№
29.12.2010година, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,на Двадесет и пети ноември,през две хиляди и десета година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
Секретар Г.Н.
Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА
Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 269 по описа за 2010 година,за да се произнесе,взе предвид следното :
СИЛИСТРЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,с присъда № 99 по НДОХ № 242/09 година по описа на същия съд,постановена на 14.12.2009 година е признал подсъдимите Б.Н.С. и И.И.И. за ВИНОВНИ в извършване на деяния по НК, както следва:
- подсъдимият Б.Н.С. по чл.116 алинея 1, точка 6, предложение второ и точка 12 от НК, във връзка с член 115 от НК,във връзка с чл. 29 алинея 1 буква"а" от НК, във връзка с член 20 алинея 2 от НК за това,че на неустановена дата,през месец февруари 2008 година в град Силистра, като съизвършител с И.И. *** Силистренска област,при условията на опасен рецидив е умъртвил по особено мъчителен начин С.Е. Х. от град Твърдица,Сливенска област,като му е било наложено наказание при условията на член 54 от НК и член 38a от НК –”ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР”,което да бъде изтърпяно при СПЕЦИАЛЕН затворнически режим.
- подсъдимият И.И.И. по чл.116 алинея 1, точка 6, предложение второ от НК, във връзка с член 115 от НК, във вр. с член 20 алинея 2 от НК, за това,че на неустановена дата, през месец февруари 2008 година в град Силистра,като съизвършител с Б.Н.С. *** е умъртвил по особено мъчителен начин С.Е. Х. от град Твърдица,Сливенска област,като му е било наложено е наказание при условията на член 54 от НК – ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ,което да бъде изтърпяно при СТРОГ затворнически режим.
Подсъдимите са били осъдени да заплатят направените по делото разноски; зачетено е предварителното им задържане на основание член 59 алинея 1 от НК.
Недоволни от така постановената присъда са останали и двамата подсъдими, които са сезирали ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД с множество жалби.
Подсъдимият С.,чрез процесуалния си представител оспорва изцяло правилността на така постановената присъда,навеждайки доводи за несъставомерност на деянието по смисъла на член 116 от НК,считайки че е налице такова по член 124 алинея 1 предложение 3 от НК.Моли за постановяване на нова присъда,с оглед признаването на подсъдимия за виновен по цитираната квалификация: член 124 алинея 1 предложение 3 от НК.
Допълнително са постъпили няколко собственоръчно изписани от подсъдимият С. жалби,в които най – общо се излагат оплаквания за неправилното осъждане по член 116 от НК,както и въз основа на противоречиви свидетелски показания и неизчерпателни експерти решения. Твърди се още,че съдът не е взел предвид факта,че пострадалият Х. е изгорил къщата на подсъдимия С..
В поредна жалба на подсъдимия,озаглавена „мотиви”/постъпили са още две идентични в този формат/вече се излагат аргументи за неговото афектно състояние към момента на инкриминираното деяние вследствие на научаването на обстоятелството,че майка му е била изнасилена от пострадалия Х..Подобни твърдения се излагат и в неговата писмена защитна реч до съда.
Въззивна жалба е постъпила и от подсъдимия И.,който чрез процесуалния си представител оспорва присъдата,като постановена в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Основните твърдения се свеждат до липса на доказателства относно участието на подсъдимия И. под формата на съизвършителство в извършване на деянието,предмет на обвинението.Твърди се,че липсва квалифициращия признак по член 116 алинея 1 точка 6, предложение второ от НК.Счита,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,ограничили правото на защитата на подсъдимия И. поради факта,че на свидетелката ИЛИЕВА не била назначена съдебнопсихиатрична експертиза относно годността й да свидетелства /както и поради факта, че при провеждане на разследването същата е била на 15 години/,тъй като била дала противоречиви показания.
Направено е и оплакване относно размера на наложеното наказание, определено като явно несправедливо.
Молбата към ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия И. да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подсъдимите и защитниците им поддържат изцяло жалбите,доразвивайки подробно доводите,изложени в тях.
Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите,като подчертава,че в мотивите на присъдата на първоинстанционния съд са били взети под внимание,сочените аргументи от защитата,а фактологията по делото е била установена на база на безспорни доказателства.Изразява становище,че не са били допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство и че фактите по делото обуславят съставомерност на деянието по член 116 от НК,тъй като всички удари са били насочени към жизнено важни органи на жертвата.Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимия И. заявява,че не е виновен,а подсъдимия С. иска да му бъде намалено наказанието или алтернативно да му бъде определен друг режим за изтърпяване на наказанието му.
Въззивният съд,преценявайки доводите на страните,изложени в жалбите и доразвити в съдебно заседание,както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание член 313 и член 314 от НПК констатира, че жалбите на подсъдимите, са неоснователни по изложените по-долу съображения.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,относими към предмета на доказване,СИЛИСТРЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. бил син на свидетелите Е.Т.и Н. Т.,които живеели разделени от дълго време.Пострадалият С.Х. също бил син на Е.Т.,от друг баща и бил оставен в социален дом до 2007 година,когато последната го взела да живее при нея в село Межден.Към Февруари 2008 година, Н. Т. живеел със свидетелката А.Б., в жилище,съседно на квартирата на подсъдимия Б.С. ***.Там последният се бил настанил в началото на 2008 година,след като бил условно предсрочно освободен с решение на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
В началото на 2008 година подсъдимият И.И. ***,Силистренска област,на съпружески начала със свидетелката Е.Т..През месец Февруари 2008 година,на неустановена дата,двамата пристигнали в град Силистра,като решили да гостуват на подсъдимия С., в квартирата му.Освен двамата подсъдими и свидетелката Е.Т.на този ден,по различно време и при различен престой квартирата била посетена още от свидетелката З. С.-сестра на подсъдимия С.,свидетелят С. Г.,свидетелят Н. Т.,свидетелката А.Б.,свидетелката А. С. – също сестра на подсъдимия С.,свидетелят Б.М., свидетелката Е.И. и свидетелят Й.И./брат и сестра/,свидетелят С.А..Двамата подсъдими и посочените свидетели били употребили голямо количество алкохол,когато свидетелката Е.Т.заявила,че била изнасилена от сина си - пострадалия С.Е. Х..По инициатива на подсъдимия С. започнал побой над пострадалия Х..Пръв подсъдимият Б.С. започнал да го удря с юмруци в областта на главата и тялото,като едновременно му нанасял и ритници с крака.За да бъдат ударите с крак по-силни и болезнени,си обувал зимни обувки - кубинки с метално обков в предната част и метална пластина на токовете. Ударите,които нанасял,били насочени в главата и тялото на пострадалия.В побоя над Х. се включил и подсъдимият И.И., тъй като се чувствал засегнат от стореното от пострадалия поради факта,че живеел на съпружески начала със свидетелката Е.Т..Ударите на подсъдимия И. били нанесени с голяма сила и интензитет по тялото на пострадалия, като същият използвал метална верига.От нанасяните удари от страна на двамата подсъдими - С. и И.,пострадалият С.Х. паднал на пода, като в това положение подсъдимият С. скачал с цялата си тежест върху гърдите му,имитирайки и нанасяйки удари с лакти в областта на ребрата, подобно на зрелищен „кеч".Пострадалият умолявал нападателите си да преустановят побоя,но те не сторили това.Вместо това продължили да го бият,като побоят продължил общо 5 - 7 часа,с малки прекъсвания.По време на побоя участие взела и Е.Т.- майка на пострадалия,като на няколко пъти го ударила леко с ръце,в областта на тялото и краката.По настояване на подсъдимия С. в побоя над пострадалия се включили и свидетелите:Е.И.,С. Г. и С.А..Нанесените от тях удари били еднократни,без сила и ожесточеност,насочени в тялото и краката на пострадалия.С тези удари,изразяващи се в нанасяне на няколко удара с ръка, свидетелите демонстрирали единствено укоримост към поведението на пострадалия спрямо неговата майка,без умисъл за причиняване на неговата смърт.За разлика от тях подсъдимият С.,освен ударите с ръце и крака, нанесъл и няколко удара с дебел сап в областта на тялото и главата,както и удари с дървена табуретка.Вследствие на нанесените множество удари пострадалият получил множество открити рани,от които течала кръв и които били видими за присъстващите в стаята, но въпреки това побоят продължил.Подсъдимият С. не го оставял да легне на земята. Карал го да стои прав до печката в стаята.След приключване на събирането,по-голяма част от присъствалите се разотишли.В едната от стаите на къщата,останали двамата подсъдими,свидетелите Е.Т.,С. Г. и пострадалия Х..В другата стая отишли свидетелите Н. Т. и А.Б..През нощта на няколко пъти пострадалият Х. искал вода,но подсъдимия С. не му дал.Вместо това го накарал да му прави орален секс,уринирал в шише и му дал да пие от урината, след което го завързал с въже.Пострадалият Х. лежал на пода,като издавал хриптящи звуци при дишане,като вследствие на неоказване на каквато и да било помощ починал.Смъртта му била установена първо от подсъдимия С.. Той измил кръвта,останала по стената на стаята след побоя,като на сутринта споделил с подсъдимия И., че Х. е починал.Двамата решили да изкопаят дълбока дупка в мазата на къщата,където да заровят трупа на пострадалия.Пръв започнал да копае подсъдимия С.,а след него и подсъдимия И..Изкопали дупка с дълбочина около един метър,в която положили трупа на Х..Тъй като изкопаното пространство се оказало малко,двамата подсъдими започнали да скачат върху трупа,за да го „натикат" в дупката, след което го заровили.
В хода на разследването били предприети претърсване и изземване в мазето на къщата,където бил открит труп на мъж.След изготвянето на ДНК експертиза се установила самоличността му, а именно С.Е. Х.,с ЕГН:********** ***- син на свидетелката Е.Т..
Така правилно установена от първоинстанционният съд,фактологията по делото се базира на солидни доказателствени източници: частично обясненията на подсъдимите,показанията на свидетелите:Г.,Н. Т., С.А.,Й. и Е.И., заключенията на вещите лица по назначените експертизи – СМЕ, ДНК,СППЕ,както и писмените доказателства и доказателствени средства - справка съдимост,протокол за претърсване и изземване,фотоалбум и други,които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства,както и обективните данни по делото,са кредитирани от СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.Анализирайки събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извода,че следва да се кредитират показанията на гореописаните свидетели като пълни,непредубедени,взаимно допълващи се във фактологичен,хронологичен и темпорален аспект.
В този смисъл оплакването на защитата на подсъдимия И., за това,че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката И., без да е назначил СППЕ,се преценява от настоящия състав,като неоснователно.На първо място следва да се отбележи,че и на досъдебна фаза, както и по време на съдебното следствие в първоинстанционния съд, свидетелката е разпитана в присъствието на педагог,поради факта, че последната е била непълнолетна.Фактът,че не й е била назначена посочената експертиза обаче,не означава че е допуснато процесуално нарушение,тъй като показанията на тази свидетелка са били изключително пълни,логични и последователни и не е имало никакво основание да се счита,че последната не е годна да дава показания и да свидетелства относно факти,свързани с инкриминираното деяние.Именно тази свидетелка добросъвестно свидетелства за състоянието на пострадалия по време на побоя над него:за това че е бил бит с верига,че е замерван със стол,че е викал от болка,като нейните показания не са изолирани,а се подкрепят и от цялата доказателствена съвкупност по делото.Правилно СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е дал кредит на тези показания,като няма никакво основание да се твърди,че същите са противоречиви,а напротив те изясняват в цялост обстоятелствата,свързани с изключително зловещите деяния на двамата подсъдими.
Доказателство за бруталния акт на двамата подсъдими над пострадалия С.Х. е и заключението на тройна съдебномедицинска експертиза, изготвена на досъдебното производство,според което смъртта на пострадалия е настъпила вследствие на получени множество травми.При огледа и аутопсията на трупа са установени:гръдна травма;счупване на осмо,десета и единадесето ребро в ляво,счупване на второ,четвърто,пето,шесто,седмо,осмо и девето ребро в дясно;четири на брой плитки прободно прорезни наранявания по гърба; напреднало трупно разложение в стадий на осапуняване със скелетизация; липса на костите и меките тъкани на двете ръце и на дясна предмипшица. Установените счупвания на ребра,прободно - прорезни наранявания по гърба, при неоказване на медицинска помощ са могли да доведат до смърт по механизма на развитие на травматичен шок.Друга възможност е,смъртта да е допринесла и евентуална контузия на белите дробове и сърцето - в резултат на счупените двустранно ребра.Възрастта е определена в диапазона 25-35 години,а смъртта настъпила 8-10 месеца преди изготвяне на експертизата,т.е. в месеците Февруари - Март 2008 година.
Тази експертиза се допълва и от заключението на СМЕ по писмени данни на вещото лице И.,според което тежките механични увреждания по главата и тялото на пострадалия са били причинени от множество удари,нанасяни в продължение на около 7 часа, като в резултат на болките пострадалият вероятно е изпаднал в състояние на травматичен шок и поради неоказване на своевременна медицинска помощ в следващите 2-3 часа след побоя е настъпила смъртта му.
Основен аргумент в защитата на подсъдимия С.,е довода за извършено деяние по член 124 алинея 1 от НК и несъставомерност на деянието по смисъла на член 116 от НК.Защитата на подсъдимия И. пък твърди,че липсват доказателства за съизвършителство, както и квалифициращия признак по член 116 алинея 1 точка 6, предложение второ от НК..
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не намира опора в тези твърдения. Действията на подсъдимите са били насочени към лишаването от живот на пострадалия Х. и подсъдимите са направили всичко по силите си за постигане на целта:двамата са нанесли силни удари по жизнено важни органи с предмети,годни да причинят увреждания,несъвместими с живота.Получените увреждания от пострадалия са причинени от подсъдимия С. с юмруци, ритници чрез кубинки с метален обков,дървен сап,табуретка,скачане с крака върху вече падналото на пода тяло на пострадалия,а от подсъдимия И. – чрез верига.Несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимите,че ударите са били насочени само към причиняване на телесно увреждане,но не са целели умъртвяване на жертвата.Обективните действия на двамата подсъдими сочат на желанието на всеки един от тях да умъртви непредизвикалия ги с нищо невъоръжен човек,чрез нанасяне по цялото тяло на удари с оръдия – тежки кубинки, с метален обков, табуретка, дървен сап, верига, годни да причинят смърт.Двамата подсъдими са направили всичко зависещо от тях за да настъпи целения престъпен резултат – смъртта на пострадалия.Въпреки,молбите на пострадалия да го оставят и въпреки видимо кървящите му рани,те не са преустановили агресията си,а напротив – продължили са да нанасят удари по цялото му тяло.Гаврата над пострадалия е продължила и последният е бил принуден от подсъдимия С. да прави орален секс,да пие урина,както и е бил вързван с въже.
Продължителността на побоя - около 7 часа, средствата,с които са нанасяни ударите по цялото тяло и то по жизнено важни органи доказват,че смъртта на пострадлия е настъпила изключително мъчително,при големи болки и страдания.За това,че подсъдимите са осъзнавали какъв ще е резултата от нанесения побой говорят техните действия - неоказване на каквато и да е помощ,отказ да се даде вода,както и действията им по прикриване на извършеното деяние – измиване на следите от кръв по стените на стаята и заравяне трупа в мазата на къщата.
Деянието е извършено от двамата подсъдими при условията на съизвършителство, а от подсъдимия С. и при условията на опасен рецидив по смисъла на член 29 алинея 1 буква”а” от НК.При така установеното от фактическа страна,съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани и направените правни изводи във връзка с възведените престъпни състави по НК по отношение и на двамата подсъдими: Б.Н.С. по член 116 алинея 1, точка 6, предложение второ и точка 12 от НК, във връзка с член 115 от НК, във връзка с член 29 алинея 1 буква"а" от НК, във връзка с член 20 алинея 2 от НК и И.И.И. по член 116 алинея 1, точка 6, предложение второ от НК, във връзка с член 115 от НК, във връзка с член 20 алинея 2 от НК.
По делото са събрани достатъчно доказателства - преки и косвени, които подкрепят извода,че не се касае за деяние извършено от подсъдимите в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета, както и при превишаване пределите на неизбежната отбрана или за неизбежна отбрана. В тази връзка са били изготвени комплексни СППЕ на подсъдимите Б.С. и И.И..Според СППЕ на подсъдимия С.,той е с личностово разстройство смесен тип,с черти на антисоциално,хистрионно и разстройство в сексуално влечение - хомосексуална педофилия.Макар и с небалансирана личностова структура с гранични интелектуални възможности,същият разбира и ръководи постъпките си и може правилно да възприема факти и обстоятелства,както и да дава достоверни обяснения.Към момента на извършване на деянието - месец Февруари 2008 година не е бил в състояние на физиологичен афект и не е изпадал след извършване на деянието в продължително разстройство на съзнанието.
В тази връзка е съвсем неоснователно твърдението на подсъдимия С., че към момента на инкриминираното деяние,той е бил в афектно състояние, вследствие на научаването на обстоятелството,че майка му е била изнасилена от пострадалия Х.. В съдебно заседание от 23.11.2009 година пред първоинстанционния съд вещото лице РУСЧЕВА мотивирано е дала отговор на този въпрос,че афект не е имало,тъй като изнасилването,като факт е било известно на подсъдимия значително по-рано:3-4 седмици преди деня на убийството.Нещо повече пострадалият вече е бил бит по този повод.Освен това друго много важно обстоятелство,което отхвърля тази защитна версия на подсъдимия е факта,че боят е продължил в рамките на седем часа,а при афекта това не е характерно и веднъж възникнал „афектът не може да бъде разреден по никакъв друг начин, освен да бъде разрешена ситуацията”, т.е. смъртта е щяла да настъпи още на обяд, а не след седем часа.
В този смисъл е и изготвената комплексната съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на подсъдимия И.И., който към момента на извършване на деянието,не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,което да го лишава от възможността да разбира и ръководи постъпките си по разумни подбуди.Същият не страда от психично заболяване,може правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателното производство,т. е. същият е наказателно-отговорен по смисъла на НК.Към момента на извършване на деянието - месец Февруари 2008 година не е бил в състояние на физиологичен афект и не е изпадал след извършване на деянието в продължително разстройство на съзнанието.
Предвид на всичко изложено,следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни,които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина.СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него - обяснения и свидетелски показания,съпоставяйки ги със заключенията по назначените експертизи, имащи отношение към обективните находки.Всички те са правилни и изцяло се споделят от въззиивния съд.
По отношение справедливостта на наложените наказания:настоящият състав на въззивния съд установи,че така определените наказания и за двамата подсъдими,са справедливи и не следва да бъдат ревизирани. Първоинстанционният съд е изложил съображения във връзка с индивидуализацията на наказанията,преценявайки всички обстоятелства имащи значение за всеки от подсъдимите,като ги е разграничил по отделно,взел е предвид степента на обществена опасност на всеки от тях и на деянияето,отделните характеристични данни за личността, тяхното съдебно минало,ролята и степента на участие в извършване на деянието.Така например,за да наложи едно от най-тежките по вид наказания -”Доживотен затвор”, на подсъдимия С.,СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е преценил абсолютната му безкритичност към извършеното по отношение на пострадалия - негов брат,лице с психически отклонения, безобиден и незащитен,начинът на осъществяване на деянието,наличието на няколко квалифициращи признака на деянието и многобройните отегчаващи вината обстоятелства.От друга страна не са оставени без внимание обстоятелствата, свързани с причиняването на смъртта на пострадалия Х. - по особено мъчителен за жертвата начин,съпроводена от брутални гаври,които надхвърлят по идея дори сюжетите на филми на ужасите.Данните за личността на този подсъдим,разкриващи конфликтността,асоциалното му поведение, неуравновесеността, непредсказуемостта на постъпките,непригодността към общоприетите норми и начин на живот,наличието на личностово разстройство смесен тип с черти на антисоциално,хистрионно и разстройство в сексуално отношение - хомосексуална педофилия,правилно са преценени като основания, налагащи последния да бъде изолиран от обществото доживотно,тъй като целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Въпреки наложеното тежко наказание, не следва да се подценява и възможността за приложение впоследствие на член 38а ал.3 от НК,при евентуално бъдещо поправяне на осъдения.
По отношение определяне наказанието на подсъдимия И., съдът е взел предвид чистото съдебно минало и че същият е бил мотивиран към извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия С..Като отегчаващи вината обстоятелства са били отчетени проявената безкритичност към извършеното,психологическия профил на подсъдимия,конфликтността, асоциалното му поведение.Неуравновесеността и непредсказуемостта на постъпките след употреба на алкохол,непригодността към общоприетите норми и начин на живот,високата степен на обществена опасност на деянието и цялостната личност на подсъдимия.Правилно е приложен на член 54 от НК,при превес на отегчаващите вината обстоятелства,поради което наказанието”Лишаване от свобода” в размер от петнадесет години е справедливо.
Липсват основания, които да обуславят налагане на по-ниски наказания от така определените вече и на двамата подсъдими,поради което жалбите на подсъдимите се явяват неоснователни.
Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода,че присъдата на първоинстанционния СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като правилна,законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.
При служебната проверка на присъдата,въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/,които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.
Водим горното и на основание член 338 от НПК, ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от № 99 от 14.12.2009 година по НДОХ № 242/2009 година на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими Б.Н.С., ЕГН:********** и И.И.И., ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2: