Р Е Ш Е Н И Е
№
28.03.2011г.,
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На двадесет и четвърти февруари
Година две хиляди и единадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
Секретар Г.Н.
Прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия Димитрова,
ВНОХД № 25 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид:
Разградският окръжен съд, с присъда № 23 по НОХД № 172/2010г. по описа на същия съд, постановена на 03.12.2010г. е признал подсъдимия Х.М.Х. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал.3, пр. 4 и 5 б.”Б”, пр.1, вр. с ал. 1 б."б" и "в" и във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 18.10.2009г. по пътя гр. Разград - гр. Шумен, при управление на МПС /автобус "Мерцедес" с ДК №В7979СМ/, собственост на "Н.Т." ЕООД гр. Варна, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1, чл. 20 ал. 2 от и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, и по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване с К. Т.Н. ***, е причинил смъртта на повече от едно лице - на К. Т.Н. на 26г., Й.Х. Т. на 23г., В.И. Т. на 20г. и И.Т. С. на 12г. и средна телесна повреда на Ю.Н.К., изразяваща се в избиване на първи и втори зъби на горната челюст в ляво, без които се затруднява дъвкателната и говорна функция. На основание чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, отлагайки изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343Г от НК на подс. Х. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Подс. Х. е осъден да заплати на пострадалата Ю.Н.К., сумата от 6000 /шест хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като над тази сума гражданския иск е отхвърлен като неоснователен.
Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото разноски, държавна такса върху уважената част от гражданския иск, сумите за адвокатско възнаграждение по отношение на частния обвинител И.Т.Н. и на гражданския ищец Ю.Н.К..
Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на съд. състав досежно размера на наложеното наказание и отлагането му по реда на чл. 66 ал. 1 от НК в насока на завишаване на същото.
Въззивното производство пред АС-Варна е образувано по:
- протест на прокурор при РОП, в който се излага становище за явна несправедливост на наложеното наказание по отношение на подс. Х., като се предлага отмяна на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В допълнителните мотиви към протеста се изтъква, че съдът не е отчел правилно тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и наложеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянието.
- жалба на частния обвинител И.Т.Н., който чрез проц. си представител обжалва присъдата на РОС в наказателно – осъдителната й част и настоява да бъде постановено наказание около средния размер предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде завишен срока на лишаване от правото да се управлява МПС.
- жалба на подс. Х., който чрез защитника си обжалва първоинстанционната присъда в цялост: прави се искане за отмяната и постановяване на нова оправдателна такава, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза или да се намали наказанието на подс., както и размера на присъденото обезщетение;
В съдебно заседание пред състава на ВАС представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста и изразява становище, че е налице основание за изменение на присъдата, с налагане на по – тежко наказание, каквото е поискано пред първоинст. съд, като се акцентира на това, че РОС е надценил смекчаващото обстоятелство – съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Пр. представител на жалб. и частен обвинител Н. поддържа жалбата, като намира, че наложеното наказание на подс. е крайно занижено.
В съдебно заседание пред състава на ВАС подс. се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи - акцентира, че не е налице причинно - следствена връзка между поведението на подс. и настъпването на вредоносния резултат; твърди, че е налице само предположение, за това, че е налице техническа манипулация на тахографа; изтъква, че от свидетелските показания се доказва, че в следствие на неправомерната маневра на л.а., последният се е озовал пред автобуса и в неговата лента на движение, като удара е бил непредотвратим.
Пр. представител на частните обвинители /Й.К., Т.Х.,*** и М.Г./ – адв. М., моли жалбата на подс. да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде изменена по отношение размера на наложеното наказание, като същото бъде завишено.
В последната си дума подс. Х. заявява, че е невинен, тъй като л.а. е изскочил внезапно на пътя, поради което моли да бъде оправдан.
След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протеста и жалбите са неоснователни, по изложените по – долу съображения.
Подс. Х. бил правоспособен водач от 1970г., като през 1974г. придобил правоспособност за категория"В". От 1976г. работел като автобусен шофьор и през последните 16 години пътувал по линията Силистра - Истанбул и обратно. Същият не бил наказван за нарушения на ЗДвП.
Пострадалият К. Н. не притежавал свидетелство за управление, но въпреки това редовно управлявал МПС. В периода от 2002г.-2008г. против него били издадени общо 11бр. НП за различни нарушения по ЗДвП. На 14.10.2009г. К. Н. и баща му - Т.Х. закупили л.а. "БМВ" с рег. ВТ0720АН от св. В.Г. от гр. Варна, технически изправен. На 18.10.2009г. след 08.00часа от гр. Кубрат, потеглили с л.а. пострадалите К. Н., Й.К., В. Т. и И. С.. Автомобилът бил управляван от К. Н., като целта била посещение на сватба в гр. Варна. По пътя за гр. Варна, в участъка след гр. Разград постр. Н. няколко пъти изпреварил рисковано управлявания от св.Р.Н. автомобил. Пътя бил мокър и хлъзгав от преваляващия дъжд, на места имало мъгла, а постр. изпреварвал колони от автомобили с висока скорост. С оглед поведението на водача, управляващ лекия автомобил "БМВ ", св. Р. запомнил регистрационния му номер.
По същото време и на същата дата от гр. Разград за гр. Шумен се движел инкасо автомобил "Мерцедес" с ДК № С3614ХР. Автомобилът бил управляван от св. Е. Г., а в дясно до него се возел св. Й. К..
На 17.10.2009г. в 19.00часа от гр.Истанбул за гр.Силистра, с общо 14 пътника потеглил автобус "Мерцедес", с рег. №В7979СМ, собственост на „Н.Т.”ЕООД, управляван от подс. Х..*** се качил втория шофьор - св. С.Ш.. Около 23.00 часа автобуса потеглил от гр. Лозенград, а на границата пристигнал малко след полунощ. Там се забавили, тъй като при проверка в двама от пътниците били намерени наркотични вещества. Около 06.30часа на 18.10.2009г. автобусът потеглил от границата с Р.Турция за гр. Бургас, като управлението било поето от св. Ш.. В гр.Бургас автобусът пристигнал около 08.00часа, където се качила св. Р.К., с която подсъдимият живеел на семейни начала. От автогарата автобусът потеглил в 08.03 часа и пристигнал в гр.Шумен в 09.38часа. От автогарата в гр.Шумен, автобусът потеглил в 09.54часа, управляван отново от подсъдимия Х.. Тахометърът не бил превключен и показанията продължили да бъдат отразявани върху тахошайбата на св. Ш..
В участъка по пътя Разград - Шумен, след разклона за с.Бели Лом следвало възходящ наклон, известен като "К.”, който се предшествал от ляв завой. Инкасо автомобилът навлязъл в завоя със скорост около 50 - 60 км/ч. Пътното платно в този участък от пътя било с широчина 7.60 м, с две ленти за движение, без дупки по настилката. Осевата линия била прекъсната, а в двата края на пътните платна имало непрекъснати бели линии. Непосредствено зад инкасото се движел лекият автомобил "БМВ". Пострадалият Н. предприел маневра – изпреварване на движещия се с по – ниска скорост автомобил, като се изнесъл в лентата за насрещно движение. По същото време, но в обратна посока по низходящ наклон се спускал управлявания от подсъдимия автобус със скорост над 118 км/ч. В момента когато подминавал указателна табела "Пътно строителство" - Разград, подсъдимият забелязал, че постр. Н. е навлязъл в насрещната лента за движение. Н. също възприел идващия срещу него автобус и задействал спирачната система, с цел да намали скоростта и да се върне обратно в неговата лента за движение. Подсъдимият се уплашил да не би постр. Н. да продължи изпреварването и също задействал спирачната система на автобуса. Поради високата скорост, с която се движел и лошите пътни условия, подсъдимият загубил контрол върху управлението на автобуса, който се занесъл с предната си част в посока насрещната лента за движение. Свидетелят Г. също възприел идващия срещу него автобус, забелязал надписа "Нишикли”, както и че шофьорът е напрегнат и присвятква със светлините. Свидетелят видял, че предната част на автобуса е насочена към тяхната лента за движение, въпреки, че предните колела на автобуса били насочени леко в дясно по посока на движението му и сякаш се приплъзвал към тях. Св. Г. изтълкувал поведението на подсъдимия като опасност, създадена от изпреварващ го автомобил. Погледнал в лявото огледало за обратно виждане, но не видял автомобил. В този момент лекия автомобил, управляван от Н., вече се бил прибрал в лентата си за движение, плътно зад инкасо автомобила, но все още се намирал с леко насочена наляво предна част. Автобусът навлязъл в насрещната лента за движение и се разминал на малко разстояние с инкасо автомобила, след което се сблъскал с движещия се плътно зад него лек автомобил "БМВ ". Ударът бил предимно между лявата част на лекия автомобил и лявата част на автобуса. Г. погледнал в огледалото за обратно виждане и видял задната част на автобуса, да навлиза в неговата лента за движение, а пред автобуса хвърчали парчета от стъкла и предмети. Автобусът се опрял в мантинелата, позаклатил се и спрял. Г. останал с впечатлението, че автобусът се е блъснал в мантинелата, той като не видял удара с автомобила. Свидетелят К. също видял удара на автобуса в мантинелата. Той усетил олюляване на техния автомобил от близко преминаващия автобус. В момента на разминаване чул стържене, наподобяващо метал в метал. В 10.16 часа св.К. се обадил от мобилния си телефон на дежурния при РУ на МВР - Разград и съобщил за обърнал се автобус на фирма "Нишикли", като описал и мястото на произшествието. Поради специалния режим на автомобилът- инкасо свидетелите Г. и К. не спрели и продължили да се движат в посока гр. Шумен. Тахометърът на автобуса също спрял работа в 10.16 часа.
Св. Р., след като отминал участъка без видимост, видял поклащащия се автобус, а пред него излизали пушек и пара. Той намалил скоростта си и видял забит под автобуса автомобил, със същия регистрационен номер, като този който го изпреварвал по - рано. Р. заобиколил автобуса, след което спрял и слязъл. В предната част на автобуса видял двама души да държат подсъдимия, който стенел. В лекия автомобил видял две лица, за които от вида им преценил, че са мъртви. Св.Р. спрял автомобил, идващ от гр. Шумен, около 50 метра зад автобуса. Свидетелят забелязал на около 40 – 50 метра зад автобуса пръснати по цялото платното, части от стъкла, пластмаси и др., но повечето в лентата за движение в посока на гр.Шумен. Освен това видял прясно одиране на асфалта, ивица със ширина около 10 см, започваща от задната част на автобуса по посока гр. Шумен.
В следствие на удара между л.а. и автобуса се спукала резервната гума на автобуса, която стояла в предната му част. При това спукване автомобилът бил притиснат допълнително към асфалта. От удара бил прекъснат и бензинопровода на автомобила, от което се образували теч по настилката и надиранията, видени от св.Р.. Предното панорамно стъкло на автобуса също се пръснало, а впоследствие паднало. Тахографският апарат изхвръкнал в храстите. Подсъдимият Х. бил притиснат между волана и седалката. Вследствие на удара св. К. ударила лицето си в предната седалка. От лицето й потекла кръв, а в краката си видяла, че са и паднали два зъба.
Пътуващите в автобуса свидетели - Ш., О., К. и П., възприели, че удара се осъществил в лентата за движение на автобуса. Другите пътници – св. К., К., Имам и П. не видели къде станал удара. Св. О. видял, че лекият автомобил изпреварвал камион, след което навлязъл в тяхната лента за движение. Подсъдимият задействал спирачките и развъртял волана в двете посоки. Свидетелят предусетил удар и се свил зад седалката, без да види къде точно бил удара.
След като на местопроизшествието пристигнали полицейски служители от гр. Шумен, те отбили движението в лентата в посока гр. Шумен - гр. Разград. В 11.50 часа започнал оглед на местопроизшествие, били изготвени скица и фотоснимки. Иззета била натривка от течност и част от автомобил.
Вследствие на произшествието на място в лекия автомобил са починали водача на лекия автомобил - К. Т.Н. на 26г. и пътуващите с него - Й.Х. ***, В.И. Т. *** и И.Т. ***.
Според заключението на СМЕ смъртта на К. Н. е в резултат на претърпяна тежка съчетана травма - глава, тяло, крайници: черепно-мозъчна травма и травма на главата; травма на гърдите, на корема и на крайниците. Уврежданията са получени приживе. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо след удара. По своята морфология тежките инерционни увреждания - откъсване и разкъсване на сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на аортата, широка контузия на големия мозък, откъсване и разкъсване на слезката, разкъсване на диафрагмата, кръвопреливане на държача на тънките черва, пукнатини на черния дроб и десния бъбрек, показват действие на огромна кинетична енергия; смъртта на Й. Т. е настъпила в резултат на съчетана травма - на главата, гръдния кош, корема, таза и крайниците. Констатираните по тялото й увреждания показват действие на голяма кинетична енергия. Същите са прижизнени. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо; смъртта на В. Т. се дължи на съчетана травма - глава, гърди, корем и крайници и сочи на въздействието на голяма кинетична енергия. Уврежданията са прижизнени и смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо след причиняването им; смъртта на И. С. е настъпила в резултат на тежка съчетана травма на главата, гърдите, корема и крайниците, несъвместима с живота и сочеща на въздействието на голяма кинетична енергия. Уврежданията са получени приживе, като смъртта е настъпила много бързо след получаването им.
Смъртта на четиримата пътници е в резултат на челен удар между двете моторни превозни средства.
Заключенията по СМЕ установяват, че св. Ю.Н. е получила телесни увреждания, изразяващи се в трайно затруднение на дъвкателната и говорна функция, поради избиване на първи и втори зъби на горната челюст вляво, счупване на първи зъб на горната челюст вдясно; Констатирани са още кръвонасядания по горната и долната устна в облостта на лигавицата и повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна и оток и кръвонасядане на дясното коляно; подс. Х. получил увреждания, изразяващи се в счупване на телата на II- ри, III - ти и IV - ти поясни прешлени и порезни рани по главата.
ВАС констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи, РОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по изготвените САТЕ (общо три на брой и една допълнителна такава) с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс., както и с изготвените протоколи за огледи, скица и фотоалбум.
Обсъждайки най - вече заключенията по САТЕ, РОС е достигнал до правилни изводи относно спорните въпроси, като е изяснил каква е била скоростта на движение на автобуса и от друга страна, какъв е бил механизма на причиняване на ПТП. Първоинст. съд се е занимал обстойно с въпроса, дали е налице манипулиране на тахографското устройство. Според експерта, изготвил заключението по единична експертиза, тахографското устройство "Кienzie 1319" било повредено и тъй като пломбажната капачка не била открита, то не може да се отговори категорично на въпроса, дали е било осъществено механично въздействие. От друга страна, тахографските листи били коректни и върху устройството не е извършвана нерегламентирана манипулация.
ВЛ по втората техническата експертиза също са изследвали тахографското устройство, като са констатирали, че то е с механични увреждания и негодно за употреба. Тези експерти приемат, че устройството е регистрирало реални стойности на скоростта и изминатия път. По същото липсвали следи от въздействие, с цел неправилно регистриране на действителните стойности на скоростта и пътя. Тези ВЛ не са установили манипулиране на устройството по механичен или електронен начин, което да подлага под съмнение достоверността на записа върху тахографските листи.
Експертите, участвали в изготвянето на заключението по тройната автотехническа експертиза са извършили анализ на тахографските листи чрез прилагане на специален метод за разчитане посредством компютърна програма, разработена от ТУ - гр. Варна. Чрез визирания метод те установили, че разстоянието от пограничен пункт гр.Малко Търново по тахографския лист възлиза на около 90 км/ч, което било и коректно отчетеното такова. Според тафхографския лист, разстоянието от автогара Бургас - север до автогара Шумен, е около 65 км. След направена справка с интернет картите, установеното разстояние било съответно 125, 124.5 и 126км. Констатирани били смущения на нулевата скорост при престоите в гр. Бургас и Шумен. Именно поради тази причина вещите лица стигнали до извода, че е налице манипулация на тахографския апарат при краткия престой на автогарата в гр. Бургас. С помощта на програмата още, вещите лица, на база на разстоянието между двата пункта и времето, за което било изминато, те изчислили средната скорост на движение на автобуса от Малко Търново до Бургас - 52.47 км/ч. По същия начин било изчислена и средната скорост на движение между Бургас и Шумен - 79.6 км/ч., съобразно действителното разстояние и време на пътуване. Вещите лица са изчислили и средната скорост за това разстояние съобразно отчетеното върху тахографския лист разстояние от 65км - 39.63 км/ч. На база на тези изчисления вещите лица стигнали до извода, че вследствие на извършена манипулация разликата между отчетената и действителната скорост е едно към две.
За да изясни този действително релевантен за делото въпрос, в хода на проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е назначил допълнителна съдебно автотехническа експертиза. Според заключението на ВЛ действителното разстояние между автогара Шумен и мястото на произшествието е 27.5км, а според тахографското устройство това разстояние е равно на 16.1 км. Пак според устройството средната скорост в този участък е 42.7км/ч, а действителната средна скорост е 72.9 км/ч. Изводът на ВЛ бил, че манипулацията не е преустановена при спирането в гр. Шумен и че действителната скорост била в 1.7 пъти по – голяма от манипулираната.
ВАС констатира, че всъщност противоречия между отделните САТЕ в действителност не са налице, защото всички експерти са установили, че физическа манипулация върху самото тахографско устройство не е имало. Различието в експертните становища се базира единствено на мнението на експертите по тройната експертиза, които приемат, че манипулацията е била извършена по връзката между сензора на скоростната кутия и тахографското устройство, което в никакъв случай не опровергава другите експертни твърдения. Това е начин, по който се манипулира постъпващата към устройството информация, в резултат на което върху листа се отразяват некоректно действителните данни за изминатите разстояния, респ. за скоростта. Както вече беше отбелязано по-горе, изследването е извършено със специално разработена от ТУ - Варна компютърна програма, която детайлно е разчела записаната информация, докато експертите по другите две експертизи не са посочили метода по който са работили.
За това, че първите две експертизи не са били точни в тези детайли, сочи и факта, че според ВЛ Г. разстоянието от гр.Шумен до местопроизшествието е около 20км, като в тахографския лист това разстояние е отчетено като 16.1 км, а в действителност то е 27.5км. Именно поради тази причина РОС правилно е отхвърлил тезата, че не е налице манипулация и че автобуса се е движел до зададената ограничителна скорост от 75 км/ч, а не с превишена такава. От друга страна, като се има предвид и закъснението, поради задържане на автобуса на границата, което е следвало да се навакса от шофьора на автобуса, то съвсем ясно е каква е била целта на манипулацията - надвишаване на ограничението за скорост, чрез елиминиране на електронния ограничител с манипулиране на подаваната към него информация.
ВАС намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно скоростта на двете превозни средства. Според експертите по тройната САТЕ скоростта на движение на автобуса, непосредствено преди удара е била 105.72 км/ч. Същата е определена на база масата на двете МПС -та, както и въз основа на обективните находки - уврежданията на лекия автомобил и автобуса, изронването на банкета, триенето и съпротивление, движението на автобуса и лекия автомобил след удара до окончателното спиране. От друга страна, скоростта на лекия автомобил и то в момента на изпреварване е била 60км/ч, като в тази връзка са били анализирани и доказателствата относно скоростта на движение на инкасовия автомобил - 50 - 60 км/ч. ВЛ са установили дължината на опасната зона за спиране на автобуса - 187.08 м. или 9,80 с, както и тази за спиране на лекия автомобил - 45.03м или 5.17с. Така те са приели, че при тези стойности ударът е бил неизбежен. Безопасната скорост на автобуса е изчислена на 66.40 км/ч, т.е. действителната е била в пъти повече.
Първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ и на свидетелските показания, като е кредитирал в цялост тези на свидетелите, пътували в инкасо автомобила – К. и Г.. Съвсем правилно са ценени като достоверни и незаинтересовани от изхода на делото показанията на св. Г.: същият подробно описва възприятията си преди ПТП - на движещият се срещу него в насрещната лента автобус, и момента при разминаване с него. Изключително важно обстоятелство установява този свидетел - точното място на удара между ЛА и автобуса, т. к. му е направило впечатление, че предната част на автобуса е насочена към неговия автомобил, въпреки, че предните колелета на автобуса са свити леко надясно. Автобусът движейки се, направо, едновременно се приплъзвал към инкасо автомобила. След разминаването, на страничното огледало Г. видял, че автобуса не се върнал в лента си за движение и че хвърчали части от стъкла, след като се опрял в мантинелата, позаклатил се и спрял.
Описанието на пътната обстановката, което правят св. Г. и К., изключва възможността ударът да е станал в лентата за движение на автобуса, защото именно св. Г. би видял този удар през левия страничен прозорец до себе си. Причината да не бъде видян, всъщност е факта, че л.а. се е намирал плътно зад инкасото, така че св. Г. да не може да го види в огледалото за обрано виждане /за което и той свидетелства/, този факт се потвърждава и от извършения следствен експеримент, според който ограниченията във видимостта на инкасо автомобила са в лявото странично огледало, в посоки назад и на ляво и дясно. Свидетелските показания на тези двама свидетели – очевидци не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност. Св. Недялков говори за следи от одиране по платното, зад автобуса, водещи към средата на пътното платно. За намерената мазна течност при огледа на местопроизшествието, се установява по – късно, че е от групата на бензините, с какъвто двигател е бил оборудван лекия автомобил. Петното било с разположение към лентата за движение на л.а., а течността се е пръснала в момента на удара. В резултат на удара още е настъпило и спукване на резервната гума, намираща се в предната част на автобуса, от което л.а. допълнително бил притиснат към асфалта. Множеството отломки, намерени в лентата за движение на лекия автомобил, както и частта от спойлер, не разколебават извода, до който е достигнал РОС, а именно че ударът е станал в лентата за движение на л.а.
Непосредствено след изслушване на свидетелите в с.з. ВЛ С. категорично е заявил, че ударът е станал в лентата за движение на лекия автомобил. Механизмът на произшествието е бил изяснен категорично: лекият автомобил предприел маневра изпреварване на инкасо-автомобила, при което подсъдимият задействал екстремно спирачната система на автобуса, опасявайки се от възникването на челен удар. Тъй като се движил с превишена скорост и поради хлъзгавия път, той е загубил контрол върху управлението, като автобуса се е приплъзнал, насочвайки се към насрещната за него лента за движение. През това време водачът на л.а. е преустановил изпреварването, намалявайки скоростта и се е прибира в лентата си за движение, плътно зад инкасо-автомобила, преценявайки, че няма да успее да извърши предприетата маневра. Автобусът се е разминал с инкасо автомобила, след което се е сблъскал косо с лекия автомобил, който към този момент е бил леко изнесен вляво, но в лентата си за движение.
Така установеното по отношение скоростта на автобуса и мястото на удара, прави несъстоятелна тезата на защитника на подс. за това, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК – подс. Х., управлявайки МПС с неразрешена и несъобразена скорост, сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на обществено-опасните последици. Действително, той не е могъл да предполага, че постр. Н. ще предприеме рискована маневра „изпреварване” на инкасо-автомобила и ще се върне отново в лентата си за движение, но ако скоростта му беше в рамките на разрешената такава – 80 км/ч и съобразена с влажната пътна настилка, не би се стигнало до толкова тежки последици.
ВАС намира, че първоинстанционният съд на база на правилно установената фактология по делото, е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Със своите действия подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. З, предл. 4 и 5, б. "б", пр.1, вр. ал. 1 б."б" и "в" и във вр.чл. 342 ал. 1 от НК.
Правилно е преценено, че в резултат на превишаване на допустимата за движение скорост на автобуса от страна на подс., в съчетание с атмосферните условия – влажен и хлъзгав път, с релефа на местността и състоянието на пътя се е достигнало до ПТП - подс. е предприел намаляване на скоростта, но предвид високата /непозволена/ и несъобразена скорост, е загубил контрол върху управлението и е навлязъл в насрещната за него лента за движение. /чл. 21 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от ЗДП/ Скоростта на движение на автобуса, непосредствено, преди задействане на спирачната система била 118.72км/ч, непосредствено преди удара е била 105.72 км/ч, а безопасната скорост 66.40 км/ч, което обуславя извода, че действията на подс. са в причинна следствена връзка с вредоносния резултат. Деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост, тъй като подсъдимият не е искал настъпването на съставомерния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Причинена е смъртта на четири лица и средна телесна повреда на едно лице. Налице е и независимо съпричиняване на този резултата от страна на постр. Н. – той е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл.150 от ЗДП. Несъобразяването на постр. с визираните правила, са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат.
Предвид установеното като нарушения на разпоредбите ЗДП от страна на подс. Х., съставът на ВАС не счита, че нормата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП има касателство към настъпилия вредоносен резултат, поради което подс. следва да бъде оправдан по това обвинение.
Всичко изложено по-горе като цяло, обуславя извода за несъстоятелност на доводите на защитата на подс. , присъдата на първонст. съд не е необоснована и постановена при непълнота на доказателствата, съответно и при допуснати проц. нарушения.
По отношение оплакването на защитата на подс. относно размера на присъденото обезщетение: основанието на допуснатия гр. иск на постр. К. е безспорно доказан - налице е причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия и получените от нея увреждания - избити са й първи и втори зъби на горната челюст в ляво, без които се затруднява дъвкателната и говорна функции, същата е претърпяла болки и страдания, обуславящи наличието на морални вреди. ВАС намира, че размера на присъденото обезщетение отговаря на критериите за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. От друга страна над този размер искът резонно е отхвърлен, тъй като е отчетено и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на постр. Н..
По оплакването за несправедливост на наложеното наказание: ВАС прие, че при индивидуализацията му, първоинст. съд е съобразил всички обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК: взети са предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало; липсата на налагани наказания на подс. за нарушения на разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, въпреки дългогодишния му стаж като водач на МПС; добрите характеристичните данни и здравословните му проблеми, вследствие настъпилото ПТП; наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.. От друга страна, съдът е отчел настъпилия изключително тежък вредоносен резултат, скоростта на автобуса и манипулацията, извършена с цел надвишаване на заложеното ограничение, с което е поставена в опасност живота и здравето на пътниците в автобуса. С оглед на всички обстоятелства по делото, както и тези по смисъла на чл. 54 от НК, съставът на въззивната инстанция счита, че на подс. Х. следва да бъде наложено наказание при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, както е подходил и РОС, определяйки го на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и че същото не следва да бъде търпяно ефективно. Подс. е на предпенсионна възраст, работил е преимуществено като шофьор и за дългогодишния си стаж като водач на МПС не е имал налагани наказания за нарушение на разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, докато постр. Н., допринесъл до голяма степен за настъпването на вредоносния резултат е бил неправоспособен водач, в кръвта му е установено съдържание на алкохол от 0.11 промила /концентрация, която не е в основата на ПТП, но свидетелстваща за системно неглижиране на установени правила и норми/, в деня на ПТП постр. Н. на няколко пъти е нарушавал разпоредбите на ЗДП и ППЗДП /според показанията на друг участник в движенето - св. Р./, превръщайки се в потенциална опасност и причина за настъпване на ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 54 и чл. 36 от НК наложеното наказание по смисъла на чл. 343Г от НК е също правилно индивидуализирано по размер.
С оглед на всичко изложено, оплакванията на прокурора и ч. обвинител за занижен размера на наложеното наказание от страна на РОС и приложението на чл. 66 ал. 1 от НК се явяват неоснователни.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.
От изложеното по-горе се налага категоричния извод за правилност на така постановената от РОС присъда в наказателната и гражданско-осъдителната й части, с изключение на нарушението на разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, което налага изменение на присъдата само в тази й част и оправдаване на подс. Х.. В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №23 на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 172/2010г. по описа на същия съд, постановена на 03.12.2010г., в наказателно - осъдителната част, по отношение на допуснатите нарушения от подс.Х., като го оправдава да е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.