РЕШЕНИЕ от 20.03.2008 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Варненският апелативен съд-наказателноотделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осма година по ВНОХД №27/2008 год. на ВАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 129 по НОХД № /200 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 12.12.2007 год.,с която, подсъдимия по делото: В.К.К., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343 ,ал.1, б “В”, вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК и му е наложено наказание –пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 300 часа , за срок от две години. Лишен е от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.С.Н. от ВАК- защитник на В.К. В жалбата се оспорва размера на наложените наказания. Сочат се доводи ,че наложените наказания са завишени и молят съда да измени присъдата , като намали размера на наложените наказания.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че присъдата е правилна. Изразява становище, че наложените наказания са справедливи, предвид данните ,че подсъдимия е бил наказван по административен ред за превишена скорост. Моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимия редовно призован не се явява, за него се явява адв.С.Н. Подържа подадената жалба и развива същите доводи. Искането е същото, както в жалбата.

Частните обвинители, редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв.Г.Д. от САК. Повереника развива доводи, че присъдата е правилна и справедлива. Не са налице никакви основания за намаляване на наложените наказания.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е правоспособен водач от 18.08.2004 год. От датата на придобиване на правоспособност до момента на ПТП по обвинителния акт, подсъдимия е бил наказван трикратно, за нарушение на правилата за движение ,като двата пъти са за превишена скорост.

На 03.06-2007 год. ,подсъдимия управлявал л. а. “БМВ 318” с Д.К. № К 32 66 АК. На предна дясна седалка се возела пострадалата Х.К. Около 18,30 часа подсъдимия се движел по “А.м.” в посока кв. “А.”-гр.В. В същата посока пътувал св. Б.Т. с лек автомобил О.к. Пътното платно било трилентово, движението еднопосочно, а видимостта добра. Асфалтът бил едрозърнест, формирал леки неравности. В началото на моста имало два пътни знака- А 12 и А 15,предупреждаващи водачите за неравности по платното за движение и опасност от хлъзгане на автомобила. Описания пътен участък се намира в чертите на града, поради което ограничението на скоростта е 50 км/ час.

Подсъдимия управлявал автомобила си със скорост от 133 км/ час съгласно изготвена експертиза. Той предприел изпреварване на св.Т. и при изпреварването загубил контрол върху управляваното от него МПС, вследствие, на което автомобила се ударил в мантинелата и парапета на моста, завъртял се около вертикала си и застанал в изправено положение на ръба на обезопасителния парапет на моста. Вследствие на ПТП, пострадалата К. получила травми несъвместими с човешкия живот и вследствие на тях починала.

Съгласно заключението на СМЕ причина за смъртта на пострадалата е остра кръвоизливна анемия, причинена от разкъсване на ляв бял дроб, слезка и черен дроб с последвал излив на значително количество кръв в лявата плеврална и коремна кухина. Получените травми са вследствие на ПТП и са в причинно следствена връзка.

Съгласно заключението на АТЕ причина за ПТП е високата скорост на движение, несъобразено с пътните условия и загуба на контрол върху управляваното МПС.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

Производството пред Варненския окръжен съд е протекло при условията на глава 27 от НПК.

Подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и се е признал за виновен.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Безспорно е установено, че при ограничение на скоростта за движение в рамките на 50 км/ час ,същият е управлявал автомобила със скорост от 133 км/ час. Освен това подсъдимия не се е съобразил и с предупредителните знаци /А 12 И А 15/ ,намиращи се в зоната на ПТП. Същият не се е съобразил с това предупреждение, и поведението му на пътя не отговаря на конкретната пътна обстановка. Именно високата скорост и несъобразяването с особеностите на пътя, е довело до загуба над управлението на автомобила и настъпването на това тежко ПТП. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение визирани в ЗДвП и е могъл да ги предвиди.

Престъплението се доказва не само от самопризнанието на подсъдимия. Неговото самопризнание се подкрепя от събраните гласни доказателства/ разпитаните свидетели по делото/ ,както и от заключенията на изготвените и приобщени експертизи по делото, както и от останалите писмени доказателства по делото.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343 , ал.1, б “В “ от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания. Вярно е ,че подсъдимия е млад човек и също е пострадал от произшествието ,че не е осъждан , но в същото време съда е изследвал и е аргументирал защо приема, че деянието е с висока обществена опасност и самия подсъдим също е с висока обществена опасност деец.

Прави впечатление ,че същият е станал правоспособен водач на 18.08.2004 год. и още на 09.11.2004 год. е бил санкциониран от органите на МВР за превишена скорост, като превишаването е било от 40 до 50 км/ час. В края на същия месец, отново е санкциониран пак за превишена скорост, което говори ,че този млад човек е бил прекалено самонадеян на пътя и неговото поведение, като водач не е отговаряло на изискванията на закона. Отново превишаване на скоростта с около 80 км/ час, което е доста много над разрешената, става причина за допуснатото ПТП ,вследствие на което загива едно младо момиче.

Всичко това говори, че подсъдимия като водач е обществено опасен на пътя и с поведението си е заплаха за останалите участници в движението. Ето защо определените наказания, като вид и размер са правилни и законосъобразни.

Само по този начин, този млад човек ще може да преосмисли своето поведение и да се научи да се съобразява с изискванията на закона и с поведението си да не представлява заплаха за останалите граждани.

Само по този начин, ще бъдат постигнати целите и задачите на закона, визирани в чл.36 от НК.

Правилно съда е определил размера на наложените пробационни мерки в този им размер и лишаването от право да управлява ,най-вече заради поведението на подсъдимия като водач на МПС. Независимо ,че има малък опит като правоспособен водач , същият е допускал неколкократни нарушения на ЗДвП. Прави впечатление ,че този млад човек е любител на високите скорости, които за съжаление, много често са причина за такъв фатален резултат.

Водим от гореизложеното, настоящият състав намира ,че жалбата на подсъдимия, следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №129 на Варненския окръжен съд- постановена на 12.12.2007 год. по НОХД 1881/2007 год.,с подсъдим: В.К.К., ЕГН-

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.