№
28.10.2010 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Четиринадесети Октомври,през две хиляди и десета година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
Секретар С.Д.
Прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 299 описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 86 от 06.07.2010 година по НДОХ № 910/2010 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Ц.М.Ц.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 11.05.2000 година в град Варна,като собственик и управител на”АКТИВ ТРЕЙД”ООД-Варна избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери:733 083,40 лева,като подал в ТДД-Варна месечна справка-декларация № 03-04-603380/11.05.2000 година,в която потвърдил неистина:несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществена сделка с доставчик”Маями 98-Димитър Димитров”ЕТ по фактура № 399/30.04.2000 година и на основание член 257 алинея 1 от НК/отменен/във връзка с член 255 алинея 1 от НК/редакция Д.В.брой 62/1997 година/във връзка с член 58а от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 и алинея 3от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,като е бил ОПРАВДАН по първоначално възведеното обвинение по член 257 от НК/отменен/във връзка с член 256 от НК/отменен/.
Със същата присъда подсъдимият Ц.М.Ц.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 12.06.2000 година в град Варна,като собственик и управител на”АКТИВ ТРЕЙД”ООД-Варна избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери:118 930,00 лева,като подал в ТДД-Варна месечна справка-декларация № 03-04-604326/12.06.2000 година,в която потвърдил неистина:несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществена сделка с доставчик „Тони М”ЕТ по фактура № 1389/02.05.2000 година и на основание член 257 алинея 1 от НК/отменен/във връзка с член 255 алинея 1 от НК/редакция Д.В.брой 62/1997 година/във връзка с член 58а от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 и алинея 3от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,като е бил ОПРАВДАН по първоначално възведеното обвинение по член 257 от НК/отменен/във връзка с член 256 от НК/отменен/.
Със същата присъда на основание член 25 алинея 1 от НК във връзка с член 23 алинея 1 от НК на подсъдимия Ц.М.Ц.,ЕГН **********,*** е било наложено най-тежкото от така определените му наказания и това по НДОХ № 96/2004 година по описа на РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД:”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Ц.М.Ц.,ЕГН **********,*** е бил осъден до заплати направените по делото разноски в размер на 469,00 лева-в полза на държавния бюджет,по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ц.М.Ц.,обжалвал я е с бланкетна жалба с молба тя да бъде отменена с произтичащите от това законни последици по съображения,че е налице извършено от подсъдимия престъпление по възведеното обвинение от обективна и субективна страна и не са налице доказателства за такова престъпно поведение.Съображения в тази насока са изложени от защитата на подсъдимия Ц. в писмени мотиви към жалбата,както и в допълнителни писмени мотиви към нея.
В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните взеха следните становища :
Защитата на подсъдимия Ц. излага подробни съображения,че деянието на подзащитният му е несъставомерно и се иска оправдателна присъда.Алтернативно се иска да бъде прието,че е изтекла давността за извършеното деяние.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,а присъдата,като законосъобразна,тъй като са доказани извършените от подсъдимия Ц. деяния,които са съставомерни;че не е изтекла давността,като се иска присъдата да бъде оставена в сила.
В последната си дума подсъдимият Ц. заявява,че във фирмата били съдружници с още едно лице,което било икономист и навсякъде са слагали подписите си двамата;че повече се занимавал със строителството е накрая не разбрал как е станала тази работа;че нищо не е направил с умисъл е че поддържа жалбата си.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Ж.;становището на страните по жалбата;становището на подсъдимия Ж. н последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на защитата на подсъдимия Ж. е била подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-оправдателната й част не е била протестирана,не е била обжалвана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.
В съдебно заседание от 06.07.2010 година по НДОХ № 910/2010 година ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД на основание член 372 алинея 1 от НПК е разяснил на подсъдимия Ц. разпоредбата на член 371 точки 1 и 2 от НПК.Последният е признал фактите по обвинителния акт,не е поискал да се събират други доказателства,изключая разпита на свидетеля ПАРУШКОВ.При това положение първоинстанционният съд е дал ход на съдебното следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК.След даване ход на съдебното следствие и докладване на обвинителния акт,подсъдимият Ц. е дал обяснения,че разбира в какво е обвинен;признава вината си;признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират други доказателства.
Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :
През 1999 година подсъдимият Ц.Ц. и свидетелят ПЕТЪР ВЕЛИКОВ регистрирали търговско дружество”Актив Трейд”ООД-Варна,като заедно го управлявали и представлявали.дейността на дружеството била свързана с търговия на зърнени храни.Дружеството нямало наети работници,складови бази и техника.Същото било регистрирано по ЗДДС от 30.04.1999 година и поради това подавало всеки месец изискуемите по член 100 от ЗДДС справки-декларации.
През 2001 година дружеството било преименувано на”ОЛИМП 2001”ООД и било променено седалището му,а впоследствие било продадено на ЕВГЕНИ ТОДОРОВ ЯНЕВ.
След продажбата на дружеството била извършена данъчна ревизия и на ЯНЕВ,като вече представляващ „ОЛИМП 2001”ООД бил изготвен ДРА № 153/2001 година.Констатираните данъчни задължения са били налични в периоди преди последната пререгистрация,поради което и наказателното производство е било водено срещу представителя на търговския субект към датата на подаване на СД,по които е било установено,че не е съществувало право на данъчен кредит за подсъдимия Ц.,като представляващ ”Актив Трейд”ООД-Варна за периода м.Май-м.Юни 2000 година.
Документите,съгласно изискванията на ЗДДС,били изготвяни от подсъдимия Ц..По делото не са били събрани доказателства,установяващи друго лице да е извършвало счетоводната дейност на дружеството.Разпитан за първи път от първоинстанционния съд,свидетелят МИРОСЛАВ ПАРУШКОВ е дал показания,че не е имал отношения с дружеството във връзка със счетоводната му документация.той е депозирал показания,че имал фирма;че с фирмата си е осъществявал сделки с фирмата на подсъдимия;че двамата били в приятелски отношения;че свидетелят помагал със съвети на подсъдимия,но не е извършвал счетоводна дейност за дружеството и не е подготвял документи,които да са били подписвани от подсъдимия Ц..
Във връзка с два данъчни периода през месец Април и през месец Май 2000 година е било установено,че:
1.За месец Април 2000 година дружеството на подсъдимия Ц. отразило в дневника за покупки данъчна фактура,издадена от”Маями 98”ЕТ № 399/30.04.2000 година,с предмет на доставка:”стоки и машини по опис”.Отразена била стойност на сделката от 3 655 416,60 лева,начислен ДДС от 773 083,40 лева и обща стойност на сделката в размер на 4 398 500,00 лева.
Посочената в дневника фактура не отговаряла на изискванията на член 8 алинея 1 от Закона за счетоводството за документална обоснованост,тъй като в нея не били посочени място на съставяне и име на съставителя.Същевременно тя не е отговаряла и на изискванията на член 102 алинеи 1 и 2 от ЗДДС/отменен/,тъй като не била придружена с касова бележка от фискално устройство.
Било установено,че по фактурата не е била осъществявана сделка.Според твърденията на управителя и представляващ”Маями 98”ЕТ сделка с подсъдимия Ц. не е имало,фактура не е била издавана и сделката не е била осчетоводена в дружеството му.
Независимо от липса на сделка,на 11.05.2000 година подсъдимия Ц.,в качеството си на управител на „Актив Трейд”ООД подал в НАП-Варна справка-декларация № 03-04-603380 за отчетен данъчен период 01.04.2000 година-30.04.2000 година.В нея била описана фактура № 339 от 30.04.2000 година с доставчик ”Маями 98”ЕТ,по която неправомерно е ползвал данъчен кредит в размер на 733 083,40 лева.
Графологичната експертиза от ДП е дала заключение,че положеният подпис под СД за този данъчен период е на подсъдимия Ц.,което обстоятелство последният не е оспорил.
2.За месец май 2000 година дружеството на подсъдимия Ц. отразило в дневника за покупки данъчна фактура,издадена от”Тони-М”ЕТ № 1389/02.05.2000 година,с предмет на доставка:”комисионни услуги по осигуряването на стока”.Отразена била стойност на сделката от 594 650,00 лева,начислен ДДС от 118 930,00 лева и обща стойност на сделката в размер на 713 580 лева.
Посочената в дневника фактура не отговаряла на изискванията на член 8 алинея 1 от Закона за счетоводството за документална обоснованост,тъй като в нея не били посочени място на съставяне и име на съставителя.Същевременно тя не е отговаряла и на изискванията на член 102 алинеи 1 и 2 от ЗДДС/отменен/и ППЗДДС,тъй като не са били приложени никакви документи.Подсъдимият Ц. също не е предоставил такива,въпреки,че му е била дадена възможност за това.
Било установено,че по фактурата не е била осъществявана сделка.Според твърденията на управителя и представляващ”Тони-М”ЕТ сделка с фирмата на подсъдимия Ц. е имало,той бил осчетоводил фактурата,отразена в дневника му за продажби,но дори и той не е дал никакви подробности по тази сделка и за какво се е отнасяла.Липсвал е договор,касова бележка за плащане или всяка друга документация,от която да се направи извод за реално извършена сделка.
Независимо от липса на сделка,на 12.06.2000 година подсъдимия Ц.,в качеството си на управител на „Актив Трейд”ООД подал в НАП-Варна справка-декларация № 03-04-604326 за отчетен данъчен период 01.05.2000 година-30.05.2000 година.В нея била описана фактура № 1389 от 30.05.2000 година с доставчик ”Тони-М”ЕТ,по която неправомерно е ползвал данъчен кредит в размер на 118 930,00 лева.
Графологичната експертиза от ДП е дала заключение,че положеният подпис под СД за този данъчен период е на подсъдимия Ц.,което обстоятелство последният не е оспорил.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,при условията на член 373 алинея 3 от НПК,е приел за установена по безсъмнен,категоричен и безспорен начин както от самопризнанията на подсъдимия Ц.,така и от събраните по делото както на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства/включая и показанията на свидетеля МИРОСЛАВ ИВАНОВ ПАРУШКОВ,разпитан в с.з.на 06.07.2010 година./.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като задълбочени и комплексни,законосъобразни,обосновани и безспорни,а така също и в синхрон със събраните по надлежния законов ред доказателства по делото.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че подсъдимият Ц.М.Ц. с деянията си на два пъти в град Варна на 11.05.2000 година и на 12.06.2000 година е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав член 257 алинея 1 от НК/отменен/във връзка с член 255 алинея 1 от НК/редакция Д.В.брой 62/1997 година.
И двете престъпления подсъдимият Ц. е извършил при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.
По оплакванията в жалбата на подсъдимия Ц.;в писмените мотиви към жалбата,изготвени от защитата на подсъдимия Ц.;както и в допълнителните писмени мотиви на защитата му:
1.В бланкетната си жалба подсъдимия Ц.,както и в писмените мотиви към жалбата от защитата му/постъпили в наказателното деловодство на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД на 16.09.2010 година/се правят оплаквания,че не са били налице доказателства за извършено от него от обективна и субективна страна престъпление;а така също и че не са събрани доказателства за неговата вина;както и че имало събрани по делото доказателства за извършени престъпления при съучастие.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че тези оплаквания са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,тъй като:Както беше посочено по-горе делото е било гледано от първоинстанционния съд по реда на Глава ХХVІІ от НПК.След даване ход на съдебното следствие и докладване на обвинителния акт,подсъдимият Ц. е дал обяснения,че разбира в какво е обвинен;че признава вината си;че признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират други доказателства.Съдебното следствие е приключило,даден ход по същество;изслушани пледоарии и последна дума на подсъдимия,както и постановена обжалваната присъда.
А след като това е така,то е недопустимо впоследствие и след постановяване на присъдата подсъдимият Ц. да оттегля доброволно даденото изявление;да оспорва изцяло както установената по делото фактическа обстановка;така и да отрича признанията си.В тази насока е и Тълкувателно Решение № 1 ОТ 06.04.2009 година по тълкувателно дело № 1/2008 година на ОСНК на ВКС на РБ.,
2.В писмените мотиви към жалбата на защитата на подсъдимия Ц. се правят оплаквания,че съдът не бил изпълни изцяло указанията на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД относно евентуалното приложение на член 26 алинея 1 от НК.
Действително:в мотивите си ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не е изложил съображения в тази насока,като е приел само,че подсъдимият Ц. на два пъти е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 257 алинея 1 от НК/отменен/във връзка с член 255 алинея 1 от НК/редакция Д.В.брой 62/1997 година/.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че в случая подсъдимият Ц. е извършил две престъпления и че не се касае за извършено едно такова при условията на продължавано престъпление,тъй като не са налице в кумулативна даденост всички предпоставки на член 26 алинея 1 от НК.По безсъмнен и категоричен начин по делото е било установено,че с две отделни деяния подсъдимият Ц. е осъществил поотделно един състав на едно и също престъпление,при сравнително една и съща обстановка и при еднородност на вината,но в случая периодът от повече от месец между двете деяния не може да се приеме като непродължителен такъв и най-важното:последващото второ престъпно деяние не се явява от обективна и субективна страна продължение на предшествуващото първо,а двете деяния са самостоятелни.
По тези съображения въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че тези оплаквания са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.
3. 2.В писмените мотиви към жалбата на защитата на подсъдимия Ц. и в допълнителните писмени мотиви към жалбата//постъпила в наказателното деловодство на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД на 13.10.2010 година/се правят оплаквания за неприложена давност-на основание член 80 алинея 1 точка 4 от НК и съответно-на член 81 алинея 2 от НК.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че и това оплакване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение тъй като:В разпоредбата на член 257 алинея 1 от НК/отменен/във връзка с член 255 алинея 1 от НК/редакция Д.В.брой 62/1997 година предвидените наказания са:”Лишаване от свобода”от ДВЕ до ДЕСЕТ години и „Глоба”от ПЕТ ХИЛЯДИ до ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ лева.Или в случая погасителната давност е ДЕСЕТ ГОДИНИ-член 80 алинея 1 точка 3 от НК.
Двете деяния са били извършени от подсъдимия Ц. на 11.05.2000 година и на 12.06.2000 година.Постановлението за образуване на досъдебно производство е от 10.04.2007 година,а Ц.М.Ц. е бил привлечен като обвиняем на 07.10.2009 година.Или:налице е спиране на давността-по смисъла на член 81 алин4ея 1 от НК и срокът по член 81 алинея 3 от НК не е изтекъл както към датата на постановяване на присъдата от първоинстанционния съд/06.07.2010 година8,така и към датата на постановяване на решението на въззивната апелативна инстанция/28.10.2010 година/.
Оплаквания да явна несправедливост на присъда няма от страна на подсъдимия Ц. и на защитата му.С оглед правомощията си по член 314 алинея 1 от НПК и въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че така наложените с приложението на член 58а от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД на подсъдимия Ц. наказания”Лишаване от свобода”за срок от по ЕДНА ГОДИНА/близо към минимума/;с приложението на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК с минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ;с неналагане на основание член 55 алинея 3 от НК по-леко наказание”Глоба”,с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия;оглед отдалечеността във времето от извършване на престъпленията до постановяване на осъдителната присъда от първоинстанционния съд,са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в член 36 от НК.
При служебната проверка на присъдата ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че:
-След налагане наказания за отделните две престъпления,ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е пропуснал да наложи на основание член 23 алинея 1 от НК най-тежкото от тях по НДОХ № 910/2010 година,както и не е изложил съображения в мотивите на присъдата си защо не е приложил разпоредбата на член 24 от НК.,
-След като на основание член 25 алинея 1 от НК във връзка с член 23 алинея 1 от НК е наложил на подсъдимия Ц. да изтърпи най-тежкото от тях по НДОХ № 910/2010 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД и по НДОХ № 96/2004 година на РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,не е изложил съображения в мотивите на присъдата си защо не е приложил разпоредбата на член 25 алинея 1 от НК във връзка с член 24 от НК.
Тези пропуски обаче не са основание за изменяване или отменяване на присъдата,тъй като не е имало протест в тази насока.
При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани други пропуски или неточности,даващи основание за изменяване или отменяване на присъдата на първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Водим горното и на основание на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 86/06.07.2010 година по НДОХ № 910/2010 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Ц.М.Ц.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1:
ЧЛЕНОВЕ:
2: