Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,06.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ЖУЛИЕТА ШОПОВА

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА,

разгледа докладваното от съдия Димитров

ВНОХД №269/2009 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 88 по НОХД №742/2009 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 08.07.2009 год.,с която, подсъдимия по делото: Б.А.М., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.199,ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при „строг” режим.Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на Б.М.. В жалбата се твърди ,че неправилно е осъден при условията на „опасен рецидив” и наложеното наказание е несправедливо завишено. Моли съда да намали наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че жалбата на М. е неоснователна. Постановения съдебен акт е правилен и справедлив. Моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимия редовно призован се явява лично и с адв. П.М. от АК-Варна, назначен от съда. В съдебно заседание подържа жалбата и моли съда, да намали наложеното наказание.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 13.09.2008 год. около 18,30 часа , свидетелите А.Г.С. и Т.С.Х. вървели зад бл. 29 на бул. „Вл. Варненчик” в гр. Варна.Там бил и подсъдимия . Понеже имал нужда от пари за дрога и нямал такива, решил да вземе нещо от двамата, което да продаде. Спрял двамата свидетели, с въпроса дали те били хората набили брат му. Двамата отрекли това и се опитали да продължат пътя си, но той настоял да останат.Казал, че брат му ще дойде всеки момент и ще разпознае лицето, което го е набило. Поискал да пребърка дрехите им, за да видел дали някой от тях няма метален бокс. Двамата се възпротивили и затова подсъдимия нанесъл юмручен удар по лявото рамо на св. С.. Уплашени двете момчета се оставили да им пребърка дрехите. От св. С. подсъдимия взел 8 лева и мобилния му телефон- марка „Нокиа” модел 6233. Взел парите, а телефона върнал. От дрехите на св. Христов намерил и взел 15 лева. След това издърпал без обяснения от ръката на С. мобилния му телефон. Преди да се отдалечи ,подсъдимия казал на С., че ще му върне телефона на следващия ден.

Веднага след това подсъдимия отишъл и заложил телефона в магазин за мобилни телефони на ул.”Г.Бенковски” №64 и го продал на св. Георги Падинков.С парите си купил дрога.

През м.септември 2008 год. св. С.Ж.С. бил ученик в седми клас в у-ще „Цар Симеон” гр. Варна. На 16.09.2008 год. около 13,00 часа С. си тръгнал към дома си. Бил със св. С.М.М. и Т.С.П.. Тримата вървели по бул” Вл. Варненчик” към Автогарата. В района на бл.41, тримата настигнали подсъдимия, който вървял в същата посока. М. попитал колко е часа и затова С. извадил телефона си –марка „Самсунг” модел U 600”. Когато понечил да прибере телефона си, подсъдимия се присегнал и издърпал телефона от ръката на С., след което избягал. Телефона продал в същия магазин ,използвайки личната карта на св. К.Г.. Парите изхарчил за дрога. Стойността на отнетия телефон „Нокия” е 261,25 лв. а на „Самсунга” е 283,50 лева. Общата стойност на отнетите вещи и пари е 567,75 лв.

Съгласно заключението на СПЕ ,подсъдимия при извършването на престъпленията е бил вменяем и е разбирал свойството и значението на извършеното.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

Подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и се е признал за виновен.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия е отнел чужди движими вещи от двамата пострадали на обща стойност 567,75 лева ,с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване.Деянието е извършено при условията на „ опасен рецидив”.

Имайки предвид възрастта на пострадалите деца и обстановката в която са се намирали ,не е била необходима голяма сила или заплаха за отнемането на въпросните вещи.

Квалификацията „опасен рецидив” е налице ,след като се има предвид ,че подсъдимия е осъждан 6 пъти ,като присъдите са подробно описани в мотивите на първоинстанционния съд. Налице са предпоставките на чл.29, ал.1 ,б.”б” от НК ,тъй като от шест присъди ,присъдата по НОХД №3049/06 год. на ВРС е ефективна.

Престъплението е извършено и при условията на продължавано престъпление, тъй като за период от три дни ,подсъдимият е извършил три отделни грабежа спрямо три момчета- С.,на 13 години,А. и Т. – на 15 години.

От събраните доказателства по делото в съдебно заседание е станало ясно ,че подсъдимия в момента търпи нова присъда отново за грабеж.

Направените самопризнания от подсъдимия при условията на глава 27 от НПК, се подкрепят изцяло от всички събрани в досъдебното производство доказателства.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.199 , ал.1, т.4 от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания. Вярно е ,че подсъдимия е млад човек, че е самокритичен към извършеното от него и изразява съжаление за извършеното, но това съжаление и разкаяние е проявено само в съдебно заседание. Същият на досъдебното производство не е давал обяснения и с нищо не е допринесъл за разкриване на фактическата обстановка. Правилно съда е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НПК.

Съда е аргументирал вида и размера на наложените наказания .

При определяне на вида и размера на наказанието съда е отчел и неговата зависимост от наркотиците, но това по всяка вероятност е било отчитано от всички съдилища преди това , имайки предвид дадените условни присъди преди това дело и то за престъпления грабежи.

Явно компромисите, които са му правили съдилищата, не са изиграли възпитателна роля върху него. Напротив, даването на условни присъди е повлияло отрицателно върху него и затова сега определеното наказание е правилно и справедливо.

Имайки предвид високата обществена опасност на деянията извършени от подсъдимия, а именно посегателствата върху деца и отнемането на вещи от тях, определеното наказание е правилно и справедливо. Само по този начин подсъдимия ,ще има възможност да преосмисли своето поведение и да спре да извършва грабежи.

Така определеното наказание ще изиграе възпитателна роля не само върху подсъдимия, но и върху другите членове на обществото. Само така ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Ето защо присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №88 на Варненския окръжен съд- постановена на 08.07.2009 год. по НОХД 742/2009 год.,с подсъдим: Б.А.М., ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.