Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,11.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: СВЕТЛА КУРНОВСКА,

разгледа докладваното от съдия Димитров

ВНОХД № 28/2010 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 147 по НОХД № 1601/2009 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 10.12.2009 год.,с която, подсъдимия по делото: Г.С.Г., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.244, ал.1, вр. 243, ал.2, т.2, пр.2, вр. чл.54 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.Съда е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Б.Ж. от ВАК- защитник на Г.Г.. Сочат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, не е доказана субективната съставомерност на деянието, нарушен е материалният закон. Молят съда да оправдае подсъдимия, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата на подсъдимия и на неговия защитник е неоснователна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения . Деянието е доказано от обективна и субективна страна и определеното наказание е правилно и справедливо.Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимия Г., редовно призован се явява лично и с адв. Б.Ж. от ВАК. Подържат подадената жалба и развиват същите доводи, развити в жалбата и допълнението към нея. Молят съда, да оправдае подсъдимия, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Г. управлявал склад за алкохол и тютюневи изделия, собственост на търговско дружество „Алекс 81 „ ЕООД. Складът се намирал на бул.” Трети март” кв. „Възраждане ІV”, УПИ 3-181.

На 24.11.2008 год. била извършена проверка от служители на Митница Варна- св. С., Л. и Д., по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. При проверката било констатирано, че в склада се съхраняват 66 бутилки водка „Данска” и „Абсолют”, облепени с български акцизни бандероли, в чиято истинност проверяващите се усъмнили, като шест от бутилките били в изложбената зала, а останалите 60- в складовото помещение, заедно с друг алкохол. Проверяващите иззели алкохола за извършване на експертиза, а на подсъдимия бил съставен АУАН. По време на проверката и в хода на административното производство, подсъдимия не дал никакво обяснение за произхода на намерения алкохол. Едва в хода на наказателното производство заявил, че този алкохол му е оставен на отговорно пазене от непознат човек , малко преди да бъде извършена проверката.

От заключението на назначената по делото експертиза, се установява, че бандеролите , с които са били облепени въпросните 66 бутилки водка са неистински. Неистинността на бандеролите се основава на констатираните различия с оригиналните такива в плътността и морфологичните признаци на хартията, дефекти и различия в структурата и шрифта на цифрите, с които са отпечатани серийните номера, цветните нишки, които са зарисувани, за разлика от оригиналните, които са втакани, изображенията на холограмата, липсата на дълбок печат.

От заключението на счетоводната експертиза , се установява ,че в резултат на ползването на тези бандероли ,на бюджета е нанесена щета в размер на 255,20 лева.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства по делото, направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

Правилни са изводите на съда, че предмет на престъплението са държавни ценни книжа, каквито са акцизните бандероли, които са в обръщение. За да е осъществен състава на това престъпление, те трябва да са влезли в употреба и още да не са излезли от употреба, към момента на довършване на изпълнителното деяние.

Изпълнителното деяние се осъществява чрез придобиване и служене с неистински акцизни бандероли, като ги представя за истински такива. Правилно съда е приел ,че престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се изчерпва с представянето на държавните ценни книжа- акцизните бандероли върху стоката, облепена с него и предлагането му за покупка на крайния потребител.

От събраните доказателства по делото, безспорно е установено и доказано, че подсъдимия е придобил и си е служил с неистински акцизни бандероли , като знаел , че са неистински.

Според настоящият състав на съда не са допуснати съществени процесуални нарушения при повдигане на обвинението и при произнасянето на присъдата от съда. Независимо ,че в текста на закона е изписано ,че дееца е трябвало да знае ,че са подправени, а обвинението е, че е знаел, че са неистински. Според настоящия съд, думата подправени включва, както неистинските документи, така и преправените такива. Ето защо обвинението е правилно и с нищо не са нарушени правата на подсъдимия.

Относно доводите на защитата на подсъдимия, че неправилно е било повдигнато обвинение срещу физическото лице , а не срещу управителя на склада- Г., че е следвало да се направи разграничение между наказателната отговорност и административно наказателната отговорност по ЗАДС. Варненския апелативен съда намира същите за неоснователни, поради следните съображения.

Вярно е ,че в чл.123 от ЗАДС е предвидена административна отговорност за държане на акцизни стоки с неистински бандероли. Но административната отговорност е предвидена в случаите ,когато е констатирано държане, превозване ,предлагане и продажба ,без обаче дееца да е знаел ,че бандеролите са неистински. Тогава ,когато дееца знае ,че придобитите и предлагани за продажба стоки, са с неистински бандероли , следва да се носи наказателна отговорност.

Без съществено значение е, че обвинението е повдигнато към физическото лице , а не към юридическото лице Г. ,каквито са претенциите на защитата на подсъдимия. В закона е казано, който ,което означава , както физическо , така и юридическо лице. Основното в изпълнителното деяние е да е доказано ,че подсъдимия е знаел ,че бандеролите са неистински.

Относно това дали подсъдимия е знаел ,че бандеролите са неистински, правилно съда е приел, че същият е знаел за това им качество . Правилно съда се е позовал на неговия опит като управител на склада . Независимо, че вещите лица са дали заключение, че неистинността на бандеролите може да се докаже чрез назначаването на експертиза, налице са били достатъчно белези, въз основа на които може да се приеме, че същите могат да бъдат разпознати от истинските. В конкретния случай дори е имало бандероли с еднакви номера.

Трудно може да се приеме ,че човек с такава квалификация, който се занимава непрекъснато с търговия на алкохол, няма да забележи нередността на бандеролите. Освен това необосновани и неиздържани са твърденията на подсъдимия, че бил приел алкохола на отговорно пазене от неустановено лице. Всички действия в склада се извършват от работещите в склада, по указания на подсъдимия. По време на проверката и по време на административното производство, подсъдимия не е дал никакви обяснения за произхода на алкохола. Едва когато е било образувано наказателно производство, започва да се лансира версията с протокола за отговорно пазене, по който се оказва в последствие ,че няма такова лице, което да работи за тази фирма. Правилно съда е приел, че този протокол е бил изготвен след това и това е в защита на версията на подсъдимия.

Ако се приемат обясненията на подсъдимия за верни, няма логика, как 6 броя от въпросната водка се оказаха в мострената зала, където се излагат стоки за продажба на клиентите. Ако е вярно, че някакво лице ги е доставило и се е върнало, за да донесе оправдателен документ, то логично беше цялото количество да бъде намерено в склада и от въпросните бутилки, за които не е имало счетоводен документ, да не се пускат за продажба. Правилно съда не е кредитирал показанията на св. А. и Д. ,които са подчинени на подсъдимия и е естествено да подържат неговата защитна версия.

След като подсъдимия е управител в склада и от свидетелските показания става ясно, че той разпорежда, какво и как да става в склада, не може алкохола с тези бандероли да се прибере в склада , а 6 бутилки да се изложат в мострената зала.

Служителите на митницата при проверката са се усъмнили относно неистинността на бандеролите , а тяхната неистинност е била доказана ,чрез експертиза. След като проверяващите са се усъмнили в неистинността на бандеролите, няма как управителя на склада /Г./, да не забележи характерни неточности и отклонения на същите бандероли, като се има предвид ,че постоянно се занимава с търговия на такива стоки и неговата квалификация е по-голяма и от тази на проверяващите.

Няма логика и обстоятелството, че това неустановено лице, което е донесло алкохола, повече не се върнало и не си потърсило парите. Едва ли в практиката се получава така, някой да донесе на някого толкова бутилки водка и то скъпо струваща и след това да не си потърси парите.

Предвид на гореизложеното ,настоящия състав намира ,че подсъдимия е придобил въпросните бутилки и е предлагал за продажба 6 бутилки от тях ,знаейки че бандеролите на същите са били неистински. Събраните доказателства по делото ,чрез разпита на св. Вълчев и приобщените документи от него опровергават защитната теза на подсъдимия относно произхода на алкохола. Освен това ако версията на подсъдимия е вярна, логично беше да я заяви още пред проверяващите св. С. ,Л. и Д..

Предвид на гореизложеното, правилно и обосновано подсъдимия е бил признат за виновен и осъден по чл. 244,ал.1 от НК.

В тази връзка съда е допуснал една грешка , която се изразява в следното. Към момента на деянието е действал стария текст на чл.244 ,ал.1 от НК, по който се е предвиждало наказание до осем години лишаване от свобода. Тъй като новия текст на закона има долна граница, която е две години, стария текст на закона е по благоприятен за подсъдимия и съда е следвало да приложи него.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

В решението си съда е приел ,че са налице само смекчаващи вината обстоятелства. Отчитайки младата възраст на подсъдимия ,чистото му съдебно минало, правилен е извода на съда ,че наказанието следва да бъде определено в минималния размер определен от закона.

Настоящият състав подкрепя тези изводи на първоинстанционния съд и следва присъдата да бъде изменена ,като се приложи стария текст от закона и се определи наказание в минималния срок, който предвижда закона , а именно- три месеца лишаване от свобода.

Правилен е извода на съда ,че не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно и същото следва да се отложи за изпълнение с изпитателен срок от три години.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1 и т.2 и чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯВА присъда № 147 от 10.12.2009 год. на Варненския окръжен съд по НОХД № 1601/2009 год. с подсъдим: Г.С.Г., ЕГН- **********, в наказателно осъдителната и част ,като:

ПРИЗНАВА за виновен подсъдимия по чл.244, ал.1 /отм/, вр. чл.243, ал.2 ,т.2 от НК,вр. чл.2,ал.2 от НК, вр.чл.54 от НК, като НАМАЛЯВА наложеното наказание от две години лишаване от свобода- на три месеца лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,

ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.