Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………           Година  2010                      Град Варна

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На осми октомври                           Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Румяна Панталеева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Илия Н.

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 249 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 144/07.12.2009 г. по НОХД № 1513/09 г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият А.А. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода за една година и шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за четири години, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС също за четири години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 23.10.2007 г. по автомагистрала ”Черно море” в посока от Варна към Бургас, при управление на микробус „Мерцедес Вито” с ДК№ В 4531 КР, е нарушил чл.21, ал.ал.1 и 2 от ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост смъртта на И. Д. и тежка телесна повреда на З.А..

Въззивното производство е второ по ред, след отменителен акт във ВКС на предходно изменително решение на апелативната инстанция по приложението на закона и досежно наказанието, и се инициира с две жалби:

- от адвокат М.Р.,***, с искане за намаляване срока на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, наложено на подсъдимия, както и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК и

- от адвокат Ю.Г.,***, представляващ частното обвинение в лицето на родителите на починалия пострадал, с искане за завишаване на наказанията и отмяна на условното осъждане.

Частният обвинител З.А. не е обжалвала присъдата и не участва във въззивното производство.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат направените писмено оплаквания, в последната си дума подсъдимият моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че и двете жалби са неоснователни.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са били следните:

Като водач на микробус ”Мерцедес Вито”, ДК№ В 4531 КР, на 23.10.2007 г. около 21.30 часа, подсъдимият А. се движел по автомагистрала „Черно море”, посока Варна-Бургас. В района на мост „Туфла Кула”, в условията на предстоящ ляв завой, мокър асфалт и нощна видимост, скоростта му била 130 км/ч, като заемал лява пътна лента.  В дясната лента, със скорост 104 км/ч, се движел джип ”Санг Йонг Кайрон”, ДК№ В 5569 КТ, с водач И. Д., и пътник до него З.А.. В завоя подсъдимият загубил управление над МПС, в резултат микробусът се завъртял и се ударил първо в лявата мантинела, а след това и в джипа. От своя страна, също след въртене и два последователни удара в лява и дясна мантинела, джипът прекъснал последната и паднал от моста. Получените травми довели до смъртта на водача на джипа, а пътничката получила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Максимално разрешената скорост за движение в района на пътния инцидент била 70 км/ч, сигнализирана с пътен знак В 26 преди завоя, и именно несъобразяването с това ограничение довело до настъпването му, поради което допуснатото нарушение само на чл.21, ал.2 ЗДвП е безспорен факт, изрично възприет и в решението на ВКС, поради което за прецизността на въззивното решение по приложението на закона, осъждането и за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП следва да бъде изключено по реда на изменението.

И с двете жалби, иницииращи въззивното произвоство, се спори по справедливостта на първоинстанционния съдебен акт,  а   с отменителното касационно решение са дадени указания този въпрос да бъде решен след събиране на нови доказателства за:

- поведението на пострадалия, свързано с настъпването на вредоносния резултат, на плоскостта на правилата за движение и възможностите за настъпване или не на ПТП при скорост на движение и на двете МПС, съобразена с разрешената за съответния пътен участък,

- оказването на помощ от страна на подсъдимия и

- опита на последния като водач.

Окръжният съд е възприел в мотивите си две обстоятелства, с пряко отражение върху санкционната част на присъдата - че пострадалият е допринесъл за съставомерния резултат, тъй като е управлявал джипа също с превишена скорост /за което се е позовал на експертния извод, че настъпване на ПТП не би било възможно при същата обстановка, но при спазване на законното ограничение и от двамата водачи/, и че подсъдимият е оказал помощ след деянието, като е сигнализирал незабавно полиция и Бърза помощ чрез обаждане по мобилния си телефон.

Наличието на съпричиняване се потвърждава категорично и с изводите на допълнителната експертиза, назначена във въззивната инстанция, а фактът на оказаната помощ – чрез писмото-отговор на ОД МВР Варна за приетото обаждане. От изисканата справка чрез КАТ Варна е установимо, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС със съответната категория от 06.04.2007 г., т.е. малко над шест месеца преди ПТП. Другите обстоятелства от значение за индивидуализацията, отчетени изрично в мотивите, са чистото съдебно минало,  много добрите характеристични и трудови данни и младата възраст на подсъдимия, както и липсата на констатирани други нарушения на правила за движението по пътищата /макар и в рамките на твърде краткия му стаж като водач/. Актуалната справка по КАТ сочи, че в периода, последващ ПТП, подсъдимият е санкциониран за четири отделни нарушения на правилата за движение, но констатирани при една проверка.

Като се отчетат така изброените обстоятелства в съвкупност, се очертава превес на смекчаващите отговорността, при това сред тях оказаната помощ и съпричиняването са с особена значимост, при което се налага извод, че наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не е определено в нарушение на условието по чл.35, ал.3 от НК, и че решението за отлагане на изпълнението му няма да препятства постигане целите по чл.36, ал.1 от НК и най-вече поправянето на подсъдимия, поради което няма основание да бъде уважена жалбата от частните обвинители.

Повереникът на последните оспорва факта на съпричиняването, но липсват аргументи, въз основа на които обосновано да се отхвърлят изводите на експертите за това. Поначало е безспорно, дори и без необходимост от специални знания, че въпреки допуснатото от подсъдимия превишение на скоростта, това ПТП не би възникнало, ако пострадалият управляваше джипа си с разрешената скорост, тъй като с такава скорост той не би се намирал на мястото, където бусът е изгубил управлението и е навлязъл в дясната лента. Нещо повече, нарочните изчисления показват, че дори и теоретично да се приеме, без значение предходното му поведение, че при отхвърлянето на буса, пострадалият все пак се е движел в дясно от него, но отново със скорост не по-голяма от 70 км/ч, то тя би му позволила да спре преди мястото, където в действителност е разкъсал дясната мантинела и е паднал от моста. Що се касае до въпроса, указан за изясняване от ВКС, установено е и не е спорно между страните, че ако и двамата водачи се движеха с разрешена скорост, не би имало ПТП. 

От страна на частното обвинение се поставя под съмнение и обосноваността на извода за оказаната помощ. Този въпрос е окончателно категорично решен чрез събраните в тази инстанция доказателства, сред които отговора от ОД МВР Варна, който съдържа изрично, че сигналът за пътния инцидент е подаден от „Ат. А.”.

От друга страна, доколкото нарушението по ЗДвП, довело до ПТП, е тежко – максимално допустимата скорост е била превишена близо два пъти, и то от водач, който е бил отскоро правоспособен, а причинената телесна повреда на оцелялата пътничка е тежка, то и жалбата от защитата на подсъдимия се явява неоснователна, както досежно размера на изпитателния срок, така и за продължителността на лишаването от правоуправление. Касателно последното, развитата в жалбата теза е и незаконосъобразна, доколкото приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК е недопустимо за кумулативно наложеното наказание по чл.343г от НК. Предвидената за по-леките наказания възможност е тази в чл.55, ал.3 от НК, но не налагането на наказание лишаване от правоуправление за извършеното транспортно престъпление би било в грубо противоречие  с изискването за справедливост.

При кумулативно предвидени наказания, адекватността на наказателната репресия следва да се преценява в светлината на тяхното комплексно въздействие, за това и при отчетените по брой, вид и тежест смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, така определените от първоинстанционния съд две наказания се допълват по начин, че да не допуснат нарушение на изискванията за съответност и справедливост, и не се налага да бъдат изменяни както по подадените жалби, така и служебно.

С оглед всичко гореизложено, обжалваната присъда следва да бъде изменена само в частта, с която подсъдимият А. неправилно е осъден за извършено нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДП, а в останалата си част следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

Р     Е     Ш     И :

ИЗМЕНЯ  присъда № 144/07.12.2009 г. по НОХД № 1513/09 г. на Окръжен съд Варна, като приема, че подсъдимият А.А.А. е извършил престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б” от НК поради нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: