РЕШЕНИЕ от 9 ноември 2007 година по наказателно дело № 278 по описа за 2007 година, потвърдено от ВКС на РБ на 01.04.2008 година.

Производството е по чл.318 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Варненска окръжна прокуратура и по жалба на адвокат Г.М. от АК Варна-защитник на подсъдимата Н.К. против присъда № 70/25.06.2007 по наказателно дело № 370 /2007 на Варненския окръжен съд.

С присъдата съдът е признал подсъдимата Н.К. за виновна в това, че през периода 15.04.03 -30.05.03 в град В. при условията на продължавано престъпление,в качеството й на длъжностно лице - управител на склад на фирма "" С. не положила достатъчно грижи за ръководенето , управлението и запазването на повереното й имущество и от това са последвали значителни щети за фирмата в размер на 15 650,02 лева ,поради което и на основание чл.219 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и отложил изпълнението му с изпитателен срок от три години.

Осъдил подсъдимата да заплати на "" С. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 15 650 , 02 лева , със законната лихва , присъдил дължимите държавни такси и разноски.

В протеста на окръжния прокурор се излагат съображения за явната несправедливост на наложеното наказание и се предлага същото да бъде увеличено на лишаване от свобода за срок от две години , отново при условията на чл.бб от НК.

Защитникът на подсъдимата обжалва присъдата с бланкетна жалба , в която прави оплаквания , че е необоснована , незаконосъобразна и несправедлива и пледира за отмяната й и за признаване на подсъдимата за невинна. Защитникът е подал и втора въззивна жалба , която е подробно мотивирана , но е просрочена.

Подсъдимата се явява в съдебно заседание лично и с процесуалния си представител.Защитникът й заявява,че поддържа оплакванията във втората си жалба , която да се счита като писмени бележки към първата жалба. Обобщава оплакванията си в смисъл , че по делото не е доказано наличието на щета,тъй като са налице доказателства за сьбираемост на задълженията към ощетената фирма. А "съгласно практиката на съда при едно събираемо вземане няма реална щета и деянието е несъставомерно" Поради това защитата отново пледира за оправдаването на подсъдимата.

Подсъдимата К. заявява,че не се признава за виновна и моли за справедливо решение.

Прокурорът поддържа протеста по основание ,но предлага наказанието да се увеличи на лишаване от свобода за срок от една година. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба , каквото е становището и на процесуалния представител на гражданския ищец.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

Мотивите на обжалваната присъда съдържат констатации за следната фактическа обстановка :

Фирма "" ЕООД С. е регистрирана през 1990 година с едноличен собственик на капитала св.Н.Д. и с основен предмет на дейност - продажба на лекарства. Фирмата имала складова база в цялата страна , вкл. и във В.

На 28.12.2002 г за управител на склада във В. била назначена подсъдимата К., която в това си качество била длъжностно лице по чл.93 т.1 б"б" от НК. От датата на възникването на трудовото правоотношение тя била инструктирана, относно трудовите си права и задължения. В подписания трудов договор било записано изрично ,че "Служителят е материално отговорен, като липсите се заплащат, а излишъците се заприходяват. Носи солидарна отговорност с останалия персонал в склада. Л и пейте се удържат от трудовото възнаграждение"

Организацията за приемане и изпълнение на заявки за лекарства и отчитането на средствата, уредена със Закона за счетоводството, Наредба №4/99 на МФ и Правилника за вътрешния ред, за която К. била инструктирана от св.Я. била най-общо следната :

При получена заявка от аптека лекарствата по вид и брой се изписвали от складовата наличност. Изготвяла се фактура,в която се отразявал начина на плащане - в брой , или отложено плащане. Единият екземпляр от фактурата , подписан от купувача оставал у него , а другият се връщал в склада .Ако заплащането се извършвало в момента на доставката на стоката към фактурата се прилагал и касов бон , който се предавал на купувача. Платежните документи се доставяли в аптеките от шофьори доставчици към склада , които след завръщането си се отчитали пред подсъдимата , а тя заприходявала получените суми. Ако заплащането не се извършвало при доставката касовият бон не следвало да се предаде на купувача.Той оставал в касата до погасяване на задължението.В този случай подсъдимата следвало да издаде сторно бележка,която се прикрепяла към касовата книга и се осчетоводявала като задължение. Наличната сума в касата в брой и в касови бонове / установяващи предстоящо разсрочено плащане / се заприходявала като крайно салдо,което се вписвало в касовата книга.Цялото движение на стоки и пари се обобщавало ежедневно чрез изготвянето на стоково паричен отчет ,който се вписвал в софтуерна програма. На клиенти , които заплащат в брой фирмата правила отстъпки /"Натурал рабат"/,които по размер се определяли от управителя на склада,но също се отразявали в софтуерната програма. Било абсолютно забранено да се правят отстъпки в цената на клиенти, които получават лекарства на разсрочено плащане. Такава софтуерна програма не съществувала.

В началото на 2003 година складът на фирмата установил договорни отношения с две варненски аптеки - "" и " " с управители, съответно св.С.З. и М.Г. До началото на м.април 2003 К. доставяла лекарства в двете аптеки , а те ги заплащали в момента на доставката,срещу което получавали екземпляр от фактура за плащане в брой и касов бон установяващ плащането.От месец април започнала частична забава на плащанията , която отначало се изразявала в по-късното заплащане на лекарствата, а след това в пълно преустановяване на плащанията. Въпреки това по документи подсъдимата оформяла доставките като заплатени в брой в момента на получаването им. По нареждане на К. шофьорите - доставчици предавали на купувачите подписан екземпляр от фактура за доставените лекарства и касов бон , установяващ плащането им в момента, макар то да не било извършено. Всяка вечер подсъдимата описвала в касовата книга и неплатените фактури / които отчитала като заплатени/, с което осчетоводявала непостъпили приходи, а превеждала в С. реално постъпилите суми, които по изложените причини били по-ниски от осчетоводените. В резултат на това св.Д., собственик и управител на "" ЕООД С. узнал,че в склада във В. е възникнала липса за около 8 000 лева , а в личен разговор подсъдимата му обяснила произхода й. Д. наредил на К. незабавно да преустанови този начин на работа и да започне да възстановява сумите. Уплашена,че ако изпълни нареждането от двете аптеки могат изобщо да не заплатят сумите по вече издадените фактури подсъдимата продължила да работи с тях по същия начин- да им доставя лекарства на разсрочено плащане, а да осчетоводява доставките като заплатени в момента на доставянето им. Същевременно тя си водила лична отчетност по кои фактури осчетоводени като заплатени фактически сумите не са постъпили и във всеки момент знаела общия размер на задълженията, които ежедневно нараствали

Така за периода 15.04 - 30.05.2003 г тя отпуснала на аптека "" лекарства и издала 82 фактури, а на аптека "" отпуснала лекарства и издала б фактури , като осчетоводила всички 88 фактури като заплатени в брой и към всяка от тях прикрепила и предала на клиентите касов бон с датата на фактурата, установяващ извършеното плащане, каквото всъщност не било извършено. По този начин счетоводно всички лекарства по посочените и описани от подсъдимата фактури били отчетени като заплатени , а реално за фирмата възникнала липса в размер на 15 650,02 лева , която била установена с ревизионна записка от 14.08.2003 при извършена ревизия във връзка с освобождаването на подсъдимата от работа.

По нареждане на св.Д.К. изготвила обяснителна записка, в която посочила, че аптека "" В. дължи на склада, респ. на "" ЕООД С., сумата 15 093,27 лева по 82 фактури , а аптека "" В. - сумата 556,75 лева по 6 фактури. Към записката приложила точен списък на всички 88 фактури , по които нямало плащания /л. 19-20 от т.1 на сл.д.3061/04/ Със заповед № 66/14.08.03 управителят на фирмата я задължил в срок до 31.08.03 да събере вземанията от двете аптеки. На заповедта К. записала, че поема задължението да сътрудничи за възстановяване на липсите, но даденият й срок е много кратък.

Междувременно св.Я., като представител на управителя на "" ЕООД и подсъдимата провели среща/на улицата !/ със св.З.,управител към момента и на двете аптеки за уреждане на проблема. Свидетелят заявил на Я. в присъствието на подсъдимата, че никога не е имал претенции да се работи по описания начин, но се подписал под двата описа на незаплатените фактури, с което принципно потвърдил задължението. Заявил същевременно, че той не се занимава, нито с приемане и заплащане на лекарства, нито със счетоводство и за уреждане на проблема, ако такъв съществува следва да се организира среща с неговия счетоводител. По вина на подсъдимата срещата няколкократно се отлагала и накрая изобщо не провела. В по-късен момент З. заявил, че при проверката в неговото счетоводство е установил, че всичко е заплатено и ,че той няма да плаща по два пъти за посочените фактури.

И към настоящия момент задължението не е погасено.

По делото са изготвени, вкл и по искане на защитата на подсъдимата три съдебно счетоводни експертизи / ССЕ /

От заключението на първата личи , че към 15.08.2003 стойността на постъпилите по документи , но неотчетени от подсъдимата по сметка на "" ЕООД суми възлизат на 15 650 , 02 лева.Тази сума абсолютно точно съвпада със сумата по описаните от К. 88 фактури на двете варненски аптеки.

В заключението на втората ССЕ ,извършено след проследяване на паричните потоци в "" ЕООД С., въз основа на приложените по делото платежни документи се съдържат следните съществени констатации :

Касовият отчет за деня, изготвян ежедневно от подсъдимата не отразява реално постъпилите суми в склада във Варна ,а представлява аритметичен сбор на сумите по издадените фактури и прилаганите към всяка от тях касови бонове.

Подсъдимата е съставяла приходен касов ордер за датата, с което се е задължавала със сумата по ордера , без тя реално да е постъпила.

Поради неправилно водената счетоводна отчетност не е възможно да се установи дали двете варненския аптеки действително не са заплатили липсващите суми , а само,че тези суми не са отразени в касовата книга и не са преведени в София ./Поради това първоначално против К. е повдигнато обвинение по чл.202 ал.2 от НК /

Проверката на счетоводната документация на двете аптеки установява , че не им е отчитана търговска отстъпка , и не са налице разписки за получен Натурал рабат.

Според заключението на третата ССЕ :

В счетоводните книги на ……. – С. не е отразено салдо, отразяващо вземане от клиенти "" и "", а в счетоводните книги на аптеките не е налице салдо отразяващо тяхно задължение към доставчика. Следователно по счетоводни данни няма издадени, но незаплатени фактури, няма данни за последващи плащания по тези фактури, няма документи, отразяващи такива плащания , т. е по счетоводни данни не е налице причинена щета на фирма "" ЕООД С.

Проверката на касовите книги, обаче установяваме фактически са налице неотчетени суми от Клона във Варна към Централата в София по 88 броя фактури , описани в Приложение към експертизата

Трите експертни заключения се поддържат от съдебно счетоводния експерт пред първоинстанционния съд и не се оспорват от подсъдимата и защитата й.

Проверката им и проверката на гласните и писмените доказателства по делото , която апелативният съд извърши на основание чл.13 , чл.14 , чл.18 и чл.107 ал.5 от НПК установи , че фактическата обстановка по делото е установена правилно и се подкрепя от анализа на посочените доказателства.

Поначало подсъдимата К. не оспорва изложените факти и е добросъвестна в обясненията си. Защитната й теза, обаче се изразява в обясняване на действията й с това ,че е получила съгласието на ръководството на Дружеството да процедира по посочения неправомерен начин и с желанието й да даде възможност на двете аптеки въпреки , че получават лекарствата фактически на разсрочено плащане да ползват търговска отстъпка. Обясненията й се опровергават от показанията на управителя на "", св., който е категоричен , че никога не е давал съгласие или разрешение да се кредитират по такъв начин двете аптеки и от показанията на управителя им св.3., че никога не е предявявал претенции доставките да се осчетоводяват по посочения ред, нито да му се правят търговски отстъпки. А както бе посочено - от заключенията на ССЕ личи констатацията, че такива отстъпки никога не са правени - следователно посоченият от подсъдимата мотив за извършване на престъплението всъщност не съществува , а действията й са резултат на небрежност и некомпетентност.

Към установената фактическа обстановка окръжният съд е приложил правилно материалния закон. Действително подсъдимата К. е извършила престъпление по чл.219 ал.1 от НК, тъй като през инкриминирания период при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното й имущество ,от което са последвали значителни щети в размер на 15 650 02 лева за "" ЕООД С.

Макар по правната квалификация да не се спори следва да се посочи , че с Р. 166-80- П на ВСРБ по идентичен казус е прието, че когато длъжностно лице,което е страна по договор за покупко-продажба изпълни своята престация по договора , без да получи реално насрещната престация ,но с подписване на фактурата юридически удостоверява,че я получило и бездейства за фактическото й получаване извършва престъпление по чл.219 ал.1 от НК.

ПО ПРОТЕСТА НА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА :

В него се поддържа, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца , при условията на чл.66, ал.1 от НК е явно несправедливо. Предлага се на въззивния съд да го увеличи на лишаване от свобода за срок от две години по съображения , че извършеното деяние е с висока обществена опасност , обусловена от стойностния размер на щетите / който е над 100 минимални работни заплати за периода /и от краткия срок, за който са причинени.

Апелативният съд намира, че определеното в минимален размер наказание действително е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК и следва да бъде увеличено. Поисканият от окръжния прокурор размер от две години лишаване от свобода ,обаче би следвало да се определи при превес на отегчаващи вината обстоятелства , каквито не са налице. Подсъдимата е с чисто съдебно минало, с положителни личностни данни и фактически е с добросъвестно процесуално поведение. Поради това при превес на смекчаващи вината й обстоятелства наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде увеличено на една година, в какъвто смисъл е и искането на представителя на Апелативна прокуратура и без да се променя изпитателния срок по чл.66 от НК.

ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТНИКА И ПО ЗАЩИТНАТА ВЕРСИЯ НА ПОДСЪДИМАТА К.:

Защитникът на подсъдимата поддържа изцяло направените писмени оплаквания и ги обобщава пред въззивния съд така : Деянието е несъставомерно , тъй като няма щета, което следва от заключението на ССЕ, че в счетоводството на Дружеството не е отразено вземане, нито към двете аптеки, нито към подсъдимата. Освен това е налице извънсъдебно признание на управителя на аптеките, че потвърждава задължението им, а след като вземането е събираемо "съгласно практиката на съда"няма щета.

Тези съображения на защитата не се споделят от апелативния съд, тъй като не кореспондират с доказателствата по делото.

По счетоводни данни действително не е налице щета на ""ЕООД, нито задължение на двете аптеки към доставчика. Но това е резултат от неправомерните действия на подсъдимата, които са предмет на обвинението - именно защото е осчетоводявала като реално заплатени неплатените доставки тя е създала ситуация, в която по счетоводни данни няма щета, а фактически по описаните 88 фактури е налице такава в размер на 15 650 , 02 лева. Последното обстоятелство е удостоверено лично от К. с изготвените от нея описи на л. 19 и л.20 в том I на сл.дело и е установено по безспорен начин от писмените и гласните доказателства. Вземането е несъбираемо от двете аптеки и то на същото основание - счетоводно то не съществува. Друг е въпроса, че според съдебно -счетоводния експерт счетоводството на "" следва да отразява реалната ситуация и след като в резултат и на ревизия е установена липсата е следвало да бъде отразена по счетоводната сметка на дружеството. Няма никакъв спор, обаче че е налице посочената липса и ,че тя не е възстановена нито от аптеките , нито от подсъдимата.

Втората въззивна жалба , която е просрочена и бе приета като писмени аргументи към първата съдържа и следните конкретни оплаквания :

- Не е осъществен състава на престъпление по чл.219 ал.1 от Н К , тъй като съдът "необосновано е приел,че задължението на двете аптеки към "" до настоящия момент не е погасено". Излагат се отново съображенията,че според ССЕ няма щета.

Не следва да се повтарят съображенията на въззивния състав , изложени по горе защо по счетоводни данни няма щета , а фактически такава е налице. Същественото по това възражение е друго. Обстоятелството , че в по-късен момент щетата е погасена , или може да бъде погасена има отношение само гражданско-правните последици от деянието , но не и към съставомерността му.

Престъплението е извършено с настъпването на значителните щети за юридическото лице към момента на деянието.

- Поддържа се на второ място, че е необоснован изводът на съда, че Дружеството е било поставено в невъзможност да докаже счетоводно вземането си, поради предаването от подсъдимата на задължените лица на разходооправдателните документи. Наличието на установена липса е следвало да се осчетоводи по Закона за счетоводството и да се отрази в годишната данъчна декларация.

И това възражение е неоснователно.

Действително "", според заключението на вещото лице е следвало да коригира счетоводните данни и да отрази в тях констатираната липса. Това, обаче не би направило вземането събираемо по отношение на действителните длъжници-двете аптеки "" и „", тъй като доказателства, че липсата е резултат на незаплащане на доставени лекарства отново няма. И в този смисъл вземането е несъбираемо по отношение на аптеките и остава като такова само към подсъдимата. Колкото до задължението й да възстанови щетите , което произтича , освен от всички други доказателства и от изричната клауза в трудовия й договор - за това не са необходими корекции в отчетността на "". Защитата на подсъдимата поиска да се изиска годишната данъчна декларация на Търговското дружество ,за да се види дали в нея е отразена щетата. Апелативният съд отклони искането, тъй като установяването на това обстоятелство не е необходимо. След като е установено по безспорен начин от три експертизите счетоводно липсата не е отразена в текущите отчети, тя няма как да бъде отразена и в данъчната декларация. А обстоятелството, че не е отразена там по никакъв начин не означава, че няма щета и подсъдимата не е извършила инкриминираното деяние, а само, че ТД ще заплаща данъци върху реално несъществуващи приходи.

- Следващото оплакване е , че св.З. –управител на двете аптеки е удостоверил с подписа си, че потвърждаваме по описаните 88 бр.фактури двете му аптеки дължат на …… сумите по щетата / л.1 и л.2 от сл.дело том И / и е налице извънсъдебно признание за съществуването на задължението. Поради това, според защитата са налице достатъчно доказателства за един бъдещ граждански процес.

Както вече бе посочено деянието е съставомерно по чл.219 ал.1 от НК с настъпването на щетата и е без значение евентуалното й възстановяване в по-късен момент. Фактът, че З. е признал писмено задължението през м.август 2003 година е категорично доказателство, че то е съществувало в инкриминирания предходен период април - май 2003 година. А без да се обсъжда доказателствената годност на извънсъдебното признание на задължението следва да се посочи, че е право на ощетеното дружество да избере към кого да насочи иска си за възстановяване на сумата. Обстоятелството, че искът е предявен към подсъдимата няма отношение към правилността на обжалваната присъда , нито в наказателната,нито в гр.част.

- Според защитата от касовата книга на Склада личи, че е заверена в началото на юни 2003, от което следва, че към този момент ръководството е знаело за задълженията към Дружеството, но не е предприело мерки за събирането на сумите.

Безспорно е, че управителят на "" е научил за начина, по който работи К. и изрично й е забранил да отпуска повече лекарства на кредит на двете аптеки, както и, че й е наредил да събере задълженията. Това впрочем признава и самата подсъдима. Кога точно ръководството на …………. е научило, че подсъдимата не изпълнява разпорежданията му и увеличава размера на щетата и кога е предприело мерки по случая няма никакво отношение към наказателната и гражданската отговорност на К.

Поддържа се на последно място във връзка с фактическата обстановка и с правната квалификация , че размерът на щетата не е определен правилно, тъй като според трайната съдебна практика щетата е реално причинена загуба,а не пропусната полза. А в конкретния случай в размера на щетата е включена печалбата на Дружеството от включените в цената надценки.

И това оплакване е неоснователно.

Пропусната полза е налице, тогава, когато в резултат на деянието се пропуска възможността да се увеличи имуществото на юридическото лице занапред. Конкретният случай не е такъв. Търговското дружество е ощетено с осчетоводените като приход 15 650,02 лева , които подсъдимата реално не е събрала и не е превела на Дружеството

в София и тук не може да се говори за пропуснати ползи, а само за реални щети.

- В писмените бележки се сочи, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. То, според защитата се изразява в това, че първоначалното обвинение по чл.202 ал.2 от НК било прекратено и в съдебната фаза на процеса било изменено в такова по чл.219 ал.1 от НК, с което било ограничено правото на подсъдимата на защита.

С прекратяването на наказателното производство по по-тежко наказуемото обвинение по чл.202 ал2 т.1 от НК и с преминаването към по-лекото обвинение по чл.219 ал.1 от НК не са ограничени процесуалните права на подсъдимата.

Правилността на самия механизъм на преминаването от едно обвинение към друго не подлежи на обсъждане във въззивното производство, тъй като първоинстанционното е образувано по обвинителен акт против К. по чл.219 ал.1 от НК, който определя рамките на процеса и предходните действия на съда и прокуратурата не подлежат на въззивен контрол.

Поради това, според настоящата инстанция всички оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.

- Прави се искане и за отхвърляне на предявения граждански иск, което не е мотивирано. Очевидно това искане произтича като правна последица от уважаването на основната претенция - за несъставомерност на деянието и за оправдаването на подсъдимата. Доколкото то е неоснователно тя следва да носи и гражданска отговорност за причинените значителни щети.

За разлика от защитата си самата подсъдима не оспорва наличието на щета и добросъвестно посочва от какво произтича и какъв е размера й , който пък е установен и от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи.

Възраженията й , които вече бяха коментирани накратко се свеждат до това, че е имала съгласието на собственика на Дружеството, св.Д. да процедира по посочения начин и уговорка със св.З. - собственик на аптеките, че така ще му прави търговска отстъпка.

И двамата свидетели, обаче категорично отричат твърденията й.

След разпита на подсъдимата, на който гр.ищец и свидетел Н.Д. е присъствал той декларира в нейно присъствие: "Чух какво разказа подсъдимата и искам да кажа, че никога не съм разрешавал на г-жа В. /подсъдимата/ да работи по този начин и да отпуска фактурите заедно с касовите бонове" /л.48 от нак.дело/. В предходните си показания пред ОС свидетелят подробно обяснява изяснения вече от три експертизи механизъм на доставка на лекарства и заплащането им и още веднъж заявява, че нито той, нито свидетелките Я. и К. са давали разрешение да се работи по установения по делото начин. 'Този въпрос, заявява свидетелят, сме го обсъждали след като се появи казус, но преди това изобщо не сме помислили,че някой ще издаде касови бонове без да има ефективно плащане" Свидетелят обяснява още, че в началото на м.април е бил информиран от счетоводството,че складът във Варна натрупва загуби, извикал е подсъдимата в София и "я предупредих изрично да не отпуска повече стоки на тези фирми, които са ни длъжници" През май на Д. било съобщено, че загубите продължават да нарастват, била назначена проверка и била констатирана липса за около 16 000 лева. Показанията на собственика Д. се потвърждават и от гл.счетоводителка на Дружеството св.К. и мениджъра на Дружеството, св.Я.

Правилен е извода на окръжния съд,че следва да бъдат кредитирани техните показания, а не обясненията на подсъдимата, които са нейна защитна версия. Действително няма никаква логика управителят и собственик на ЕООД да нарежда, или да дава съгласие на свои служители да продават лекарства на кредит, като оформят счетоводните документи в грубо нарушение на правилата за счетоводна отчетност , за да могат да направят търговска отстъпка на нередовни клиенти , т.е. да намалят печалбата на Дружеството.

Твърдението на К., че е процедирала по установения неправомерен начин, за да прави търговска отстъпка на двете аптеки се опровергават от св.З., който заявява,че не е имал подобни уговорки с подсъдимата и от заключението на съдебно-счетоводните експертизи , които не са установили документи , нито в счетоводството на Склада , нито в счетоводството на двете аптеки за направени търговски отстъпки.

Впрочем в обясненията си при първоначалното разглеждане на делото, приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.З от НПК, които подсъдимата заяви, че поддържа тя самата обяснява, че: "В началото на май те трябваше да погасяват априлски

фактури, но не го правеха, а само вземаха стоки. Бяха ми казали,че собствениците са извън града. Служителите от аптеките им продължаваха да вземат стоки, но не извършваха плащане. Така сумата набъбна до 15 000 лева "

От изложеното личи,че подсъдимата не само е нарушавала правилата за доставка на лекарства и счетоводното им оформяне, не само е продължавала съвсем съзнателно да увеличава щетите на "", но е правила това без да е поискано от св.З. и без неговото знание. Защото служителите му не могат "само да вземат стоки, без да ги заплащат", ако няма кой да им ги доставя на кредит.

С оглед всичко гореизложено настоящият състав на въззивния съд прие,че жалбата на защитника на подсъдимата и нейните възражения срещу присъдата са неоснователни. Първоинстанционната присъда следва да бъде изменена само по протеста на окръжна прокуратура , като наложеното наказание лишаване от свобода се увеличи на една година , а в останалата й част следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.З и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 70 / 25.06.2007 по наказателно дело № 370/2007 на Варненския окръжен съд , като УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимата Н.В.К. на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.