Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

Гр.ВАРНА,11.10.2010 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА БОЯДЖИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                             ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №237/2010 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №13 по НОХД №651/2009 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 13.05.2010 год.,с която подсъдимия по делото: В.М.А., български гражданин, е признат за виновен по обвинението: по 282, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК и му е наложено наказание –четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от „открит тип” при първоначален „общ” режим. На основание чл.37, т.6 от НК съда го е лишил от правото да заема материалноотговорна длъжност  за срок от четири години. Признат е за не виновен и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за причинени значителни вредни последици, за горницата над сумата от 73453,15 лева, че е извършил престъплението при условията на чл.26, ал. 1 от НК и, че е извършил престъплението с цел да набави имотна облага за другиго. Осъдил е подсъдимия да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София сумата от 73453,15 лева, ведно със законната лихва, като е отхвърлен гражданския иск за горницата над тази сума. Осъден е да заплати държавна такса върху уважения граждански иск, както и да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Х.Х. ***, защитник на подсъдимия А.. В жалбата се сочат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и липса на мотиви. Молят съда да постанови оправдателна присъда.

Постъпило е и възражение от гражданския ищец срещу жалбата на подсъдимия. Сочи се ,че жалбата е неоснователна и се моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Деянието е доказано безспорно. Наложените наказания са справедливи . Моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимия А., редовно призован се явява лично и с адв. Х.Х. ***. Подържат жалбата, като сочат същите доводи. Считат ,че съда не е обсъдил и не е коментирал в мотивите ,направените възражения на адвоката пред първата инстанция. Молят съда да постанови оправдателна присъда.

Представителят на гражданския ищец оспорва жалбата на подсъдимия и изразява становище за законосъобразност на постановената присъда и моли същата да бъде потвърдена.

 

Въззивната инстанция , като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

 

С присъда от 13.05.2010 год. ,Добричкия окръжен съд е признал подсъдимия А. за виновен в това ,че през периода 01.06.2006 год. до 30.08.2006 год. на ГКПП-Кардам, пункт УПТР-Кардам ,обл. Добрич, в качеството си на длъжностно лице –технически сътрудник-контролъор  към УПТР пункт Кардам системно е нарушавал и не изпълнявал служебните си задължения, регламентирани в чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, Наредба за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища,за определен срок- чл.7 и чл.18 от Инструкция НД341/30.01.2006 год. на УПТР и длъжностната му характеристика, съгласно  Тарифа №14 за таксите , които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и от областните управители от всички влизащи в страната чуждестранни леки и товарни автомобили, като не таксувал влезлите в страната чуждестранни пътни превозни средства описани в табличен вид, общо 1474  ППС, с цел да причини имотна вреда на Националната агенция „Пътна инфраструктура”,от което са настъпили значителни вредни последици за същата, в размер на 73453,15 лева, като на основание чл.282, ал.2, вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.37, т.6 от НК го е лишил от право да заема материално отговорна длъжност за срок от четири години. Оправдал го е за горницата, над сумата от 73453,15 лева. Осъдил го е да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София сумата от 73453,15 лева, ведно със законната лихва , като е отхвърлил гражданския иск над тази сума. Осъдил го е да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважения граждански иск.

 За да постанови своя съдебен акт съда е приел ,че подсъдимия има качеството на длъжностно лице , тъй като е заемал длъжност „технически сътрудник-контролъор” на граничен пункт-Кардам. Съгласно длъжностната му характеристика, задълженията му са били, да събира по установения ред винетни такси и издава квитанции за платени пътни такси и срещу заплащане да предоставя на водача на МПС съответния стикер.

Въз основа на изброените по горе нормативни документи подсъдимия е бил длъжен според съда, да провери всяко влизащо в страната през пункта Кардам, ППС за наличие на валиден винетен стикер  и ако няма, да му продаде такъв, като събере съответната такса. Инкриминирания период е от 01.06.2006 год. до 30.08.2006 год.

Установено е ,че работното място на подсъдимия, е първо след румънската бариера на влизане на МПС в страната, където е имало бариера. При спиране на автомобила пред бариерата, подсъдимия е бил длъжен да се увери , че има валиден стикер съответния автомобил и тогава да го пропусне. При липса на такъв е бил длъжен да му продаде съответно такъв.

По делото са били назначени експертизи, на базата, на които се гради и обвинението. По време на досъдебното и съдебно производство е засечена разликата между броя на МПС влезли през инкриминирания период през ГКПП- Кардам и броя издадени винетни стикери и квитанции от подсъдимия , когато е бил на смяна.

В мотивите си съда е приел ,че 1474  моторни превозни средства, не са били таксувани от подсъдимия и на същите  подсъдимия не е продал съответните винетни стикери. Съда е приел, че не таксувайки съответните МПС ,подсъдимия е целял да причини имотна вреда на Агенция „Пътна инфраструктура” София, и в резултат на това, са настъпили значителни вредни последици за Агенцията, в размер на 73453,15 лева.

Настоящият състав намира ,че жалбата на подсъдимия е основателна.

Първоинстанционният съд е обсъдил и е приел, че фактическата обстановка се установявала на базата на всички събрани по делото доказателства. Приел, че престъплението е доказано безспорно , като обсъждайки елементите на престъпния състав , реално се е спрял на времето и мястото на извършване на престъплението, както и на длъжностното качество на подсъдимия.

Съда не е коментирал и не е обсъдил нищо, относно обективния и субективния елемент на престъплението, нищо не е казал за наличието на специалната цел, нито пък е обсъждал и е дал отговор, защо прие ,че не таксуваните автомобили, са точно посочения брой. Защитата на подсъдимия е направила възражение на досъдебното , както и в съдебно заседание ,че е възможно въпросните автомобили да са си закупили винетка от друго КПП при влизане на МПС в страната.

В доказателствата по делото липсват каквито и да е доказателства, кои от посочените в присъдата автомобил са влизали в страната за периода от 01.01.2006 год.до 01.06.2006 год. през други КПП на страната и дали не са закупили от там, винетни стикери.

Разследващите органи и прокуратурата са се задоволили да засекат само влезлите през инкриминирания период автомобили само през КПП Кардам и съответно закупените винетки, през същия период.

Напълно е възможно, преминалите автомобили, да са били закупили винетки от друго КПП на Р.България ,тъй като всеизвестно е, че имат право и са могли да си закупят при влизане в страната ,както годишни, така и месечни и седмични винетки.

Напълно е възможно такива автомобили, да са влезли в страната през друго КПП ,откъдето да са си били закупили винетки и се връщат през КПП Кардам ,с редовни винетки.

Освен това нормативната уредба позволява водачите на МПС да закупят винетен стикер и при напускане на страната. Не е извършена проверка, колко от преминалите автомобили, влезли в България през инкриминирания период, са напуснали страната през други КПП и са закупили винетки при напускане на страната. Ако има такива автомобили ,този факт ще даде отражение върху нанесената вреда на Агенцията.

В мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение на защитника ,което според съдебната практика е липса на мотиви.

Предвид на гореизложеното ,настоящият състав намира ,че престъпното деяние, не е доказано по безспорен начин, тъй като не са извършени всички необходими проверки и не са дадени отговори на възраженията на защитника на подсъдимия.

Необходимо е да се извърши проверка, каква част от влезлите автомобили през КПП Кардам за инкриминирания период ,са влизали в страната за периода 01.01.2006 год. до 01.06.2006 год. и колко от тях са закупили по видове винетки от други КПП.

Необходимо е също така да се извърши проверка и се провери каква част от влезлите автомобили през КПП Кардам ,са закупили винетки на излизане от страна, за срока на инкриминирания период.

Информацията ,която е необходима не може да бъде събрана на фазата на съдебното дирене, поради което присъдата на Добричкия окръжен съд, следва да бъде отменена и делото върнато за до разследване на прокурора.

Предвид на гореизложеното ,настоящата инстанция намира ,че са допуснати съществени процесуални нарушения, както от първоинстанционния съд, така и от органите на досъдебното производство, които ограничават правото на защита на подсъдимия. Не са събрани всички необходими доказателства и в подкрепа на оправдателната теза на подсъдимия съгласно чл.107, ал.3 от НПК

 

 

Водим от горното и на основание   чл.335, ал.1, т.1  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯВА присъда №13 на ДОБРИЧКИЯ окръжен съд- постановена на 13.05.2010 год. по НОХД 651/2009 год.,с подсъдим: В.М.А., ЕГН-********** и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Решението не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.