали настъпването на вредоносния резултат. Отровените продукти са били достатъчни да причинят смъртта на детето и това се установява от изслушаните експертизи. Деянието е умишлено, подсъдимата е съзнавала свойствата на веществото, което инжектира в продуктите, а тези свойства са изписани и на опаковката му. Налице е както предварителна подготовка за извършване на деянието така и съзнание за обекта, към който са насочени действията – малолетното дете на свид. С.. Следва да се прецени и начина на извършване на деянието с оглед избраното средство – причиняването на особени мъки с оглед евентуални изгаряния на вътрешни органи. Поради липса на обвинение по т.6 и 9 на чл.116 НК тези елементи следва да се ценят като отегчаващи отговорността обстоятелства.

В този смисъл жалбата по отношение необосноваността и недоказаността на обвинението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Що се касае до жалбата относно явната несправедливост, тя е частично основателна. Въпреки, че съдът е приел наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – здравословно състояние, и е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК е определил наказание в прекалено завишен размер. В конкретния случай следва да се прецени и обстоятелството, че няма вредни последици за пострадалото дете. Настоящата инстанция намира, че определеното наказание от десет години лишаване от свобода е прекалено завишено и едно наказание от пет години лишаване от свобода би било съразмерно и достатъчно за постигане не предвидените в НК цели. В този смисъл следва да бъде изменена и присъдата като наложеното наказание на подсъдимата А. се намали на пет години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.

По отношение на присъденото обезщетение на свид. С. то е справедливо и съобразено както с претърпените вреди така и с практиката на съдилищата. Налице е причинно-следствена връзка между деянието и причинения резултат. Въпреки, че няма видими органични увреждания по детето, както и психически травми то е преживяло известен стрес и определената сума е съотносима.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъдата от 28.05.2008г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 583/2008г. в наказателно-осъдителната част като намалява наложеното на подсъдимата Д.Д.А. наказание от десет години лишаване от свобода при строг режим на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.