Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.07.2007г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на 04.07.2007год., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б.М.

ЧЛЕНОВЕ:И.Ж.

М.Д.

секретар Г.Н.

прокурор А.П.,

като разгледа докладваното от съдия И.Ж. ВНОХД № 238 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 40 от 07.04.2008г. по НОХД № 124/08 г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимият М.П.С. за невиновен в това, че на 28.06.2007г. в с.Пчелник, обл.Варна да е предложил дар сумата от 50лв. на длъжностните лица – полицай Л.С. и С.С. да не извършат действия по служба – съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДП, поради което и на осн.чл.304 от НПК го е оправдал по възведеното му обвинение по чл.304 ал.1 от НК.

Недоволен от така произнесената присъда е останал прокурора при Окръжна прокуратура – Варна, в чиито протест се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като развива доводи в тази насока. Счита, че изводите на съда за липса на достатъчни доказателства относно авторството на деянието са необосновани, анализирайки доказателствения материал и моли да бъде отменена оправдателната присъда и се постанови осъдителна такава с налагане на наказание около средния размер с приложение на чл.66 от НК и глоба в максималния размер.

В съдебно заседание, по съществото на делото, представителят на Апелативна прокуратура Варна поддържа подадения протест, но само в неговата диспозитивна част, като заяви, че всъщност липсват мотиви към оправдателната присъда, тъй като липсва правен коментар по възведеното обвинение за предлагане на подкуп. Развиват се доводи в тази насока. Защитниците на подсъдимия не споделят твърдяното от прокурора и пледираха за липса на основания за отмяна на съдебния акт, тъй като е проведено задълбочено разследване с подробна мотивировка. Молят, като правилна и законосъобразна атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимият моли да се потвърди присъдата.

Варненският апелативен съд, след като взе предвид подадения протест, изразеното становище на страните в съдебно заседание, както служебно и изцяло, с оглед изискванията на чл.313 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е постановена присъда, чиито мотиви напълно съответстват на изискванията на чл.301 и чл.303 ал.1 от НПК. Същата е изградена на обективен анализ на събрани и проверени от закона доказателства и доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Подс.М.С. ***. Заедно със съпругата си — св.К.С. развиват успешен частен бизнес, свързан с автомобилни превози. Практика за двамата е да организират почивки за семействата на работещите във фирмата. На 28.06.2007г. предстояло такова пътуване от гр.Русе към КК"Камчия", обл.Варна. Сборен пункт за пътуващите била бензиностанция „ОМВ" на изхода на гр.Русе. Автомобилите тръгнали в колона, водена от подс. С., който управлявал джип "Хюндай" с ДК№СА 3286 КК. След него се движил св.Б.Б. и св.В.Н.. Някъде в края на колоната пътувал св.Б.Д., който управлявал л.а."Рено 19". С него била съпругата му - св.Ц.Д.. Последната работила като счетоводител във фирмата на св.К.С. По пътя автомобилите спрели в заведение, близо до гр.Шумен. Пътуващите консумирали кафе, като сметката била платена от св.К.С.. Тя носила в себе си сумата'от 2000лв. в банкноти от по 20лв., кредитни и дебитни карти. Всички тръгнали отново в колона към КК"Камчия". Пътували през с.П., Варненска обл. В края на селото имало У-образно кръстовище. За водачите, които идвали от населеното място бил поставен знак Б-2. Знакът се намирал в островна зона. Подсъдимият С. преценил, че ако спре преди знака няма да има видимост към автомобилите, които се преминавали по главния път. Поради тази причина подминал леко знака, уверил се че по пътя с предимство няма движение и извършил десен завой. По същия начин постъпили св. Б. и Д.

На около 100 м след описаното кръстовище в уширение на главния път бил разположен полицейски автомобил „Опел Астра". В екип работили полицейските служители от ПУ-Д.Чифлик -свидетелите С. и С.. Св.С. заемал длъжност „мл.автоконтрольор", а св.С. - „Охрана на обществения ред". Двамата били извън автомобила и наблюдавали поведението на водачите, навлизащи по пътя с предимство. Св.С. бил облечен със светлоотразителна жилетка. Той подал стоп-сигнал последователно на трите автомобила, управлявани от подс.С., св.Б. и св.Д.. Подсъдимият паркирал автомобила си почти успоредно на полицейската кола, а останалите спрели зад него. Св.С.се представил на подс.С. и му обяснил, че ще извърши проверка. На св.Б. разпоредил също да си приготви документите. Св.С. помолил колегата си - св.С. да уведоми третия водач за предстоящата проверка, след което се върнал и седнал на предна дясна седалка в служебния автомобил. До него пръв отишъл подс.С.. Той се- облегнал на тавана на автомобила, като бил леко приведен напред. Подсъдимият и полицейският служител били сами. Св.С. обяснил, че причина за проверката е нарушаване на задължението да се спре на знак Б-2. Подс. С. го помолил да прояви разбиране, да не му разваля почивката. На тази реплика свидетелят отвърнал „Вие сте свикнали да давате по 20лв и да си решавате проблемите.... 50лв. и бягаш....". Казаното провокирало остра реакция от страна на подс. С. „Какви 50лв., 20 лв. вече са ви малко!". В момента на изричането на тази реплика св. Б. се намирал в средата на платното. Св. Б.Д. бил до автомобила си. Съпругата му - св. Д. стояла вътре в л.а., а св. С. се бил насочил към полицейския автомобил. Съпругата на подсъдимия наблюдавала случващото се от колата. След като чула думите на мъжа си, веднага слязла' и тръгнала към полицейския автомобил. Била афектирала, като емоционалното й състояние се отразило на поведението й. Нападнала с обидни реплики св. С., който казал на приближаващия се колега да й вземе документите, за да й бъде съставен акт за административно нарушение. След размяната на описаните реплики св. С. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение на подс. С.. След като изписал констативната част свидетелят представил акта на подсъдимия за подпис. С. написал „Поискани ми бяха 50лв., защото 20лв. бяха им малко, а за спирането не е вярно имам 50 души свидетели/'. Това провокирало остра реакция от страна на св. С., който се обърнал към приближилата се св. С. с думите „Ела да видиш какво написа мъжът ти!". Часът бил около 09.15ч. Св. С. се обадил по станцията на св. Г. Д. - оперативен дежурен в ПУ-Д. Чифлик. Съобщил му, че има проблеми и помолил да му бъде изпратен друг дежурен екип. След обяснение, че това е невъзможно полицейският служител продължил да изготвя актовете за административни нарушения в следната поредност - на св. С., на св. Д. и на св. Б.. Преди това приложил документите на подс. С. с кламер към вече изготвеният му АУАН и ги поставил на задната седалка на служебния автомобил. През цялото време подсъдимият възразявал срещу задържането на документите му. В тази връзка той поискал телефон на ОДЧ, за да го уведоми какво се случва на пътя. Видно' от приложената справка за проведени телефонни разговори от мобилен телефон с №089 9113813 е че в 09.38ч. на процесната дата, подсъдимият е провел разговор с ОДЧ с продължителност от една минута четиридесет и четири секунди. Св. Д. му указал, че следва да изпълнява разпорежданията на проверяващия го екип.

Малко преди 10.ОО ч. св.С. - началник на ПУ-Д.Чифлик получил обаждане на мобилния си телефон от св. С.. В хода на разговора му било съобщено за предложен подкуп от водач, като свидетелят разпоредил лицето да бъде отведено в ПУ.

В изпълнение на разпореждането св. С. указал на подсъдимия да шофира зад служебния автомобил в посока към ПУ-Д.Чифлик. В 10.ОО ч. св. Д.К. - командир на отделение в ПУ извършил личен обиск на подсъдимия. Видно от изготвения протокол е, че в него не била намерена никаква сума пари. Подсъдимият бил облечен с фланелка с къс ръкав и къси панталони. Веднага след това била изготвена заповед за задържане на С., като започнало и фактическото разследване по делото. След неговото освобождаване му били върнати документите, поставени в калъф.

По време на престоя си в участъка подсъдимият изготвил жалба /л.60 и сл. от д.пр./, в която описал подробно инцидента.

Така подробно описаната обстановка, първоинст.

съд е приел за установена по един безсъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство и при съдебното дирене доказателства - обяснения на поде.С.; показания на разпитаните по делото свидетели – С., С., С., Д., Н., Д., Д., С., П. и К., приобщените показания на св.Б. по реда на чл.281 ал.З вр. ал.1 т.4 от НПК, както и от приобщените и прочетени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Първоинст.съд, като е съобразил установените и съответни на доказателствената съвкупност фактически положения, законосъобрано е приел, че подсъдимия не е осъществил престъпния състав на чл.304 ал.1 от НК.

По протеста на прокурора:

Същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН:

Правилно и законосъобразно първоинст.съд е мотивирал, защо е приел за достоверно твърдението на подсъдимия и на останалите водачи, че за обезпечаване на безопасното им навлизане на пътя с предимство е трябвало да подминат пътния знак, за да имат пълна видимост към двете посоки на главния път. В идентична насока са показанията на св.С. и П. Първият свидетел заявява, че това кръстовище концентрира множество ПТП-та точно поради създадената организация на пътните знаци. Св.П. е жител *** и правоспособен водач на МПС. В с.з. същата е заявила, че ако се спре преди знака, няма добра видимост към главния път. Всъщност нито подсъдимия, нито свидетелите Д.и Б. не отричат, че са допуснали нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. Поведението им е било наблюдавано от св.св.С. и С., които са предприели действия по спиране и проверка на част от пътуващите в колоната. В никакъв случай обаче не може да се приеме твърдяното в протеста, че именно това нарушение е било мотив за подсъдимия да предложи подкуп на полицейски служител. Дори при санкциониране за това нарушение, неговата правоспособност като водач на МПС не е била застрашена /в тази насока справка за оставащите контролни точки на л.63 от д.пр./.

Съдът е анализирал оформилите се две групи гласни доказателствени средства, които взаимно си противоречат. Първата група е от съдържащите се факти в показанията на св.С. и С.. Двамата са работили като екип на процесната дата, т. е. предполага се, че би следвало да имат идентични възприятия. Фактически обаче показанията им са в сериозно противоречие помежду, си. Разпитан в хода на съдебното следствие св.Л.С. заявява, че е подал стоп-сигнал на първите три автомобила от колоната. Уведомил е подсъдимия и св.Б., че по отношение на тях се извършва проверка. След това се е върнал и седнал на предна дясна седалка в служебния л.а. Вратата била отворена, като подсъдимият се бил облегнал на нея. Според показанията на св.С. вторият водач - св.Б. се намирал до предна дясна колонка на служебния автомобил, а в близост до него пък бил св.Д. По нататък полицейският служител заявява, че в този момент св.С. /вторият полицай/ идвал с документите към служебния автомобил. Св.С. от своя страна описва друго разположение на участниците в инцидента - св.С. седнал вътре в л.а., подс.С. до него, а св.Б. - непосредствено до С.. Самият св.С. наблюдавал инцидента през прозореца на предна лява врата. Очевидно е, че двамата свидетели сочат различни факти, които според съда не са достоверни. Ако се приеме, че св.С. казва истината остава без логично обяснение как свидетелите Б. и Д. са се озовали до служебния автомобил преди св.С. /той според С. носил документите и вървял към л.а."Опел Астра"/. Ако се приемат за достоверни показанията на св.С., тогава отговор трябва да намери същия въпрос, как всички посочени лица са успели толкова бързо да стигнат до служебния л.а., като се има предвид времето, което отнема предоставянето на документите, напускането на автомобилите и пресичането на пътното платно. В хода на съдебното следствие бяха констатирани съществени противоречия в показанията на двамата свидетели с дадените такива на досъдебното производство. Показанията на св.С. съдържаха различно описание на способа на предлагане на пари от страна на подс.С., реакцията му, поредността на действията, местоположението му и пр. Свидетелят е обяснил противоречията с отдалечеността на разпита му от времето на инцидента, като е заявил, че поддържа изложеното на д.пр. с изключение на местоположението му - на предна дясна седалка. Относно последния факт съдът кредитира показанията на свидетеля, защото те се подкрепят от изложеното от останалите разпитани лица.

Преди всичко следва да се отговори на основния въпрос: предложен ли е подкуп от страна на подсъдимия и подкрепено ли е това предложения с гласни доказателства ? От една страна са достоверни обясненията на подсъдимия, че до служебния автомобил е бил само той и седналия на дясната седалка св. С., а останалите му колеги през това време са предоставяли документите си за проверка на другия служител. Достоверно и житейски оправдано звучат и репликите на подсъдимия към св.С. да прояви разбиране и да не им се разваля почивката. Логично звучи и отговора от страна на С., твърдяно от подсъдимия, че: “ вие сте свикнали да давате по 20лв. и да си решавате проблемите.. 50лв. и бягаш ...”. От друга страна са нелогични депозираните показания на св.С. в с.з., че подсъдимия му поднесъл банкнота от 50лв. и тъй като отказал, отговора на подсъдимия е бил “... ще напиша жалба, аз съм ви дал 20лв., а вие сте ми поискали 50лв.... Как така се появиха тези 20лв., когато според него му е предложена банкнота от 50лв. ???. Освен това тази банкнота от 50лв. според С., подсъдимият си я прибрал при документите, но час по късно при обиск у подсъдимия не е намерена никаква сума, освен кредитни карти. Ако действително му е предложен подкуп, най логично е да задържи банкнотата и да извика, като свидетел своя колега. Всъщност св.С. реагирал и се обадил на дежурния по станцията едва след като подсъдимия е написал в акта възражението си. Едва след това св.С. е уведомил ОДЧ -св.Д., че има проблем и се нуждае от подкрепа на допълнителен екип. Разпитан в с.з. св.Д. е дал показания, съществено противоречиви от депозираните на .д.пр. След констатиране на противоречията по реда на чл.281 ал.З вр. ал.1 т.1 от НПК той заяви, че поддържа показанията си от д.пр., защото тогава инцидентът е бил по-близък във времето. Съдът кредитира показанията му от д.пр., според които в проведения разговор св.С. не е обяснил, че му се предлага подкуп. За пръв път това полицейският служител е споменал в разговора със св.С., т.е. след написване на възражението от страна на подсъдимия. Едва тогава С. разпоредил задържането на подсъдимия и отвеждането му в ПУ. Св.С. посочи в с.з., че в хода на разговора разбрал за банкнота от 50лв., която подсъдимият оставил на задната седалка на служебното МПС!!!! След констатиране на противоречия в тази част свидетелят заяви, че поддържа показанията си от д.пр. Последните съдът кредитира, като ги приема за достоверни.

Следва да се отбележи, че на част от свидетелите са прочетени показанията им, дадени на предв.производство, депозирани не пред съдия и според апелативния прокурор това е процесуално нарушение, тъй като не е искано съгласието на една от страните за прочитането, респ. на прокурора, но същия, видно от приложените съдебни протоколи не се е противопоставял и липсва изрично несъгласие от негова страна.

Правилно и обосновано първоинст.съд е кредитирал показанията на св.С., Б., Д., Д. и обясненията на подсъдимия, че пръв до служ.автомобил е отишъл С., а в един по-късен момент вече са дошли и останалите 'проверявани лица в поредност - св.С., св.Б., св.Д.. Този извод се подкрепя освен от изложеното при разпита на сочените лица и от поредността на съставянето на АУАН. При това положение твърдението на подсъдимия, че на първоначалния разговор между него и св.С. не е присъствал трети човек е логично и правдоподобно. Отново на въпроса предложена ли е сума и каква банкнота остава неизяснен, тъй като според св.С. банкнотата му била предложена втори път през прозореца, а после подсъдимият я прибрал в черен калъф, където държал документите. Този калъф бил приложен към АУАН и върнат по-късно на С. при освобождаването му от полицейския участък. Банкнота от 50лв. е нямало и не е била иззета. Такава не е била намерена у подсъдимия и при извършения му личен обиск след задържането му в ПУ-Д.Чифлик. Не са намерени и други пари у подсъдимия. Доказано е от свидетелски показания, че парите били у съпругата му, която е платила кафето с банкноти от 20лв. в гр.Шумен на цялата компания.

Интересен остава и въпроса защо подсъдимия твърди, че полицейският служител му поискал 50лв. Именно изявлението от св.С. провокирало острата му реакция и по-късно наложило да напише възражение в акта, да търси контакт с началника на ПУ, да пише жалба срещу действията на този служител. Обясненията на подсъдимия и възивната инстанция счита за логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При това положение възивната инстанция счита, че правния анализ от страна на първоинст.съд в подробната си мотивировка е обоснован и законосъобразен. НЕ СА НАЛИЦЕ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, подкрепящи обвинението. Изобщо не са налице факти, които да подкрепят описаното от полицейските служители поведение на подсъдимия по предлагане на банкнота дали от 20 или 50лв., за да не му бъде съставен акт за нарушение по ЗДП. Ако е вярно соченото от св.С., че банкнотата от 50лв. се е намирала в обложката на документите на С. и не е била иззета, защото нямал заповед да извърши такова действие, то единствено би могло -да се каже че непознаването на закона е причина за некомпетентните действия на полицейските служители. Действията на подсъдимия от началото на проверката до освобождаването му от ПУ-Д.Чифлик са последователни. От първия момент той е търсил способ да охрани правата си, като е провел разговор с дежурния офицер в ПУ, уведомил го е за случващото се при реализираната проверка. След това подсъдимият се е ползвал от 'правата си по чл.44 ал.1 от ЗАНН да изложи възраженията си, което именно ПРОВОКИРАЛО св. С., за да уведоми вече своите колеги. Логични и последователни са действията на подсъдимия през цялото време и по-късно при задържането му в полицейския участък с изготвяне на жалба до административния ръководител на полицаите срещу С. и С., в която последователно е изложил факти и обстоятелства от извършената му проверка. Обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелите Б., Д., Д., Н. и С.. Съдът не намира, че тази кореспонденция между гласните доказателствени средства се дължи на служебна и икономическа зависимост между подсъдимия и съпругата му от една страна и останалите свидетели. Съдът не би могъл да игнорира показанията на тези лица само на основание налично трудово правоотношение. Фактите, които твърдят очевидците на процесния инцидент са идентични, като те намират логично продължение в писмените доказателства по делото.

Поради липса на категорични доказателства за реално предложен подкуп от страна на подсъдимия на длъжностни лица - полицай Л.С. на длъжност „автоконтрольор" в ПУ-Д.Чифлик и полицай С. - на длъжност полицай „Охрана на обществения ред" в ПУ-Д.Чифлик, за да не извършат действия по служба - съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДП, правилно и законосъобразно първоинст.съд го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.304 ал.1 от НК.

Възивната инстанция също СЧИТА, че на практика делото е внесено с обвинителен акт единствено и само на база на показанията на св.С., чиито показания са опровергани, видно от гореизложеното, като реално нито един свидетел не е видял или чул предлагане на дар от страна на подсъдимия.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд прави изводите си, че подадения протест от ВОП, като неоснователен следва да се остави без уважение, а атакуваната присъда, като правилна и обоснована следва да се потвърди, поради което и на осн.чл.338 от НПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 40 от 07.04. 2008г. по НОХД № 124/08г. по описа на Варненския окръжен съд с подсъдим М.П.С..

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред ВКС на РБ на осн.чл.340 ал.2 пр.2 от НПК.

С Решение № 431 от 22.12.2008 г. на ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 116 от 10.07.2008 г. по ВНОХД 238/2008 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда № 40 от 07.04.2008 г. по НОХД № 124/2008 г. постановена от Варненски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.