Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                    №

                                      гр.Варна 07.07.2008 г.

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на пети юни през две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

                                                                                  Ж.Д.     

Секретар С.Д.

Прокурор И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №229 по описа за 2008 г.

         Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.И., защитник на подс.С.И.С. и от адв.П.,*** и частни обвинители П.Н.П. и А.Н.П. ***008 г., постановена на 09.04.2008 г., с която подс.С.И.С.  е бил признат за виновен по обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години, като е наложил наказание по чл.343Г от НК-лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

         Осъдил е подс.С. да заплати на Ж.В.Н. сума в размер на 30 000 лева, на П.Н.П. сума в размер на 15 000 лева и на А.Н.П. сума в размер от 15 000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като е отхвърлил предявения гр.иск до размера на 100 000 лева.

         Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

         Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

         Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, като в депозираната жалба се сочи, че присъдата е неправилна, допуснати са нарушения на материалния закон и направените изводи. Твърди се за непълнота на събраните писмени доказателства, непълнота на допълнителните писмени доказателства. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата на ВОС и оправдае доверителя му или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

         Недоволни от така постановената присъда останали гр.ищци и частни обвинители-П.П. и А.П., като с подадената жалба, чрез адв.П. се моли настоящата инстанция да измени присъдата на ВОС в гражданско-осъдителната и част, като бъде увеличен размера на присъдените гр.искове.

         В с.з. защитата на гр.ищец и частен обвинител поддържа подадената жалба на основанията посочени в нея.

         Защитата на подс.С. ***. поддържа депозираната жалба, като моли настоящата инстанция да отмени присъдата на ВОС и оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена, поради противоречия в мотивите, което се равнява на липса на мотиви..

Въззивната инстанция след като разгледа становището на страните и провери законността на обжалваната присъда и на основание чл.313 и чл.314 от НКП, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС, с право да управлява МПС от категории „Д” и „Е”. Той работил в БДЖ „ЕАД”, поделение „Товарни превози” на Фериботен комплекс-Варна, като водач на товарен автомобил м.”Шкода Европа” с рег. № В 51 63 КС.

На 05.07.2007 г.подс.С. бил на работа редовна смяна. Около 09.00 часа с управлявания от него товарен автомобил потеглил в посока Локомотивно депо-с.Разделна, по вътрешен за Фериботен комплекс път, от страна главен път гр.Белослав- с.Разделна, за да зареди гориво. Пътят бил прав, асфалтиран, без неравности, с отлична видимост, поради ясно и слънчево време. Подсъдимият се движел в дясната пътна лента и управлявал товарния автомобил на четвърта предавка със скорост 61,2 км/ч. Приближил до „Т”-образно кръстовище, като след кръстовището пътя направо бил означен със знак В2 „Забранено влизането на ППС в двете посоки”. Подсъдимият и колегите му редовно нарушавали този знак за да достигнат до место където зареждали автомобилите си. На около 30 метра преди кръстовището подс.С. забелязал, че по десния за него път от към ЖП прелеза се движи мотопед м.”Симсон” с рег. № В 152 66, управляван от пострадалия Н.Н.. Подсъдимият преценил, че ще последва удар и задействал спирачната система на товарния автомобил, като същевременно завъртял волана на ляво. Независимо от тези действия, мотопеда и пострадалия се ударили странично в предната част на товарния автомобил-калник, каросерия и гума. От удара мотопедът паднал, а предпазната каска на пострадалия Н.се спукала. След преустановяване движението на товарния автомобил, подс.С. отишъл до пострадалия, видял, че същия е в кръв и не дава признаци на живот. Веднага се отправил до близкия ЖП прелез до противопожарната служба и съобщил на свидетелите Д.Д. и Е.Я. за станалото ПТП и изразил опасение, че е загинал техен колега. Свидетелите съобщили незабавно на спешна медицинска помощ и Транспортна полиция. Пристигналият медицински екип констатирал смъртта на Н..

Причина за настъпилата смърт на Н. била тежка мозъчно-черепна травма, несъвместима с живота.  

Гореописаната фактическа обстановка от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива /протокол за оглед на местопроизшествие/ и др., които взаимно се допълват.

Направените възражения в жалбата на защитата на подсъдимия са неоснователни по следните съображения:

 Правилно първоинстанционният съд не е уважил направеното искане от защитата на подсъдимия за разпит на медицинския фелдшер на фериботен комплекс, както и на екипа на спешна медицинска помощ, за установяване момента на настъпване смъртта на пострадалия, а така също и за разположението на МПС след произшествието. За първото обстоятелство е направена СМЕ на труп, от която съдът съответно прави извода си, а не от свидетелски показания. Относно разположението на МПС след произшествието- съдът прави изводите си от огледа на МП и от изготвената скица към протокола за оглед. Впоследствие и от заключението на вещото лице изготвило САТЕ, което по време на огледа е присъствало на местопроизшествието.

Относно възражението дали това кръстовище е равнозначно. В протокола за оглед на МП е отразено, че кръстовището е в страни от главен път Белослав-Разделна, отразено е, че се намира по вътрешен фериботен път. Отразено е, че товарния автомобил се намира на ВЪТРЕШЕН главен път, като се има предвид не равнопоставеността на пътищата, а че за товарния автомобил този е главния път. Към момента на извършване на огледа, терминологията използвана от извършващият оглед на МП може да се тълкува двустранно, но точно поради тази причина е била назначена САТЕ и както в заключението на същата, така и в с.з. при разпит, в.л. Дочев е заявило, че „ Има нерегулирано кръстовище, но главен път няма”-л.42 от съдебното следствие. След всичко изложено следва да се направи единствения извод, че е налице нерегулирано кръстовище и правилото при такова е „право има дясностоящият”. Станалото ПТП е в резултат на несъобразена скорост на товарния автомобил при преминаване на кръстовище и нарушение на правилата важащи за нерегулирано кръстовище. Нарушението на знак В2 не е от значение за настоящия случай, тъй като ПТП е станало на самото кръстовище, а не след това.

От изготвената САТЕ е видно, че е налице съпричиняване от страна на пострадалият, това споделя и настоящата инстанция. Посочени са неизправна ръчна спирачка, прекомерен товар на предната носеща част на мотопеда, които обстоятелства са довели до несвоевременно реагиране на водача, а дори и да е реагирал тези две обстоятелства са забавили спирането на мотопеда. Още повече, че на МП не са констатирани следи от спирачен път от превозното средство управлявано от пострадалия.

Относно обстоятелството дали водача на товарния автомобил е забелязал пострадалия и на какво разстояние, е отразено в мотивите на ВОС, на стр.68 съдът е имал предвид, че дори и да няма доказателства, че подсъдимият е видял мотопеда, това е без значение, тъй като правилото за нерегулирани кръстовища е да се намали скоростта на превозното средство до такава степен, че да има възможност да даде предимство на дясностоящото МПС.

Наложеното наказание е справедливо и съотносимо, с оглед извършеното деяние.   

Същото е било отложено на основание чл.66 от НК, с изпитателен срок от пет години. Настоящата инстанция счита, че така определеният размер напълно кореспондира с тежестта на извършеното деяние, а така също и със степента на обществена опасност на дееца. Последният не е осъждан, видно от приложената справка от КАТ по делото е, че същият не е бил наказван, като водач на МП.

         Имайки предвид тежкия резултат от станалото произшествие съдът счита, че размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е определен справедливо.

Предявените гр.искове са определени справедливо по размер, макар че какъвто и да е той не би възмездил човешки живот.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на същия.

                   Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

                                     Р   Е   Ш    И :

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна, постановена на 09.04.2008 г. по НОХД №360/2008 г. по отношение на подс.С.И.С. ЕГН **********.

Решение № 130 от 07.07.2008 г. по ВНОХД № 229/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна, е потвърдено с решение № 492 от 27.11.2008 г. по КД № 508/2008 г. на ВКС на РБ.