Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На втори октомври
Година две хиляди и девета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ПАВЛИНА Д.А
Секретар
Г.Н.
Прокурор
Иван Тодоров
като разгледа докладваното от
съдия Павлина Д.а ВНОХД № 305 по описа на съда за 2009 г., за
да се произнесе взе предвид:
Варненският
окръжен съд,с присъда № 79 по НОХД № 1901/08г. по описа на същия съд,
постановена на 19.06.2009г. е признал подсъдимите Х.А.Х. и В.С.В. за ВИНОВНИ в това, че за периода от 30.03.2004 г. до края на 2007г. в гр.Варна, в съучастие
като съизвършители, получили и държали повече от два пъти имущество - общо
парична сума от 211 229.64 лв., за която знаели, че е придобита чрез
престъпление по чл. 329 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.253 ал.З т.2
вр. ал.2 пр.2, З вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54 от НК им наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от по ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер от по 5000
/пет хиляди/ лева за всеки от тях.
На
основание чл. 253 ал. 6 от НК е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението, като е присъдил неговата равностойност в размер на 211 229.64
лева /двеста и единадесет хиляди двеста двадесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки/.
Със
същата присъда, на основание чл. 304 от НПК двамата подсъдими са оправдани по
първоначалното обвинение да са извършили престъпление по чл.253 ал.4 от НК и по чл.253 ал.2 пр.1 от НК, за разликата над
сумата от 211 229.64лв., както и за периода на деянието от началото на 2004
година до 30.03.2004 година. Подс. Х. е оправдан по обвиненията да е извършил
престъпления по см. на чл.155 ал.З вр. ал.1 пр.1, 2 и 3 от НК; чл.159а, ал.1 от НК и чл.159б, ал.1 от НК.
Налице
е произнасяне досежно веществените доказателства и разноските по делото.
Въззивното
производство е образувано по жалби на:
- подс. В., която чрез процесуалния си
представител прави искане присъдата да бъде отменена и бъде постановена
оправдателна такава. Твърди се, че присъдата на ВОС е неправилна, постановена в
противоречие със събраните по делото доказателства, като се оспорват следните
обстоятелства: -че подс. е знаела, какъв
е бил произхода на дохода на св. Б.а; -достоверността на показанията на св. А.,
с оглед на заболяването й - двустранна практическа глухота; - процесуалната
допустимост на приложения по делото протокол за ВДС;
-
подс. Х., който се присъединява към
подадената жалба от подс. В., чрез процесуалния си представител изразява
становище за необоснованост на първоинстационната присъда, постановена при
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита и в нарушение
на материалния закон, наложеното за несъставомерно деяние наказание намира за явно
несправедливо. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена
оправдателна такава. Твърди, че според държавното обвинение престъплението „пране
на пари” било извършено чрез предикатни престъпления по чл. 155 ал.3, чл. 159а,
ал.1 и чл. 159б ал.1 и подс. са организирали защитата си, събирайки
доказателства в тази насока. Въпреки, че не е имало изменение на обвинението и
подс. са били оправдани по така повдигнатото обвинение, ВОС неправилно ги е
осъдил за друго предикатно престъпление,
а именно по чл. 329 ал.1 от НК. И в тази жалба се оспорват: -знанието на подс.
относно произхода на средствата на св. Б.а; - показанията на св. Ч. и А., с
оглед на тяхната проц. допустимост и истинност; протоколите за ВДС,
изготвени в нарушение на предвидения от
Закона ред.
В
съдебно заседание пред състав на ВАС жалбите се поддържат от защитниците на
подс. В. и Х., като се доразвиват изложените доводи. В последната си дума пред
настоящата инстанция двамата подс. твърдят, че са невинни и молят да бъдат
оправдани.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбите, конкретизирайки доводите си във връзка с всяко от
възраженията на подсъдимите. Предлага присъдата на ВОС, като обоснована и
законосъобразна, с оглед на всички доказателства по делото да бъде потвърдена.
След
преценка на изложените в жалбата доводи и доразвити в съдебно заседание,
становището на представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд –
Варна констатира, че жалбите на подс. В. и Х. са неоснователни по следните
съображения:
За
да постанови атакуваната присъда, Варненският окръжен съд е приел за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимите
Х.Х. и В.В. живеели на семейни начала в гр.Варна и имали три деца. Доходите в
семейството били реализирани от работата на подс. Х., който за времето от 1996
година до 2000 година търгувал в Р.
Полша с дрехи и автомобили. От 2000 година до 2006 година той се установил да
живее постоянно със семейството си в гр.Варна, в кв."Аспарухово", като
отново продавал дрехи на така нар. „Руски
пазар" в кв."Аспарухово". След 2006 година той отново пребивавал
в РПолша с цел бизнес.
Подсъдимата
В. не работела, грижила се за децата, второто им дете - Десислава Х. Алексиева
била с диагностицирано трайно увреждане, изискващо ежедневни грижи и постоянно
наблюдение. Многократно Алексиева била хоспитализирана за лечение на респираторни
заболявания и през 2001г. по повод на такава хоспитализация се осъществило запознанство
между подс. В.В. и св.Д. Б.а. Последната придружавала детето си за лечение в
болнично заведение в гр.Варна. От този
момент между подсъдимата и св.Б.а започнали интензивни приятелски контакти, а
впоследствие- последвало запознанство и
с близки на подсъдимата – съпруга й - подс.Х., свидетелките Т.А. и Ж. Ч.. Към
2001 година св.Б.а отглеждала сама детето си, като живеела в общо домакинство с
баща си и сестра си. Издържала семейството сестрата на св.Б.а, която
проституирала в чужбина. С нейна помощ, Б.а узнала „реда и правилата в
професията” и така заминала за гр. Колмар, Р.Франция. В началото спечелените пари
тя изпращала на семейството си, но според нейните твърдения, парите били
харчени от семейството й неправилно. От 2003 година св.Б.а решила да изпраща
спечелените от проституция пари на подс.В. чрез системата за парични преводи
„Уестърн Юнион". Еднократно трансферираните суми не надвишавали сумата от 4 500
евро. Освен подсъдимата В., получатели на паричните преводи били подс. Х., св. А.а
и св. Ч.. Всички те знаели, че св.Б.а проституира във Р Франция и че по този начин
– оказвайки сексуални услуги, тя заработва парите.
Първоначално
св.Б.а проституирала в Р. Франция - гр.Колмар и гр.Селестат, но на 22.05.2006
година била депортирана, като й била наложена забрана да посещава страната. На
08.06.2006 година св.Б.а заминала за ФРГ, където продължила да проституира, но
след кратък престой отново се върнала Р. Франция.
През
м.март.2007 година св.Б.а заминала за Република Полша. В гр.Хойна, заедно с
подс. Х. наели обща квартира. Последният се опитвал да печели пари от търговия
на пазара в гр.Хойна. Той притежавал л.а. „Рено", с който отвеждал св.Б.а
до гр.Долни Крайни, където тя проституирала през деня, а вечер се връщала в
общата квартира.
По
време на престоя си зад граница св.Д. Б.а получавала значителни суми за
извършваните сексуални услуги. Налице е връзка между хронологията на
задграничните пътувания на св.Б.а и паричните трансфери. В периода от
02.02.2004 година - 16.02.2007 година подс. В. получила от св.Б.а общо 194
898.46 лева. В периода от 01.08.2005г. – 09.07.2002г. подс. Х.
получил от св.Б.а общо 21 220.76 лева, а за периода от 25.10.2005 година - до 03.07.2006 година, паричните преводи
към св. Ч. били на обща стойност от 38 529.85 лв. Общата сума от извършените преводи към тримата възлизала на 254 649.07 лева.
Парите били предавани на подсъдимата В., която на по - късен етап издължавала
на св. Б.а. От благодарност за съхранението им Б.а давала определена парична
сума на подс. В..
Трансфера
на паричните суми от св.Б.а към подсъдимите и св.Ч. бил засечен и анализиран от
служители на Централна служба за борба с трафика на хора - гр.Париж, Р.
Франция. На 02.06.2006 година в МВР - гр.София бил получен писмен сигнал, с
който българските полицейски власти били уведомени за извършените преводи чрез
„Уестърн Юнион" от св. Б.а и още седем жени. На 27.04.2007година бил
изпратен втори писмен сигнал до МВР - гр.София,
в който било посочено, че печалбите от проституция на М.Р.С. и Д. Б.а
С. се получавали от Ж.К. А., наричан Х.. Въз основа на тази информация започнало разследване срещу подсъдимите,
като били приложени и СРС - подслушване на телефона на подс.В.. Записаните
разговори били на турски език, като от значение за делото били разговорите,
проведени между подс. В. и Х. и тези на В. със св.Б.а. В записан разговор с - референтен
№ 08fecf90 от 21.08.2007 година св.Б.а споделила с подс. В., че е пълно със
сводници и само момиче не може да работи. От този разговор става ясно, че подс.Х.
транспортирал св.Б.а с л.а. до
мястото, където проституирала, нанасял й побой. В
разговори с референтни №№08d78се6, 08d79е36 /двата от 06.08.2007 година/
и др., подс.Х. обяснява на подс.В. какви пари ще й изпрати и по какъв начин да
задоволи нуждите на семейството с тях.
На
18.12.2007 година било извършено претърсване в дома на подсъдимите в гр.Варна, кв."Аспарухово",
ул."Розова долина" №6. Разследващите органи иззели квитанции за
заплащане на мебели, 2бр. мобилни телефони „Самсунг", фактура от магазин
„Техномаркет", нотар.актове, разписка за платени суми от подс.Х. на продавачката
на къщата В.Й., формуляр за получаване на сума пари от „Мъни грам", по
който получател бил братът на подсъдимата, талон на л.а. „Фолксваген Поло".
Подс. В. предала доброволно ползвания от нея мобилен телефон „Самсунг".
Установено
било, че в периода от 2000 година до 16.11.2006 година подс.Х. е бил страна по четири
сделки с недвижими имоти: на 02.09.2003 година е закупил апартамент №21, ет.6
на ул."Балкапан" №7 в гр.Варна за сумата от 16 759.50лв.; на
31.10.2003 година е закупил 42% ид.ч. от дворно място, цялото от 250кв.м. на
ул."Розова долина" №6, гр.Варна, ведно с къща на стойност 12
262.10лв.; на 28.07.2004 година е закупил 58% ид.ч. от дворно място, цялото от
250 кв.м. на ул."Розова долина" №6, гр.Варна за сумата от 3132лв.; на
15.08.2006 година е продал апартамент №21, ет.6 на ул."Балкапан" №7 в
гр.Варна за сумата от 66 498лв.
От
заключението по съдебно-оценителната експертиза, изготвено въз основа на изследваните
платежните документи, се установяват по
дати и стойност паричните преводи от св. Д. Б.а към двамата подсъдими и св.Ж. Ч..
Заключението
по съдебно-графологичната експертиза установява, че положените подписи под
платежните документи, изпращани от св.Б.а на св. А., не са на св. Т. А., като в
съдебно заседание, вещото лице изрично е конкретизирало, че подписите не са
били изпълнени и от подсъдимата В..
Фактическата
обстановка се установява от: - отчасти от
обясненията на подсъдимите Х. и В.; показанията на
свидетелите Б.а, Ц., И., Ч., А., И.А. и З.А.; заключенията по
назначените на досъд. пр-во съдебно-графологична и съдебно-оценителна
експертизи; протокол за ВДС от 19.06.2008 година; както и от писмените
доказателства, приети по реда на чл.283 от НПК.
По
реда и със средствата на НПК, първоинстационният съд е анализирал обстойно и подробно
събраните на досъдебното производство и проверени в съдебно заседание
доказателства, след което е направил правилни и обосновани изводи, които
съставът на въззивната инстанция споделя изцяло.
Спорният
въпрос, върху който се акцентира от страна на прокуратурата и защитата и имащ
безспорно значение за доказване съпричастността, а от там и отговорността на
двамата подсъдими към деянието, предмет на обвинението по чл. 253 от НК , е
дали двамата подсъдими са знаели, по какъв начин св. Б.а е заработвала
паричните средства, които е изпращала в България на тях и на св. А.и св. Ч..
Обясненията на двамата подсъдими по този въпрос противоречат на всички останали
доказателства, поради което правилно не са били кредитирани. Анализирайки показанията
на св. Д. Б.а, Ч. и А., както и протокола за ВДС по категоричен начин се налага
извода, че и двамата подс. са знаели произхода на дохода на св. Б.а. На първо
място, в показанията си от 18.12.2007г., дадени на досъдебното производство в
присъствието на съдия при условията на чл. 223 от НПК, св. Б.а е обяснила, че е
била „водена на работа на пътя от Х.” и че „В. и Х. знаеха, че работя като
проститутка и парите … съм ги спечелила от проституция”. В съдебно заседание
пред ВОС свидетелката е отрекла тези обстоятелства и съдът е констатирал
възникналото противоречие, след което правилно е дал вяра на показанията й от досъдебното
производство, тъй като същите кореспондират с установеното чрез СРС в протокола
за ВДС и с показанията на другите две свидетелки от досъдебното производство - А.и
Ч., депозирани при условията на чл. 223 от НПК. Св. Ч. изрично е заявила, че
св. Д. Б.а й е казала, „…че работи като проститутка…”, че всички тези пари,
които й е изпращала, „… ги е изкарвала като проститутка…”. Св. А.е заявила, че св.
Д. Б.а работи като проститутка във Франция. Правилно първоинст. съд е отчел ,
че трансформацията в показанията на тези две свидетелки във фазата на съдебното
пр-во се дължи преди всичко на близките отношения между двамата подс. и
свидетелките и факта, че същите живеят в една ограничена по своята същност
общност, от дълъг период от време се познават и поддържат много тесни контакти.
Освен тези обстоятелства несъмнено и
начина на изпращане /чрез „Уестър Юнион”/ и получаване на паричните потоци от
подсъдимите, вкл. и чрез личната карта на св. А.само още един път потвърждават изводите
и на първоинст. И на въззивния съд, че двамата подс., както и свидетелките са
знаели истинския произход на средствата, а двамата подсъдими и са целели
разсейването на паричния поток, за да не може да се проследи от къде постъпват.
В този смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на
защитата, че двамата подс. не са знаели, по какъв начин и от каква дейност са
реализирани доходите на св. Б.а. На второ място, в подкрепа гореизложеното, са
установените тесни и интензивни контакти на двамата подс. със св. Б.а,
впоследствие трансформирани в „бизнес отношения”: от момента на запознанството
им подс. В., а впоследствие и съпругът й – подс. Х. са били наясно, по какъв
начин св. се препитава и отглежда детето си, имали са лични впечатления от нея
в социален и интелектуален план, всички те живеят в една махала, където се е
знаело, по като какви „работят” св. Б.а и сестра й. Впоследствие тези контакти
са били подържани непрекъснато и това е установено чрез използването на СРС по
отношение на подс. В. и обективирано в протокола за ВДС.( От проведените
разговори се установява, че св. Б.а споделя, че й е трудно да работи сама без
сводник и че подс. Х. я е транспортирал с кола, за да проституира на улицата,
докато и двамата са били в Полша.)
По
отношение възраженията на защитата във връзка с процесуалната допустимост на
показанията на св. Т. А.и събраното чрез използване на СРС и обективирано в
протокола за ВДС:
-
основният довод на защитата във връзка с кредитирането на показанията на св. А.,
касае годността й да възпроизвежда факти и събития от значение за разкриването
на обективната истина по делото, предвид заболяването й - двустранна практическа
глухота. Съставът на ВАС, както впрочем и първоинст. съд, приема този довод като несъстоятелен и необоснован
по следните съображения: първоинстанционният съд е установил, че свидетелката
владее единствено турски език и се разбира само със свекъра си – св. А., с
когото живее в едно домакинство и който е присъствал в съдебно заседание и
практически е извършил „превода”. Опитът на съда да осигури в съдебно заседание
тълковник, владеещ турски език, е бил безуспешен, предвид на това, че самата
свидетелка не владее езика на глухите. На досъдебното производство в присъствието
на съдия, и чрез „превода” на св. А., св. А.подробни е разказала, за
познанството си със св. Б.а и от тези й показания е видно, че те са логични и
последователни. Още повече, че в експертното
решение за здравословното й състояние, представено пред първоинст. съд е видно,
че не са налице доказателства за психично заболяване. Първоинст. съд е
установил в съд. заседание и това е видно от протокола и за наст. инстанция, че
свидетелката е отговорила адекватно на всичките й зададени въпроси от съда.
Както бе отбелязано по-горе, показанията обаче на св. , които е дала пред
първоист. съд следва и са били правилно
отхвърлени, като изолирани и противоречащи на останалите и преценени в
съвкупност доказателства по делото.
-
както пред първоинст. съд, така и пред наст. инстанция, защитата е възразила
във връзка с процесуалната годност на
изготвения протокол за ВДС, поради факта, че същият е на български език, а не на турски език на
който са били водени разговорите. Изводът на въззивния съд за несъстоятелност
на тези възражения е идентичен с този на ВОС, поради което и не се споделя виждането
на защитниците, че следва това доказателство да бъде изключено от
доказателствения материал на делото. На първо място, съставът на ВАС намира за
необходимо да отбележи, че напълно и изцяло споделя аргументите в тази връзка, изложени
в мотивите от страна на първата инстанция, като следва да се отбележи, че
поначало процедурата по допускане и използване на СРС в конкретния случай, е
била изцяло спазена, вкл. и при обективиране на събраното чрез СРС в протокола
за ВДС. Не би могло да се търси изготвяне на огледални протоколи на събраното
чрез СРС, вкл. и по отношение на използваният език, защото преди всичко се
касае за една строго регламентирана дейност, като достъп при реализирането й,
респ. изготвяне на необходимите ВДС и запознаване с тях имат точно определени
лица, посочени от закона. Специалистите, изготвили ВДС от своя страна носят, както
дисциплинарна, така и наказателна отговорност за неизпълнение на служебните си
задължения, вкл. и за недостоверно отразяване на събраното чрез СРС. Поради
изложеното съставът на ВАС не приема аргументите и възраженията на защитниците
на подс.
Чрез
участието на св. А.и Ч., макар и формално (същите са предоставили личните си
карти на двамата подс.), подс. са доразработили и трансформирали разработената
от тях престъпна схема по усвояване на пари, придобити по незаконен начин и
позволяващ им да поддържат жизнен стандарт над техните възможности и над
средното ниво за страната, впоследствие изпирайки тези пари. Използвайки
личните карти на цитираните по – горе свидетелки( налице е заключение по СГЕ),
двамата подс. макар и косвено опровергават собствената си защитна теза, че не
са били от една страна наясно за произхода на тези пари от страна на св. Б.а, а
от друга, че те самите не са се възползвали от тези пари гарантирайки за себе
си един постоянен доход, възлизащ много над възможностите им и на съгражданите
им. След като са получавали тези средства, знаейки, че те са от проституция, с
течение на годините подс. Х. е извършил четири покупко – продажби на недвижими
имоти, изпирайки по този начин получените пари.
При
така изяснената фактическа обстановка и от въззивната инстанция, няма основание
да се твърди необоснованост на постановения съдебен акт или допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното
производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо
приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ
на всички доказателства, без да са допуснати процесуални нарушения при
събирането и проверката на същите. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от
страна на защитата на подс. се възприемат от настоящата инстанция като
несъстоятелни.
На
базата на правилно установена фактическа обстановка, като цяло ВОС е направил и законосъобразни правни изводи
досежно правната квалификация на извършеното деяние, а именно по см. на чл.
253 ал.3 т.2 вр. ал.2 пр.2 и 3 вр. чл.20 ал.2 от НК.
От
събраните по настоящето дело доказателства безспорно се установява, че доходите реализирани от св. Б.а са от
проституция. Същата е пълнолетна и
трудоспособна, като от 2001г. не полагала общественополезен труд, а в резултат
на предлаганите сексуални услуги се обогатила. Тези факти са обосновали извода
на първоинстанционния съд, че се касае за престъпление по см. на чл.329 ал.1 от
НК, което се явява предикатното деяние по отношение на изпирането на пари.
Сумата, която св.Б.а е трансферирала в България /близо 212 000лв./, за период
от около три години не е трудов доход, а е получена от проституиране –
действие, което по см. на НК на РБ е престъпление. Това обстоятелство е било
известно на подсъдимите Х. и В., към момента на получаване и държане на
паричните суми. Получените суми са били раздробявани и превеждани чрез системата
за бързи разплащания – „Уестърн Юнион”. Ползването на парите от различни лица
като получатели затруднява проследяването на тяхното движение и е гаранция за
бързото им усвояване като законен паричен поток /т.нар.„смърфиране"/. На
практика подсъдимите са получили парите и са ги държали до предаването им лично
на св.Б.а. Налице е престъпление по см. на чл.253 ал.2 пр.2,3 от НК, като подсъдимите
са действали при условията на съучастие.
Предвид
настоящата редакция на чл.253 ал.2 от НК в сила от 30.03.2004 година, подс.
частично са оправдани за получените парични суми преди тази дата.
ВОС
обосновано е приел, че не са налице достатъчно данни подс. Х. да е извършил
престъпления по чл.155 ал.З вр. ал.1 пр.1, 2, 3 от НК, по чл.159а ал.1 от НК,
по чл.1596 ал.1 от НК и законосъобразно същият е оправдан по така повдигнатите
обвинения.
По
отношение на правната квалификация във вр. с предикатното престъпление по чл.
329 ал.1 от НК за което не е било повдигано обвинение: възраженията на защитата
и по отношение на това обстоятелство са неоснователни. Според ВАС не съществува процесуална пречка
за първоинстанционният съд да приеме, че престъплението „изпиране на пари” е
осъществено чрез др. предикатното деяние по см. на чл.329 ал.1 от НК. Това е
така, защото съгласно нормата на чл.253 от НК е достатъчно имуществото да е
придобито чрез друго престъпление, без да се посочва конкретно какво.
Още повече, че предикатното престъпление по чл.329 от НК е по – леко наказуемо,
отколкото другите – по чл. 155, 159а и 159б, съгласно първоначалното обвинение.
Неоснователни са доводите на защитата, че подс. не са успели да организират
защита си чрез събиране на доказателства в тази насока. Въпреки, че не е имало
изменение на обвинението и подс. са били оправдани по първоначално повдигнатото
обвинение, ВОС е постановил присъда без да нарушава процесуалните им права.
По
отношение разграничаването на получаването на не трудови доходи( имущество) от
св. Б.а по незаконен или неморален начин, настоящата инстанция за разлика от
ВОС, приема, че се касае за реализиране на не трудови доходи по непозволен
начин. Този извод на съда законосъобразно следва от факта, че и към момента
на реализиране на не трудовите доходи от страна на св. Б.а в република Франция,
респ. получаването и държането на паричните средства от страна на подс. в РБ, и
към настоящият момент е налице осъществен състав на престъпление по чл. 329 ал.1 от НК. Начина на
получаване на тези средства е непозволен, т.к. предоставянето на сексуалните услуги в РБ не е легализирано и
естеството на самата услуга надхвърля рамките на неморалността. С оглед разпоредбата
на чл. 4 ал.1 от НК, според който НК се прилага към бълг. граждани и за
извършените от тях престъпления в чужбина, следва закономерният извод, че
въпреки ненаказуемостта на действията на св. Б.а в Р. Франция, както и в др.
държави, по своята същност и в контекста на НК, тези действия съставляват
престъпление, което се преследва от и в РБ. Без значение е обстоятелството,
дали подс. са били наясно с този факт,
същите са граждани на РБ, длъжни са да спазват законите в РБ и тяхното
незнание не ги оневинява. Поради изложеното и настоящата инстанция приема, че
подс. са знаели, че изпращаните парични суми от св. Б.а, получавани и държани
от тях повече от дава пъти, са придобити чрез престъпление по см. на чл. 329
ал.1 от НК на РБ.
Предвид
недоказаността на първоначално предявените обвинения, както и досежно
стойностният размер на обвинението по чл. 253 от НК за разликата от 212 229,64лв.,
правилно първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието по ал.3 и е
оправдал подс. досежно извършените предикатни престъпления, а по отношение на
подс. Х. и по чл.155, 159а, 159б от НК.
Относно
необходимостта от ревизиране на наложеното
наказание: съставът на въззивната инстанция счита, че не са налице
основания за намаляване на така определените наказания по отношение и на
двамата подс., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПО ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, отложени с изпитателен срок от по ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер
на от по 5000 /пет хиляди/ лева за всеки от тях. Справедливи по своята същност
те обезпечават целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и ще подействат
възпиращо и възпитателно на подс. Х. и В.. При индивидуализацията на същите
първоинстанционният съд е съобразил всички изисквания съгласно разпоредбата на
чл. 54 от НК, взел е предвид здравословните проблеми на едно то трите деца на
подс. – същото е с диагноза „Синдрома на Даун”. Предвид потребността от
семейство за трите им деца и грижи от страна на двамата родители, правилно ВОС
е приел, че подс. не следва да бъдат изолирани от обществото, т.к. същите са и
добре интегрирани в него, а като цяло демонстрират една похвална загриженост за
децата си. От друга страна обаче не следва да се намаляват тези наказания, като
се има предвид високата обществена опасност на деянието и периода от време на реализирането
му. Не без значение е и цялостният имидж на РБ като член на Европейския съюз,
който се гради пред останалите държави, в резултат на подобни действия.
С
оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата
на Окръжен съд – Варна като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
При
служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд
не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради
което и на основание чл. 338 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 79 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД по НОХД № 1901/09г. по описа на същия съд, постановена на 19.06.2009г.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.