Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

16.10.2009г.,

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На втори октомври

Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар Г.Н.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 282 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:

Варненският окръжен съд, с присъда № 77 по НОХД № 453/09г. по описа на същия съд, постановена на 18.06.2009г. е признал подсъдимия Д. К. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 22.12.2004 г. в гр. Варна на ул. "Бенковска", при управление на моторно превозно средство - л.а. с ДКН: С 8152 НМ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Райна Димитрова Р., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343 А, б. "Б", вр. чл. 343, ал.1, б. "В" от НК, вр.чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.бб, ал.1 от НК отложил неговото изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл.304 от НПК подс. е оправдан, за това да е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.

На основание чл.343Г от НК на подс. Д. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Д., който чрез процесуалния си представител – адв. М. Р. /ВАК/, прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава – бланкетно се посочва, че присъдата на ВОС е незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. В изложените допълнителни доводи относно неправилността на присъдата се излагат мотиви за необоснованост на присъдата поради необсъждане в цялост на доказателствения материал от страна първоинстационния съд, като се акцентира върху липсата на мотивиран отговор на поставения от защитата въпрос, каква е следвало да бъде скоростта на водача, за да се избегне сблъсъка с пострадалата; твърди се, че дори и при суха пътна настилка, ПТП - то е било неизбежно, поради попадането на пешеходката в опасната зона на автомобила; сочат се аргументи и относно настъпилата смърт, като според защитата причината, за това не е настъпилото ПТП, а не провеждането на адекватното лечение по отношение на пострадалата след изписването й от болничното заведение.

В съдебно заседание пред състав на ВАС жалбата се поддържа от защитника на подс. Д., като се доразвиват изложените доводи. В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Д. твърди, че не е виновен и моли за бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага присъдата на ВОС, като обоснована и законосъобразна, с оглед на всички доказателства по делото да бъде потвърдена.

След преценка на изложените в жалбата доводи и доразвити в съдебно заседание, становището на представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

Жалбата на подс. Д. е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: От 1991г. подсъдимият притежавал свидетелство за управление на МПС категория "В". През 2004 г. работел като таксиметров шофьор и управлявал л.а. "Сузуки Алто" с ДК№ С 8152 НМ, собственост на "Миркат" ООД – гр. София.

На 22.12.04 г. подсъдимият бил на работа вечерта, като в таксито се возили две пътнички, неустановени по делото. Движел се по ул. „Бенковски” - наблюдавано от ул. „Кракра” в посока ул. „Пюскюлиев”. Улицата била двупосочна, без маркировка, с по една лента във всяко платно. Тъй като било след 23 часа и тъмно, колата се движела на къси светлини. Валял слаб сняг, който се задържал на платното като киша, а пътното платно било мокро, като на места имало заледявания от замръзналата влага. Подсъдимият се движел със скорост от 50 км/ч. В насрещното платно имало сравнително интензивно движение, като подс. разминал три други л.а., вероятно движещи се също на къси светлини, предвид нощния час. По същото време на противоположния на неговото движение тротоар се предвижвали пострадалата Райна Р. и дъщеря й - К. Х.. Пострадалата Р. предприела пресичане отляво на дясно по пътното платно и в посоката на движение на подсъдимия. Подс. Д. възприел пресичащата жена на около 20 метра пред него вече в средата на пътното платно, защото насрещно движещите се коли му ограничавали видимостта, но тя била в зоната на осветеност на неговите фарове. Незабавно задействал спирачки, но не успял да предотврати последващия удар в предната дясна част на автомобила. От него тялото на жената се ударило в предното панорамно стъкло, след което се завъртяло и паднало отпред и вдясно на колата. Подсъдимият спрял и след като слязъл от колата видял, че жената е паднала с глава към бордюра, перпендикулярно на платното. Веднага се обадил на Бърза помощ. По това време минала полицейска кола, която подсъдимият спрял. В нея били служители на I РУ - св.Кръстев и Димитров, които също се обадили за мед. помощ. Подсъдимият попитал полицаите, дали не е по-добре за откара пострадалата до болницата, но те го посъветвали да изчака мед. eкип. Подс. напръскал с вода пострадалата, междувременно на местопроизшествието се появили и други таксиметрови шофьори сред които св. Б.. Пътничките, които се возили в таксито не останали след инцидента, поради което и впоследствие не били установени, въпреки положените усилия в тази насока.

Пострадалата била приета в болница с тежки травматични увреждания. През м. януари 2005 г. била изписана и останала на грижите на дъщеря си К.. Последната междувременно била поставена под ограничено запрещение, тъй като страдала от психично заболяване. Състоянието на майка й се влошавало, като след мед. преглед на 02.03.05г. била откарана в болнично заведение – „Медикс ЕООД”, където на 12.03.05г. починала.

Съгласно заключението на съдебно - медицинската експертиза причината за смъртта на Р. е двустранна бронхопневмония, развил се десностранен белодробен инфаркт, дистрофични промени в черния дроб и бъбреците, които са усложнения от претърпяна ЧМТ при катастрофата. Благоприятствали са също и хроничните болестни промени в белите дробове. Констатирани са и различни предходни травматични увреждания, които съответстват на установения механизъм на съприкосновението на пострадалата с колата - удар с МПС в посока отдясно наляво, възможно последващо прехвърляне през капака, удар на главата в дясната челно - теменна област в предно панорамно стъкло и последващо падане на пътната настилка. След изписването от болницата пострадалата е била без медикаментозно лечение, без адекватно хранене, вкл. и реанимация, като това също е облагоприятствало настъпването на тези усложнения.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на: обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, с изключение тези на К. Х., които не са приобщени, предвид констатациите за психичното й здраве, заключенията по САТЕ, СМЕ и СПЕ, последното приобщено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, писмените доказателства, събрани на досъдебното производство /протокол за оглед на местопроизшествието и снимков материал, съдебно - медицинска и автотехническа експертизи и др./, и в хода на съдебното производство. Съдът е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия, приемайки, че те изцяло съответстват на установената по делото фактическа обстановка, онагледена чрез извършения оглед на местопроизшествие. По делото не са установени спирачни следи поради метеорологичната обстановка - времето е било мокро.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка, като безспорно е прието, че 1. скоростта на движение на управлявания от подс. ЛА е била в рамките на разрешената такава за града – 50 км/ч; че 2. в този час /след 23.00ч/ е имало и насрещно движение на ЛА в
насрещната лента, които са ограничавали видимостта на подс. За да възприеме именно тази фактическа обстановка ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най - вече заключението по САТЕ /изготвена на база протокол за оглед, скица, фотоалбум, и констатираните деформации по МПС - то/ с обясненията на подс. и заключението по СМЕ във връзка с получените увреждания от пострадала и на тази база аргументирано е кредитирал заключението в. л. по САТЕ, според което: - от момента, в който водачът е видял пешеходката, до момента на удара тя е изминала разстояние от 3,20 метра и при наличие на улично осветление и къси светлини /които са били изправни/ видимостта е била по – голяма от 58 метра, а спирачният път е бил по – голям от 54,95 метра, /т.к. посочените показатели са в случаите на липса на улично осветление/. Т.е. скоростта на автомобила е била съобразена с разстоянието на видимост на водача и той е имал възможност да спре, в случай на поява на обект фронтално на посоката му на движение; - спирачният път при условията на сух асфалт е 38,99 метра, докато при мокър и заледен той се увеличава значително - на 54,95 метра, а в момента на реагиране на водача колата се е намирала на 51,95 метра от мястото на удара. В този смисъл, въпреки, че пострадалата се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила, първоинст. съд правилно е приел, че поради заледения асфалт, спирачният път на колата се е удължил с 15,96м, което от своя страна обуславя и законосъобразния извод, че подбраната скорост от 50 км/ч, макар и разрешена в градски условия, не е съобразена в конкретния случай с лошите метеорологични условия. В тази връзка се явява и несъстоятелно твърдението на защитата, че не е даден отговор на въпроса, каква е следвало да бъде скоростта на водача, за да се избегне сблъсъка с пострадалата. Първоинст. съд изрично е посочил в мотивите си, че кредитира и базира своите изводи на заключението по САТЕ, което от своя страна дава отговора на поставения от защитата въпрос, за това, че безопасната скорост, при която водача е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара е 48,31км/ч. Оттук следва, че подс. при избиране на скоростта си не се е съобразил с конкретните пътни условия - движение по мокро платно, с паднала киша, а на места – заледено, с което безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, утежнената пътна обстановка – като насрещното движение на автомобили в условията на нощно време също е следвало да бъде отчетено от подс. за намаляване на скоростта, т.к. в съвкупност с лошите метеорологични условия същите са облагоприятствали за настъпването на гореописания инцидент. В този смисъл е и тълкувателното постановление на Пленума на ВС № 28 от 1984г., според което водача на МПС е длъжен да се съобразява с всички от значение на безопасността на движение условия, които съпътстват неговото движение, в това число и атмосферните условия. Колкото са повече условията, които не благоприятстват сигурността на пътя, толкова величината на скоростта следва да бъде по – малка, което за пореден път навежда на извода, че избраната от водача скоростта от 50км/ч в конкретния случай не е съдействала за сигурността на пътя и е следвало да бъде по – ниска. Поради гореизложеното настоящата инстанция не приема защитната теза, за наличието на случайно деяние по смисъла на НК. Опасната зона, в която попада пострадалата може да оневини подсъдимия, когато опасността е възникнала в границите й, както и когато скоростта на движение е съобразена с изискванията на чл. 20 ал.2от ЗДвП, а в случая това не е сторено, т.к. като скоростта от 50 км/ч / безспорно разрешена/ не е безопасна при тези атмосферни и пътни условия.

В пряка причинно - следствена връзка от поведението на подс. с причинения по непредпазливост общественоопасен резултат - смъртта на пострадалата Р..

Несъстоятелни са доводите на защитата, за това, че причината за настъпилата смърт не е настъпилото ПТП, а провеждането на неадекватното лечение по отношение на пострадалата след изписването й от болничното заведение. Безспорно липсата на адекватни грижи са допринесли за настъпването на леталния изход, но те не са прекъснали причинната връзка между ПТП, получените увреждания и причината за смъртта на Р. - двустранна бронхопневмония, развил се десностранен белодробен инфаркт, дистрофични промени в черния дроб и бъбреците - усложнения от претърпяна ЧМТ, получена вследствие на претърпяното ПТП. Вещите лица изрично са пояснили в заключението си по СМЕ и в съдебно заседание, че неадекватните грижи спрямо пострадалата само са способствали за настъпването на резултата, без да го изключват, т. е. не е налице прекъсване на причинно-следствената връзка.

При така изяснената правилно фактическа обстановка от ВОС, няма основание да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на защитата на подс. се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

На базата на правилно установена фактическа обстановка, ВОС е направил и правилни правни изводи, във връзка с извършеното нарушение от страна на подс. на разпоредбите на ЗДвП, намиращо се в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, респективно и законосъобразни правни изводи досежно правната квалификация на извършеното деяние. Събрани са категорични доказателства, че след деянието подс. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на постр. , поради което и законосъобразно е приложен привилегирования състав на разпоредбата на чл. 343А б. „Б” от НК.

Изложеното по-горе налага за въззивната инстанция извода за законосъобразност и обоснованост на така постановения съд9ебен акт.

При ревизиране на наложеното наказание, служебно, съставът на АС-Варна констатира, че първоинстанционният съд неправилно е определил същото при условията на чл. 54 от НК, предвид последвалите законодателни промени в разпоредбата на чл. 78А от НК от момента на извършване на деянието до постановяване на присъдата, и в частност, тази от 28.10.2005 г., ДВ бр. 86/05г. Съгласно чл. 2 ал. 2 от НК именно тази редакция на закона се явява по-благоприятна за подсъдимия, поради което е следвало да бъде приложена безалтернативно от първоинст. съд, при наличие и на материално-правните предпоставки за това, с оглед нормата на чл. 301 ал. 1 т. 4 пр. посл.от НПК. Този пропуск налага настоящата инстанция да изменени присъдата в тази й част по реда на чл.337 ал. 1 т. 4 от НПК. Отчетеното от ВОС при индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 54 от НК е относимо и актуално и пред настоящата инстанция при определяне размера на предвидената глоба в редакцията й преди 2006, както и по отношение на предвиденото наказание по смисъла на чл. 343Г от НК във вр. с ал. 4 на чл. 78А от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на ВОС не страда от пороци, свързани с незаконосъобразност или необоснованост, каквито са оплакванията на подсъдимия Д., същата следва да бъде изменена в частта, дсежно наложеното наказание, като подс. бъде освободен пот наказателна отговорност чрез налагане на наказание при условията на чл. 78а, във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК.

Въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 3 вр чл. 337 т.4 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 77 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 453/09г. по описа на същия съд, постановена на 18.06.2009г. в частта относно наложеното наказание на подс. Д. К. Д. за извършеното от него деяние по чл. чл.343 А, б. "Б", вр. чл. 343, ал.1, б. "В" от НК, като на основание чл. 78А от НК, вр чл. 2 ал. 2 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева, както лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.