Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.ВАРНА,11.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд-наказателно отделение в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
При секретар: С.Д.
и в присъствието на прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА,
разгледа докладваното
от съдия Димитров
ВНОХД №237/2010
год. на ВАС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда №13 по
НОХД №651/2009 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 13.05.2010 год.,с
която подсъдимия по делото: В.М.А., български гражданин, е признат за виновен
по обвинението: по 282, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК и му е наложено
наказание –четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо
общежитие от „открит тип” при първоначален „общ” режим. На основание чл.37, т.6
от НК съда го е лишил от правото да заема материалноотговорна длъжност за срок от четири години. Признат е за не виновен
и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за причинени значителни
вредни последици, за горницата над сумата от 73453,15 лева, че е извършил
престъплението при условията на чл.26, ал. 1 от НК и, че е извършил
престъплението с цел да набави имотна облага за другиго. Осъдил е подсъдимия да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София сумата от 73453,15 лева, ведно
със законната лихва, като е отхвърлен гражданския иск за горницата над тази
сума. Осъден е да заплати държавна такса върху уважения граждански иск, както и
да заплати направените разноски по делото.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Х.Х.
***, защитник на подсъдимия А.. В жалбата се сочат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и липса на
мотиви. Молят съда да постанови оправдателна присъда.
Постъпило е и възражение от гражданския ищец срещу
жалбата на подсъдимия. Сочи се ,че жалбата е неоснователна и се моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда.
Представителят на прокуратурата изразява становище ,че
жалбата на подсъдимия е неоснователна. Деянието е доказано безспорно.
Наложените наказания са справедливи . Моли съда да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд.
Подсъдимия А., редовно призован се явява лично и с
адв. Х.Х. ***. Подържат жалбата, като сочат същите доводи. Считат ,че съда не е
обсъдил и не е коментирал в мотивите ,направените възражения на адвоката пред
първата инстанция. Молят съда да постанови оправдателна присъда.
Представителят на гражданския ищец оспорва жалбата на
подсъдимия и изразява становище за законосъобразност на постановената присъда и
моли същата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция , като разгледа становищата на
страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание
чл.313 и 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 13.05.2010 год. ,Добричкия окръжен съд е
признал подсъдимия А. за виновен в това ,че през периода 01.06.2006 год. до
30.08.2006 год. на ГКПП-Кардам, пункт УПТР-Кардам ,обл. Добрич, в качеството си
на длъжностно лице –технически сътрудник-контролъор към УПТР пункт Кардам системно е нарушавал и
не изпълнявал служебните си задължения, регламентирани в чл.10, ал.2 от Закона
за пътищата, Наредба за условията и реда за събиране на винетни такси за платено
ползване на определени републикански пътища,за определен срок- чл.7 и чл.18 от
Инструкция НД341/30.01.2006 год. на УПТР и длъжностната му характеристика, съгласно Тарифа №14 за таксите , които се събират в системата
на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и от областните
управители от всички влизащи в страната чуждестранни леки и товарни автомобили,
като не таксувал влезлите в страната чуждестранни пътни превозни средства
описани в табличен вид, общо 1474 ППС, с
цел да причини имотна вреда на Националната агенция „Пътна инфраструктура”,от
което са настъпили значителни вредни последици за същата, в размер на 73453,15
лева, като на основание чл.282, ал.2, вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание
от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ
режим.
На основание чл.37, т.6 от НК го е лишил от право да
заема материално отговорна длъжност за срок от четири години. Оправдал го е за
горницата, над сумата от 73453,15 лева. Осъдил го е да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София сумата от 73453,15 лева, ведно със законната лихва ,
като е отхвърлил гражданския иск над тази сума. Осъдил го е да заплати
направените разноски по делото и държавна такса върху уважения граждански иск.
За да постанови
своя съдебен акт съда е приел ,че подсъдимия има качеството на длъжностно лице
, тъй като е заемал длъжност „технически сътрудник-контролъор” на граничен
пункт-Кардам. Съгласно длъжностната му характеристика, задълженията му са били,
да събира по установения ред винетни такси и издава квитанции за платени пътни
такси и срещу заплащане да предоставя на водача на МПС съответния стикер.
Въз основа на изброените по горе нормативни документи
подсъдимия е бил длъжен според съда, да провери всяко влизащо в страната през
пункта Кардам, ППС за наличие на валиден винетен стикер и ако няма, да му продаде такъв, като събере
съответната такса. Инкриминирания период е от 01.06.2006 год. до 30.08.2006
год.
Установено е ,че работното място на подсъдимия, е
първо след румънската бариера на влизане на МПС в страната, където е имало
бариера. При спиране на автомобила пред бариерата, подсъдимия е бил длъжен да
се увери , че има валиден стикер съответния автомобил и тогава да го пропусне.
При липса на такъв е бил длъжен да му продаде съответно такъв.
По делото са били назначени експертизи, на базата, на
които се гради и обвинението. По време на досъдебното и съдебно производство е
засечена разликата между броя на МПС влезли през инкриминирания период през
ГКПП- Кардам и броя издадени винетни стикери и квитанции от подсъдимия , когато
е бил на смяна.
В мотивите си съда е приел ,че 1474 моторни превозни средства, не са били
таксувани от подсъдимия и на същите
подсъдимия не е продал съответните винетни стикери. Съда е приел, че не таксувайки
съответните МПС ,подсъдимия е целял да причини имотна вреда на Агенция „Пътна
инфраструктура” София, и в резултат на това, са настъпили значителни вредни
последици за Агенцията, в размер на 73453,15 лева.
Настоящият състав намира ,че жалбата на подсъдимия е
основателна.
Първоинстанционният съд е обсъдил и е приел, че
фактическата обстановка се установявала на базата на всички събрани по делото
доказателства. Приел, че престъплението е доказано безспорно , като обсъждайки
елементите на престъпния състав , реално се е спрял на времето и мястото на
извършване на престъплението, както и на длъжностното качество на подсъдимия.
Съда не е коментирал и не е обсъдил нищо, относно
обективния и субективния елемент на престъплението, нищо не е казал за
наличието на специалната цел, нито пък е обсъждал и е дал отговор, защо прие
,че не таксуваните автомобили, са точно посочения брой. Защитата на подсъдимия
е направила възражение на досъдебното , както и в съдебно заседание ,че е възможно
въпросните автомобили да са си закупили винетка от друго КПП при влизане на МПС
в страната.
В доказателствата по делото липсват каквито и да е
доказателства, кои от посочените в присъдата автомобил са влизали в страната за
периода от 01.01.2006 год.до 01.06.2006 год. през други КПП на страната и дали
не са закупили от там, винетни стикери.
Разследващите органи и прокуратурата са се задоволили
да засекат само влезлите през инкриминирания период автомобили само през КПП
Кардам и съответно закупените винетки, през същия период.
Напълно е възможно, преминалите автомобили, да са били
закупили винетки от друго КПП на Р.България ,тъй като всеизвестно е, че имат
право и са могли да си закупят при влизане в страната ,както годишни, така и
месечни и седмични винетки.
Напълно е възможно такива автомобили, да са влезли в
страната през друго КПП ,откъдето да са си били закупили винетки и се връщат
през КПП Кардам ,с редовни винетки.
Освен това нормативната уредба позволява водачите на
МПС да закупят винетен стикер и при напускане на страната. Не е извършена
проверка, колко от преминалите автомобили, влезли в България през
инкриминирания период, са напуснали страната през други КПП и са закупили
винетки при напускане на страната. Ако има такива автомобили ,този факт ще даде
отражение върху нанесената вреда на Агенцията.
В мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил
това възражение на защитника ,което според съдебната практика е липса на
мотиви.
Предвид на гореизложеното ,настоящият състав намира
,че престъпното деяние, не е доказано по безспорен начин, тъй като не са
извършени всички необходими проверки и не са дадени отговори на възраженията на
защитника на подсъдимия.
Необходимо е да се извърши проверка, каква част от влезлите
автомобили през КПП Кардам за инкриминирания период ,са влизали в страната за
периода 01.01.2006 год. до 01.06.2006 год. и колко от тях са закупили по видове
винетки от други КПП.
Необходимо е също така да се извърши проверка и се
провери каква част от влезлите автомобили през КПП Кардам ,са закупили винетки
на излизане от страна, за срока на инкриминирания период.
Информацията ,която е необходима не може да бъде
събрана на фазата на съдебното дирене, поради което присъдата на Добричкия
окръжен съд, следва да бъде отменена и делото върнато за до разследване на
прокурора.
Предвид на гореизложеното ,настоящата инстанция намира
,че са допуснати съществени процесуални нарушения, както от първоинстанционния
съд, така и от органите на досъдебното производство, които ограничават правото
на защита на подсъдимия. Не са събрани всички необходими доказателства и в
подкрепа на оправдателната теза на подсъдимия съгласно чл.107, ал.3 от НПК
Водим от горното и на основание чл.335,
ал.1, т.1 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА присъда №13 на ДОБРИЧКИЯ окръжен съд-
постановена на 13.05.2010 год. по НОХД 651/2009 год.,с подсъдим: В.М.А., ЕГН-**********
и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.
Решението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.