Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВАРНА,07.12.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети и шести ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                    ДИМИТЪР Д.

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА,

разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД №280/2010 год.  на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 75 по НОХД № 366/2010 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 10.06.2010 год.,с която, подсъдимия по делото: Н.Д.А., български гражданин, е признат за ВИНОВЕН по обвинението по чл.343, ал.3, б.”Б” от НК, вр. чл.58 а, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК, го е лишил от право да управлява МПС, за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съда го е осъдил да заплати на В.Н.А., М.Д.А. и В.И.М. - на всеки един по 60000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП – Варна, в който се излагат аргументи за неправилност на постановената присъда поради нейната несправедливост. Не се възразява върху размера на наложеното наказание, а се предлага отмяна на института на чл.66 от НК и постановяване на ефективно изтърпяване на последното.

В с.з. подсъдимият редовно призован  се явява лично и с адв. Е.Т. ***. Намират първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и молят протеста да бъде оставен без уважение. В тази насока се излагат аргументи за правилно приложение на материалния закон, като се набляга върху многобройните смекчаващи обстоятелства, както и върху липсата на отегчаващи такива, взети предвид от предходната инстанция.

 Представителят на ВАП поддържа протеста и изразява становище, за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че последното следва да бъде изтърпяно ефективно.

Гражданските ищци, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Частният обвинител – Г.М. се явява с адв. И.И. ***. Настояват протеста на ВОП да бъде отхвърлен, тъй като считат, че причината за настъпилото ПТП не е поведението на водача, а лошата асфалтова настилка ма пътя. Молят присъдата на ВОС да бъде потвърдена, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото( не ангажират доказателства в тази насока).

В последната си дума подсъдимият заявява, че е израснал без баща и че се грижи за своята майка.

ВАС констатира, че по отношение на присъдените граждански обезщетения, присъдата на ВОС  не е обжалвана, поради което в тази си част е влязла в законна сила.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият бил правоспособен водач категория „В” и „М” от месец март 2006г.

Същата година бил санкциониран от органите на КАТ. С решение на РС-Тутракан (в законна сила на 27.10.2006 година) бил признат за виновен в извършване на деяние по чл.343б ал.1 НК, като бил освободен от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание - глоба.

На 25.12.2009 година, около обяд подсъдимият управлявал лекия си автомобил  марка ”Субару Импреса”, с рег. № СС 40 60 СВ по магистрала „Хемус” в района на гр.Девня.  Заедно с него към гр.Тутракан пътували св.Митева - на предна дясна седалка, както и пострадалите н. А. и К. М.. Времето било облачно,а пътната настилка мокра.

На същата дата и по същото време по автомагистралата св.Г. управлявал л.а. „Мерцедес 200 Д” .  Навлизайки в района на гр.Девня и в близост до моста, свидетелят намалил скоростта си на движение на около 50 км/ч знайки, че  пътното платно било в лошо състояние.

Достигайки моста и движейки се със скорост около 130 км/ч, подсъдимият А. решил да задмине автомобила на св.Г.. Когато го наближил подсъдимият започнал да подава светлинни и звукови сигнали без да намали скоростта си, тъй като колата на св.Г. му пречила за изпреварването.

В  този момент поради лошата настилка и мокрото пътно платно, автомобилът на подсъдимия поднесъл и той не успял да го овладее. Последвали  няколко последователни удара в двете мантинели, като от л.а. изпадали телата на А. и М..

Излизайки от колата подсъдимият и св.Митева установили, че М. още дишал. Св.Г. от своя страна позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се, на което се отзовали служители на Полицията  и две линейки.

От заключението на изготвената АТЕ се установява, че л.а. управляван от подсъдимия се е движил със скорост 134-135 км/ч. Последвало е занасяне към левия ръб на пътя, като левите гуми са се движили в участък от платното, замърсен с пясък. Водачът е направил опит за овладяване на колата, със завой надясно, но на втората фуга автомобилът отново е загубил устойчивост и се насочил към лявата мантинела. След това в режим на спиране колата се е насочила към дясната страна на пътя, където с предната си част се е ударила в мантинелата, последвало е  завъртане по посока на часовниковата стрелка и вторичен  удар със задната част в дясна мантинела. Отхвърлен оттам автомобилът се е насочил отново към лява мантинела, като пътуващите на задната седалка са излетели през задните стъкла извън колата. След това л.а. се е ударил вече за трети път в лява мантинела с предна лява част.

От СМЕ се установява, че на н. А. са причинени прижизнено: открита черепно мозъчна травма, счупване на пети шиен прешлен и травма на крайниците. Причината за смъртта е несъвместимата с живота  черепно-мозъчна травма, изразяваща се в открито счупване на черепните кости, размачкване и разкъсване на мозъка. Травматичните увреждания са получени от силни удари с или върху твърди тъпи предмети и съответстват да са резултат на травма в купето на автомобила с последващо изпадане от него.

От СМЕ се установява, че  К. М. е получил съчетана травма: гръдна, коремна и на крайниците, анемия на трупа и вътрешните органи. Причина за смъртта е съчетаната травма довела до увреждане на жизненоважни вътрешни органи с последваща остра кръвозагуба. Травматичните увреждания са получени от силни удари с или върху твърди тъпи предмети и съответстват да са резултат от травма в купето и последващо изпадане от него.

Гореизложената фактическа обстановка ВОС е установил на база  на събраните по делото гласни и писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, удостоверения за наследници, АТЕ, СМЕ, химическа експертиза, справка КАТ ,свидетелство за съдимост, разпити на свидетели  и обяснения на подсъдимия.

С деянието си подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, визирано в ОА и в присъдата и по непредпазливост е причинил смъртта на А. и М..

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

Подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и се е признал за виновен.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия е нарушил разпоредбата на чл.20,ал. 2 от ЗДвП. В резултат на несъобразената си скорост, той не е успял да овладее автомобила си, причина за което са били лошата пътна настилка и мокрото платно. Загубила устойчивост, колата се е ударила последователно няколко пъти в мантинелите, от което впоследствие са изпаднали телата на пострадалите. Последните са получили множество травми, подробно описани в приетите от съда експертизи, които травми са се оказали несъвместими с човешкия живот.

Възприетата фактическа обстановка се доказва не само от направените самопризнания, но и от всички други писмени и гласни доказателства, събрани на досъдебното производство по законен ред. Престъплението се подкрепя от показанията на свидетелите, от заключенията на вещите лица, по назначените по д.п. и приобщените към доказателствата по делото експертизи.

Направените самопризнания от подсъдимия при условията на глава 27 от НПК, се подкрепят изцяло от всички събрани в досъдебното производство доказателства.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При индивидуализиране на наложените наказания първоинстанционният съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на същите. Правилно е приложен материалния закон, както и по – благоприятната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК, действаща към настоящия момент (ДВ бр.26 от 2010г.), с редукция на наложеното наказание съгласно същата разпоредба.

Протестът на ВОП е сведен единствено до възможността за отпадне на привилегирования състав на чл.66 ал.1 от НК.

  Вярно е, че през 2006г. подсъдимия е бил санкциониран от органите на КАТ, както и по реда на чл.78А от НК. Не може обаче да се приеме, че поведението му е „рецидивиращо” и че нарушенията са негово „правило” на пътя. В противен случай последващия тригодишен период от време, през който той не е допуснал нито едно нарушение не би могъл да бъде обяснен. От друга страна дори частният обвинител не настоява за ефективно наказание, този който пряко търпи неблагоприятните последици на престъплението и това е така, защото за инцидента е благоприятствало изключително лошото състояние на пътната настилка към онзи момент.  Правилно ВАС е отчел многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Касае се за млад човек с чисто съдебно минало, изразил самокритичност и съжаление за извършеното, полагащ общественополезен труд, допуснал едно единствено нарушение на разпоредбите на ЗДвП, практически липсват отегчаващи вината обстоятелства.

Вида и размера на наложените наказания са съобразени и с исканията на страните по делото.

Правилно съда е определил и наказанието по чл.343Г от НК, предвид факта, че подсъдимия е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП.

Така определено като вид и размер наложено наказанието, ще изиграе възпитателна роля, както спрямо подсъдимия, така и върху другите членове на обществото и така ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Относно искането, направено в с.з. пред ВАС за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени от частния обвинител – Г.М. :

При разглеждането на делото в предходната инстанция, е приложен договор за правна защита и съдействие, в който не фигурира договорено възнаграждение, т.е. липсва указана стойност за общо извършените разноски по делото.

В тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователно искането от страна на пр.представител на частния обвинител да бъдат присъдени разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение поради липса на определено такова. Същото се определя свободно по договаряне между страните и въз основа на писмен договор с клиента, а видно от материалите по делото не са приложени документи за платената сума. В НПК не е предвидена възможност съдът да извършва преценка на този вид разноски, поради което ВАС е поставен в невъзможност да присъди тези разноски. Такава възможност е предвидена с разпоредбата чл.306 ал.1 т.4 от НПК и няма пречка подобно искане да бъде поставено пред първоинстанционния съд, с прилагане на съответните доказателства.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения, водещи до отмяна на протестираната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

                                Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 75 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 366/2010г. по описа на същия съд, постановена на 10.06.2010г.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                              2.