№
30.12.2010 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Двадесет и втори Октомври,през
две хиляди и десета
година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
Секретар Г.Н.
Прокурор ИВАН ТОДОРОВ
Като разгледа докладваното от
съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 303 описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 71/01.06.2010 година по НДОХ № 1763/2009 година ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,е признал подсъдимия П.Г.П.-***,ЕГН ********** за виновен в това,че:На 04.05.2008 година на
строителен обект хотел „Славей" в КК”Златни пясъци”в
град
Варна, причинил смъртта на А. М.И.,поради
немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност:строително-монтажни дейности в
посочения обект,като в качеството си на технически ръководител
към „ГБС Варна"АД нарушил разпоредбите на:
член 16
алинея 1 буква Б и буква Д от Наредба № 2/22.03.2004
година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи :
„Строителят: 1. осигурява:
б/ комплексни
ЗБУТ на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата,самостоятелно упражняващи трудова дейност,при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи,в съответствие с минималните изисквания на тази наредба;
д/ необходимите
предпазни средства и работно облекло и употребата им
в съответствие с нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове за всеки конкретен случай;"
член 26 точка 1
и точка 8 буква Б и буква В от същата Наредба:
„Техническият ръководител:
1.изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ;
8. контролира:
б/монтажа и демонтажа на
стоманени или бетонни рамки и техните компоненти,
кофражи, готови строителни елементи или временни
опори и подпори;
в/правилното подреждане
и съхранение на
строителната площадка на материалите, изделията и
оборудването;"
член 38 алинея 1
от същата Наредба:
„За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения/парапети, капаци, мрежи и други/,прилагани при стълби,балкони,площадки,стърчащи
части и други"
член 40
точка 1 и точка 2 от същата Наредба:
„Отворите в строителни и конструктивни елементи/стени,етажни плочи, покриви и други/,които създават опасност за падане от височина:
1.се обезопасяват чрез парапети,ограждения или
здраво покритие, които да понесат съответното
натоварване;
2.се означават и/или сигнализират по подходящ начин."
Член 60 алинея 1 и алинея 2 от същата Наредба:
„Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,колективни и/или лични предпазни средства/напр.ограждения,скелета,платформи и/или предпазни /защитни)/мрежи.
Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по алинея 1 е невъзможно,се предвиждат подходящи възможности за достъп с
използването на анкерирани защитни съоръжения или
предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция."
Член 61 от същата Наредба:
”Паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления /съоръжения,ограждения/,които са достатъчно високи и са изградени най-малко
от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение."
член 64 от същата Наредба:
„Работните платформи, проходните мостове и стълбите в границите на строителната площадка се оразмеряват така,че да имат достатъчна
здравина и се обезопасяват и използват така,че да предпазят хората от падане или от падащи предмети."
член 163а,алинея 5, във връзка с член 163 алинея 2 точка 1 от Закона за устройство
на територията:„Когато строежът се изпълнява от
възложителя,той е длъжен да осигури технически
ръководител.В този случай техническият ръководител
носи отговорност за спазването на изискванията на член 163 алинея 2, а именно:”Строителят носи отговорност
за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на член 169 алинея 1,както и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките
за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка.",поради което и на основание член 123 алинея 1
от НК /оменен/във връзка с член54 алинея 1 от НК му е наложи наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият П.Г.П. е бил осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 499.10 лева полза на държавния бюджет по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият П.Г.П.,обжалвал
я е чрез защитата си с бланкетна жалба с молба същата да бъде отменена и
оправдан подсъдимият по възведеното му обвинение.Подробни съображения в тази
насока са посочени в писменото изложение на защитата към жалбата му от 18.10.2010 година.
В съдебно заседание,по съществото на делото,страните взеха следните
становища:
Адвокат МАРКОВСКИ,като защитник на подсъдимия и жалбоподател П.Г.П. моли да
бъде уважена жалбата,като бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и
подсъдимият оправдан по възведеното му обвинение или делото да бъде върнато на
прокуратурата с оглед доизясняване на фактическата обстановка по
делото.Съображения в тази насока са изложени в съдебно заседание.
Адвокат Ж.,като защитник на подсъдимия и жалбоподател П.Г.П. моли да бъде
уважена жалбата,като бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд по
подробните съображения в писменото изложение към жалбата.
Адвокат СТЕФАНОВ,като защитник на частния обвинител М.И.М.,моли да бъде
потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,като правилна и
законосъобразна,както и моли да му бъдат присъдени направените разноски по
делото за въззивната инстанция в размер на 500,00 лева.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата следва да
бъде оставена без уважение,тъй като е налице виновно поведение от страна на
подсъдимия и причинна връзка между деянието и настъпилата смърт на пострадалия.
В последната си дума подсъдимият и жалбоподател П. заявява,че не се
признава за виновен и моли да бъде отменена присъдата.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия П.Г.П.;становището на страните
по жалбата;становището на самия подсъдим П. в
последната му дума;както и служебно изцяло-с оглед
разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата на
защитата на подсъдимия П.Г.П. е била подадена в законовия срок
и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД е приел
за установена следната фактическа обстановка :
„Алианс Тур"ООД с договор за строителство от 08.02.2008 година възложило
на”ГБС-Варна"АД
реконструкцията на хотел"Славей" к.к."3латни
Пясъци"- град Варна.В
тази връзка на 10.03.2008 година между „ГБС Варна"АД,представлявано от С.С.–
Главен изпълнителен директор и свидетеля МИТКО
Г. - изпълнителен директор,и”Мак Тур"ООД-Разград, представлявано от свидетеля
П. К., бил сключен договор за СМР.По силата на същия”ГБС - Варна" АД възложил на "Мак Тур" ООД - Разград да
изпълни строително - монтажни работи за обект - хотел „Славей" в к.к.”Златни Пясъци”-град Варна.В договора/л.79-81
д.п./,като задължение на възложителя било предвидено да уведоми
изпълнителя за длъжностните лица,които
изпълняват контролни функции на обекта/т.5.3/.Между двете фирми бил сключен и Договор от 04.03.2008 година за съвместни мероприятия за осигуряване на ЗБУТ при извършване на СРР и СМР на територията на
строителната площадка на главния изпълнител на основание член 18 от ЗЗБУТ и член 11, алинея 4
от Наредба №2,за същия строителен обект/л.85-88 д.п./.В него,като задължение на
„ГБС Варна" АД било
предвидено да контролира осъществяването на общите принципи на превантивност и
безопасност съгласно ЗЗБУТ.Дружеството следвало да определи и длъжностно лице
от фирмата ръководител на строителен обект,което има за задача да координира и контролира спазването на безопасни условия на труд,съответно да организира,координира,ръководи и контролира СМР между изпълнителите
и подизпълнителите,за качествено и безопасно провеждане на цялостната дейност.Груповият технически ръководител на строителния
обект следвало да контролира пълното обезопасяване на предоставеното
работно оборудване, машини и съоръжения на подизпълнителя/4.2.1/."Мак
Тур" ООД - гр.Разград, от друга страна,били задължени
да провеждат съответните инструктажи за безопасност на работниците
си,както и
да спазват правилата за безопасно извършване на възложената
работа, както и ползването на предпазни средства.
От края на 2007 година подсъдимият П. по силата на трудов договор 75 №86/03.12.2007 година с”ГБС Варна"АД /л.78
д.п./,изпълнявал длъжността технически ръководител.Видно
от приложената по делото длъжностна характеристика/л.76-77
д.п./подсъдимият П.
бил длъжен да осигурява непосредственото оперативно
стопанско,техническо и административно ръководство на строителните обекти на”ГБС-Варна"АД,организирал обзавеждането на строителната площадка в производствено и битово отношение,следи изпълнението на договорните задължения на подизпълнителите,организира
отстраняването на несъответствията,свързани с
изпълнението на СМР,както и да извършва инструктаж на работниците
при започване изпълнението на строителните работи.В качеството
си на технически ръководител П. бил длъжен да спазва и да
следи за спазването от работниците на утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд,както и да отговаря
за безопасността при експлоатацията на производствените мощности,да следи дали всички работници се явяват в състояние,което им позволява да
работят ефективно,да носят личните си предпазни средства и дали спазват правилата за безопасност на труда.
Подсъдимият П. бил определен от Управителите на”ГБС - Варна"АД за технически ръководител на строителен обект хотел „Славей",каквито функции той реално изпълнявал и на процесната дата.
Пострадалият А. М.И. с договор от 23.02.2007 година/л.47 д.п./бил назначен на длъжност„строителен работник" в
"Мак Тур" ООД – град Разград.С допълнителни споразумения към трудовия договор от 02.10.2007 година и 02.01.2010 година/л.48-49 д.п./ И. бил
назначен на работа в”Мак Тур"ООД,като за място на работа било определено хотел „Синигер" и други строителни обекти на ГБС.Пострадалият бил
запознат и с длъжностната характеристика/л.52
д.п./.Със Заповед №17/22.04.2008 година на
Управителя на "Мак Тур" ООД - Разград /л.32 д.п./,дните от 26.04 до
28.04.2008 година и от 01.05 до 06.05.2008
година били определени за работни на посочения обект.
На процесния ден:04.05.2008 година подсъдимият провел ежедневния инструктаж,като
разпределил работата за деня.Работниците,включително и
пострадалия И. се подписали за проведен ежедневен инструктаж/л.45
от д.п./.Свидетелят Х.и И. изнасяли строителни материали-платна и хюнебеци от петия етаж на строежа.На всеки етаж,в края на плочата били поставени дървени рампи,върху които работниците подреждали платната.След това платната заедно с рампата били сваляни от кулокран.Отворите на обекта и терасите на етажите,включително тази,на която работел пострадалият не били обезопасени с постоянни или временни
ограждения - парапети,мрежи,защитни бордови ленти за крака или по друг начин.
Въпреки,че им били раздадени,работниците не носели и
предпазни каски. Подсъдимия П. бил на строителния обект,като следял работата.Около 15.30 часа той се разпоредил на работниците да приключват
работа.Свидетелят Х.и И. преценили,че им остава
да наредят само още едно платно за да стане
пълен стек
от десе и решили да довършат работата си. Взели платното и
отишли до рампата,като И. минал между бетонна колона и края на плочата.Пуснали
платното върху рампата и когато се обърнал
да се връща,И. залитнал,подхлъзнал се и паднал надолу. При падането тялото му
се завъртяло под ъгъл 90 градуса и паднало,като съприкосновението със земята било в лявата част на главата и тялото на
пострадалия.Свидетелят Х.се обърнал и видял падането на колегата си,в
частност възприел главата му.Започнал да вика за
помощ,като впоследствие пристигнал медицински екип
и полицейски служители.При пристигане на полицейските служители
и медицинския екип И. бил все още жив и издавал стонове.Бил
пренесен в линейката,но непосредствено след това починал.
Първоинстанционният съд в отделни раздели подробно е
разгледал и обсъдил събраните по делото : гласни доказателства;множеството
писмени доказателства;заключенията на вещите лица по
съдебно-медицинската,комплексната медицинска и физическа,съдебно-психиатрическа
експертизи/поддържани в съдебно заседание и неоспорени от страните/.След пълния
и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства,първоинстанционният
съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка.Изводите на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД относно приетата за установена фактическа обстановка по
делото и въззивната апелативна инстанция възприема изцяло,като
законосъобразни,обосновани и намиращи подкрепа в събраните по делото
доказателства.
При така законосъобразно и обосновано приетата за
установена фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд също така
законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че с деянието си на
04.05.2008 година на строителен обект-хотел”Славей”в КК”Златни пясъци”-град
Варна,поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща
източник на повишена опасност:строително-монтажни дейности в обекта,подсъдимият
П. КИРИЛОВ П.,в качеството си на технически ръководител към ”ГБС-Варна"АД,е допуснал нарушение на редица разпоредби на Наредба №
2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи/подробно посочени в
диспозитива и мотивите на присъдата/,като е причинил смъртта на А. М.И. и с
това е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член
123 алинея 1 от НК/изменен/,като престъплението е било извършено при условията
на член 11 алинея 3 предложение първо от НК.
Както пред първоинстанционния съд,така и пред въззивната
апелативна инстанция от страна на жалбоподателя и подсъдим П.Г.П. и защитата му
се правят възражения,че същият не следва да носи отговорност по така
възведеното му обвинение,тъй като:не той е следвало да носи отговорност относно
обезопасяване на строителния обект;че инцидентът е станал след приключване на
работния ден и че инцидентът може да се дължи и на обстоятелството,че е станало
бутане с платното от страна на свидетеля С. Х..
Тези възражения въззивната апелативна инстанция приема
само като форма на защита,но тъй като те са в разрез със събраните по делото
доказателства,не ги кредитира по следните съображения:
По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е
било установено,че подсъдимият П. е работел на строителния обект като технически ръководител към ”ГБС-Варна"АД.По силата на това си длъжностно качество,подсъдимият е
имал и съответни задължения по член 26 алинея 1 точки 1,2,3 и 4 от Наредба №
2/22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.В качеството си
именно на технически ръководител,той е допуснал нарушение на член 40 алинея 1
от Наредба № 2/22.03.2004 година,което пък нарушение е в пряка връзка с
нарушението на член 26 точка 3 от Наредбата.
Законосъобразни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съд за ирелевантност
на доводите на защитата на подсъдимия П. за наличие на координатори от
страна на двете дружества,които е следвало да отговарят за правилата за
безопасни условия на труд,тъй като въпреки положените усилия,не е бил намерен и
представен оригинален документ.Но дори и да е съществувал такъв документ,то той
в никакъв не освобождава подсъдимия П. от задълженията му,вменени му от закона
и подзаконови нормативни актове в качеството му на технически ръководител.
Неоснователни са и оплакванията относно
обстоятелството,че инцидентът е станал след края на работния ден.Категорични са
в тази насока показанията на свидетеля очевидец С. Х.както в рамките на
досъдебното производство,така и в съдебно заседание от 19.02.2010 година пред
първоинстанционния съд,че са работили двамата с пострадалия И. на строителния
обект,като изнасяли и нареждали платна,като не са използували раздадените им
каски и на обекта не е имало парапети или предпазни ленти.Когато изнасяли
последното платно им извикал някой от ръководителите да спират,но двамата
решили да сложат последното платно на стека и тогава станал инцидента,довел
впоследствие до смъртта на И..А в качеството си на технически
ръководител,подсъдимият П. е бил длъжен да следи за безопасността на работата
на строителния обект до момента,когато и последния работник напусне обекта!А по
безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е било установено,че както
свидетелят Х.,така и пострадалият И. са били на работното си място и не са го
напуснали след като им извикали да преустановят работа.
Изолирани и недоказани са и твърденията на подсъдимия П.
и защитата му,че инцидентът може би да е станал в резултат на бутане с платното
от страна на свидетеля Х..
При определяне вида и размера на наложеното
наказание/ЕДНА ГОДИНА”Лишаване от свобода”,с приложение института на условното
осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК с минимален изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ/на подсъдимия П. първоинстанционният съд е съобразил степента на
обществената опасност на деянието и на подсъдимия;отчел е както
смекчаващите,така и отегчаващи отговорността обстоятелства и му е наложил
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за.
Въззивната апелативна инстанция също прави изводите си,че
така наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА”Лишаване от свобода”с ТРИ ГОДИШЕН
изпитателен срок-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК,с оглед личността на
подсъдимия,неговото поправяне и превъзпитаване,ще е напълно достатъчно и
необходимо за пълното постигане целите на наказанието-по смисъла на член 36 от
НК и че това наказание не следва да бъде намалявано.
При служебната проверка
на присъдата не бяха констатирани пропуски или неточности,даващи основание за
изменяване или отменяване на присъдата на първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:въззивната апелативна
инстанция прави изводите си,че присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и
справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло,а жалбата на защитата на
подсъдимия П.Г.П.,като
изцяло неоснователна,следва да бъде оставена без уважение.
Водим горното и на основание
на основание член
338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 71 от 01.06.2010 година по НДОХ № 1763/2009 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим П.Г.П.,ЕГН **********,***.5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ
ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до
страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2 :