Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е №

04.01.2010г

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесети ноември

Година две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

секретар С.Д.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 224 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид:

Добричкият окръжен съд, с присъда №16 по НОХД № 450/08г. по описа на същия съд, постановена на 14.05.2009г. е признал подсъдимите Е.Ю.Ш. /ЕМИЛ Ю.Щ./ и Н.Ю.Б. /И. Ю.Щ./ за ВИНОВНИ в извършване на деяния по НК, както следва:

- подс. Е.Ю.Ш. по чл. 116 ал.1 т.12 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 29 ал.1 б „А" от НК за това, че на 26.07.2007г. в гр. Добрич, в съучастие като съизвършител с Н.Ю.Б., направил опит умишлено да умъртви Т.Н.А. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Наложено е наказание при условията на чл. 58 б. „а"във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при СТРОГ затворнически режим;

- подс. Н.Ю.Б. по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК за това, че на 26.07.2007г. в гр. Добрич, в съучастие като съизвършител с Е.Ю.Ш., напривил опит умишлено да умъртви Т.Н.А. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Наложено е наказание при условията на чл.58 б. „а"във вр. с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при ОБЩ затворнически режим;

Със същата присъда ДОС е осъдил подсъдимите да заплатят на постр. А. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – физически увреждания, както и сума в размер на 25 000лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – психически страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Подс. са осъдени да заплатят направените по делото разноски; зачетено е предв. задържане на подс. Н.Б., на основание чл. 59 ал. 1 от НК.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано:

- по протест на прокурор при ДОП, в който се излагат доводи за неправилност на така постановената присъда, тъй като наказанията били явно несправедливи и не съответствали на обществената опасност на деянието и дейците. Според мотивите в протеста, първоинстанционният съд неправилно е приел, че за постигане целите на чл. 36 ал.1 от НК, е необходимо подс. да изтърпят наказание под законовия минимум, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК, т.е. със степента на осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало недовършено; действията на двамата подс. не били спомогнали за предотвратяване настъпването на смъртта на постр., а спасяването е било осъществено благодарение на св. И. и Щ., които предпазили постр. с телата си, поемайки последващите удари с бухалка и чамово дърво, както и благодарение на компетентната намеса на мед. екипи. В тази връзка наложените наказания били занижени, предвид и лошите характеристични данни за подс., като се предлага на съда същите да бъдат увеличени.

- по жалба на подс. Ш., който чрез защитника си оспорва изцяло правилността на така постановената присъда, навеждайки подробни доводи: съставомерност на деянието по смисъла на чл. 129 от НК; отказ от довършване на изпълнителното деяние, както и наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на висящи нак. пр-ва и съдействие за установяване на обективната истина. В допълнението към въззивната жалба се излагат аргументи за липса и на мотиви относно ВД – съдът е констатирал, че на св.Д. /полицейски служител/ след инцидента били предадени 2 бр. квадратни чамови дървета, а наличното ВД по делото било 1 бр., като от друга страна съда приел, че подс. Б. е участвал в побоя над постр. с дървена бухалка. Липсвало убедително излагане на мотиви в насока хронология и последователност при налагане на ударите върху постр. Твърди се също, че наложеното наказание е прекомерно тежко и не отговаряло на целите на генералната и лична превенция. В с.з. пред ВАС се иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на ДОС за ново разглеждане, алтернативно се предлага да бъде приложен закон за по – леко наказуемо престъпление - причиняване на средна телесна повреда.

- по жалба на подс. Б., който чрез процесуалния си представител оспорва присъдата, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Основните твърдения се свеждат до липса на доказателства относно участието на подс. в извършване на деянието, предмет на обвинението; твърди се, че е наложено наказание на невинен човек. Молбата към АС-Варна е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. да бъде оправдан, както и да бъде отхвърлен гр.иск като неоснователен и недоказан;

- по жалба на гр. ищец и частен обвинител Т.А., който чрез проц. представител оспорва постановената присъда, като неправилна, по отношение на отхвърлената част от предявените искове и несправедлива, поради занижените наказания. Моли да бъде увеличено наказанието на двамата подс. и размера на обезщетението до първоначално предявения такъв.

В с.з. пред състав на Варненския апелативен съд подсъдимите и защитниците поддържат изцяло жалбите, доразвивайки подробно доводите си, изложени в тях. Повереникът на частния обвинител пледира присъдата на ДОС да бъде изменена, като предлага гр. иск да бъде уважен в целия му размер и излага аргументи в тази насока.

Представителят на АП – Варна поддържа протеста на ОП-Добрич и изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите, като подчертава, че присъдата на първоинст. съд е обоснована и законосъобразна, но наказанията по отношение на подс. - занижени. Предлага същите да бъдат увеличени до към минималния размер от по 15, респ. 10 години лишаване от свобода.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Ш. моли да му бъде намалена присъдата, а подс. Б. - да бъде оправдан.

Въззивният съд, преценявайки доводите на страните, изложени в жалбите и протеста и доразвити допълнително писмено и в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбите на подсъдимите, частния обвинител и гр. ищец и протеста на ОП - Добрич са неоснователни по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Добричкият окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 24.07.2007г. възникнал конфликт, при който св. И. с. Б. започнал да хвърля бирени бутилки по посока улицата, на която били в този момент баща му - св. С.А. Б., св. А.С.А., бащата на двамата подсъдими - св.Ю.Щ. С. и третия му син - св. Д.Ю.Щ.. Св. Ю.Щ. направил забележка на св. И. Б. за поведението му, на което последния реагирал и се отпочнала караница. Пострадалият Т.Н.А. /Т./ се намесил в инцидента, опитвайки се да помири страните.

Два дни по-късно - на 26.07.2007г. подс. Н.Ю.Б. /И. Ю.Щ./ пристигнал в гр. Добрич след дълго пътуване от Германия с нов автомобил. Около 14 -14,30 часа в дома му се събрали хора за почерпка, измежду които и братята му - подс. Е.Ю.Ш. / Е.Ю./ с прякор „Т.” и св. Д.Ю.Щ., наричан още Б.. Всички употребили алкохол, разговаряли оживено, а след като гостите си тръгнали, всеки от подсъдимите си легнал в дома си, за да си почине.

Същият ден - 26.07.2007г., свидетелят С.Ж. извършвал ремонт на къщата си, находяща се на ул. „Детелина" № 35. Помагали му св. М. с. Б., св. И. с. Б. /Ариф/. Там бил и техният баща - св. С.А. Б.. Към 20-20,30часа в двора на св. С.Ж. влязъл св. Д.Щ., заедно с жена си и майка й Джеврие, за да разговаря със св. И. Б. за конфликта преди два дни, но отново започнали да се карат. Притеснена да не случи нещо по – лошо, сестрата на св. Б. - С. отишла да извика св. Т.А., за да поговори с тях и да ги помири. Свидетелят А. тръгнал заедно със семейството си - св. В. П. И., с която живеел на семейни начала, дъщеря им - св. Е.Т. Н. и сина им св.Т.Т. Н.. На улицата ги срещнала св. М.И. Щ. и след като разбрала къде отиват, се присъединила към тях. Когато влезли в двора на къщата на св. Ж., постр. А. и жена му – св. В. П. застанали до св. И. Б., който през това време седял на една щайга, а срещу него бил св. Д.Щ.. Всички присъстващи стояли и слушали, като не държали нищо в ръцете си. Докато св. Т.А. обяснявал на двамата, че не е хубаво да се карат, че имат малки деца и трябва да се „оправят", изненадващо в двора през портата влезли на бегом двамата подс. - Н.Б., носещ в ръка дървена бухалка, с черна връзка около китката му и Е.Ш., който веднага взел от двора квадратна дървена греда. В същия този момент брат им - св. Д.Щ. започнал ненадейно да удря св. И. Б..

Пръв до постр. А. се приближил подсъдимият Б. и със силен замах на бухалката в посока отгоре - надолу го ударил в дясната страна на главата, в областта на темето. Пострадалият почувствал затопляне, обърнал се, за да разбере какво се случва и в този момент видял подс. Е.Ш. да го удря с дървената квадратна греда по главата. Паднал на колене. Последвал още един удар от подс. Б. също в главата. Св. А. паднал на земята и започнал да повръща, като подсъдимите продължили с ударите по тялото му.

Междувременно св. И. Б. успял да избяга от нанасящия му удари Д.Щ., същото сторили и св. М. Б. и С.Ж.. Тогава св. Д.Щ. се присъединил към братята си, като взел железен прът от двора и с него ударил по краката и тялото лежащия на земята постр. А..

Изплашена от случващото се, свидетелката В. П. започнала да вика: „Убихте мъжа ми" и легнала върху св. Т.А., за да го предпази с тялото си. Св. М.И. Щ. също се опитала да го защити и също се надвесила над тялото му. Намесата на двете жени не успяла да възпре подсъдимите, като ударите им последващите им удари попаднали върху главата и лявото рамо на св. П., както и по лявото рамо и бедро на св. Мюнвер Щ..

Непрекъснатите викове на св. П., както и липсата на признаци на живот при изпадналия я в безсъзнание постр. А., накарало подсъдимите Ш. и Б., както и брат им - св. Д.Щ. да напуснат двора. Междувременно изплашени от побоя над баща им, св. Е. Н. и св. Т. Н. хукнали да търсят помощ. Свидетелката Е. Н. срещнала на улицата чичо си - св. Николай Н.А. и му казала: „Убиха татко". Св. Николай А. веднага тръгнал да види какво се случва с брат му, но по пътя бил пресрещнат от двамата подсъдими Н.Б. и Е.Ш., както и от св. Д.Щ.. Той ги попитал какво става с брат му, но без да получи какъвто и да е отговор, тримата започнали да го бият и него, като всеки от тях имал в ръцете си нещо, а подс. Н.Б. държал бухалката. И тримата се нахвърлили да го бият, съборили го на земята, нанесли му удари по гърба и главата - тилно и теменно.

След побоя над постр. Т.А., тримата братя отишли да нощуват в гр. Балчик.

На мястото на инцидента пристигнали Полиция и екип на „Бърза помощ", като последните откарали св. А. ***, а след това в „МБАЛ Света Анна- гр. Варна" за лечение.

От заключението по СМЕ се установява, че на постр. Т.А. били причинени контузия на главата, счупване на черепа - хлътващо в дясна теменна област, „посечна" рана в дясна теменна област, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка. По тялото на св. А. били открити: на гърдите отпред в ляво от гръдната кост на ниво II ребро и върху него кожата била насинена с червеноморав цвят и интензивен жълтеникав оттенък, с размери 10/3 см., с добре очертани ръбове; по горната повърхност на II пръст на лява ръка била установена рана с неравни, ожулени ръбове, с отчасти забелено кожно ламбо 2/2 см; по горната повърхност на десния глезен и по външния малеол имало дълбоки ожулвания с размери до 2/4 см.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на: - заключенията по СМЕ (л.119-120 по д.п.), СМЕ по писмени данни №168/07г., тройна СМЕ по писмени данни №60/08г., допълнително назначената СМЕ с протоколно определение от 08.12.2008г., КСПЕ и съдебно - психологична експертиза, допълнително изготвена СМЕ/12.03.09г., СППЕ №54 и №57 по отношение на двамата подс.; - показанията на свидетелите Т.Н.А., В. П. И., Е.Т. Н., Т.Т. Н., И. с. Б., М. С. Б., М.И. Щ., С.А. Б., които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са кредитирани изцяло.

Анализирайки събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, законосъобразно първоинст. съд е достигнал до извода, че следва да кредитира показанията на свидетелите Т.Н.А., В. П. И., Е.Т. Н., Т.Т. Н., И. с. Б., М. С. Б., М.И. Щ., С.А. Б. като пълни, непредубедени, взаимно допълващи се във фактологичен, хронологичен и темпорален аспект, а да изключи от доказат. материал на делото показанията на близките на двамата подс. – брат им - св. Д.Щ. и жена му - М.С..

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Д.Щ. - брат на двамата подсъдими и обясненията на подс. Е.Ш. относно обстоятелството, кои са били участниците в побоя над Т.А. и собствените им действия. Показанията на св. ЩГ. са противоречиви и са насочени към изграждането на версия, изключваща участието на подс. Н.Б. от събитията, засегнали св. А.. Същите са лаконични и относно участието на втория подс.- Е.Ш., който взел, по думите му, „летвичка” от двора и „почнали да се удрят", без да се уточнява с кого, т.к. имало много хора в двора и той не знаел имената им. Същият този свидетел не успял да види, кой точно е нанесъл ударите на св.Т.А.. Показанията на св. Д.Щ. са в пълно противоречие с тези на останалата група свидетели-очевидци /Т.Н.А., В. П. И., Е.Т. Н., Т.Т. Н., И. с. Б., М. С. Б., М.И. Щ., С.А. Б./, присъствали на побоя и находящи се в двора по същото време: от показанията им се установява по категоричен начин, че св. ЩГ. се нахвърлил върху св.И. Б., като видял, че братята му идват, а последните се насочили директно към Т.А., след което М. Б., С.Ж. и И. Б. избягали. В двора останали Т.А. и неговите близки – децата му и съпругата, както и св. М.И. Щ.. Показанията на същата тази група свидетели-очевидци, опровергават защитната теза на подсъдимия Ш., съответно дискредитират показанията на св. ЩГ. и в частта, относно участието на братята му и в частност, на подс. Б.,***. от 13.05.09г. подс. Ш. е заявил, че сам е отишъл в двора на св. Ж., при което видял, че бият брат му - Д.Щ.. Именно за това взел една „летва" и с нея ударил Т.А., който бил с гръб към него, като искал удара да е „на гърба или рамото", но вместо това „дошъл главата му". След като постр. А. паднал на земята, подс. Ш. го ударил 3-4 пъти по гърдите. В така пресъздадената фактическа обосновка от подс. Ш., липсва изцяло участието на брат му - подс. Н.Б. с обяснението, че го видял едва след като излязъл от двора, на улицата, където подс. Б. биел с юмруци и ритници св. Николай Н..

В същата насока са и показанията на св. М.С., живуща на съпружески начала със св. Д.Щ., която след като видяла подс. Е.Ш. да „бий" Т. „по гърдите" , а после и как „Д. удари с ръце на Т., събори го на земята”, избягала от срах. Правилно ДОС е изключил от доказат. материал тези показания, тъй като те са в пълно противоречие с изложеното от изброените по-горе другите свидетели-очевидци и по своята същност са противоречиви и предубедени. Същата тази свидетелка не е успяла да даде смислен отговор на въпроса, възприела ли е присъствието на подс. Б. изобщо, къде и в кой момент.

От своя страна подс. Б. законно се е възползвал от правото си да не дава обяснения относно фактите, предмет на обвинението.

По отношение на ВД: наведено е оплакване от защитата на подс. Ш., че св.Д. -полицейски служител, след инцидента е приел 2 бр. квадратни чамови дървета, а наличното ВД по делото било 1бр., като първоинст. съд съда е приел в мотивите си , че подс. Б. е бил с дървена бухалка. Действително, а между другото и съвсем правилно, ДОС е приел, че подс. Б. е участвал в побоя и е нанесъл удари на постр. А. с бухалка по няколко причини: Присъствалите на инцидента свидетелите - Т.Н.А., В. П. И., Е.Т. Н., Т.Т. Н., И. с. Б., М. С. Б., М.И. Щ., С.А. Б., непротиворечиво и последователно /а някои от тях дори и образно/ описват, какво са държали подс. в ръцете си при нападението над постр. А.. Св. И. е възприела подс. Б. /И./ с бухалка: ” И. го удари, с бухалка беше”, „обла, кръгла жълта”, а „втория удар с гредата видяхме, че беше „Т.” /подс. Е.Ш./; Св. И. Б., казва за подс. Б., че е бил с „обла бухалка", а за подс. Е.Ш. „взема едни четириъгълни материали до оградата"; Св. Е. Н. - за подс. Б. – „с обла бухалка”, като посочва в с.з. с ръце около 50 см и уточнява, че същата е била вързана на ръката му, а за подс. Е.Ш.: „После Т. удари баща ми с гредата, ей това сякаш е гредата", като посочва предявеното й вещественото доказателство; Св.Т. Н. за подс. Б. - „Той имаше бухалка,…, вързана на дясната ръка", като обяснява, че била „ по – къса от гредата… като на безйбол дето играят" , а за подс. Ш. „ виждал съм тази греда, тя беше в ръката на Т.” /Е.Ш./ ; Св.М. Щ. уточнява, че ударите били с „някакви пръти", които били дебели; Св. М. Б. е видял, че „И. удари с бухалка” „жълта беше”, а Т. /подс. Е.Ш./ имал в ръцете си нещо „голямо, широко”.

Въпреки, че приложеното и приобщено по делото чрез протокол за доброволно предаване от 30.07.07г. ВД - квадратно чамово дърво „с дължина 75см и ширина 4см, със засъхнала по него кафеникаво - червена течност” не е било правилно съхранявано, което е възпрепятствало установяването на кръвно-груповата принадлежност, ДОС обосновано е приел, че то е идентично по вид, материал, цвят и размери с предмета, който е ползвал при нападението подс. Ш.. Обосноваността се обуславя и от факта, че вкл. в своите изявленията пред съда и подс. Ш. твърди, че е взел греда, такава като ВД-то, приобщено към делото. Разбира се в тази насока са и показанията на цитираните по – горе свидетели.

По отношение на твърдяното от защитата на подс. Б.,***. пред ВАС, че няма как, ударът нанесен на постр. да е осъществен посредством визуализираната от свидетелите бухалка, тъй като същата е с овална форма, а експертите в своите заключения са стигнали до извода, че ЧМТ е вследствие на удар посредством тъпоръбест предмет, е редно да се уточни следното: идентично на първоинст. съд, ВАС приема, че действително е бил нанесен и удар с бухалка, т.к. дори и с овална форма, същата не е абсолютнно гладка и има ръбове. Освен това свидетелите, чийто показания са кредитирани и от двете инистанции, са категорични, че подс. Б. е държал бухалка, вързана за ръката му /китката/, която носел със себе си предварително, влизайки в двора.

Неоснователно е и твърдението на защитата на подс. Ш., че в мотивите на първоинстанционната присъда липсвало убедително изложение в насока хронология и последователност при налагане на ударите върху постр.А.. Това не е така, тъй като ДОС подробно е разяснил от къде е извел извода, че нанесените удари в главата на пострадалия А. от двамата подсъдими са три на брой, като първият е бил от подс. Н.Б., вторият от Е.Ш. и третият отново от подс. Б.. Приел е също така, че след падането на А. на земята побоя над него продължил. Подробни и непротиворечиви в това отношение отново са показанията на св.: Т.Н.А., В. П., И. Б., Е. Н., Т. Н. ***. са изчистени и противоречията в показанията на св. С. Б. /че ударите върху постр. са нанесени от двамата подс/, св.М. Щ./ че удара в гърдите е нанесен след падането на постр. на земята/.

Що се касае до соченото от защитите и на подс. Б. и на подс. Ш. противоречие и разминаването в приетото от съда - за нанесени три удара на постр. и заключението на ВЛ по назначената допълнителна СМЕ, че всички поражения по черепа на постр. били причинени от един единствен удар с твърд ръбест предмет, ВАС приема, че такова не е налице. Това твърдение на ВЛ не противоречи на събраните гласни доказателства, тъй като приемайки, че фрактурата е причинена от един удар с голяма сила, експертите не изключват нанасянето и на други удари, с по – малка по степен сила по главата на поср. А.. На базата на множеството изготвени СМЕ, приети и кредитирани от съда, ДОС е обосновал извода си за телесните уврежданията, причинени на Т.А., като са уточнени механизма на причиняването им, броя на ударите, тяхната насоченост, удрящите повърхности и разположението на лицата. Констатираните резултати от освидетелстването на постр. на 31.07.07г., напълно съвпадат с установеното по СМЕ по писмени данни №60/08г., сочещи за уврежданията, като: открито проникващо нараняване на мозъка ; контузия на главен мозък ; многофрагментна фрактура на черепния покрив; субдурален хематом; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и на сагиталния синус. Съгласно СМЕ № 168/07г., черепно - мозъчната травма на А. спада към тежките такива и контузията на мозъка, кръвоизлива по твърдата мозъчна обвивка, разкъсването на твърдата мозъчна обвивка и мозъчния синус в съвкупност и сами по себе си, са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Животът на постр. е бил спасен единствено благодарение на оказаната своевременна медицинска помощ, т.к. без проведеното оперативно лечение неминуемо е щяла да настъпи смърт. Експертизите безспорно установяват, че ударите са нанесени в изправено положение на постр., като в с.з. вещите лица са уточнили, че то не е единствено възможно, а такива още биха могли да бъдат и приведено напред тяло или седнало такова, но не и в паднало положение. Същите са били в областта на главата, тялото и крайниците и не по - малко от 5,6 на брой, като е отхвърлена възможността увреждането в главата да е резултат на удар с гола, невъоръжена с предмет ръка, както и да е от падане от височина - собствен ръст.

В следствие на черепно - мозъчната травма, причинена на постр. е настъпил посткомоционен синдром или с др. думи - посттравматичен органичен мозъчен синдром и в частност травмена церебрастения. Комплексната съдебно - психиатрична - писхологична и неврологична експертиза сочи за травмена цебрастения, протичаща затегнато, при фона на невротични настройки. По медико - биологични критерии, травмената церебрастения е „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота", като тенденцията й е за протичане до края на живота на постр. А..

Що се отнася до наведеното в с.з. оплакване на защитата на подс. Б. за празнота в първоинстанционния с съдебен акт относно психичното състояние и здраве на подс., съставът на ВАС констатира, че ДОС се е занимал пространно и с този въпрос. Според заключението на СППЕ54/12.04.09г. подс. Н.Б. е психически здрав, по време на инкриминираното деяние е бил в лека степен на обикновено алкохолно опИ.е. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. След деянието, в резултат на последвалите процесуално-следствени действия /привличане като обвиняем по д.п., участието му и в съдебно производство/, в психичното състояние на подс. са настъпили промени, първоначално с клинична характеристика на смесена тревожно депресивна реакция, а впоследствие и на посттравматично стресово разстройство, които обаче не са нарушавали способността му правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва лично в съдебно производство. Именно тази експертиза, както и обсъждането на резултатите от това изследване, обосновават извода, че подс. Б. е психически здрав, т. е. по смисъла на НК същият е вменяем.

По отношение на подс.Е.Ш.: в заключението на СППЕ № 57/ 20.04.09г. е установено, че той е с интелектуални възможности на нивото на лека умствена изостаналост. Същият страда от епилепсия - големи двигателни припадъци, редки по честота. По време на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки, че на база на интелектуалните му възможности е липсвала адекватна оценка на така създалата си ситуация, като са били налице импулсивност, липсва самоконтрол, манипулируемост и подражателност. Настоящото му състоянието на органична емоционална лабилност, не му пречи правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказ. Производство, т. е. същият е наказателно-отговорен по смисъла на НК.

Предвид изложеното, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкрИ.е на обективната истина, установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактическа обстановка ДОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него - обяснения и свидетелски показания, съпоставяйки ги със заключенията по назначените експертизи, имащи отношение към обективните находки. Всички те са правилни и изцяло се споделят от въззиивния съд.

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАС намира за обосновани и направените правни изводи във връзка с възведените престъпни състави по НК по отношение на двамата подсъдими: по чл. 115 вр. с чл. 18 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК от подс. Б. и по чл. 116 ал.1 т. 12 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18 ал.1 вр. с вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а" от НК от подс. Ш..

Действията на подсъдимите са били насочени към лишаването от живот на постр. А. и подс. са направили всичко по силите си за постигане на целта: двамата са нанесли силни удари по жизнено важни органи с предмети, годни да причинят увреждане, несъвместимо с живота. Полученото увреждане от постр. в областта на главата е било причинено от силен удар с бухалка от подс. Б., в резултат на който е бил счупен черепа на постр. , довело до контузия на мозъка. Несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимите, че ударите са били насочени само към причиняване на телесно увреждане, но не са целели умъртвяване на жертвата. Обективните действия на двамата подсъдими сочат на желанието на всеки един от тях да умъртви непредизвикалия ги с нищо невъоръжен човек- постр. А., чрез нанасяне по главата изневидЕ. и в гръб, а впоследствие и по цялото тяло на удари с оръдия – бухалка и дървена летва, годни да причинят смърт. Налице е довършен опит, т. к. двамата подс. са направили всичко зависещо от тях за да настъпи целения престъпен резултат – смъртта на постр. Въпреки, че и двамата са видели, че постр. не е въоръжен, паднал е на колене след първия силен удар в главата му, след втория е паднал на земята, а впоследствие е започнал и да повръща, те не са преустановили агресията си, а напротив – продължили са да нанасят удари то тялото му. Деянието е недовършено по независщи от волята им причини – благодарение на намесата на съпругата на постр. и св. Щ., които с телата си са го предпазили от последващите удари, рискувайки своя живот, както и на своевременната мед. помощ не е настъпила смъртта на св. А..

Деянието е извършено от двамата подс. при условията на съизвършителство, а от подс. Ш. и при условията на опасен рецидив по см. на чл. 29 ал. 1 б.”а” от НК.

При така изясненото от първоинст. Съд - ДОС, няма основание да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства, обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства, а направените правни изводи са законосъобразни.

По отношение справедливостта на наложените наказания: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определените наказания на двамата подс., въпреки и наложени доста под предвидения минимум, са справедливи и не следва да бъдат увеличавани. Първоинст. съд е изложил съображения във връзка с индивидуализацията на наказанията на двамата подс., преценявайки всички имащи значение обстоятелства за всеки от подсъдимите, като ги е разграничил по отделно, взел е предвид степента на обществена опасност на всеки от подс. и на деянияето, отделните характеристични данни за личността и здравословоното състояние на всеки от подсъдимите и тяхното съдебно минало, ролята и степента на участие на всеки от тях в извършване на деянията. Преди всичко следва да се отчете, че първоинст. съд е редуцирал наказанията на осн. чл. 55 от НК въз основа на препращащата норма на чл. 58 б.”а” от НК, което обаче не означава, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Липсват основания, които да обуславят налагане на по-високи наказания от така определените вече и на двамата подсъдими, поради което протеста и жалбата на ч. обвинител се явяват неоснователни.

По отношение на уважените граждански искове:

Следва да се отбележи, че поначало първоинстанционният съд неправилно е разграничил, допускайки като два отделни иска, неимуществените вреди на такива, изразяващи се в психически страдания и физически увреждания. Сами по себе си моралните вреди включват както претърпените болки и страдания, получени в резултат на непозволено увреждане, така и преживените страдания в емоционален и психичен план. Недопустимо е тяхното разграничаване, а оттам и присъждане на обезщетения поотделно.

По своето основание предявения иск е безспорно доказан и е в пряка причинна връзка с виновното поведение на двамата подс. и вредоносния резултат – получените сериозни увреждания от постр. А.. Последният е претърпял тежки морални страдания, изразяващи се в силни физически болки и страданаия, псих. и емоционални преживявания и страхове, които сами по себе си се вместват в легалното понятие “неимуществени вреди” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Болезнените му изживявания и душевни болки са обозрими в рамките на една емпирично определена, относителна амплитуда и дават възможност, чрез прилагане критерия на справедливостта, това лице да бъде овъзмездено адекватно за действително претърпените вреди с неимуществен характер.

Като цяло общия размер на определеното от първоинст. съд обезщетение в размер на 50 000 лева е правилен, т. к. са отчетени вида и характера на причинените увреждания, с оглед на което и на основание чл. 52 от ЗЗД, същото се явява справедливо и не следва да бъде увеличавано до размера на първоначално предявения гр. иск. Обезщетението е дължимо солидарно от двамата подсъдими ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 26.07.2007г, до окончателно му изплащане. Над този размер правилно искът е отхвърлен както неоснователен.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна до извода, че присъдата на ОС-Добрич като правилна, законосъобразна и справедлива в наказателната й част следва да бъде потвърдена, а в гражданко-осъдителната – изменена, досежно общия размер на присъденото обезщетение за претърпените от гр. Ищец А. неимуществени вреди.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 и чл. 337 ал. 3 пр. посл. от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 16 на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 450/08г. по описа на същия съд, постановена на постановена на 14.05.2009г. в гражданско-осъдителната й част, като ОСЪЖДА ДВАМАТА ПОДСЪДИМИ Е.Ю.Ш. и Н.Ю.Б. да заплатят СОЛИДАРНО НА Т.Н.А. СУМАТА ОТ 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултата на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 26.07.2007г, до окончателно й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.