Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   

 

                                      гр.Варна 21.07.2008 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесети юни през две хиляди и осма година, в публично заседане в следния състав:

        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б.М.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:И.Ж.

                                                                                     Ж.Д.                                                                          

 

Секретар С.Д.

Прокурор В.М.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №242 по описа за 2008 г.

 

         Въззивното производство е образувано по жалба адв.Б.Ж., защитник на подс.И.Д.И. срещу присъда на ОС-Добрич, по НОХД №85/2008 г., постановена на 08.05.2008 г., с което е бил признат подс.И. за виновен за престъпление по чл.255 ал.1 т.6 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК и е наложено наказание глоба в размер от 500 лева.

         На основание чл.55 ал.3 от НК не е наложил по-лекото наказание, което закона предвижда-а именно глоба по отношение на подс.И..

         Осъдил е подс.И. да заплати в полза на държавата-чрез министъра на финансите, сума от 3460,41 лева, представляваща обезщетение за нанесени на бюджета имуществени вреди дължимо задължение по ЗДДС, ведно със законната лихва, считано от 01.03.1998 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

         Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.   

Недоволен от така постановената присъда останал подс.И., като в жалбата си сочи, че присъдата в гражданско-осъдителната част е недопустима.

         Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з., представлява се от адв.Ж., който поддържа подадената жалба. Заявява, че е представил писмени доказателства, от които е видно, че процесната сума по гражданския иск е била предмет на разглеждане по друг ред и същата е била вече събрана.

Представителя на АП-Варна изразява становищ, че жалбата е основателна, като изразява становище, че присъдата в гражданско-осъдителната и част следва да бъде отменена, поради издължаване на задължението по друг процесуален ред.

Въззивната инстанция след като разгледа становището на страните и провери закоността на обжалваната присъда и на основание чл.313 и чл.314 от НКП, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционният съд относно подробно установената фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателсдтва, както и квалификацията на деянието.

Възраженията направени в жалбата са основателни по следните съображения:

Първоинстанционният съд е съобразил всички факти и обстоятелства относно вината на подс.И. и именно с оглед на това е определил справедливо наказание.

Присъдата в гражданско-осъдителната част е незаконосъобразна, тъй като по делото са представени поредица от писмени доказателства от които е видно, че сумата по петте посочени фактури е установена с ДРА на ТТД Добрич. Същата е включена в общия размер на задължението, посочено в ДРА №1-23-279/27.04.2000 г., който е потвърден с решение от 27.01.2005 г. по адм.д. №2042/2002 г. на ОС-Варна, административно отделение. Решението на ВОС е потвърдено с решение №10134/18.11.2005 г. по адм.д. №3619/2005 г. на ВАС. Въз основа на последното ТТД Добрич се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №4048/2007 г. на СИС при РС Пловдив. По това дело Държавата била конституирана като присъединен взискател за сумата по процесния ДРА за главница и лихви.

Уважавайки предявения гр.иск, първоинстанционният съд е създал възможност вземането по процесните фактури да стане предмет на принудително изпълнение два пъти, което е недопустимо.

         Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че подадената жалба е основателна и същата следва да бъде уважена, а присъдата на ОС-Добрич следва да бъде отменена в гражданско-осъдителната и част.

 

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водат до отмяна на присъдата.

 

 

                   Водим от гороното и на основание чл.334 т.3 и 6 вр.  чл.337 ал.3 от НПК и чл.338 от НПК

 

                                       Р   Е   Ш    И :

 

         ИЗМЕНЯВА присъдата на ОС-Добрич по НОХД №85/2008 г. постановено на 08.05.2008 г. като я ОТМЕНЯВА в гражданско-осъдителната й част.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

         Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                        2.