№
21.12.2009 година , град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , наказателно отделение,на Шестнадесети Октомври,две хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
Секретар Г.Н.
Прокурор АННА ПОМАКОВА
Като разгледа
докладваното от съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 286 по описа за 2009 година,за да се произнесе,взе предвид следното :
С присъда № 72 от 09.06.2009 година по НДОХ № 83/2009 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимите : А.Н.М.,ЕГН **********,*** Д.Н.С.,ЕГН **********,*** били признати за виновни в това,че:На 23.05.2008 година в местност”Харамията”в землището на село Приселци,община Аврен отвлекли С.Л.Х. с цел противозаконно да я лишат от свобода,като деянието е било извършено от две лица и на основание член 142 алинея 2 точка 2 от НК във връзка с член 54 от НК са им били наложени наказания както следва :
на подсъдимия М. – „Лишаване от свобода”за срок от ШЕСТ ГОДИНИ,
на подсъдимия С. – „Лишаване от свобода”за срок от ТРИ ГОДИНИ,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.,
Със същата присъда подсъдимият А.Н.М.,ЕГН ********** е бил признат за виновен в това,че:В периода 23.05.2008 година-24.05.2008 година в село Гроздьово,Варненска област противозаконно лишил от свобода С.Л.Х. и на основание член 142а алинея 1 от НК във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА.,
Със същата присъда подсъдимият А.Н.М.,ЕГН ********** е бил признат за виновен в това,че:На 23.05.2008 година в местност”Харамията”,В ЗЕМЛИЩЕТО НА СЕЛО Приселци,Варненска област отнел мобилен телефон”Нокия 6230”на стойност 112,50 лева и сумата от 50,00 лева от владението на С.Л.Х.,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и заплашване и на основание член 198 алинея 1 от НК във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ПЕТ ГОДИНИ.,
Със същата присъда подсъдимият А.Н.М.,ЕГН ********** е бил признат за виновен в това,че:В периода 23.05.2008 година-24.05.2008 година в село Гроздьово,Варненска област,при условията на продължавано престъпление се съвкупил със С.Л.Х.,като я принудил към това със сила и заплашване и на основание член 152 алинея 1 точка 2 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ПЕТ ГОДИНИ,
Със същата присъда на основание член 23 алинея 1 от НК на подсъдимия А.Н.М.,ЕГН ********** е било наложено да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания,а именно: „Лишаване от свобода”за срок от ШЕСТ ГОДИНИ,което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим,а на основание член 59 алинея 1 от НК е било зачетено предварителното задържане за подсъдимия М.,считано от 27.05.2008 година.,
Със същата присъда подсъдимите са били осъдени да заплатят направените по делото разноски:подсъдимият М.-208,00 лева и подсъдимият С.-25,00 лева в полза на държавния бюджет,по сметка ***.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.Н.М.,обжалвал я е чрез защитника си-адвокат П.П.-***,като незаконосъобразна.Иска се на основание член 334 алинея 1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора.Прави се и алтернативно искане при условията на член 334 алинея 2 от НПК във връзка с член 336 алинея 1 точка 3 от НПК присъдата да бъде отменена и поради липса на доказателства да бъде оправдан подсъдимия М. по възведените му обвинения.Подробни съображения в тази насока се излагат в допълнителното писмено изложение към жалбата.
С писмена молба/постъпила на 14.10.2009 година в деловодството на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД/защитникът на подсъдимия Д.Н.С.-адвокат А.К.-*** заявява,че доверителят му не е обжалвал първоинстанционната присъда,считайки я за правилна,законосъобразна и справедлива,както и че не желае да се присъедини към жалбата,подадена от подсъдимия А.Н.М..
В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните по жалбата на защитата на М. взеха следните становища :
Защитата на жалбоподателя и подсъдим М. поддържа изцяло оплакванията в жалбата,както и в допълнителното писмено изложения към нея и излага подробни съображения в тази насока.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и че следва да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,като законосъобразна,правилна и обоснована.
В последната си дума М. моли да бъде оправдан,тъй като е бил осъден неправомерно за престъпления,които не е извършил.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия М.;становището на страните по нея;становището на подсъдимия М. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на защитата на подсъдимия М. е била подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-осъдителната й част по отношение на подсъдимия Д.Н.С. не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.
Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелката С.Л.Х. проституирала от няколко години.Обичайното й”работно място” БИЛО НА ГЛАВЕН ПЪТ Варна-Бургас,в района на бензиностанцията в местност”Харамията,след разклона за село Аврен.
На 23.05.2008 година около 12,00 часа свидетелката Х. била на”работното си място”.Същият ден менструалният цикъл на свидетелката бил дошъл,но за да не прекъсва”работа”,тя била поставила на половия си орган парче от домакинска гъба,като предварително отстранила по-грубата част.
Същият ден,около 17,00 часа към свидетелката се приближил пеша осъденият Д.Н.С. и й предложил 20,00 лева за да осъществи полов акт с нея,като й казал,че се притеснява и иска да влязат по-навътре в гората.Свидетелката Х. се съгласила.Двамата влезли навътре в гората и започнали да осъществяват полов акт.В това време от храстите излязъл подсъдимият М. и запитал С. дали и той ще прави секс със свидетелката.
В този момент свидетелката Х. и осъденият С. се изправили.Без да кажат нещо,двамата мъже започнали да дърпат свидетелката навътре в гората.Х. започнала да се дърпа и да вика.Тогава подсъдимият М. я хванал за косата,дръпнал я силно,казал й да върви бързо и я заплашил,че ще я наръга с нож.Свидетелката Х. видяла,че подсъдимият М. държи в едната си ръка нож,уплашила се,почнала да вика,разплакала се и започнала да се моли да я оставят.Мъжете не я послушали,продължили да я дърпат навътре в гората,като й казали да изключи мобилния си телефон.Свидетелката Х. започнала да отваря чантата си за да изключи мобилния си телефон.Тогава подсъдимият М. издърпал чантата й и я взел заедно с намиращите се вътре вещи:мобилен телефон”Нокиа”и сумата от 50,00 лева.Влачейки свидетелката навътре в гората,тримата стигнали на една поляна близо до асфалтов път.Свидетелката Х. попитала кога ще я пуснат и подсъдимият М. й казал,че ако е послушна,ще я пуснат на другата сутрин да си отиде.
С. се отдалечил и след малко се върнал с лек автомобил”ВАЗ”с ДК № В 60-87 СВ.Подсъдимият М. бутнал свидетелката на задната седалка,метнал отгоре й едно одеало,а след това седнал на предната седалка.Движейки се известно време с автомобила,стигнали до каменна чешма на пътя село Разделна-град Белослав.Там двамата мъже казали на свидетелката,че може да слезе да пие вода.Докато пътували свидетелката се чудела по какъв начин да избяга.Решила да им каже,че е наркозависима и че не може да издържа без лекарства,като си мислела,че ще спрат до някоя аптека за да си купи метадон.При спирането на чешмата свидетелката казала на двамата мъже,че ако не пие хапче метадон,ще изпадне в криза и че нямала в себе си хапчета.Подсъдимият М. казал,че ще отиде да купи хапчета,качил се в колата и потеглил.Останали двамата сами,С. и свидетелката Х. осъществили полов акт.Известно време след това подсъдимият се върнал с колата и казал,че не носи лекарството,тъй като то не се продавало в аптеките.
Тримата се качили в колата,като зад волана седнал подсъдимият М.,а С. и свидетелката Х. седнали на задната седалка.при потеглянето на колата свидетелката Х. видяла спрян на отбивка за чешмата лек автомобил и решила да избяга.Отворила вратата и се опитала да скочи,С. я хванал за ръката на блузата и й дръпнал.Ръкавът на блузата се скъсал и свидетелката Х. избяга от колата,като хукнала към спрелия лек автомобил.,викайки за помощ.Водач на този автомобил бил свидетелят Й.,а до него на предната седалка била свидетелката Д..Двамата свидетели видели свидетелката Х. и тичащия след нея С. и се изплашили.Свидетелят Й. привел двигателя на колата в движение и потеглил с колата.свидетелката Х. успяла да стигне до колата му и ударила с юмрук по предния капак,но свидетелят Й. не спрял и продължил напред.Свидетелката Х. хукнала след колата.След нея продължил да бяга С.,застигнал я,хванал я и я задържал.В това време пристигнал с колата подсъдимият М..С. отворил задната врата на колата,натикал вътре свидетелката Х. и седнал до нея.Подсъдимият М. ударил няколко шамара на свидетелката,а след това потеглили с колата.Спрели за малко до крайпътна чешма и пак потеглили.По време на пътуването подсъдимият М. заплашвал свидетелката,че ще я пребие,ще я насини,де й направи лицето на компот,ще я пречука и т.н.,като на няколко пъти се обръщал назад и удрял свидетелката.
Тримата стигнали до село Гроздьово.С. слязъл от колата и си тръгнал.Подсъдимият М. вкарал колата в гаража си,а след това казал на свидетелката да слезе от колата.Хванал я за ръката и я повел към втория етаж на къщата,където живеел.Уплашена,свидетелката Х. му се подчинила,като не се съпротивлявала.Подсъдимият М. вкарал Х. в една от стаите на къщата и заключил вратата,като оставил чантата на свидетелката в антрето,а мобилния телефон взел в себе си.В стаята подсъдимият М. разпънал един диван и казал на свидетелката да се съблича и да ляга.Последната му се възпротивила първоначално,но подсъдимият я ударил по лицето,тя се съблякла и легнала.Подсъдимият М. легнал върху нея.Свидетелката се разплакала,но подсъдимият я ударил отново по лицето и тя спряла да се противи.Подсъдимият М. осъществил полов акт със свидетелката,като не си сложил презерватив,въпреки молбата на свидетелката за това.Подсъдимият М. донесъл леген с вода и казал на свидетелката да се измие в коридора,което тя сторила.В коридора тя извадила парчето от гъба от влагалището си и го скрила в хладилника.При връщането си в стаята казала на подсъдимия,че е неразположена,надявайки се да го възпре от други посегателства върху нея.
След известно време подсъдимият М. поискал отново да имат полов акт,като казал на свидетелката да вдига краката си.Последната му казала,че не иска и че е в цикъл.М. сложил презерватив на половия си орган и осъществил полов акт.
Вече минавало полунощ.Подсъдимият М. не пускал свидетелката да излезе от стаята,където я държа заключена.не я пускал да ходи дори до тоалетната в двора,а носел леген,като карал свидетелката да се облекчава в коридора.
Сутринта на 25.05.2008 година подсъдимият М. отново поискал на осъществи полов акт със свидетелката.Последвало несъгласие от страна на Х.,последвал и поредния шамар от страна на подсъдимия.Свидетелката се подчинила,легнала в леглото и подсъдимият осъществил полов акт,като същевременно щипел свидетелката по ръцете,корема и краката..
След около два часа се повторила ситуацията:подсъдимият поискал да имат полов акт;първоначално свидетелката не искала;след последващи удари по лицето тя преустановявала съпротивата си и М. осъществил с нея полов акт.при всички полови актове/изключая първия/подсъдимият използвал презерватив.
Около обяд на 25.05.2008 година свидетелката Х. напомнила на подсъдимия обещанието му от предния ден да я пусне да се прибере.М. й казал,че ще я пусне да си върви,но когато се стъмни за да не я види никой.Пуснал я да отиде до тоалетната в двора,като през цялото време наблюдавал през прозореца.
Около 21,00-21,30 часа на 25.05.2008 година подсъдимият М. и свидетелката Х. излезли от къщата и се качили се в колата.Подсъдимият М. наредил на свидетелката да легне на задната седалка и да се завие с одеало.Подсъдимият М. седнал зад волана и потеглил с колата.Пред едно барче в селото подсъдимият видял свидетеля И.,спрял колата до него и излязъл навън.Подсъдимият казал на свидетеля,че отива с колата до село Синдел и че в колата има момиче.Докато говорили до тях спрял лек автомобил”БМВ”.Малко след това подсъдимият и свидетелят влезли в колата.М. седнал зад волана,а свидетелят седнал на задната седалка,като потеглили към гара Синдел.Малко преди да стигнат до гарата подсъдимият спрял колата и попитал свидетеля дали иска да осъществи полов акт със свидетелката.Свидетелят казал,че иска.Първоначално свидетелката казал,че не иска,но страхувайки се да не бъде отново бита,се съгласила и осъществила полов акт със свидетеля И. вътре в колата.След половия акт двамата излезли от колата.Навън ги чакал подсъдимият М.,който казал на свидетелката Х. да отиде до гарата и да провери кога има влак.Свидетелката Х. отишла до гарата и там видяла полицейски служител:свидетеля Я..Без подробности му казала за извършеното с нея,като настоявала да се прибере по-бързо в град Варна.свидетелят Я. й казал,че по това време няма влак.Свидетелката Х. отишла до ръководителя на пътнически превози на гара Синдел-свидетеля Д.,като му разказала за случилото се с нея.Последният й дал мобилния си телефон и свидетелката Х. провела няколко разговора.Малко след това на телефона на свидетеля Д. се обадили от полицията и попитали дали момичето/свидетелката Х./е още там.След като получили положителен отговор от свидетеля Д.,го инструктирали да я задържи до пристигането на полицейски служители.
След известно време пристигнал полицейски екип с участието на свидетеля Н.,който отвел Х. в ПУ-град Белослав.Там последната разказала подробно какво е било извършено с нея и дала подробни описания на подсъдимия М.,на осъдения С. и на автомобила,с който била отвлечена.
Веднага започнало разследване в хода на което свидетелката Х. разпознала подсъдимия М. и осъдения С..*** се разчуло,че полицията издирва М. и С.,съпругата на последния му се обадила и му съобщила,че полицията ги издирва.
На следващия ден М. и С. се явили в ПУ-Белослав заедно с адвокат,където подсъдимият М. предал доброволно мобилния телефон на свидетелката Х.,обяснявайки,че го е намерил паднал в колата си.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
е приел за установена по безсъмнен,безспорен и категоричен начин след
подробен,задълбочен и комплексен анализ на всички събрани по делото
гласни,писмени и веществени доказателства.
Позицията на подсъдимия М. както във фазата на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е била,че не е упражнявал никакво насилие спрямо свидетелката Х. е че извършеното спрямо нея от него е било с нейно знание и съгласие.В мотивите си първоинстанционният съд подробно е обсъдил версията на подсъдимия М. за доброволност от страна на свидетелката Х. при качването й в колата;че сама е пожелала да бъде отведена до място,различно от мястото,където е била,както и че всичко което е било извършено спрямо нея е било с нейно съгласие,съпоставил я е със събраните по делото доказателства и е стигнал до извода,че тази версия не е подкрепена с никакви доказателства;опровергава се по категоричен начин от останалите събрани по делото доказателства,като не я е кредитирал.
Анализирайки събраните по делото доказателства,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави също изводите си,че версията на подсъдимия и жалбоподател М. е голословна,неподкрепена с никакви доказателства,в разрез със събраните по делото доказателства и не я кредитира,като я приема само като форма на защита.Въззивната апелативна инстанция счита,че показанията на свидетелката Х. са пълни,последователни,точни,подкрепени и като такива,ги кредитира изцяло,тъй като те са били подкрепени и от останалите доказателства по делото:протоколът за освидетелствуването на Х.;заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза;показанията на свидетелите:Н.. Й. и П. Д. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд/видяли бягащото към него момиче-свидетелката Х.,чули виковете му за помощ,видели преследващия го мъж,уплашили се,Й. затворил вратите на колата и отишъл в град Белослав,където се обадил веднага в полицията/;показанията на свидетелите:Я. и Д.,депозирани пред първоинстанционния съд в съдебно заседание/на които свидетели,когато Х. е отишла на гара Синдел,се е оплакала за извършеното спрямо нея/.
По гореизложените съображения въззивната апелативна инстанция възприема
изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа
обстановка,като законосъобразни,обосновани,безспорни и в синхрон със събраните
по делото доказателства.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа
обстановка по делото,първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е
направил своите правни изводи,че с деянията си на 23.05..2008 година в
местността ”Харамията”в землището на село Приселци,Варненска област подсъдимият
А.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави
на:член 142 алинея 2 точка 2 алинея от НК и на член 198 алинея 1 от НК;а през
периода 23.05.-24.05.2008 година в село Гроздьово,Варненска област подсъдимият А.Н.М.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на член: 142а
алинея 1 от НК и на член 152 алинея 1 точка 2 от НК;,като всички престъпления
са били извършени при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2
от НК.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,възприема изцяло изводите на
първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД относно:високата степен на обществена
опасност на извършените от подсъдимия М. деяния;високата степен на обществена
опасност на самия подсъдим М.;наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства,а именно:предходни осъждания в слезли в сила присъди,невлияещи на
квалификацията на престъпленията по настоящото дело,упоритостта и бруталността
при извършване на престъпленията;както и че размерът на наказанията”Лишаване от
свобода”следва да са около средния размер,предвидени в съответните престъпления
по текстове от НК,по които подсъдимият е признат за виновен.Наложените
наказания на подсъдимия М.”Лишаване от свобода”за срок от ШЕСТ ГОДИНИ-по член
142 алинея 2 точка 2 от НК;”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА-по член
142а алинея 1 от НК; ;”Лишаване от свобода”за срок от ПЕТ ГОДИНИ-по член 198
алинея 1 от НК ”Лишаване от свобода”за срок от ПЕТ ГОДИНИ-по член 152 алинея 1
точка 2 от НК,както и наложеното на основание член 23 алинея 1 от НК най-тежко
наказание”Лишаване от свобода”за срок от ШЕСТ ГОДИНИ,което да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ режим ще са напълно достатъчни и необходими за пълното
постигане целите както на генералната,така и на специалната превенции на
наказанието-по смисъла на член 36 от НК.
По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че жалбата на защитата на подсъдимия А.Н.М. се явява изцяло неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,тъй като:В жалбата и в допълнителното писмено изложение към нея от страна на защитата на подсъдимия и жалбоподател М. подробно се обсъждат показанията на свидетелката Х.,излагат се съображения,че тези показания били изолирани и несъстоятелни,като се иска игнорирането им.
По-горе в мотивите на решението вече бяха изложени подробни съображения защо въззивната апелативна инстанция приема за установена по безсъмнен и категоричен начин фактическата обстановка по делото;че тази фактическа обстановка намира опора в събраните по делото писмени,гласни и веществени доказателства и че възприема тезата на подсъдимия М. за станалото на 23 и 24.05.2008 година в местността”Харамията”в землището на село Приселци,Варненска област и в село Гроздьво,Варненска област само като форма на защита.Въззивната апелативна инстанция добре разбира тезата на подсъдимия М. и защитата му,а именно:че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелката Х.,тъй като последната е проституирала преди инкриминацията и се е ползвала с лошо име в обществото.Не давайки оценка за моралния облик на свидетелката Х.,същевременно въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че независимо от нивото на моралния облик на свидетелката,след като не е искала и против волята й са били извършени действия спрямо нея,тя може да бъде и е била потърпевша от извършените спрямо нея престъпления.
Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,да бъде потвърдена изцяло.
При служебната проверка на присъдата въззивната апелативна инстанция констатира,че след като не е била приложена разпоредбата на член 24 от НК спрямо подсъдимия М.,в мотивите към присъдата не са били изложени съображения защо не е било увеличено определеното общо най-тежко наказание.Липсата на мотиви в тази насока обаче не е основание за изменяване или отменяване на присъдата,още повече,че липсва протест в тази насока.
При служебната проверка на присъдата въззивната апелативна инстанция не
констатира пропуски или неточности,водещи до отменяването на присъдата.
Водим горното и на
основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 72 от 09.06.2009 година по
НДОХ № 83/2009 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим А.Н.М.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ
ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до
страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2: