Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2010 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На тридесети септември Година две хиляди и
десета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Румяна Панталеева
съдебен секретар Г.Н.
прокурор Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия
Панталеева
ВНОХД № 255 по описа на съда за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда
№ 18/04.06.2010 г. по НОХД № 266/10 г. на Окръжен съд Добрич, с която
подсъдимият Ф.С.Ф. е признат за виновен и осъден по чл.248а, ал.2, вр.чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК на пробация с наложени пробационни марки задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационев
служител за по шест месеца.
За да вземе това
решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение,
че през 2008 г. в гр. Добрич, Ф. е представил в ОСЗГ неверни сведения – че
ползва като наемател пет пасища, с цел да получи средства от фондовете на
Европейския съюз.
С оглед
взетото решение в наказателната част, е била ангажирана и гражданската
отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на ДФ „Земеделие”
имуществени вреди както следва - 1081.82 лева, ведно със законната
лихва, считано от 24.02.2009 г., а отделно две законни лихви - върху
649.60 лв., считано от 24.02.2009 г. до 05.03.2010 г., и върху 8202.00 лв.
считано от 24.02.2009 г. до 16.11.2009 г.
Въззивното
производство пред АС Варна е образувано по бланкетна жалба на адвокат К.И.,***,
като защитник на подсъдимия, с която не се отправя конкретно искане по
съществото на въззивното решение, а декларативно се твърди, че няма
доказателства Ф. да е извършил вмененото му престъпление, и се заявява
желанието на последния да възстанови изцяло сумата, получена от ДФ „Земеделие”.
В съдебно
заседание се уточнява, че искането е за оправдателна присъда поради липса на
умисъл, а в условията на алтернативност – за приложение на чл.78а от НК,
предвид приложени в тази инстанция доказателства за пълно възстановяване на
сумата. Гражданският ищец не се представлява и не е изразявал писмено становище
по жалбата. Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за
неоснователна в частта на искането подсъдимият да бъде оправдан и поддържа предложението
за налагане на административно наказание.
Въззивният
съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка
на решението на основание чл.чл.313-314 от НПК констатира, че само искането за
освобождаване от наказателна отговорност с приложение на института по чл.78а от
НК е основателно.
В
съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, първоинстанционният съд е възприел фактите, твърдяни в обвинителния
акт, които накратко са следните:
Подсъдимият
упражнявал дейността си на частен земеделски стопанин в землището на с.Алцек,
община Добрич, където отглеждал животни и обработвал земи - собствени и наети.
На 23.04.2008 г. той заявил пред ОСЗГ Добрич желание за получаване на субсидия
по СЕПП и СНД, като в заявлението за корекции на данни от същата дата и в
общото заявление за площ от 25.04.2008 г. посочил, че е ползувател на пасища с
идентификатори 00429-24-1, 00429-38-1, 00429-37-1, 00429-18-1 и 00429-6-1
/същото бил декларирал срещу подпис и в картите на блок на земеделското
стопанство, където като основание за ползването бил уточнил договор за наем/. В
резултат, и след произтеклата процедура, през м.април 2009 г. на подсъдимия
била изплатена общо сумата 9933.42 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.39 ЗПЗП, по СЕПП на земеделските производители се извършват
директни плащания за фактически ползваните от тях земеделски площи.
Площите - обработваеми земи, затревени площи, семейни градини или масиви с
трайни насаждения, следва да са в добро
земеделско и екологично състояние. Директните плащания се начисляват за единица
обработваема площ /хектар/, като средствата се осигуряват от финансовия пакет
на Република България, като член на Европейския
съюз - от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Средствата по втората
от схемите - СПН, съгласно чл.45 ЗПЗП се осигуряват от националния бюджет и се
допълват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони при
условията на съфинансиране. Условията
и редът за
подаване на заявления по
тези схеми е регламентиран в
издадената на основание чл.32, ал.5 от ЗПЗП Наредба №107/0б г.
За да
достигне до фактологията по делото, първоинстанционният съд се е базирал на събраните
писмени и гласни доказателствени източници, които както от процесуална страна,
така и по фактите, които се установяват чрез тях, не се оспорват във въззивното
производство. Защитната теза за липса на умисъл не може да бъде споделена и
кредитирана, и като несъстоятелна тя правилно е отхвърлена в мотивите на
първоинстанционния съд. Изискването към правоимащите – да са ползуватели на
заявените земеделски площи – е нормативно и въззивникът не може да се позовава
на незнание. Не може да има съмнение, и че при попълването на документите той е
съзнавал, че представя неверни сведения за да получи предвидените за
ползуватели помощи, защото е бил наясно, че няма това качество, а опитите му да
го придобие датират едва от периода след започване на проверки за неоснователно
получени субсидии.
Налице са
всички предвидени елементи от престъпния състав по чл.248а, ал.2 от НК и те
обосновават ангажирането на отговорността на подсъдимия, като същевременно са
налице и всички основания той да бъде освободен от наказателна такава, с
налагане на административно наказание, тъй като са изпълнени всички условия по
чл.78а, ал.1 от НК, включително изцяло възстановяване на неправомерно
получените суми – установимо от представеното във въззивната инстанция писмено
доказателство. Поради наличието на констатираните и от първоинстанционния съд
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, визираната в този текст
глоба следва да бъде определена в минималния размер, който, в редакцията,
относима към датата на извършване на престъплението, е бил 500 лева.
По изложените съображения и предвид
липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на решението,
на основание чл.337 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 18/04.06.2010 г. на Окръжен
съд Добрич, наказателно отделение, постановена по НОХД № 266/10 г. в наказателната част, като ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
за престъплението по чл.248а, ал.2 от НК подсъдимия Ф.С.Ф., и по чл.78а, ал.1 от НК му налага административно наказание ГЛОБА 500 /петстотин/ лева.
ИЗМЕНЯ същата присъда в гражданската част,
като ОТМЕНЯ осъждането на подсъдимия
да заплати на ДФ „Земеделие” 1081.82 лева имуществени вреди, и 43.30 лева,
представляващи държавна такса.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: