Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.07.2008 година,град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,на Двадесет и седми Юни,през две хиляди и осма година,в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.

ЧЛЕНОВЕ : Р.Л.

Д.Д.

Секретар С.Д.

Прокурор Р.Г.

Като разгледа докладваното от съдия П.

ВНДОХ № 233 по описа за 2008 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

С присъда № 47 от 22.04.2008 година по НДОХ № 349/2008 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Д.Г.Д.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:През периода 10.10.2007 година до 21.10.2007 година в град Варна,при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,отнел чужди движими вещи:мобилен телефон”Сони Ериксон W 601 И”,ведно със СИМ карта,на стойност 417,05 лева от владението на Б.Е.Д.; мобилен телефон”Сони Ериксон К 800 И”,ведно със СИМ карта,на стойност 386,10 лева от владението на Д.В.П.; мобилен телефон”Сони Ериксон К 700 И”,ведно със СИМ карта,на стойност 183,20 лева, мобилен телефон”Нокия 2600”,ведно със СИМ карта,на стойност 94,50 лева и калъф за телефоните на стойност 18,00 лева от владението на К.В.Н.,всички вещи на обща стойност 1098,85 лева,без тяхно съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и на основание член 199 алинея 1 точка 4 от НК във връзка с член 198 алинея 1 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК във връзка с член 55 алинея , точка 1 от НК му е било наложено наказание “Лишаване от свобода”за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 47 алинея 1 буква”б”от ЗИН да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

Със същата присъда на основание член 59 алинея 1 от НК е било зачетено времето,през което спрямо подсъдимия Д. е била взета мярка за неотклонение”Задържане под стража”,считано от 12.11.2007 година до влизане на присъдата в сила,както и подсъдимият Д. осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 58,00 лева в полза на Държавата по сметка на ВОС.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.,обжалвал я е чрез служебния си защитник,като явно несправедлива,с молба на основание член 334 точка 3 от НПК присъдата да бъде изменена и на основание член 337 алинея 1 точка 1 от НПК да бъде намален размера на наложеното наказание”Лишаване от свобода”.

В съдебно заседание,по съществото на делото,страните по жалбата взеха следните становища:

Защитата на подсъдимия и жалбоподател Д. излага съображения,че поддържа оплакванията в жалбата,като с оглед събраните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия: самопризнания, самокритичност, възстановена част от щетата,младостта му,тежкото му семейно положение, моли наложеното наказание да бъде намалено по справедливост, дори и с една година.

Представителят на държавното обвинение дава заключение,че на основание член 338 от НПК присъдата следва да бъде потвърдена..

В последната си дума подсъдимият и жалбоподател Д. моли да бъде намалена присъдата,съжалява много,но бил зависим от наркотиците,имал сина за когото трябвало да се грижи и че имал нужда от него,както и че имал родители.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на подсъдимия Д.Г.Д.;становищата на страните по жалбите;като взе предвид и становището на подсъдимия Д. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на служебната защита на подсъдимия Д.Г.Д. е била подадена в законовия срок по НПК и са допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е разгледал делото в съдебно заседание от 22.04.2008 година при условията на Глава Двадесет и седма от НПК,а именно:”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”и е приел за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Д.Г.Д. от 2003 година до2007 година е бил осъждан многократно с влезли в сила присъди по НДОХ.Наказанието”Лишаване от свобода”за срок от ТРИ МЕСЕЦА за престъпление по член 297 алинея 1 от НК по последната присъда по НДОХ № 839/2006 година на ВРС подсъдимият Д. изтърпял до 15.04.2007 година.

След освобождаването му от затвора/според обясненията на Д./подновил употребата на хероин и достигнал до дневни дози,които му стрували 30-40 лева.Тъй като не работел,за да се сдобие с парични средства,предприел извършването на престъпни действия.

На 10.10.2007 година подсъдимият Д. застигнал свидетеля БОЯН Д./13 годишен,ученик в седми клас в ОУ”Цар Симеон Първи”в град Варна/в района на спирка”Патриарх Евтимий”на булевард”Владислав Варненчик”в град Варна.Запитал свидетеля колко е часа,като същевременно забелязал в предния джоб на дънките му мобилен апарат.Бръкнал рязко в джоба му,измъкнал със сила мобилен телефон”Сони Ериксон W 601 И”,ведно със СИМ карта и побягнал.БОЯН Д. се затичал след подсъдимия,но последния взел камък от земята и заплашил свидетеля,че ще го удари ако го последва.Стойността на отнетото имущество е била 417,05 лева.

На 14.10.2007 година свидетелите: Д.П. /на 14 години/ и приятеля му Н.И. /на 13 години/излезли от жилищна сграда,където живеели и се отправили към интернет –зала.Вървели по пешеходната алея на булевард”Патриарх Евтимий”,като след тях тръгнал подсъдимия Д..В района до блок над ”Експресбанк” подсъдимият ги застигнал,застанал срещу тях и ги попитал колко е часа. Свидетелят П. извадил от джоба на анцуга си мобилен телефон ”Сони Ериксон К 800 И”,ведно със СИМ карта. Подсъдимият издърпал със сила телефона от ръката на свидетеля и посегнал да го удари,но свидетеля И. се намесил и предотвратил удара.С отнетия мобилен апарат подсъдимият Д. се отдалечил,взел една пръчка и заплашил двамата свидетели,че ще ги набие,ако го последват.Стойността на отнетото имущество е била 386,10 лева.

По-късно подсъдимият Д. заложил отнетата вещ срещу сумата от 200 лева в заложна къща”Арес”в град Варна,ЖК”Владислав Варненчик”,като вписал името на жена,с която живеел.Свидетелят Т. известно време ползувал телефона, а по-късно с протокол от 11.01.2008 година го предал доброволно на полицейски служители.На 22.01.2008 година телефонът бил върнат на свидетеля ПЕЙЧЕВ в присъствие на майка му срещу разписка.

На 21.10.2007 година подсъдимият Д. пресрещнал свидетеля К. Н. /на 19 години/в района на подлеза ,находящ се до автобусна спирка”Патриарх Евтимий”в град Варна и го запитал колко е часа.Свидетелят извадил единия си мобилен апарат Сони Ериксон К 700 И”,ведно със СИМ карта,казал му колко е часа и тръгнал да слиза по стълбите на подлеза.Подсъдимият Д. го последвал и се опитал да го заговори отново.В подлеза се озовали само двамата,подсъдимият блъснал свидетеля към стената,притиснал го с едната си ръка,а с другата бръкнал в джоба на якето му и измъкнал калъф с два мобилни телефона със СИМ картите им.След това пуснал свидетеля,отдалечил се от него и го предупредил,че ще го набие,ако го последва.Стойността на отнетото имущество е била:”Сони Ериксон К 700 И”,ведно със СИМ карта-183,20 лева,мобилен телефон”Нокия 2600”,ведно със СИМ карта-94,50 лева и калъф за телефоните -18,00 лева.

Общата стойност на отнетото имущество е била 1098,85 лева.

Гореописаната фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след подробен и комплексен анализ на събраните по делото доказателства във фазата на досъдебното и съдебното следствие,тя не е била оспорена от подсъдимия Д. както във фазата на досъдебното следствие,така и във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.Тези изводи са законосъобразни,обосновани и ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ги възприема изцяло.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото също така законосъобразно и обосновано ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил и своите изводи,че с деянията си през месец Октомври 2007 година в Варна,при условията на продължавано престъпление-по смисъла на член 26 алинея 1 от НК подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 199 алинея 1 точка 4 от НК във връзка с член 198 алинея 1 от НК,като престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.

Оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановената от първоинстанционния съд присъда няма направени в жалбата на служебната защита на подсъдимия Д.,като тези свои изводи относно законосъобразността и обосноваността на присъдата въззивната апелативна инстанция прави при служебната проверка-с оглед правомощията си по член 314 алинея 1 от НПК.

Единственото оплакване е за явна несправедливост на присъдата,касаеща размера на наказанието”Лишаване от свобода”.

При условията на Глава Двадесет и седма от НПК”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,при определяне вида и размера на наложеното наказание”Лишаване от свобода” в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.При определяне вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия Д., първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е отчел изключително високата степен на обществена опасност на престъплението;идентичността на извършване и на трите престъпни деяния; ниската възраст на потърпевшите свидетели, които са нямали обективно физическа възможност да се противопоставят ефективно на действията на подсъдимия.същевременно съдът е отчел и обстоятелството,че личността на подсъдимия Д. е с изключително висока степен на обществена опасност-с оглед както предходните му осъждания,така и с оглед начина на извършване престъпните деяния по настоящото дело;трайно утвърждаващите се у него престъпни навици. Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Д. са били отчетени:проявеното съжаление към извършеното и хероиновата зависимост, а като отегчаващи отговорността обстоятелства:минали осъждания, не влияещи на квалификацията на престъплението по настоящото дело;изборът на жертви,които да не му оказват ефикасна съпротива;интензивността на извършване на престъпленията.

Въззивната апелативна инстанция също счита,че размерът на наложеното наказание”Лишаване от свобода”в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,при първоначален СТРОГ режим,е напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите най-вече на специалната,а така също и на генералната превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК и че то не следва да бъде намалявано по размер по следните съображения:

1. ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло,като законосъобразни и обосновани,изводите на първоинстанционния съд относно:високата степен на обществена опасност на престъпните деяния и високата степен на обществена опасност на подсъдимия Д.;приетите за установени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Д..,

2. Ако и да е на млада възраст,подсъдимият Д. до извършване на престъплението по настоящото дело,за период от няколко години и бил осъждан многократно с влезли в сила присъди по НДОХ/видно от свидетелството му за съдимост:за периода от 1999 година до 2007 година същият е бил осъждан общо с единадесет присъди по единадесет НДОХ/;по всички тях са му били налагани наказания”Лишаване от свобода”,при ефективно изтърпяване на наказанията.,

3. Не без значение е обстоятелството,че подсъдимият Д. не си е направил необходимите изводи след последното изтърпяване на наказанието”Лишаване от свобода”до 15.04.2007 година,а само няколко месеца след това е започнал отново престъпната си дейност.,

4. Не без значение е и обстоятелството интензивността на извършване на престъпните деяния по настоящото дело:за срок от десет дни-три престъпни посегателства.,

5. Не без значение е и обстоятелството,че престъпните деяния са били извършвани по идентичен начин,в един и същи район на град Варна,като са били подбирани целенасочено потърпевши на много млада възраст,които да не могат да окажат ефективна съпротива на подсъдимия Д..,

6. Не без значение е и обстоятелството,че именно посегателството върху имущество на малолетни свидетели е довело неминуемо и до травми в младата им психика.,

7. Вярно е че ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА”Лишаване от свобода”много близо до минимума от ПЕТ ГОДИНИ-по смисъла на член 199 алинея 1 точка 4 от НК и с приложението на разпоредбата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК първоинстанционният съд е определил наказанието”Лишаване от свобода” с един месец по-малко от този най-нисък минимум.Но е вярно и обстоятелството,че ако производството по делото не беше по реда на Глава Двадесет и седма от НПК,а именно:”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,то и наказанието”Лишаване от свобода”щеше да бъде много по-голямо по размер.В конкретния случай:След като подсъдимият Д. веднъж вече се е възползувал от тази законова дадена му възможност за съкратено съдебно следствие,осигуряваща му налагане на наказание под най-ниския минимум;след като смекчаващите отговорността обстоятелства за него са оскъдни и изобилстват отегчаващи отговорността обстоятелства; то всяко по-нататъшно намаляване размера на наказанието ”Лишаване от свобода”няма да допринесе за неговото поправяне и превъзпитаване.

При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани пропуски или неточности,даващи основание за изменяването или отменяването й.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Въззивната апелативна инстанция прави изводите си, че присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като законосъобразна, обоснована и справедлива, следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия Д.Г.Д., като неоснователна,следва да бъде оставена без уважение.

Водим горното и на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 47 от 22.04.2008 година по НДОХ № 349/2008 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Д.Г.Д.,ЕГН **********,***

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.

С РЕШЕНИЕ № 565 от 02.12.2008 г. по КД № 587/2008 г. ВКС на Р България е ОСТАВЕНО В СИЛА решение по ВНОХД № 233/2008 г. на ВАп.С с което е потвърдена присъда по НОХД № 349/2008 г. на ВОС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: