№
22.02.2011г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретар С.Д.
прокурор Стефка Якимова,
като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова
ВНОХД №30 по описа за 2011 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на М.С.Б., чрез защитника си адВ. Ст.С., подсъдим по нохд № 1483/2010г. по описа на Варненския окръжен съд, както и жалба на М.А.Т.,чрез пълномощника си, адВ. К.Д.,***, против присъдата, постановена от същия съд на 15.12.2010г., с която подс. Б. е признат за виновен за деяние по чл.199 ал.1 т.3 пр.1 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 и чл.54 НК. и му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим като е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 8 000лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата на подсъдимия се навеждат основания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане присъдата да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава.
В жалбата на гражданския ищец се излагат съображения за изменение на присъдата в гражданско-осъдителната част като бъде уважен иска изцяло.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и частична основателност на жалбата на гражданския ищец, като предлага размера на гражданския иск да бъде завишен, но под размера на предявения.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 15.12.2010г., постановена по нохд № 1483/2010г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М.С.Б. за виновен в това, че на 15.12.2009г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи, от владението на М.А.Т. на обща стойност 24,80лВ. , без нейно съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и грабежа е придружен с тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 пр.1 НК, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.1 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 и чл.54 НК му е определил наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил го е да заплати на гражданската ищца М.А.Т. сумата от 8000лВ. обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва, както и съответните такси и разноски като е отхвърлил иска в останалата му част до 25 000лВ.
За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
На 15.12.09г., в ранния следобед, свид. М.Т., на 80 год. се прибирала от центъра на града към дома си като трябвало да вземе автобус №20. Озовала се на една от спирките и попитала случайна жена, от къде може да вземе автобус №20, тя я упътила и свидетелката тръгнала като минала през подлез. До нея се приближил младеж уж да й показва пътя. Тръгнал редом с нея но в един момент я насочил към сградата на един трансформатор в междублоково пространство, обрасло с храсти. Там изненадващо младежът нанесъл удар с ръка в лявата страна на лицето и започнал да й дърпа чантата. Свидетелката паднала на земята но не изпускала чантата си. Действията на младежа били наблюдавани от свид. В.С., който бил на терасата на апартамента на свой приятел – свид. Н.В. и пушел там цигара. Той се усъмнил в намеренията на младежа от момента, в който той и възрастната жена се отправили към трансформатора и наблюдавал с повишено внимание. В момента когато пострадалата паднала на земята, свид. С. започнал да вика и да ругае от терасата като замерил младежа със стъклен буркан. Последния явно се уплашил, пуснал чантата и хукнал да бяга. В този момент на терасата излязъл и свид. В., който също възприел нападателя в гръб. Двамата свидетели излезли навън и предприели преследване на нападателя, но последния успял да избяга. По-късно свид. С. дал подробно описание на извършителя и при извършеното разпознаване го посочил категорично като описал по какви белези го е разпознал.
В резултат на деянието постр. Т. е получила тежка телесна повреда изразяваща се в постоянна загуба на зрението на лявото око.
Стойността на имуществото предмет на деянието е 24,80лВ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства.
Подсъдимият отрича вината си като твърди, че не е бил там на посоченото време и място. В тази насока са и показанията на майка му, свид. Б., която твърди, че синът й е вземал силно упойващи лекарства и не е могъл да се движи продължително време.
Правилно и обосновано съдът е приел тези показания и обясненията на подсъдимия като защитна теза. Тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства. Тези твърдения се опровергават и от психиатричната експертиза. Според вещото лице посочените медикаменти в никакъв случай нямат такова седативно действие, че приемащият да не може да се движи. Те просто облекчават болестните изживявания и влияят успокояващо. Що се касае до твърдението, че след като свид. Б. и подсъдимия са ходили у пострадалата и тя категорично била заявила, че не познава подсъдимия, по делото е установено, че пострадалата страда от лакунарна деменция, не може да дава достоверни показания, нито да ръководи правилно постъпките си.
Авторството на деянието се установява по категоричен начин от показанията най-вече на свид. С., който е пряк наблюдател на действията на подсъдимия, имал е отлична видимост към него, описал го е много подробно и след това категорично го е разпознал. Неговите показания се подкрепят и от тези на свид. В. и свид. ИВ.Г.. Последният е полицейски служител и по даденото описание веднага е могъл да се насочи към подсъдимия като контингент на полицията и известен им в достатъчна степен.
Не са налице твърдяни нарушения на процесуалните правила свързани с извършеното разпознаване. То е извършено по реда на НПК.
Предвид изложеното жалбата на подсъдимия се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото в с.з. се прави алтернативно искане за намаление на наложеното наказание, то следва да се отбележи, че то дори е занижено. Не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, освен факта, че деянието е завършило във фазата на опита, доколкото няма отнето имущество, но не и по отношение причинената телесна повреда. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, като първите две осъждания, невлияещи на квалификацията следва да се отчитат като характеристични данни. Подсъдимият е хероинозависим, но е могъл да ръководи постъпките си. Тази зависимост не би следвало да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото е в резултат на целенасочените действия на подсъдимия към увреждане на собственото си здраве. Причинена е изключително тежка телесна повреда, довела до постоянна слепота на лявото око на пострадалата, като последната е била и зависима от чужда помощ към момента на извършването на деянието и подсъдимия се е възползувал именно от това.
Изводът на въззивната инстанция е, че така определеното наказание не следва да бъде намалявано по размер, съобразено е с обществената опасност на деянието и дееца като жалбата и в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение жалбата на гражданската ищца, настоящата инстанция намира, че същата е основателна.
Определеното обезщетение от 8 000лВ. е занижено по размер и не съответства на причиненото увреждане. Пострадалата с нищо не е предизвикала действията на подсъдимия. Нанесеният удар е бил напълно достатъчен да сломи съпротивата й, да я свали на земята, а както се установява и от СМЕ да й причини такова увреждане на зрителния орган, което е довело до постоянната му слепота. Наред с останалите си заболявания и напреднала възраст това й състояние я прави още по-безпомощна.
Въззивната инстанция счита, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен изцяло, не е завишен по размер и е съответен на причиненото увреждане и неудобствата, които пострадалата следва да търпи до края на живота си.
В този смисъл присъдата следва да бъде изменена като подсъдимия бъде осъден да заплати на пострадалата М.Т. сумата от 25 000лВ. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Подсъдимият следва да бъде осъден на заплати и разликата в държавната такса до 1000лВ.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл. 337 ал.3 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъдата от 15.12.2010г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1483/2010г. в гражданско осъдителната й част като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на М.А.Т. от 8000лВ. на 25 000лВ. /двадесет и пет хиляди лева/
Осъжда подсъдимия М.С.Б. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 780лВ. върху уважения граждански иск.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.