Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,11.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Д.Д.

При секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор А.П.,

разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №210/2008 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 96 по НОХД №841/2007 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 08.10.2007 год.,с която, подсъдимия по делото: С.К.С., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т2 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което наказание да изтърпи при „ строг” режим. Подсъдимият е осъден да заплати на П.А.П., в качеството му на родител и законен представител на малолетната пострадала А.П.А., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва, като иска до пълния му размер е отхвърлен като недоказан. Осъден е да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважения граждански иск.

Въззивното производство е образувано по протест на ВОП. В протеста се сочи ,че присъдата е несправедлива и наложеното наказание е занижено. Иска се от съда да измени присъдата ,като завиши размера на наложеното наказание в размер на 18 години.

Подадена е жалба от адв. Д.П. ***- защитник на С.С., която е бланкетна . Сочи се ,че обвинението не е доказано и молят съда да постанови оправдателна присъда. С допълнително писмено изложение ,се правят искания за допускане на допълнителни доказателства , по които искания съда се е произнесъл. В изложението се прави искане да бъде намалено наложеното наказание . Иска се приложението на чл.55 и чл.66 от НК.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание не подържа протеста. Сочи доводи ,че наложеното наказание е справедливо и отговаря на обществената опасност на деянието. Оспорва подадената жалба ,като сочи доводи за неоснователност и моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимия редовно призован се явява лично и за него се явява адв. Ю.Г. от ВАК. Оспорват протеста , като неоснователен. Подържат подадената жалба и развиват същите доводи ,като твърдят ,че деянието не е доказано и неправилно съда е постановил присъдата. Алтернативно пледира защитата за извършен опит и приложение на чл.58 от НК. Искат приложение на чл.55 и чл.66 от НК ,като съответно се намали и размера на присъдения граждански иск.

Частния обвинител и граждански ищец се явява лично и се представлява от адв. Г. от ВАК. Молят съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и справедлива, както в наказателната, така и в гражданската и част.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалата А.П.А. *** 1994 год.. Живеела заедно с баба си –св. С.П. и баща си- св. П.П. *** дол. Майката на детето напуснала семейството , когато пострадалата била съвсем малка и тя била отгледана от баща си и баба си.

Била послушно дете, учила в местното училище, била жизнена и весела.През лятото на 2006 год. момичето спяло на първия етаж при баба си , а баща и обитавал стаята на втория етаж, където се намирал и телевизора. Бащата се занимавал с отглеждане на животни , работел и като пазач в местната земеделска кооперация. През месец юли 2006 год. работел и като стрелочник на ж.п.гара –Вълчи дол, като давал и нощни дежурства.

Вечерта на 18.07.2006 год. ,бащата на пострадалата бил нощна смяна и отсъствал от дома си. Бабата била трудно подвижна и затова пострадалата, след като прибрала и затворила животните ,се качила на втория етаж в стаята на баща, си за да гледа телевизия.

Подсъдимия С. знаел ,че бащата е нощна смяна ,че бабата спи на първия етаж и видял ,че горната стая свети и предположил ,че пострадалата е там. Било около 22 часа ,когато влязъл в стаята при пострадалата и започнал да и обяснява, колко е красива и колко той я харесва.Пострадалата забелязала ,че подсъдимия е алкохолно повлиян, това я притеснило, но помислила ,че е сбъркал къщата и затова му казала да си тръгва, понеже е сбъркал къщите. Подсъдимия продължил да и говори тихо, като и казал ,че няма да си тръгне, приближил се до леглото и седнал на него, като я придърпал към себе си. Пострадалата се опитала да се отскубне ,но не успяла, като подсъдимия започнал да я целува по шията и да я натиска върху леглото. Междувременно и съблякъл дрехите, съблякъл и своите и легнал върху момичето.Пострадалата продължавала да се съпротивлява ,като му казала ,че ще вика , но подсъдимия и запушил устата с ръка и разтворил краката и със своите крака. С другата ръка си вкарал члена във влагалището и , при което то успяло да му каже ,че я боли , но той и отговорил ,че болката ще премине и продължил да извършва половия акт. След няколко минути станал, облякъл се и преди да си тръгне, я предупредил, да не казва на никого за случилото се. След като си тръгнал , уплашена от случилото се, пострадалата слязла на първия етаж на къщата и си легнала.

Няколко дни по-късно, подсъдимия отново направил опит да влезе при нея, когато баща и отсъства ,но не успял, защото тя заключвала вратата.

От страх и срам пострадалата не споделила с никого, но това повлияло върху поведението и. Затворила се в себе си, станала замислена, загубила настроение и апетит. Тази и промяна направила впечатление на баща и, който на няколко пъти я питал ,но тя не му казала истината.

След около месец споделила за станалото с най-близката си приятелка-св. Р.Р. Станчева, а през месец септември 2006 год.казала и на баща си, а по-късно ,по настояване на баща си и на св. М.Михнев- техен съсед.

На 12.09.2006 год. пострадалата била освидетелствувана от лекар в катедра „Съдебна медицина”- МУ-Варна.

При така установената фактическа обстановка съда е приел ,че подсъдимия е осъществил състава на чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия е осъществил състава на престъплението за което е бил осъден .Безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия се е съвъкупил с лице от женски пол , което не е навършило 14 години, като при осъществяване на деяние е използвал сила. Деянието е осъществено при условията на пряк умисъл .Използвайки сила, подсъдимия е успял да сломи съпротивата на пострадалата и е осъществил полов акт , като е нарушил половата неприкосновеност на пострадалата.

Неоснователни са доводите на защитата ,че деянието представлявало опит. За да е налице опит трябва изпълнителното деяние да не е довършено или макар и да е довършено,да не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици.

От събраните доказателства по делото безспорно е доказано ,че има действия на полово удовлетворение и е налице и форма на принуда- използвал е сила ,за да сломи съпротивата на ненавършилата 14 години пострадала. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е в подкрепа на обвинението и в съответствие на събраните доказателства по делото. Установено е разкъсване на девствената ципа и щърбина с давност по –голяма от 12-14 дни. Отворът на девствената ципа не допуска извършването на полов акт с пълно проникване на мъжки полов орган във възбудено състояние, но извода на вещите лица е ,че установената непълна дефлорационна щърбина, би могла да се получи при полови действия, с непълно проникване на мъжки полов орган. Експертите не отхвърлят възможността и при това положение да е бил осъществен полов акт с цялостно въвеждане на непълно възбуден полов орган.

Правилно съда е дал вяра на показанията на пострадалата и не е кредитирал показанията на съпругата на подсъдимия-св. Катя Славова и обясненията на самия подсъдим.

Съгласно заключението на СПЕ пострадалата е била психично здрава , със съответстващо на възрастта и интелектуално развитие. Била е в състояние да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания. Освен това нейните показания са последователни и непротиворечиви от самото начало до край. Съвсем естествено е било поведението на едно дете на 12 години, в това малко село след случилото се. Не трябва да се забравя и обстоятелството ,че това дете е израснало без майка и много по-трудно това дете ще сподели болките и срама с баща си, отколкото, ако е имало възможност да направи това с майка си.

Настоящия състав изключва възможността за манипулиране на показанията на пострадалата ,тъй като от събраните доказателства по делото е видно ,че пострадалата обяснява едно и също нещо на няколко лица и няма каквито и да е противоречия в тези нейни показания. Показанията на пострадалата не са изолирани. Правилно съда ги е кредитирал ,тъй като те се подкрепят от показанията на свидетелите:П.П. ,С.П., М.М., М. Д., Р.Р.,Й. И. Показанията на всичките тези свидетели са непротиворечиви, пълни и водят към основния факт.

Беше направен опит от защитата на подсъдимия и самия свидетел ,чрез разпита на св. М.С. да докажат ,че пострадалата е била манипулирана от баща си, като за това била споделила пред тази свидетелка. В съдебно заседание пред въззивната инстанция обаче, тази свидетелка не депозира такива показания.

Съда е съпоставил свидетелските показания, с останалите доказателства по делото и неговите изводи ,че същите са непротиворечиви и подкрепят обвинението са правилни и законосъобразни.

Правилно съда не е кредитирал обясненията на подсъдимия и на жена му-св. К.С. Правилно съда е приел ,че това е защитна позиция на подсъдимия и неговата съпруга е заинтересована от изхода на делото.

Необосновани са доводите на защитата ,че обвинението почива само на показанията на пострадалата. Това не е вярно. Макар и след известно време, тя е споделило за извършеното спрямо нея престъпление със св. С. и М. и с баща си.Престъплението се доказва от всички събрани по делото доказателства. Гласните доказателства се подкрепят от изводите на назначените и приети от съда СМЕ и СПЕ.Липсват каквито и да доказателства ,че пострадалата е заинтересована да „натопи” подсъдимия и като се има предвид възрастта на пострадалата ,последователността на нейните показания, настоящият състав, също счита ,че показанията и са достоверни и правилно съда им е дал вяра.

Неоснователни са доводите на защитника ,че са допуснати съществени процесуални нарушения. визира се обстоятелството ,че в началото на обвинителния акт се сочи че деянието е извършено на 19.07.2006 год., по нататък в обвинителния акт се сочи като дата на извършване на деянието 18.07.2006 год., като в диспозитива на обвинителния акт също е записано дата 18.07.2006 год.

От допълнително събраните доказателства от въззивната инстанция/л.22 от в.д./-служебната справка от Нач. ж.п.гара Вълчи дол е видно ,че наистина бащата на пострадалата е бил нощна смяна на 18 срещу 19.07.2006 год. В присъдата на първоинстанционния съд, също е прието и е осъден ,че деянието е извършено на 18.07.2006 год. Като се има предвид ,че през цялото време подсъдимия е имал защитник ,може да се приеме ,че е допусната техническа грешка в началото на обвинителния акт, която не е съществена и не нарушава правото на защита на подсъдимия. Както в диспозитива на обвинителния акт, така и в процеса на цялото съдебно производство ,в присъдата ,в пледоариите, се говори за датата 18.07.2006 год. Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че не е допуснато съществено процесуално нарушение ,което да нарушава правото на защита на подсъдимия. Времето и мястото на извършване на престъплението са изяснени безспорно и доказани от събраните доказателства по делото.

Неоснователни са доводите на защитата относно доводите му ,че деянието представлява опит , за което съда изложи доводи по-горе, поради което е несъстоятелно и да се обсъжда приложението на чл.58 от НК и от там приложението на чл.55 от НК.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.152, ал.4 , т.1, вр. ал. 1 ,т 2 от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

Правилно съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, затрудненото семейно и материално положение, не лошите характеристични данни. Правилно съда е отчел като отегчаващи вината обстоятелства- при извършване на деянието подсъдимия е бил повлиян от алкохол и високата обществена опасност на самото деяние.

Липсват доказателства да са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,за да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

Определеното наказание като вид и размер е правилно и справедливо. Същото съответства на степента на обществената опасност на деянието и в този му размер ще изиграе възпитателна роля върху подсъдимия и останалите членове на обществото и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното и в съответствие на събраните доказателства ,че пострадалата е получила физически и психически травми, които са оказали въздействие върху цялостното и психично състояние и социално поведение ,правилно е определен и размера на гражданския иск, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Правилно съда е отчел последиците от извършеното престъпление върху съзнанието на пострадалата, правилно е взел предвид и имотното състояние на подсъдимия и правилно е определил размера на гражданския иск.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №96 на Варненския окръжен съд- постановена на 08.10.2007 год. по НОХД 841/2007 год.,с подсъдим: С.К.С., ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

С решение от 16.09.2009 година ВКС ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение по ВНОХД № 210/2008 година.