Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.04.2010г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На пети март

Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

секретар С.Д.

Прокурор Пламен И.ов

като разгледа докладваното от съдия Живка Денева ВНОХД №27 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда №44/21.12.2009г. по НОХД №566/09г. на Окръжен съд - гр.Шумен, с която подсъдимия И.Д.С. е признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.115, вр.чл.54 от НК, на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, който на осн. чл.61, т.1 от НИКЗС да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при „специален” режим.

Със същата присъда подс. е осъден на сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 08.10.2008 г. в гр. Шумен подс. умишлено умъртвил рождения си син - роден на ***г. от Л.П.Т.и убийството е на лице, намиращо се в безпомощно състояние.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия, който счита, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а фактическата обстановка – неясна, установена на базата на самопризнания, както и посредством косвен свидетели, страдащи от умствена изостаналост. Молбата към настоящата инстанция е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно на съда се предлага да измени присъдата, като при определяне на наказанието да се приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

В съдебно заседание пред АС – Варна, жалбата се поддържа от процесуалния представител на подс., който аргументира своето искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд с допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, като се поставя акцент и върху изясняването на обстоятелството дали детето е било в „безпомощно състояние”. От друга страна по повод на поставеното алтернативното искане за изменение на присъдата, с оглед налагането на справедливо наказание, без приложение на института на чл.55 от НК, се изтъква че подс. е с чисто съдебно минало, както и че са налице самопризнания и самокритичност по отношение на извършеното.

Представителят на въззивната прокуратурата намира първоинстанционната присъда за законосъобразна и правилна, поради което предлага същата да бъде потвърдена. Счита, че фактическата обстановка е правилно изведена, почиваща на доказателства, които безспорно водят до законосъобразния извод, че именно подс. е автор на деянието. Изразява становище за неоснователност на твърдението на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения по време на д.п.

В последната си дума подс. моли наказанието му да бъде намалено, наблягайки на факта, че си е признал за стореното.

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните, изложени в жалбата, доразвити в съдебно заседание и становището на представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира, че жалбата на подс. С. е неоснователна.

Въз основа на събраните и проверени в съответствие с правилата на НПК доказателства, в първата инстанция е била възприета следната фактическа обстановка:

През 2008г. подс. И.Д.С. живеел на семейни начала със св. Л.Т. във вилната зона на гр. Шумен - местността "Стража". От съжителството си имали две деца - Д. на 5г., който живеел при тях и още едно дете, което било оставено за отглеждане в социален дом. От предходно съжителство, подсъдимият имал и друго дете, което било отглеждано от родителите му. Подс. и св.Т. обитавали вила, собственост на св. К.К., като се препитавали, отглеждайки негови животни. Те ползвали две стаи, коридор и салон от първия етаж на къщата, в която имало ток и вода. Един път на ден, собственикът на вилата отивал с личния си автомобил, за да носи храна на подсъдимия и Т.. Той спирал по - далеч от вилата, след което подс. отивал при него, за да получи храната. Когато св. К. посещавал вилата, той виждал и св. Т., когато била в двора, но не контактувал с нея, а единствено с подсъдимия. В същата местност, но в друга вила живеели св. И.И. - вуйчо на подсъдимия и св. Б.П., които също гледали животни на собственика на вилата.

През първата половина на 2008г. св. Т. забременяла от подс. С.. След като посетила АГ - кабинет в гр. Шумен, била определена дата за раждане - 01.10.08г. С напредване на бременността, подс. С. и Т. разговорили как да постъпят след раждане на детето, като имали идея да го оставят в дом за отглеждане. След това говорили да го оставят временно там, а после да си го вземат и гледат. Имало и случаи когато двамата се карали - единият искал детето, а другият - не. Някои от тези разговори и караници били чути от вуйчото - св. И.М..

На 07.10.08г. подс. и св. Т. били на вилата. Вечерта на същия ден Т. получила болки в корема. За успокояване на болките пила сода, а след това и оцет. Преди полунощ, когато подсъдимия спял в другата стая с детето Д., св. Т. получила силни болки, от което разбрала, че ще ражда. Тя извикала на подс. да отиде при нея. Още преди последния да стори това Т. родила, като за целта била права. Новороденото изпаднало от утробата й и паднало на земята. Точно в този момент подс. влизайки в стаята, видял как бебето се отделя от Т. и пада на земята. Той прерязал пъпната връв на бебето, взел го от земята и го поставил в леген. След това го преместил в коритото, което по принцип ползвали и в което имало червена плетена фланела. Бебето било живородено и проплакало. Т. поискала да накърми бебето, но подсъдимият й казал "Няма да го кърмиш ". След раждането св.Т. легнала на леглото в стаята, изморена от раждането и болките, които имала. Няколко часа по – късно, в ранните часове на 08.10.08 г. подс. С. решил да се отърве от бебето. За целта го изнесъл на двора на вилата. Бебето започнало да плаче и св. Т., от стаята вътре чула бебешкия плач. Подс. поставил бебето на циментовата пътека и взел една лопата. След това замахнал и го ударил с нея, от което разсякъл на две тялото на бебето в областта на седалището. С още един удар, отделил вече разсечените части на бебето. След удара крачетата на бебето започнали да мърдат, което продължило около половин час. През това време подс. стоял, гледал и чакал да спре мърдането на крачетата. След това взел долната част от бебето / крачетата и частта от седалището /, увил я в червената фланела и я заровил в двора на вилата, до едно дърво, в плитка дупка, която изкопал. Върху й поставил найлон, който закрепил с камъни от четирите страни. Горната част на трупа на бебето, подс. хвърлил в открита шахта, намираща се непосредствено до вилата. След като се прибрал, св. Т. го попитала къде е бебето. Подсъдимият отвърнал, че го е заровил.

По-късно сутринта на 08.10.08г. подс. изчистил печката в помещенията, които обитавали. След това хвърлил събраната пепел в шахтата, където била горната част от трупа на бебето. На същия ден подс. показал на Т. мястото където бил заровил долната част от трупа на бебето. Св. Т. видяла, че там имало поставен найлон, като четирите му краища били затиснати с камъни. Оттам двамата отишли до шахтата, за да види Т. горната част от трупа на бебето, но в шахтата вече нямало нищо. Отново през деня подс. се видял със св. И.М.. Поканил го да го почерпи, с обяснението, че "Лилянка се освободи от мъките". Вечерта св. М.отишъл в дома на подс. и двамата се черпили. Тогава подс. разказал на св. М., че предната вечер св. Т. родила живо дете. Самата св. Т. разказала, че бебето се родило живо и тя поискала да го накърми, но подс. не й позволил, като казал че няма нужда от това. От подсъдимия, св. М.разбрал, че когато бебето се родило, то избляло като агънце, след което устата му се запенила и то умряло, като подс. го заровил в двора на вилата. Казал му също така, че след раждането поставил бебето в едно найлоново корито. Подс. предупредил св. М.да не казва на никой, че Т. е родила и какво е станало с бебето. На следващия ден св.М., извеждайки животните на паша, срещнал подс., който му показал мястото, където бил заровил бебето.

През следващите дни възникнал спор за животните между подс. и св. М.. Впоследствие подс. ходил във вилен имот на св. У., за да чисти помещенията, в които У. отглеждал животни. Поради угрижения му вид, св. У. попитал подс. какво се е случило. На въпроса подс. отговорил, че св. Т. родила дете, но то било мъртво. Св. У. попитал как е станало това. Подс. разказал, че при раждането детето паднало от Т., но било живо и той го завил с парцали, като го поставил в найлонов леген. Обяснил също, че детето не искало да суче, а на сутринта умряло. След известно време св. У. се видял със св. М.. В разговор между тях М.уведомил У., за намерението си да отиде в Полицията, където да съобщи, че подс. бил убил бебето. У. бил учуден, тъй като от подс. знаел, че бебето било родено мъртво. Тогава М.обяснил, че бебето било родено живо, но подс. го убил и заровил в земята. Също така заявил, че лично подс. му показал къде е заровено бебето.

На 03.11.09г., отивайки за пореден път до вилата, за да занесе храна, св.К. разговарял с подс. и видял Т., седяща на стол в двора. Той се позаинтересувал какво прави същата там. В този момент малкия Д., който бил заедно с баща си, изрекъл думите "изсра го". Подс. допълнил, че св.Т. била абортирала, като след това св. К. си заминал.

През този ден св. М.отишъл при органите на МВР и съобщил, че св.Т. родила бебе, което впоследствие било умъртвено от подс. С.. На изпратените на местопроизшествието полицейските служители - св. А.А.Т. и И.В.И., подс. посочил точното място, където бил заровил част от трупа на бебето. Открити били долните крайници и част от седалището на бебето, увити в червена плетена фланела. Първоначално подс. заявил пред св. В., че бебето само умряло. След това казал, че се било родило живо, но поради факта, че вече имали друго дете, за което трудно се грижели, той и Т. били решили да се отърват от новороденото. Обяснил, че след раждането на детето, той го бил изнесъл от вилата и на поляната го "засякъл", "разсякъл" с лопата, като едната част заровил, а другата - горната, бил хвърлил в шахтата. Тази версия подс. потвърдил и в сградата на РУ - Шумен при последващ разговор със св. И. В.. Вечерта на този ден на св. К. бил уведомен от Полицията, че подс. бил задържан и нямало кой да се грижи за животните му.

През следващите дни, св. Т. се видяла със св. Б.П.. На същата разказала, че била родила бебе, което подс. бил разделил на части, след което бил дал едната на кучетата и те я изяли, а друга част от тялото, подс. бил заровил някъде в земята. П. разказала за това на св. М.. На 07.11.08г. св. П. била разпитана от водещия разследването за тези обстоятелства. Пак през тези дни К. открил М., като се уговорили последния и съпругата му П. да се нанесат на вилата му, за да му гледат животните. При една от визитите на К., за да занесе храна на М.и П., последната му казала, че Т. й разказала, че подс. бил дал половината от трупа на новороденото дете на кучетата.

От протокола за извършения оглед на местопроизшествие на 03.11.08г., се установява, че подс. е посочил място, находящо се южно от сградата на вилата - преди началото на засята нива. Открит е найлон с размери 50x50см, чиито краища били затиснати с камъни. Под найлона е открит изкоп с дълбочина 20 см, от който е извадена част от трупа на новородено дете /долната част - долни крайници и част от седалището/. Останките, увити в червена плетена фланела с дълъг ръкав били с трупно разложение.

Така изнесената фактология от първоинстанционния съд почива на солидни доказателствени източници: заключение по съдебно – медицинска и гинекологична експертиза за освидетелстване на живо лице №551/08г; СМЕ за оглед и аутопсия на труп по писмени данни № 119/2008г. и №277/08г.; СПЕ за освидетелстване на подс. и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на подс.; комплексна СППЕ за освидетелстване на Л.Т.; комплексна СППЕ за освидетелстване на подс., депозирана на 28.09.2009г. по д.п.; ДНК експертиза за установяване на родителски произход №09/ДНК-575-08, приобщена на осн. чл.282 ал.3 от НПК; СППЕ за освидетелстване на лицето Б.П.; показания на свидетели, показанията на подс., приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4 от НПК, писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на трупни части, СМЕ на веществени доказателства, които съдът е възприел при установяване авторството на деянието, като логични и непротиворечиви.

Според заключението на съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия и по писмени данни № 119/08 г. и 277/08г. , намерените при огледа на местопроизшествие трупни части, принадлежат на новородено дете от мъжки пол, в напреднало трупно разложение. Дължината на бедрената кост съответства на четиридесета гестационна седмица от бременността. Разделянето на трупа е възможно да се получи по начина, описан от подс.:” взех лопатата и го уадрих”. Описаната рана в половата област, липсата на външни полови органи е причинено от предмет притежаващ остър, режещ ръб. Предвид извършения оглед на трупните останки и обясненията на подсъдимия, вещите лица заключават, че посечното нараняване е нанесено прижизнено. За причина на смъртта са посочени груби анатомични нарушения, несъвместими с живота.

Според заключението на съдебно медицинска експертиза за освидетелстване на живо лице /Л.Т./ № 551/08г., би могло да се приеме, че раждането е настъпило на датата посочена от Л. П. Т., а именно - 07.10.08г.

Вещото лице - д-р М. Н., депозирал мед. експертиза пред първоинстанционния съд, твърди в заключението си, че не може да се посочи вероятната дата на раждане на детето, но ориентировъчно може да се посочи период от четири и повече седмици от датата на вероятно раждане. Същият приема, че е възможно раждането да е настъпило на датата посочена от Л.П.Т.- 07.10.08г.

От заключението на СПЕ за освидетелстване на подс. С. се установява, че са налице данни за лека умствена изостаналост - дебилност лека - средна степен. Към момента на деянието подс. е бил в ясно съзнание и няма данни за психопатологична обусловеност на поведението му. Независимо от наличното изоставане в развитието и по-точно леката умствена изостаналост, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си към момента на деянието. Умствения дефицит и изразената дисхармония максимално са го улеснили в мотивирането и механизма на извършване на деянието. Към момента на деянието той е могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с деянието, както и да ги възпроизвежда през призмата на своите когнитивни дадености и личностови особености. Това заключение е в синхрон и с констатациите по назначената комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на подс. С.. Според експертите за личността му са характерни незрялост, примитивизъм, изразени дефицити на общите познания за живота, ценностите и личностовите нагласи; емоционална незрялост и лабилност, скъсен самоконтрол върху удържането и разтоварването на интензивни негативни афекти, невъзможност за прогнозиране на негативните последици от собственото поведение и да структурира решения за справяне. Макар и с видими дефекти, подс. притежава възможността да разбира и ръководи постъпките си.

Според заключението на втората по ред изготвена комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на подс. С., /28.09.09г./, към момента на обективното изследване, а именно 08.09.09г. подс. е в ясно съзнание и няма данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата. Оплакванията му се преценяват от тревожно - депресивния спектър, покривайки критериите за адаптационна реакция, изводима от преживяното психотравмиращо събитие- задържане под стража, както и неговите личностови особености. Независимо от наличното изоставане в развитието, в подс. може да участва в наказателния процес. Към момента на освидетелстването подс. не страда от продължително разстройство на съзнанието, което да изключва неговите възможности за разбиране на свойството и значението на извършеното и за ръководене на постъпките.

Според заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на св. Л.Т., налице са данни за вродено слабоумие, обуславящо невъзможност за придобИ.е на обичайно образование, при относително добри възможности за самостоятелно социално функциониране. Констатирано е отсъствие на душевна болест, която би представлявала „разстройство на съзнанието”, като няма основание да се обсъждат негодности за разбиране и запаметяване на факти по делото. Умствената изостаналост е на ниво лека олигофрения - средна дебилност. Регистрират се когнитивни и личностови параметри, които не са от дълбока степен и водят до извода, че макар и с установена лека умствена изостаналост, св. Т. има възможности правилно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата, и да дава обяснения за тях.

От заключението на ДНК експертизата за установяване на родителски произход №09/ДНК-575-08, се установява, че изследваните трупни останки(бедрена кост от детско трупче) произхождат от биологичен син на Л.Т. и подс. И.С..

Според заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на св. Б.П., назначена и приета от ШОС, същата е с лека умствена изостаналост - дебилност лека — средна степен. Водила се е на диспансерен учет със същото заболяване и е пенсионирана II група ТНР. През призмата на своите когнитивни дадености и личностови особености, както и паметовите такива, П. може да възпроизвежда, с недобра хронологична последователност данните по делото, с тази особеност, че тя не е пряк свидетел, а преповтаря факти, разказани и от друго лице.

На база на приобщените доказателства - писмени/заключения по назначени експертизи и др. документи/ и гласните/разпити на свидетели и обяснения на подс./, ШОС е приел за безспорно доказано, че именно подс. С. е извършител на инкриминираното деяние. За да достигне до тези съждения първоинстанционният съд най - напред е приел за безспорен факта, че на 07.10.08г. св. Т. е родила живо дете. В подкрепа на този извод на съда са както показанията на свидетелката, така и обясненията на подс. След инцидента, при извършения разпит на св.Т. пред съдия на 04.11.08г., същата заявява: „аз трябваше да родя на първи октомври, обаче детето се роди на седми октомври”, „Вечерта ме хванаха болките, на седми октомври детето падна пред мен”,”… и детето падна пред мен на земята и моя мъж го взема… детето плака около два часа”. Разминаването в показанията на свидетелката, дадени вече на по – късен етап в съдебно следствие, т.е. след повече от една година, могат да бъдат обяснени с оглед на заболяването на свидетелката и проявата на констатираната при освидетелставенто й деформация - с течение на времето да не може да възпроизвежда с точност факти. От друга страна, за това че детето се е родило живо дава показания и самият подс. по време на д.п., при извършения му разпит пред съдия. Доказателства в тази насока са и заключенията по СМЕ за освидетелстване на живо лице № 551/08г., както и тази депозираната по време на съдебното следствие, единодушно приемащи, че раждането е настъпило на датата посочена от Л. П. Т., а именно - 07.10.08г. По отношение на факта, че детето е заченато именно от подс., ШОС е кредитирал ДНК експертизата, като компетентно изготвена и от чието заключение не се пораждат никакви съмнения относно този факт. Що се касае до умъртвяването на детето след неговото раждане – анализа и по – точно съвкупността от доказателствата в тази насока: обясненията на подс., дадени по време на д.п. пред съдия, СМЕ за оглед и аутопсия по писмени данни, СМЕ за освидетелстване на живо лице № 551/08г., показани на св.Т., В., безспорно свидетелстват за осъщественото от подс. престъпно деяние. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс., дадени по време на съдебното следствие, в частта, в която последният разяснява, че детето се е родило с вродени дефекти. Тези твърдения могат да бъдат приети като израз на реализираното право на защита на подс., а от друга страна същите са в противовес на казаното от него по време на д.п., когато същият твърди, че детето се е родило здраво и е имало единствено слепване на крайните пръсти на крачетата, унаследено от майка му. Още повече при извършената аутопсия на трупни останки не се констатират аномалии, които да налагат да бъде изменена правната квалификация на деянието.

По отношение на наведените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по време на досъдебната фаза - настоящата инстанция приема този довод на защитата на подс. за неоснователен. Касае се за нарушаване правото на защита на подс., обективирано в разпоредбата на чл.94 ал.3 и ал.9 от НПК, предвиждаща задължителното участие на защитник и то от момента на привличането му в качеството на обвиняемо лице. В тази връзка се оспорват 2бр. Постановления за привличане на обвиняем с дати 04.11.2008г. и съответно 27.08.09г. Действително при надлежен преглед на цитираните постановления се установява, че същите са подписани единствено от разследващ орган и обвиняем, като липсва подпис на упълномощено лице в качеството на защитник на подс. На първата посочена дата – 04.11.2008г., Постановлението за привличане е подписано в 16.40часа, а само седем минути по - късно, е извършен разпит на обвиняемия пред съдия и вече в присъствието на служебно назначен защитник, като в протокола изрично е заявено, че подс. е разбрал обвинението, което забележете е за тежко умишлено престъпление. Обвинение, което едно непредставлявано от защита лице, трудно би асимилирало правилно и безпроблемно, още повече че в случая се касае за човек изостанал в развитието си, но все пак годен според експертите да участва в наказателния процес. От друга страна Постановлението за назначаване на защитник от същата дата, а именно на адв. С.Т., присъствала и на разпита пред съдия, е с час 13.40ч, което означава че през целия времеви период от 13.40ч до 17.37ч, когато е прекратено производството по ЧНД№435/08г., обв. е бил представляван и в никой случай не са били нарушени неговите права. По – същественото тук е, че не са направени никакви възражения относно нарушаването на което и да е право на подс. и по – конкретно това да бъде защитаван в наказателния процес. Напротив тези възражения се лансират на вече доста по – късен етап, тогава когато надлежно са събрани безспорни доказателства за вината на подс. Отново в Постановлението за привличане, което макар и в „шапката” на бланката да е с посочена дата 19.08.2009г., а в края собственоръчно да е изписана датата 27.08.2009г. и която дата се приема за достоверна от настоящата инстанция, да е предявено без положен подпис на защитник в 13.15часа, то само в рамките на пет минути, в протокола за разпит отново е протоколирано, че подс. е разбрал обвинението /а тук вече се касае и за два квалифициращи признака/и отново е изпълнен подпис за сл. защитник. За втори пореден път няма възражение от страна на защитата, защото разбира се през цялото време следствените действия са били извършени в нейно присъствие, като такива не са били обективирани и при последващо предявяване на материалите по разследването. Всичко изложено дотук е напълно достатъчно, за да приеме ВАС, че не са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на Закона, които да налагат отмяна и връщане на първоинстанционния съдебен акт.

Като безпочвен се преценява и друг довод на защитата, а именно, че съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия по писмени данни № 119/08 г. и 277/08г., не следва да бъде приета като годно доказателство, тъй като същата почивала единствено на обясненията на подс. ВАС не може да се съгласи с това становище, тъй като експертното заключение е базирано и на обективни находки – а именно намерените при огледа на местопроизшествие трупни части. Предвид обясненията на подс. за начина, по който е извършил инкриминираното деяние /”взех лопатата и го уадрих”/, както и констатираните деформации по трупчето, ВЛ са приели, че уврежданията са причинени посредством предмет притежаващ остър, режещ ръб. Това заключение не се опровергава и от резултата от извършената експертиза на ВД за изследване на представения обект – лопата, според която няма данни за наличие на човешка кръв и плът. Въпреки това ВАС както и първата инстанция приема, че убийството е осъществено с такова средство, защото свидетелските показания в тази насока са многобройни и непротиворечащи и няма основание да се твърди, че СМЕ е некомпетентно изготвена, базираща се единствено на обясненията на подс.

В жалбата на подс., както и в с.з. пред настоящия състав, подробно се разисква въпроса за „безпомощното състояние” на новороденото, с оглед на това дали същото е било живо към момента на нанасяне на фаталния удар. ВАС счита, че не е необходимо да преповтаря горе сформираните изводи, както и защо приема, че детето е било живо. Оттук отпада и необходимостта да бъде разискван въпроса кога пострадалия се намира в състояние на обективна невъзможност да се съпротивлява и брани, тъй като в крайна сметка се касае за едно новородено бебе, убийството на което изпълва всички признаци на квалификацията по т.5 от нормата на чл.116 от НК.

По отношение на оплакването, че присъдата почива на показанията на косвени свидетели, страдащи от умствена изостаналост „от лека до средна степен”, както и това че липсват очевидци при изпълнение на инкриминираното деяние, ВАС прецени че, така изложено същото се явява неоснователно. По делото са приобщени общо пет СПЕ, от които две са изготвени във връзка с освидетелстването на св.Л.Т. и Б.П.. Видно от заключенията същите могат да свидетелстват за обстоятелства, касаещи настоящото производство. Относно довода, че присъдата се гради на показанията на косвени свидетели и за липсата на очевидци: въпреки че действително преки очевидци на извършеното деяние няма, то съвкупният анализ на доказателствата води еднозначно до законосъобразния извод за вината на подс. Освен лично депозираните обяснения на подс., показанията на освидетелстваните лица, съществуват и др. обективни и безпристрастни такива, като тези на св. М., К., У., Т. и В.. От друга страна чрез протокола, обективиращ огледа, който сам по себе си е способ за доказване, се проверява истинността и достоверността на тези показания. Няма съмнения, че чрез него се установява факта, че Т. е родила живо дете, което впоследствие е разчленено от подс., както и за това къде е заровено. Нещо повече – лично подс. е завел органите на реда до мястото където е открит част от трупа на детето.

С оглед на гореизложеното, ВАС прие за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подс. е изпълнил състава на престъпление по см. на чл.116, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.115 от НК, като на 08.10.2008 г. в гр. Шумен умишлено умъртвил рождения си син - роден на ***г. от Л.П.Т.и убийството е на лице, намиращо се в безпомощно състояние.

По отношение справедливостта на наложеното наказание: защитата на подс. сочи, че при определянето му не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, което според ВАС не е така. ШОС е извършил обстоен анализ във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Като отегчаващо вината обстоятелство е взета предвид високата степен на обществена опасност на деянието, т.к. извършеното престъпление е изключително тежко. Касае се за убийство на новородено дете, което с нищо не е могло да предизвика бруталните действия на подс. Действително би било укоримо и едно последващо поведение, свързано с изоставянето на новороденото на произвола на съдбата, включително и в соц. дом, както е възнамерявал да стори подс., но това не е престъпление по см. на закона и такова поведение би ангажирало друг вид оценка, от морална гледна точка. Като цяло действията на подс. са изключително брутални и самият деец е с изключително висока степен на обществена опасност, още с раждането детето не е получило необходимите грижи, дори при опит на св.Т. да го нахрани, подс. е отказал. Единственото което е направил е да го положи в корито, след което го е умъртвил хвърляйки частите от тялото му на различни места, с цел да бъде осуетено разследването по случая. Що се касае до смекчаващите вината обстоятелства, отчетени са чистото съдебно минало, изразеното съжаление и самопризнание, но те не могат да обосноват в своята цялост извод, различен от този, а именно че подс. следва да бъде изолиран от обществото доживотно. Още един аргумент в тази насока е и последващото поведение на подс., който след деянието пред своите близки и познати в нито един момент не е изразил съжаление за стореното, а дори е поканил гости у дома си, с които да отпразнува ”отърваването” на жена си от родилните мъки. Цялостното поведение на подс. след извършеното, както и обстоятелството, че за неговата личност са характерни незрялост, примитивизъм, невъзможност да прогнозира негативните последици на собственото си поведение, са достатъчни, за да обосноват извода, че същия следва да изтърпи именно наказанието, наложено от ШОС. От друга страна това наказание ще подейства възпитателно и предупредително и спрямо другите членове на обществото, тъй като нямо по – важно благо от човешкия живот.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненският Апелативен Съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 44 на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 566/09г. по описа на същия съд, постановена на 21.12.2009г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.