Р Е Ш Е Н И Е

№

18.03.2010г.,

Град Варна

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и шести февруари  

Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 24 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

Добричкият окръжен съд, с присъда № 35 по НОХД № 516/09г. по описа на същия съд, постановена на 14.12.2009г. е признал подсъдимия Т.Д.И. за ВИНОВЕН в това, че на 01.02.2009г. по главен път Е - 87 в посока гр.Каварна, на 1,9км след кръстовището за гр.Балчик, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел Корса" с рег. № ТХ 87 49 ТХ нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. I и II от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Д.С.Г. от с.Г., обл.Добрич и на основание чл. 343, ал. I, б."в" във вр. с чл. 342, ал. I, във вр. с чл. 343г, във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, отлагайки изтърпяването му, на основание чл. 66, ал. I от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343Г от НК на подс. И. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АС-Варна е образувано по жалба на подс. И., който чрез процесуалния си представител навежда доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, като постановена при непълнота на доказателствата и на базата на предположения. Твърди се, че механизма на ПТП е останал неизяснен, а подс. не е имал възможност да възприеме постр., пресякъл осевата линия на пътното платно и съответно да предотврати удара. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава.

В съдебно заседание пред състава на ВАС подс. се явява лично, представлява се от защитника, който поддържа жалбата и доразвива изложените доводи.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че назначените в хода на наказателния процес експертизи са дали отговор на всички поставени въпроси от защитата, като безспорно било установено, както че постр. не е извършвал пресичане, така и неговото местоположение на пътното платно; Изтъква, че несъобразената скорост на подс. е препятствала предотвратяването на пътния инцидент. Намира, че присъдата на ДОС е обоснована и законосъобразна и предлага на ВАС същата да бъде потвърдена.

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Добричкият окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:На 01.02.2009г. около 18,00ч. подс. И. *** с лек автомобил „Опел Корса", рег. № ТХ 8749ТХ.  Заедно с него, на предна дясна седалка пътувала съпругата му - Гана И.. Напускайки гр.Балчик, подсъдимият поел по главен път Е - 87 в посока гр.Каварна. Автомобилът се е движил с включени къси светлини на фаровете, поради разминаване с насрещно движещи се автомобили. Непосредствено преди произшествието скоростта му на движение била около 83 км/ч. На 1,9 км след кръстовището за гр.Балчик подсъдимият с предна лява част на автомобила ударил намиращия се на пътното платно в дясната лента за движение пешеходец - Д.С.Г.. От удара тялото на Г. преминало върху предния капак на автомобила, ударило се в предното панорамно стъкло, като се пренесло над тавана и паднало върху платното за движение, като се плъзнало по него. Подсъдимият задействал спирачната система, спрял в дясно и слязъл, махайки с ръка на преминаващите автомобили да спрат. Възприемайки пострадалия, лежащ на пътното платно,  подс. преценил, че същият бил мъртъв. Св.И. се обадила на сина си - св.М. Д., след което на мястото на произшествието пристигнала линейка и полицейски екип.

Според заключението на СМЕ за аутопсия на труп № 21-2009г. в резултат на произшествието Д.С.Г. е получил съчетана травма: черепно - мозъчна травма, гръдна травма и травма на крайниците, като смъртта му се дължи на черепно - мозъчната травма, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. Всички  увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени пожизнено.

ВЛ  е категорично, че няма данни за прегазване на пострадалия.

Заключението на СМЕ по писмени данни № 99-2009 също свидетелства, за това, че липсват увреждания, които да са получени чрез прегазване на тялото на пострадалия от автомобил. Към момента на удара постр. е бил в изправено положение, с гръб или леко странично с дясното си рамо към автомобила. Първоначалния контакт между постр. и л.а. е бил между предната лява част на предния капак на лекия автомобил и външната повърхност на дясното бедро и лявата подбедрица на пешеходеца. Последвало е възкачване на тялото върху предния капак на автомобила, удар на главата в предното панорамно стъкло при което са получени основните травми в областта на главата, преминаване на тялото на пострадалия над тавана на автомобила и падането му върху платното за движение, с приплъзване до окончателното му спиране в покой, при което са се получили масивни ожулвания по тялото и крайниците.

От Протокол №68/27.02.2009г. за изготвена химическа експертиза, се установява наличие на 2,02 промила алкохол в кръвта на постр. Алкохолната концентрация отговаря на средна степен на алкохолно опиване, характеризиращо се със съществено нарушение на координацията на движенията, мисловната дейност, речта, вниманието, ориентацията и води до забавяне на реакциите.

Съгласно заключението по АТЕ от 05.02.2009г. по процесния л.а. не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и съответно да са причина за неговото настъпване, като автомобила е бил изправен.

От заключението на АТЕ от 05.04.2009г., се установява, че непосредствено преди произшествието автомобила, управляван от подс. се е движил със скорост около 83 км/час, като опасната зона на спиране е била 75м. При включени фарове на къси светлини осветената зона пред лекият автомобил е имала дължина 40 метра. Максимално допустимата скорост на движение, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове на къси светлини е следвало да бъде около 52 км/час, като при тази скорост опасната зона на спиране е около 37 м. Съдебният експерт е категоричен, че  ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движил със скорост, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове на къси светлини и водачът му е реагирал своевременно, предприемайки спиране в момента, в който  е възприел пешеходеца, намиращ се пред автомобила му, то той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки преди мястото на удара.

От заключението по назначената комплексната съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, се установява механизма на ПТП: в момента на удара постр. се движел в посока гр. Каварна и е бил разположен на около 2,60м в ляво от десния край на платното за движение. Процесният л.а. се е движил със скорост не по – ниска от 80км/ч. Ударът е настъпил между предната лява част на лекия автомобил и задната външна повърхност на дясното бедро на пешеходеца, като първоначалното съприкосновение е било между лявата част на предната броня, левия фар и предната лява част на предния капак на автомобила с дясното бедро на пешеходеца.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина и е установил една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи ДОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по първоначално изготвената единична и впоследствие комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза /изготвени на база протокол за оглед, скица, фотоалбум, констатираните деформации по МПС, данни от аутопсия/ с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс. Обсъждайки заключението по комплексната САТЕ, ДОС правилно е приел, че постр. не е предприел пресичане на пътното платно нито от ляво на дясно, нито от дясно на ляво. Същият се е намирал на пътното платно, в лентата за движение на лекия автомобил, като се е движил пред или срещу автомобила или е стоял в покой. Този факт е в противовес на твърдяното от защитата, че ударът с пешеходецът е станал внезапно.

ВАС също приема, че ударът е бил предотвратим и ако подс. се е  движил със скорост, съобразена с ограничената видимост – т.е. около 52 км/час, той е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Действително, така както е приел и първоинстанционния съд, постр. се е движил неправомерно по пътното платно и в нарушение на чл. 108 от ЗДвП , в посока на движението на л.а. Фактите по делото свидетелстват, че последният е бил в средна степен на алкохолно опиване, т.е. налице е било съществено нарушение на координацията и забавяне на реакциите му. Това обстоятелство обаче не оневинява подс., а още веднъж затвърждава направения вече извод от ДОС, че за водача – подс. съществува задължението да наблюдава непрекъснато пътя пред себе си и да съобразява скоростта с пътната обстановка, така, че при възникване на препятствие да може да реагира адекватно на създалата се ситуация. Освен това, при движение нощем, водачът е длъжен да намали максимално допустимата скорост така, че да може да спре в рамките на видимостта на късите светлини на л.а. Всъщност, движейки се с несъобразена скорост, подс. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с пешеходеца, предвид факта, че пострадалият се е намирал в дясната лента на платното за движение и не е пресичал.

Въз основа заключенията на специалистите – в. л. , които и настоящата възприема като компетентни и обективни, по безспорен начин се установява, че постр. през цялото време е бил на пътното платно и не е възможно да е изскочил внезапно, а ударът е бил предотвратим, защото подс. И. е имал възможност да забележи пешеходеца при движение със съобразена скорост. Именно по този начин подсъдимият не е изпълнил задължението си по смисъла на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай пешеходецът се е намирал на пътното платно, движел се е по него, като подс. И. е можел да го възприеме своевременно, защото пешеходецът не е навлязъл изненадващо и внезапно на пътното платно, така както се домогва да докаже защитата.

При така изяснената фактическа обстановка настоящия състав на АС-Варна приема като неоснователен и абсолютно необоснован довода на защитата на подс., че е налице внезапна поява на постр. в рамките на опасната зона за спиране на л.а. и технически не са съществували пречки, които да възпрепятстват подс. да намали и да спре управляваното от него МПС. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между нарушаването на конкретните правила за движение, съгласно ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на постр. Г..

При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция споделя изцяло, няма основание да се твърди необоснованост на съдебния акт, нито пък че същият почива единствено на предположения. Защо приема за установени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства, обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на защитата на подс. се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

На базата на правилно установената фактическа обстановка, ДОС е достигнал до правилни правни изводи, във връзка с извършените нарушения на ЗДвП от подс.,  които са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, респективно и законосъобразни правни изводи досежно правната квалификация на извършеното деяние от подс. И. по смисъла на чл. 343, ал. I, б."в" във вр. с чл. 342, ал. I от НК.

При индивидуализирането на наказанието на подс. И., ДОС е изложил убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Отчел е като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното съжаление. От друга страна като отегчаващи обстоятелства е приел високата обществена опасност на деянието, както и допуснатите в миналото нарушения на ЗДвП. Наложените наказания са правилни и справедливи, даже и като се има предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Така определени, те ще изиграят възпитателна роля и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 35 на  ОКРЪЖЕН СЪД - Добрич по НОХД № 516/09г. по описа на същия съд, постановена на 14.12.2009г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.