№
08.04.2008 година,град
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Двадесет и първи Март,през две хиляди и осма
година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.П.
Д.Д.
Секретар Г.Н.
Прокурор И.Н.
Като разгледа докладваното от съдия П.
ВНДОХ № 26 по описа за
2008 година,за да се произнесе,взе
предвид следното :
С присъда № 128 от 12.12.2007 година по
НДОХ № 1219/2008 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият А.С.Х.,ЕГН
**********,*** бил признат за виновен в това,че:На 19.10.1997 година в село
Снежина,Варненска област направил опит умишлено да умъртви С.И.А. и деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини и на основание
член 115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК във връзка с член 58
буква”а”от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК му е било наложено
наказание”Лишаване от свобода”за срок от ТРИ ГОДИНИ,чието изтърпяване на
основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимият А.С.Х.,ЕГН
********** е бил осъден да заплати на С.И.А.,ЕГН ********** сумата от 3
000,00/ТРИ ХИЛЯДИ/лева,представляваща обезщетение за претърпени от А.
неимуществени вреди в резултат на деянието по член 115 от НК във връзка с член
18 алинея 1 от НК,ведно със законната лихва,считано от датата на
увреждането-19.10.1997 година до окончателното изплащане на сумата.
Със същата присъда съдът е постановил
вещественото доказателство: един брой нож,след влизане на присъдата в сила,да
бъде унищожено.
Със същата присъда подсъдимият А.С.Х.,ЕГН
********** е бил осъден да заплати сумата от 120,00 лева-държавна такса върху
уважения граждански иск,както и сумата от 235,67 лева,представляваща разноски
по делото в полза на ВСС на РБ.
Недоволен от така постановената присъда е
останал прокурор от ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е като
несправедлива и на основание член 318 алинея 2 от НПК във връзка с член 319 от
НПК във връзка с член 320 от НПК във връзка с член 334 точка 3 от НПК е поискал
присъдата да бъде изменена и бъде отменено приложението на член 66 алинея 1 от
НК по отношение на подсъдимия А.С.Х..
В съдебно заседание,по съществото на
делото,страните по протеста взеха следните становища :
Представителят на държавното обвинение
дава заключение,че поддържа протеста срещу присъдата на първоинстанционния
съд,тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност и с приложението
на условното осъждане се подкопава генералната превенция на закона.
Защитата на подсъдимия Х. моли да бъде
отхвърлен протеста на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,като неоснователен.Подробни
съображения в тази насока се излагат в съдебно заседание.
Гражданският ищец С.А. заявява,че
по-добре подсъдимият да не влиза в затвора,защото си има семейство.
В последната си дума подсъдимият Х.
заявява,че не бил искал да удари А. и го направил от уплаха.Заявява,че е
по-добре да не влиза в затвора,тъй като имал семейство и е минало много време
от тогава.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като
взе предвид оплакванията в протеста на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;становищата
на страните по протеста;становището на
самия подсъдим Х. в последната му дума по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,както и служебно изцяло-с оглед изискванията
на разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие
за установено от фактическа и правна страна следното
:
Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
наказателно-осъдителната й част,с която подсъдимият А.С.Х.,ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това,че:На 19.10.1997 година в село Снежина,Варненска
област е направил опит умишлено да умъртви С.И.А. и деянието е останало
недовършено по независещи от волята му причини-престъпление член 115 от НК във
връзка с член 18 алинея 1 от НК;както и в гражданско-осъдителната й част,с
която подсъдимият А.С.Х. е бил осъден да заплати на С.И.А.,сумата от ТРИ ХИЛЯДИ
лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,не е била
обжалвана,не е била протестирана и при условията на
член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.
Протестът от
ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е
бил подаден в установения от НПК срок и е допустим за разглеждане от въззивната апелативна
инстанция.
Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият А.Х. и свидетелите:С.А.,
А.Й., А.Т. и А.М. са жители на село Снежина,Варненска област и към 1997 година
между тях не съществували конфликтни отношения.
Домът на подсъдимия Х. *** бил близо до
къщата на свидетелките:Й. и Т./дъщеря и майка/.През посочения период между
свидетеля С.А. и свидетелката А.Й. съществували интимни отношения.През месец
Октомври 1997 година отношенията между двамата били почти преустановени,като
свидетелката Й. започнала връзка със свидетеля Р.Е..
На 18.1997 година свидетелката Й.
празнувала рождения си ден в дома си,където й гостували съседи и приятели.Към
полунощ в дома й останали:подсъдимият А.Х. и свидетелите:С.А., А.Т., Р.Е. и
М.,като всички били употребили алкохол.Свидетелят А. видял,че А.Й. и Р.Е.
излезли от стаята и се насочили към друга стая в къщата.А. ги последвал и
поискал от свидетелката Й. да реши веднага с кого ще остане.Това му поведение
направило впечатление на подсъдимия Х.,който му казал да престане защото се
събрали да празнуват,на което А. му отговорил ядосано “да не се бърка”.За да
бъде предотвратен бъдещ конфликт останалите присъствуващи
помолили свидетеля А. да си тръгва.Последният излязъл и тръгнал към дома на
баба си,намиращ се в същото село,като пътят му минавал край къщата на
подсъдимия Х..Било около 03,00 часа на 19.10.1997 година,на улицата нямало
добро осветление.Двадесетина минути след излизането на свидетеля А. от дома на
свидетелката Й. си тръгнали заедно подсъдимият Х. и свидетелят М.,които се
разделили,тъй като посоките на движение били противоположни.Подсъдимият Х.
носел нож,поставен в калъф под фланелата си.Подсъдимият Х. стигнал до вратата
на дома си,като я подминал.На около 5 метра от вратата се намирал свидетеля
А..Като чул,че някой идва,се обърнал и двамата застанали един срещу
друг.Подсъдимият Х. държал ножа в дясната си ръка и със значителна сила нанесъл
удар в лявата гръдна половина по тялото на свидетеля А..Последният успял да
вземе от намиращата се в близост купчина камъни два камъка с цел
самозащита.Получил прободното нараняване,свидетелят
А. изпитал остра болка и извикал силно,като викът му бил чут от свидетелката
А.Т. и свидетеля М..Първа на мястото се озовала свидетелката Т.,която
хванала свидетеля А. през гърдите,усетила топлина по ръцете си и видяла кръв.Тя
казала на свидетеля А. да се прибира в къщи,той я послушал,отишъл до дома на
баба си,където колабирал.
Малко по-късно бил транспортиран в болнично
заведение в град Провадия,а след това в град Варна.Била предприета спешна
оперативна интервенция,направени му били вливания с кръвозаместители и солеви разтвори.При постъпването на А. в спешен хирургичен
кабинет в град Варна били установени намалени стойности на хемоглобина,хематокрита и еритроцитите.Спешната торакотомия
установила разкъсване на околосърцевата торбичка и
сърцето с излив на кръв в перикарда
500 кубически сантиметра.това нараняване неминуемо би довело до смъртен
изход,който е бил предотвратен единствено в резултат на навременно проведеното
оперативно лечение.
За случилото се в село Снежина,Варненска
област е бил уведомен дежурен в РПУ-Провадия.На 19.10.1997 година в 10,00 часа
бил извършен оглед на местопроизшествие.На разстояние 5 метра от входната врата
на къщата,в средата на асфалтирания път били намерени концентрирани около 30
капки от тъмнокафява течност,а на два метра от капките била установена купчина
камъни,като два от тях също били с капки от тъмнокафява течност.
На 19.10.1997 година подсъдимият А.Х. бил
задържан за изясняване на случая.С протокол той доброволно предал нож с обща
дължина от 20,5 сантиметра и дължина на режещата част 11 сантиметра,като при
предаването на ножа подсъдимият Х. заявил,че това е+ножът,с който прободох
С.И.А. при възникналото ни сбиване снощи след рождения ден на А.…”.
На 19.10.1997 година в 12,30 часа на
подсъдимия Х. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване и взета
кръвна проба.Видно от Протокол № 1287/20.10.1997 година концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия Х. е била 1,4 промила.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза е било установено,че посоката на раневия
канал е била отпред назад и отляво надясно,като режещият ръб е бил ориентиран
надолу,като нараняването е било реализирано с удар с дясна ръка в лява гръдна
половина на пострадалия,като режещият ръб на ножа е бил надолу и силата на
удара не е била малка,тъй като е била засегната ;ялата гръдна стена,перикарда и лявата камера на сърцето.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза се установява,че по време на инкриминацията подсъдимият Х. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване в средна степен,бил е психично здрав
и вменяем.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за
установена по безсъмнен и категоричен начин след подробен и комплексен анализ
на всички събрани по делото доказателства,както във фазата на досъдебното производство,така и въ
фазата на съдебното следствие.
Изводите на първоинстанционния
съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото въззивната апелативна инстанция възприема изцяло,като
законосъобразни и обосновани,тъй като те са изградени изцяло на базата на
събраните по установения от НПК законов ред доказателства.
При така законосъобразно и обосновано
приетата за установена фактическа обстановка по делото,ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
също така законосъобразно и обосновано е направил и своите изводи,че с деянието
си на 19.10.1997 година в село Снежина,Варненска област е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на член 115 от НК във връзка с член 18
алинея 1 от НК,като престъплението е било извършено при условията на пряк
умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.
Ако и да не е в правомощията на
настоящата въззивна инстанция в тази фаза на делото
да прави изводи дали с деянието си на 19.10.1997 година в село
Снежина,Варненска област е осъществил престъпен състав,различен от този по член
115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК/поради липса на жалба или протест
в тази насока/,при служебната проверка на присъдата констатира,че са
законосъобразни и обосновани изводите на първоинстанционния
съд за неприемане тезата на защитата на подсъдимия Х.
за наличие хипотезата на член 12 от НК,тъй като по делото не е било установено
първоначално нападение от страна на пострадалия А. спрямо подсъдимия Х.,като от
своя страна последният да е предприел съответни и адекватни мерки за защита.
Основното и единствено оплакване по
делото в настоящия процес е в протеста на прокуратурата,касаещ отмяна
приложението на разпоредбата на член 66 алинея 1 от НК и постановяване на
ефективно изтърпяване на наказанието от ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”.
При определяне вида,размера и начина на
изпълнение на наказанието първоинстанционният съд е
отчел степента на обществена опасност на деянието и дееца,като е приел,че
инкриминираното деяние е с висока степен на обществена опасност,но че самият
подсъдим е личност,която не се отличава със сравнително висока степен на
обществена опасност.Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия
Х. съдът е приел:чистото съдебно минало,добри характеристични данни по
местоживеене,,проявената критичност към извършеното,отчел е и психологическия
му профил/неконфликтен,тих,открит и директен в
поведението си/.Освен това е отчел и обстоятелството,че след инкриминацията,в
продължение на повече от десет години подсъдимият Х. е съобразявал поведението
си със законите в страната,както и обстоятелството,че подсъдимият е получил
сравнително позитивна оценка от самия пострадала А..
От друга страна първоинстанционният
съд,след като е направил комплексна оценка на всички събрани по делото
доказателства,законосъобразно и обосновано не е приел за подсъдимия Х.
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство първоинстанционният съд е
приел продължителността на наказателното производство от повече от десет години
и при наличие предпоставките за приложение разпоредбите на член 58 буква”а”от
НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК,като му е определил
наказанието”Лишаване от свобода” под предвидения в този текст от НК минимум и
го е индивидуализирал на ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”,с приложението на член
66 алинея 1 от НК с пет изпитателен срок.
Въззивната
апелативна инстанция възприема изцяло изводите на първоинстанционния
съд както относно вида и размера на наложеното на подсъдимия А.С.Х.
наказание”Лишаване от свобода”,така и относно приложението на член 66 алинея 1
от НК с максималния му изпитателен срок,като законосъобразни,обосновани и
справедливи,а протестът на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,като
неоснователен,следва да бъде оставен без уважение и бъде потвърдена присъдата
на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива по
следните съображения :
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите
си,че за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенция на
наказанието-по смисъла на член 36 от НК,не е необходимо подсъдимият Х. да
изтърпява ефективно наложеното му наказание от ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”
и че тези цели могат да бъдат постигнати напълно и всецяло и с приложение
института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК,с
максималния предвиден в закона изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
В подкрепа на тези свои изводи въззивната апелативна инстанция е отчела обстоятелството,че
не са опровергани направените от първоинстанционния
съд изводи на първоинстанционния съд както относно
завишената степен на обществена опасност на деянието и занижената степен на
обществена опасност на самия подсъдим,така и наличността само на смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
за Х..
Както беше посочено и
по-горе:законосъобразно и обосновано първоинстанционният
съд е приел продължителността на наказателното производство повече от десет
години спрямо подсъдимия Х. като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Следва обаче да бъде отчетена
продължителността на наказателното производство в продължение на около десет
години и то само във фазата на досъдебното
производство:Не без значение е обстоятелството,че по делото няма никакви
доказателства с поведението си подсъдимият Х. да е станал причина за толкова
продължително във времето наказателно производство.Още при първоначалното му
привличане като обвиняем на 21.10.1997 година подсъдимият Х. е бил с мярка за
неотклонение”Подписка”,явявал се е при повикванията за разпит или за други
следствени действия и няма доказателства по делото с поведението си да е
осуетявал каквото и да е следствено действие.Отделен е въпросът,че на
19.06.2001 година на Х. е било предявено предварителното производство по член
115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК и на 21.06.2001 година изготвено
обвинително заключение с мнение за предаване на съд на Х. за извършено от него
престъпление по член 115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК.Последвало е
връщане на следствието с Постановление от 10.07.2001 година на ВАРНЕНСКА
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.След това Постановление от 10.07.2001 година не са били
извършвани почти никакви следствени действия в продължение на около пет години,като
едва след 27.04.2006 година/От която дата е Постановление за връщане на
наказателно производство за допълнително разследване на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА/са били извършени допълнителни други следствени действия.Точно след
една година и два месеца:на 27.06.2007 година е било предявено разследването на
Х. в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по член 115 от НК във
връзка с член 18 алинея 1 от НК.В протокола за предявяване на разследването е
отразена дата 27.07.2007 година,което е очевидно техническа грешка,а
действителната дата е 27.06.2007 година,тъй като:Последващото Заключително
постановление е с дата 02.07.2007 година;ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е внесла
материалите от досъдебното производство с обвинителен
акт на 09.07.2007 година във ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД и на 10.07.2007 година е
било образувано НДОХ № 1219/2007 година по описа на ВОС.
Не без значение е и обстоятелството,че и
пред въззивната апелативна инстанция самият пострадал
А. лично изразява становище по протеста,че е по-добре подсъдимият да не влиза в
затвора,защото си има семейство.
При наличието на:завишена степен на
обществена опасност на деянието/а то няма как и да бъде другояче,след като се
касае за престъпление по член 115 от НК/,но ниска степен на обществена опасност
на самия подсъдим;липса на отегчаващи отговорността обстоятелства и наличие
само на смекчаващи отговорността обстоятелства за Х.;при наличие на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство/продължило повече от 10
години наказателно производство,за която продължителност подсъдимият не е
допринесъл с нищо с поведението си/;при воден от него начин на живот след
инкриминацията през 1997 година,съобразен със законите на страната и морала на
обществото;при позитивна оценка на поведението му и от страна на пострадалия
А.,ефективното изтърпяване на наказанието от ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”не
само че няма да допринесе за постигане целите на специалната и на генералната
превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК,но би създало реална
предпоставка било за причиняване физическо страдание,било за унижение на
човешкото му достойнство.А това освен,че е морално укоримо,съгласно
разпоредбата член 36 алинея 2 от НК е и законово недопустимо.
При служебната проверка на присъдата въззивната апелативна инстанция констатира,че:След като първоинстанционният съд е уважил гражданския иск на А. за
неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лева против подсъдимия Х.,е пропуснал
да се произнесе за разликата над 3 000,00 лева до първоначално предявения
размер от 15 000,00 лева/до който размер с определение в с.з. от 20.08.2007
година съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес на иска за
неимуществени вреди на А. и го е конституирал като граждански ищец/.Поради
липса обаче на жалба или протест в тази насока против първоинстанционната
присъда,в настоящото производство въззивната
апелативна инстанция прави изводите си,че не може да се произнесе.
При служебната проверка на присъдата не
бяха констатирани други неточности или пропуски,водещи до отменяването или изменяването на присъдата на първоинстанционния
съд.
Водим горното и на основание член
338 от НПК , ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 128 от 12.12.2007 година по НДОХ № 1219/2007 година на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим А.С.Х.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на
основание член 350 ал.1 от НПК във с член
340 ал.2 от
НПК.
С решение № 341/09.10.2008 г. ВКС е потвърдил въззивното решение.
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
2: