РЕШЕНИЕ, Гр.ВАРНА,21.12.2007 год., В ИМЕТО НА НАРОДА, Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седма година по ВНОХД №281/2007 год. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 33 по НОХД №505/2006 год. на Търговищкия окръжен съд, постановена на 19.06.2007 год.,с която, подсъдимите по делото: М.И.А., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.256, ал.2,пр.2, вр. чл.256,ал.1, вр. чл.26 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от пет години , което да изтърпи при “ общ” режим. Конфискация на ½ от недвижими имоти съсобственост на подсъдимия и е лишен от право да заема ръководна обществена длъжност и да упражнява материално отчетническа длъжност за срок от три години. Признат е за невиновен да е извършил престъплението в съучастие с другия подсъдим. Зачетено му е предварителното задържане. Осъден е да заплати направените разноски по делото.; Ж.Й.Ж., български гражданин, е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.256,ал.2,пр.първо и трето, вр. чл.255, ал.2,вр. чл.26,ал.1 и чл. 20,ал.4 от НК. Съда се е произнесъл по веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по протест на Търговищката окръжна прокуратура. Счита се ,че присъдата в оправдателната и част е неправилна , а в осъдителната и част е занижена. Молят съда да отмени оправдателната присъда за Ж. и да постанови осъдителна такава, а за подсъдимия А. да увеличи наложеното наказание. В допълнителните съображения се иска да бъде осъден оправдания Ж. и да се потвърди присъдата на А. Сочат се доводи защо оправдателната присъда е неправилна.

Подадена е жалба и от подсъдимия А., която е бланкетна . Сочи се ,че присъдата е неправилна без доводи, като се иска да бъде отменена осъдителната присъда и се постанови оправдателна такава. С допълнителни съображения към жалбата се сочат доводи, за допуснати съществени процесуални нарушения , както на досъдебното производство ,така и в съдебното. Не били индивидуализирани деянията в постановлението за привличане, не било посочено ,кои от документите са неистински и кои са с невярно съдържание, не било посочено, кои норми били нарушени, неправилно цялата престъпна дейност е квалифицирана във връзка с чл.26 от НК. В обвинителния акт нямало време и място на извършване на деянията, не бил индивидуализиран предмета, на всяко едно от деянията, не били посочени инкриминираните документи,,нямало приложени фактури към делото, не било посочено документите, с които е получил неправомерните суми. Искат подсъдимия да бъде оправдан или алтернативно ,делото да се върне за допълнително разследване на прокурора.

Подадено е и възражение от адв.Г.Г. от ШАК- защитник на подс. Ж., който много подробно оборва всички доводи на прокурора в подадения протест. Развива доводи ,че липсват каквито и да е доказателства за престъпна дейност на Ж. и моли съда да потвърди присъдата в оправдателната и част. Във възражението са посочени контрамотиви на всеки един от доводите на прокурора в подадения протест.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че присъдата е неправилна. Подържа подадения протест и развива същите доводи. Моли съда да увеличи наложеното наказание на А. и да постанови осъдителна присъда за Ж.

Подсъдимия А., редовно призован не се явява ,за него се явява защитника му – адв. В.Д. Подържа жалбата и развива същите доводи пред въззивната инстанция. Допълнително сочи като процесуално нарушение факта, че СИЕ не била четена в съдебно заседание , а направо се е пристъпило към разпит на вещото лице. Моли съда да върне делото за ново разглеждане.

Подсъдимия Ж. се явява лично и с адв. Г.Г. Подържа подаденото възражение по отношение подадения протест и развива същите доводи. Моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

За целия период на престъпна дейност, от 01.01.2000 год. до м. Март 2005 год., съда е извършил анализ на всички доказателства по делото и по месеци и години във възприетата фактическа обстановка е описал всички неистински документи ,документите с невярно съдържание и неоснователно поисканите и получени суми за ДДС по съответните фактури, като ги е конкретизирал по време ,място и размер на начисления неправомерно ДДС. В мотивите много подробно съда е описал всички документи имащи касателство с инкриминираното деяние.

Безспорно по делото е установено и доказано ,че описаните и посочени фактури не са издавани от фирмите, посочени като техни издатели, не са подписани от лицата , посочени за техни автори и в този смисъл, са неистински. Дружеството “А.”, нито е купувало от фирмите стоките, както са посочени в описаните фактури, включвани в дневниците за покупките, така и не е извършвало посочения в дневниците за продажби- доставка на услуги за износ- не е извършвало международен транспорт нито на фирма “Р.”, нито на “ А.” Д. Неистинността на фактурите се доказва по несъмнен начин за всяка фирма, както следва:

1.Първа с 6 бр. фактури ,вписани в дневника за покупки за месец януари 2000 г. е СФК “В.С.”-С. От показанията на св.С., от дневниците за продажби на фирмата, от приложените от тях 2 бр. истински фактури/ от 10.02.2000 г. и от 17.07.2000 г./, от информационната справка за актуално състояние на същата фирма, съдържаща данни за нейното прекратяване с решение от 27.12.2000 г., от заключението на съдебно икономическата експертиза, от прочетените и включени чрез прочитане на обясненията на А.,дадени пред съдия, несъмнено е установено, че освен двете посочени истински фактури ,всички останали, включени в дневниците за покупки, прилагани от подс. А. към ежемесечните справки декларации, чрез които декларирайки износ, А. е искал ползуване право на данъчен кредит, както следва: 6 бр. фактури за 2000 г;28 бр.-за 2001 год.;39 бр. за 2002 год.;49 бр. за 2003 год.и 59 бр. за 2004 год. Всичките тези фактури не са издавани от СФК “В.С.” и са фалшиви.

2.Втара фирма това е ЕТ” С.” Б. Безспорно е доказано , че 16 броя фактури издадени от името на тази фирма за цялата 2000 год. са фалшиви.

3. Трета фирма, с 2 бр. фактури ,вписани в дневника за покупки за м. април 2000 г. се появява ЕТ “Д.Х.- В.” В. Т., пререгистрирана по-късно във “В.К. ООД”, която пък се появява десета с 3 бр. фактури, вписани в дневника за януари 2002 г..От показанията на св. Х., от дневниците за продажби на фирмата, от приложените 3 бр. истински фактури от 01.02.2002 г.,27.02.2002 г. и от 25.03.2005 год. и трите с издател “В.к.” ,тъй като от 08.01.2001 год. ЕТ се е вляло във “В.К.”, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., несъмнено е установено, че освен 3 –те фактури, всички останали –8 бр. за цялата 2000 г. и 5 за цялата 2000 г./ в които е вписан за издател “В.к.”, са фалшиви.

4.Четвърта фирма с 3 бр. фактури ,вписани в дневника за покупки за месец май 2000 г. се появява “М.” ООД Ш. От показанията на св. Т., И., Д.Д., А.О. от досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно заседание, от дневниците за продажби на фирмата, от приложените 2 бр. истински фактури, от предадените с протокол за доброволно предаване от св. Т. 94 бр. фалшиви фактури, от протокола за разпознаване, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., несъмнено е установено, че освен двете посочени истински фактури, всички останали включени в посочените дневници за покупки, прилагани от А. към ежемесечните справки декларации, чрез които декларирайки износ, подсъдимия е искал ползуване право на данъчен кредит, както следва: 6 бр. фактури за 2000 г;17 бр. за 2002 г.;57 бр. за 2003 г;121 за 2004 год.; и 25 за 2005 год.,всички те не са издавани от “М.” и са фалшиви.

5.Пета фирма с 5 бр. фактури ,вписани в дневника за покупки за месец май 2000 г. се появява “А.”-Д. Същата фирма е вписана в дневника за продажбите /приложен към декларациите за последния месец- февруари 2005 г./,вместо ЕТ “Р”. От показанията на св.Н., от дневниците за продажби на фирмата, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., несъмнено е установено ,че всички фактури ,посочени в дневниците за покупки: 24 бр. за 2000 г.;9 бр. за 2001 г; и 30 бр. за 2001 г. не са издавани от “А.”, както и че доставката ,вписана във включените в дневника за продажби за м. февруари 2005 г. –4 бр. фактури не е получена от “А.” и всички са фалшиви.

6.Следваща фирма с 5 бр. фактури ,вписани в дневника за покупки за м.май2000 г. е “Р.И.” ООД В. От показанията на св.В., от дневниците за продажби на фирмата, от приложената една действителна фактура- от 25.05.2000 г., от заключението на СИЕ, от обясненията на А., несъмнено е установено, че 5 бр. за 2000 год; и една за 2002 год. са фалшиви.

7.Следваща фирма с 3 бр. фактури ,вписани в дневника за покупките за м. Септември 2000 г. е ЕТ “М.Т.” Ш. От показанията на св.Т., от дневниците за продажба на ЕТ, от приложената една истинска фактура от 08.09.2000 г., от заключението на СИЕ, от обясненията на А. е установено ,че останалите вписани в дневниците за покупки на “А.”: 9 бр. за 2000 г и 2 за 2002 год. са фалшиви.

8.Осма фирма с 4 бр. фактури ,вписани в дневника за покупки за месец февруари 2001 год. е “Ф.Б.” ООД- Х. От показанията на св.Н., от дневниците за продажби на тази фирма, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., несъмнено е доказано ,че всички фактури посочени в дневниците за покупки: 25 бр. за 2001 год;34 бр. за 2002 г.,46 бр. за 2003 г;59 за 2004 г.;и 13 бр. за 2005 год., не са издавани от “Ф.Б.” и са фалшиви.

9.Следващата фирма е “Н.” ООД С. От показанията на св.К., от дневниците за продажби на фирмата, от справката за актуално състояние на фирмата /на 17.02.2001 г.-фирмата е прекратена/,от заключението на СИЕ, от обясненията на А. е установено ,че освен две истински фактури ,всички други са фалшиви и не са издавани от тази фирма: 23 бр. за 2002 год.;28 бр. за 2003 год.;73 бр. за 2004 год.

10.Следващата фирма е “С.” ЕООД- С. От дневниците за продажби на “С”, от справката за актуално състояние, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., несъмнено е установено, че всички фактури ,посочени в дневниците за покупки от А:19 бр. за 2002г;34 бр. за 2003 год.;102 бр. за 2004 год.; 34 за 2005 год. не са издавани от “ С.” ЕООД и са фалшиви.

11.Следващата фирма е “Е.”2000 ООД- С. От дневниците за продажби на “Е.” , от две истински фактури от 19.07.2001 год. и от 13.08.2001 год.,от информационната справка за дружеството, от заключението на СИЕ, от обяснението на А., безспорно е установено ,че освен двете фактури, всички останали : 10 бр. за 2002 год.;23 бр. за 2003 г.; 39 бр. за 2004 год. и 11 бр. за 2005 год. ,не са издавани от тази фирма и са фалшиви.

12.Следваща фирма е “С.о.” ООД В. От показанията на св.Х., от дневниците за продажби на “С.о.”, от единствената истинска фактура от 06.08.2001 год., от справката за актуалното състояние на фирмата , от заключението на СИЕ, от обясненията на А. е установено ,че освен посочената фактура ,всички други не са издавани от тази фирма и са фалшиви:12 бр. за 2002 год.;19 бр., за 2003 год.;80 бр. за 2004 год.;и 30 за 2005 год.

13.Следваща фирма е “Д.” ООД- С. От заверените копия на дневниците за продажби на тази фирма, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., безспорно е установено ,че всички фактури вписани в дневниците за покупки от фирмата на подсъдимия са фалшиви:13 бр. за 2002 год.;24 бр. за2003 год.;81 бр. за 2004 год.;и 23 бр. за 2005 год.

14.Следващата фирма е ЕТ “Е.- Ц.Ч.” В. От дневниците за продажба на ЕТ, от информационната справка, от заключението на СИЕ, от обясненията на А., безспорно е установено, че всички фактури вписани в дневниците за покупки от “А.”: 13 бр. за 2002 год.;21 бр. за 2003 год.;91 бр. за 2004 год. и 29 бр. за първите два месеца на 2005 год. ,не са издавани от “Е.” и са фалшиви.

15.Следващата фирма ЕТ “Р.”,която без изключение подсъдимия А. е вписвал до м. януари 2005 год. като адресат на услугата- доставка за износ, а именно международен превоз, е извършила само един международен превоз с дата 04.12.1998 год. Всички останали ,които са от м. Април 2000 год. до м.януари 2005 год. ,са фалшиви. ЕТ” Р.” никога не е била регистрирана по ДДС .

Във възприетата фактическа обстановка първоинстанционния съд подробно е описал всички инкриминирани документи с техните идентификационни данни по месеци ,години, стойности и какви суми са получени по всяка една от тях, поради което настоящата инстанция намира ,че не е необходимо да преписва цялата фактическа обстановка ,която е обемиста и подробна.

При възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд безспорно е доказано ,че за периода от 01.01.2000 год. до 31.03.2005 год.,чрез използуване на документи с невярно съдържание, каквито са лично подаваните от него справки декларации, декларации по чл.77 ал.2 от ЗДДС, към които прилагал извлечения от дневниците за продажби и покупки на “А.” СД /в което е съдружник, управител и представляващ дружеството, както и чрез използуване на неистински документи- фактурите на фирмите, които същите не са издавали на “ А.”, е получил от държавния бюджет не следваща се сума в размер на 1223043,90 лв, като получената сума е в особено големи размери.-престъпление по чл.256,ал.2,вр. ал.1 от НК.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими и възможни доказателства по делото, извършил е анализ много подробен на същите и е направил своите правни изводи, които са правилни и законосъобразни и се споделят напълно от настоящия състав на въззивната инстанция.

Относно присъдата за подсъдимия А.:

Първоинстанционния съд е приел, че квалификацията на деянието по чл.256 от НК е правилна и е постановил своя съдебен акт по този текст. Правилно ,че двата състава/чл.256 и чл.212 от НК/ са в отношение ,специален към общ. От 13.10.2006 год. НК е изменен и е въведен състава на чл.256 от НК. Съда е приел, че правилно прокуратурата е внесла обвинителния акт по чл.256 ,като се има предвид и ,че този текст се явява по-благоприятен за подсъдимия.

Според настоящият състав ,не са били налице предпоставките за изменение на обвинението от чл.212 от НК в по-лекия текст по чл. 256 от НК, тъй като към момента на деянието чл.212 е съществувал и в момента съществува в правната материя. Предвид обаче, обстоятелството ,че делото е внесено с обвинение по чл.256 от НК ,съда не е бил в състояние да го променя и да осъди подсъдимия по чл.212 от НК, поради което е безпредметно сега да се обсъжда, коя е правилната квалификация.

Безспорно по делото е установено и доказано ,че всички инкриминирани фактури не са издавани от фирмите посочени като техни издатели, не са подписвани от лицата посочени като техни автори, поради което са неистински. Безспорно е доказано ,че дружеството “А.”нито е купувало от фирмите стоките, както са посочени в описаните фактури, включвани в дневниците за покупки, а също така не е извършвало посочения в дневниците за продажби- доставка на услуги за износ.

Безспорно е доказано ,че дневниците за покупки и продажби, както и вписваните в подаваните ежемесечни справки декларации и тези деклариращи износа и другите обстоятелства по чл.77 от ЗДДС, са документи са невярно съдържание и това е било известно на подсъдимия А. А ,че е било известно се доказва от събраните доказателства по делото ,в това число и от опита на сина му- Т.М. да предостави и “мотивира” включването на фалшивите фактури в действителните дневници на фирма “М.”.

Неоснователни са доводите на защитника на А., че постановлението за привличане на обвиняемия не отговаря на нормите на НПК и с това са му били ограничени правата.

Постановлението за привличане на обвиняем следва да съдържа всички данни посочени в чл.219,ал.3 от НПК. От материалите по делото е видно ,че постановленията за привличане в качеството на обвиняем отговарят на всички изисквания на закона. Същото не страда от никакви пороци. В това постановление не е задължително да се посочат доказателствата, въз основа на които се основава обвинението. Няма никаква логика ,информацията която получава обвиняемия при привличането си да е идентична с информацията, която би получил от обвинителния акт.

За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци./Тълкувателно решение № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС./

Неоснователни са и доводите на защитата, че обвинителния акт също не отговарял на изискванията на закона. Съгласно изискванията на чл.246 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението ,извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършване, данни за личността на обвиняемия и други. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. И по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване. Не е вярно ,че не са индивидуализирани отделните деяния .Същите са посочени по месеци и години. При наличието на толкова много инкриминирани документи, просто не е възможно тяхното дословно изписване в обвинителния акт. Настоящият състав намира ,че това не е ограничило правото на защита на подсъдимия и не съставлява съществено процесуално нарушение. От самото начало на обвиняемия е била осигурена адвокатска защита, през цялото време на досъдебното производство обвиняемия и защитниците му са имали възможност да се запознаят с всички събрани и приобщени към делото доказателства .Несериозно звучи довода на защитника ,че едва след написването на мотивите от съда разбрали, в какво ги обвиняват.

Неоснователни са доводите на защитника ,че съда неправилно е приел, че престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление.

Безспорно е доказано ,че престъпната дейност на А. е започнала от 01.01.2000 год. и е продължила до края на м. март 2005 год.-общо 57 пъти . Така извършеното деяние съдържа признаците на “продължавано престъпление” по смисъла на чл.26 от НК. Обективните признаци на престъплението подсъдимия е осъществявал всеки месец, като за всеки отделен месец е извършвал всички необходими за съставомерността на деянието по чл.256 от НК действия- ползувал неистински документи и такива с невярно съдържание и е получавал от държавния бюджет неследваща му се сума. Не се отразява на цялостната квалификация обстоятелството ,че три от деянията са на стадий опит. Реално 54 пъти сумите са получени.

Независимо, че за периода от 1997 год.- до месец септември 2002 год. е отменен институтът на “продължаваното престъпление”,след което отново е възстановен, правилно и обосновано съда е приел, че приложението на чл.26 от НК за целия инкриминиран период, е по-благоприятен за подсъдимия и правилно го е осъдил. Безспорно отделните деяния на А. съдържат признаците на продължаваното престъпление по чл.26 от НК и осъждането по този текст се явява по-благоприятно за подсъдимия. Още повече, че 28 от общо 57 деяния са извършени след м. септември 2002 г. и при всяко положение биха квалифицирали деянието по ал.2 на чл.256 от НК, защото размерът на присвоената сума по тях надвишава многократно ориентировъчния критерий за “особено големи размери”. Освен това при положение ,че за останалите деяния до м. Септември 2002 год.,съда беше постановил присъда за всяко деяние поотделно, то той имаше възможност да приложи и разпоредбите на чл.24 от НК.

Неоснователни са доводите на защитника на А., че към делото не били приложени оригиналните фактури. Както съдебно икономическата експертиза, така и обвинението се базира на част от намерените фактури ,като останалата престъпна дейност се доказва от дневниците за покупка и продажба на всички фирми от чието име са издавани фалшивите фактури ,така и от дневниците на фирмата на подсъдимия. Освен това на защитника му е известно ,че на 11.04.2005 год. е било проникнато в офиса на подсъдимия и са били откраднати всички фактури, компютър и други вещи. Независимо, че оригиналните фактури липсват ,записите които са правени в дневниците са автентични и те също са доказателство по делото. Неоснователни са възраженията на защитата, че имало различия между обвинителния акт и СИЕ по няколко суми. Това не е съществено процесуално нарушение ,тъй като задължение на съда е да изслуша ,приеме и приобщи всички доказателства по делото непосредствено и в крайна сметка да постанови ,кои приема и кои не. Така, че тези различия са били отстранени от съда в съдебно заседание.

Неоснователно защитата, сочи довод ,че не били посочени документите ,с които подсъдимия бил получил неправомерните суми. Безспорно е доказано, че всички суми ,които са били изплатени и неправомерно е получено ДДС са били превеждани в специална сметка за ДДС и от там са теглени от счетоводителката на фирмата. Сумите са уточнени, конкретизирани за всяко отделно деяние и не са оспорвани от страните никога.

Неоснователно е и възражението на защитата, че СИЕ не била четена в съдебно заседание ,а направо е било дадена думата на вещото лице и е престъпено към задаване на въпроси. Вярно е ,че в съдебния протокол е пропуснато да се запише, че е била прочетена експертизата, преди да започнат да задават въпроси на вещото лице, но настоящият състав счита, че това е пропуск на протоколиста ,като се има предвид ,че всички други експертизи преди това са били четени по съответния ред.

Настоящият състав намира ,че това нарушение не е съществено и с нищо не нарушава правото на защита на подсъдимия. Както подсъдимия ,така и защитника му са били запознати с експертизата и са имали възможност да я изучат и направят своите възражения, ако са имали такива. Освен това защитата ,не се е възпротивила и се е съгласила същата експертиза да се приеме и приобщи като доказателство по делото.

Относно подсъдимия Ж:

Първоинстанционния съд е направил много обстоен анализ на всички събрани доказателства относно този подсъдими, преценил ги е в тяхната съвкупност и е направил своя извод ,че липсват достатъчно доказателства за да се постанови осъдителна присъда за него.

Подадения протест от прокуратурата е неоснователен.

Правилно и обосновано съда е приел ,че единствените преки доказателства по делото относно престъпната дейност на Ж. са показанията на другия подсъдим, дадени на досъдебното производство при разпита му пред съдия. Правилно е приел ,че неговите обяснения представляват “оговор” и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. В протеста прокурора като доказателство по делото сочи честите посещения на Ж. в офиса на другия подсъдим. Подсъдимият А. сочи, че по препоръка на Ж. е извършил регистрация на фирмата по ДДС, и че Ж. му е предложил схемата за теглене от бюджета и че му обяснил как да стане това. Това обяснение на А. е опровергано от останалите доказателства по делото. И двамата подсъдими не отричат ,че са се познавали от 1992 год. Но също така безспорно е доказано ,че А. е започнал своята престъпна дейност преди Ж. да започне работа в Т. Първите фалшиви фактури са през м. януари 2000 г и дружеството му е било по ДДС регистрирано много преди това. Освен това самият прокурор е приел в обвинителния си акт ,че подсъдимия А. е започнал сам своята престъпна дейност.

Безспорно по делото е доказано, че обвинението ,че Ж. е носел фактурите на А., не се подкрепят от нито едно доказателство. Не е установено нито да е поръчвал Ж. печатането им, нито той да ги е изготвял или някакво друго доказателство относно касателството на Ж. към тези фактури. Разпитаните св. Ч., З., М., Б.М., А. и А. също не сочат доказателства относно касателството на Ж. към фактурите. Обясненията им установяват само обстоятелството ,че Ж. идвал в повечето случаи в офиса с чанта и шапка. Противоречиви са показанията на св. Р.А. и А. А. свидетелствува ,че като влизал да им носи кафе” нямаше нищо на масата”, а св. А. - влизайки да им носи кафе, виждала по масата документи. Това въобще не могат да бъдат годни доказателствени средства по делото.

Неоснователни са доводите на прокурора и относно възражението му ,че Ж. е давал съвети на А. и това било доказано. Напротив обясненията на А., че Ж. след като видел наименованието на фирмата и булстата ,започвал да му носи фактури. От събраните доказателства по делото е видно ,че това не отговаря на истината. В голямата си част фирмите изобщо не са били издавали истински фактури. Това са фирмите “С.” Б., ”А.” Д., ”И.” В. и др. От анализа на другите документи се доказва, че има фирми от чието име са пуснати фалшиви фактури, като истинските издадени от тях са издадени след това. Така например СФК” С.”е издала една истинска фактура на 10.02.2000 г. ,като преди това за месец януари 2000 г. са отчетени 6 фалшиви фактури. Първата истинска фактура издадена от фирма “В.к.” е от 01.02.2002 год., а фирмата е включена с 3 фалшиви фактури в дневника за покупките за м. януари.

Необосновани са възраженията на прокурора, че Ж. давал съвети на А. ,как да изготвя сумите и на каква стойност да бъде искания ДДС. Тези доводи са опровергани от доказателствата по делото и правилно съда е приел ,че липсват доказателства в тази насока. Преди да бъде вменена престъпна дейност на Ж. ,в периода преди това подаваните документи са били в порядъка до 5000 лв. а и от събраните доказателства по делото става ,ясно, че тази сума въобще не е “благоприятна” за подсъдимия и напротив именно такива сделки е следвало да бъдат проверявани, което несъмнено Ж. не е можело да не знае.

Правилни са изводите на съда и относно помагаческата дейност на Ж. и правилно съда не е дал вяра на обясненията на А., че Ж. му бил казал ,че какъвто ревизор иска, такъв ще му прати.

По делото са разпитани много свидетели, почти цялата данъчна дирекция и не е събрано нито едно доказателство ,че Ж. по някакъв начин се е опитвал да въздействува на колегите си ,които са извършвали ревизии на другия подсъдими. Освен това неговото длъжно качество не му е давало възможност той да разпределя работата. През инкриминирания период са извършени няколко ревизии и в делото изобилствуват доказателства за безхаберието на цялата данъчна служба ,за несвършената работа от почти всички служители в тази дирекция. Безспорно е доказано ,че служба “РОС” въобще не си е изпълнявала задълженията и това е дало възможност за извършените престъпления.

Голословни и необосновани са доводите на прокурора, че след като Ж. е бил в С. ,той по всяка вероятност е отишъл да уговаря колегите си за насрещните проверки. Просто е несериозно да се повдига и да се подържа такова обвинение само на базата на предположението.

Правилно съда не е дал вяра на обясненията на А.,че бил давал половината пари на Ж. По делото са правени насрещни проверки и не са открити нито закупени апартаменти, както е твърдял А., нито са открити пари във влогове в банките, на Ж. и на всичките му близки.

Не се подкрепят от абсолютно никакви доказателства и твърденията, че Ж. предупредил А. да ликвидира имотите си . Безспорно е доказано, че 10 дни преди датата, която сочи А.,той е бил прехвърлил два автомобила , а недвижимото имущество не успял да прехвърли защото е бил наложен запор.

Неоснователно е възражението и доводите на прокурора, че Ж. когато е посещавал офиса на А., същият вземал нещо от касата, което било увито във вестник и това по всяка вероятност били пари. Правилно съда е отхвърлил тези доводи още на първата инстанция ,защото не може да се приема нещо за вярно на базата на предположението.

Абсурдно е твърдението на прокурора, относно това ,че след като Ж. не е съставял фактурите или не ги е поръчвал на печатницата в Т., не значи че не ги е доставял по друг начин. Този друг начин не е доказан.

Неоснователни са доводите на прокурора, че подсъдимия А. нямал интерес да “топи “подсъдимия Ж.

Ако се анализират всички доказателства по делото безспорно е установено, че именно Ж. е завършил ревизията от 2005 год. с ревизионен акт, който е послужил, като основа за доказване на присвоените суми и че Ж. е изготвил сигналното писмо да прокуратурата.

Правилно защитника на подсъдимия Ж. сочи като още един мотив ,освобождаването на А. на следващия ден от ареста, след като е дал показания пред съдия.

Предвид гореизложеното изводите на първоинстанционния съд ,че липсват достатъчно доказателства за престъпна дейност на Ж., са правилни и обосновани и се подкрепят напълно от настоящата инстанция.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА.

Първоинстанционния съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия А. Правилно съда е отчел като смекчаващо вината обстоятелство: съдействието на подсъдимия на досъдебното производство, правилно е отчел лошата организация в дейността на данъчната служба, дала възможност на подсъдимия, да извърши престъплението и че три от деянията включени в престъпната дейност са на стадий опит.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда е отчел предишното осъждане на подсъдимия А., големият размер на присвоената сума, многократно надвишаваща прага за “особено големи размери” и правилно е определил наказанието в размер на 5 години.

Настоящият състав намира ,че наказанието не следва да бъде завишавано и на базата на това ,че в допълнението към протеста, прокурора иска да бъде потвърдена присъдата на този подсъдим.

Правилно съда е преценил и е конфискувал ½ от недвижимите имоти на подсъдимия и го е лишил от права по чл.37 от НК.

Така определеното наказание ще изиграе възпитателна роля както върху осъдения така и върху другите членове на обществото и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното ,протеста на прокуратурата и жалбата на подсъдимия А. се явяват неоснователни и следва да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

След цялостния преглед на присъдата, не се установиха други основания ,които да налагат отмяна на същата или връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА присъда №33 на Т. окръжен съд- постановена на 19.06.2007 год. по НОХД №505/2006 год.,с подсъдими: М.И.А., ЕГН и Ж.Й.Ж., ЕГН.

Решението може да се обжалва или протестира, в 15-дневен срок след съобщението, по чл.340 ,ал.2 от НПК, пред ВКС на Р. България.

С решение от 23.04.2008 година решението е потвърдено от ВКС на Р България.