Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2010 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На пети февруари Година две хиляди и десета

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Иван Лещев

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 23 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по жалба на представителя на „Земеделска кооперация за производство и услуги „Единство”, с.Черковна, област Варна, чрез пълномощника му адвокат Б.Х.,***, срещу две определения по НОХД № 1587/09 г. по описа на Окръжен съд Варна, постановени в съдебно заседание на 11.01.2010 г., с които съответно е оставено без уважение искане на въззивника за конституиране като частен обвинител по делото и е прекратено наказателното производство срещу подсъдимия А.Т.Щ..

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Представителят на въззивната прокуратура моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е неоснователна.

По възраженията срещу определението за отказ да бъде конституирана страна по делото.

С обвинителния акт са били възведени обвинения срещу четири лица, за извършени стопански и документи престъпления, като при резултатните въззивникът е посочен от прокуратурата като юридическото лице, претърпяло вреди от тях. След даване ход на делото в предметното съдебно заседание, чрез повереника е отправено искане кооперацията да бъде конституирана като частен обвинител, което съдът е оставил без уважение, като се е позовал на неконкретизирана съдебна практика, че частен обвинител може да бъде само физическо, а не и юридическо лице.

Становището на жалбоподателя, че кооперацията се явява пострадал от противоправните действия на подсъдимите, противоречи на съответните норми в НПК, които правят разграничение и уреждат различно правата на пострадалия и ощетеното юридическо лице в наказателното производство.

Макар и немотивирано, становището на първоинстанционния съд е правилно. Разпоредбите на чл.74 НПК – в двете му алинеи, и чл.76 от НПК – също в двете му алинеи, дават основание да се приеме, че законът приписва качеството пострадал само на физическите лица, а сравнителният анализ с чл.84, ал.1 от НПК прави този извод още по-убедителен, доколкото там за лица, които могат да участват като граждански ищец, изрично разделително са посочени пострадалият, респ. неговите наследници, и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, докато правото на участие като частен обвинител е гарантирано само на пострадалия. Правото на ощетеното юридическо лице да участва в съдебното производство само в качеството на граждански ищец, но не и частен обвинител, още един път изрично е формулирано с разпоредбата на чл.255, ал.2 от НПК.

По възраженията срещу определението за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия А.Т.Щ..

Обвинението, възведено срещу този подсъдим с обвинителния акт е било за престъпна дейност, осъществена под формата на продължавано престъпление, наказуемо по чл.225б, ал.1 от НК, и извършено в периода 13-30.07.1999 г. Както правилно е посочил окръжният съд, според правилата за давността санкционната част на нормата сочи на срок по чл.80, ал.1, т.4 от НК, а съобразно правилото за срока по чл.80, ал.3 от НК, абсолютният такъв се определя на седем години и шест месеца. Безспорно е, че отчетен от датата на довършване на продължаваното престъпление, този срок е изтекъл на 30.01.2007 г., от когато е възникнало и процесуалното основание по чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Тази разпоредба е приложена правилно в съдебното заседание на първата инстанция от 11.01.2010 г., като е взета предвид и изричната молба на подсъдимия Щ. в този смисъл /с оглед ограничението по чл.24, ал.2, изр.1 от НПК/.

Становището на жалбоподателя, че институтът на абсолютната давност не се прилага в случаите, когато е внесен обвинителен акт и производството се намира в съдебна фаза, е незаконосъобразно. Внасянето на обвинителен акт представлява действие по смисъла на чл.82, ал.2 от НПК, с което се прекъсва давността извън случаите по ал.3 на същия текст, според израза на който наказателното производство се изключва при изтичане на определен срок „независимо от спирането или прекъсването на давността”.

По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определенията по НОХД № 1587/09 г. по описа на Окръжен съд Варна, постановени в съдебно заседание на 11.01.2010 г., с които е оставено без уважение искането на представляващия „Земеделска кооперация за производство и услуги „Единство”, с.Черковна, област Варна за конституиране като частен обвинител по делото и е прекратено наказателното производство срещу подсъдимия А.Т.Щ. на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :