Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2010г. Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Наказателно отделение

На осми юли Година две хиляди и десета

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

Секретар С. Д.

Прокурора Кр. Конов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова

ВНОХД № 208/10г. по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ ОТ НПК

Варненският Oкръжен съд, с присъда № 47 по НОХД № 129/2010г. по описа на същия съд, постановена на 19.04.2010г. е признал подсъдимия В.Г.И. за НЕВИНЕН:

- в това, че на 22.07.2009 год. в гр. Девня, Варненска област при управление на л.а. „ВАЗ” с per. № В 49 05 КК е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП /„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"/ и чл.8 ал.1 от ЗДвП / „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго"/, като е допускал причиняването на телесна повреда или смърт на Г.Т.А., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по възведеното обвинение по чл.342, ал.1 от НК;

- в това, че на 22.07.2009 год. в гр. Девня, Варненска област е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по възведеното обвинение по чл. 325, ал.1 от НК.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор при ВОП, с който се оспорва изцяло правилността на така постановената присъда, като се предлага на въззивния съд същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. бъде признат за виновен по предявените му обвинения и му се наложи наказание „пробация”, с продължителност на съответните пробационни мерки за срок от една година по отношение и на двете деяния.

В с.з. пред състав на Варненския Апелативен съд, представителят на АП – Варна поддържа протеста, излага мотиви за това и моли за постановяване на съдебен акт в тази насока; подс. се явява лично и с процесуален представител от преди, който оспорва протеста и моли присъдата на първоинст. съд да бъде потвърдена.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл. 314 от НПК констатира, че протестът на държавното обвинение е неоснователен по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Г.А. и С.Н. били служители на „Е.ОН България Мрежи”АД („Е.ОН”). На 22.07.2009г. им било възложено обезопасяването на работата на подизпълнителя - фирма „Регеоком” - Шумен в гр.Девня. Работниците на „Регеоком” трябвало да демонтират електромерите на битовите абонати от кв.„Река Девня” в гр. Девня от частните домове и да ги поставят на общодостъпни места. Това обикновено ставало като няколко електромера се поставяли в специално табло, което пък се монтирало или на ел.стълбове или на оградите на имотите. За да се осъществи тази дейност електроснабдяването на района било спряно.

За целта преди обяд на 22.07.2009г. работници на „Регеоком” посетили дома на св.Иванка Тенева Иванова. Обяснили й, че са от „Енергото” и че трябва да изнесат електромера извън къщата. Свидетелката знаела, че в квартала от седмица се прави това – изнасят се електромерите на абонатите извън домовете им, за това била подготвена за тяхната поява и им отворила, показала им електромера. От работниците разбрала, че последните имали намерението да монтират електромера й не пред дома й, а на съседна улица. На молбата й електромера да е по-наблизо, й било отказано с обяснението, че така щяло да бъде по-удобно за инкасаторката. Св поискала да види работен проект, по силата на който електромерът й се монтира точно на това място, но такъв не й бил показан. След като молбите й не дали какъвто й да е резултат, тя се прибрала в дома си. По обяд се прибрал подс.В.И., които живеел със свид.И.И.на съпружески начала. Тогава тя му разказала какво се случва и се оплакала, че електромера на дома им ще бъде монтиран чак на съседната улица, което ще им създава неудобства. Тогава подсъдимият казал, че ще поговори със служителите на „Е.ОН” и излязъл навън. След като излязъл от дома си, забелязал група работници, които извършвали монтаж на електромери на ел.стълб на съседната улица „Преслав” и отишъл да разговаря с тях. Там бил и св.Г.Г.. Подсъдимият го попитал защо електромерът му се монтира толкова далеч от дома му и поискал да види работния проект. Св.Г. му обяснил, че е от фирма подизпълнител и че отговор на поставените от него въпроси може да получи от служителите на „Е.ОН”, като такива в момента нямало на място. Тогава подсъдимият се върнал обратно в дома си и седнали да обядват заедно със св.И.И.. Точно в този момент било възстановено електрозахранването и по това подсъдимият разбрал, че са пристигнали и служителите на „Е.ОН”. Тогава той отново се отправил към съседната улица, където преди малко била работната група от „Регеоком”. Подсъдимият отишъл до там с л.а. „ВАЗ” с peг. № В 49 05 КК. Спрял л.а. при работещите, слязъл от него и ги попитал кой е служителят на „Е.ОН”, с когото да разговаря. Те му посочили другия край на улицата, където свид.Г.А. седял на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген Голф”, паркиран на същата улица по-нагоре. Подсъдимият отишъл до автомобила пеша, изчакал свидетеля да си приключи разговора с друг служител и тогава го попитал дали е от „Е.ОН”. След като получил утвърдителен отговор, подс.И. обяснил проблема си, като искал да разбере причините, поради които електромерът му се монтира толкова далеч от дома му. Поискал да види и работен проект. Свид.Г.А. му отговорил, че не му дължи никакви обяснения и го отпратил към отдела за обслужване на клиенти в централата на дружеството в гр.Варна. Подсъдимият поискал св. да му се представи, тъй като последният бил без бадж, а той от своя страна го попитал защо му е тази информация. Подсъдимият отвърнал: „За да извикам „Господари на ефира”, да ви спретна едно филмче!”. С това разговорът приключил и подсъдимият се обърнал и тръгнал към автомобила си. Междувременно свид.Г.А. се качил в пристигналия служебен автомобил „УАЗ” с peг. № В 19 76 КС, управляван от свид. С.Н.. Двамата застигнали подсъдимия в момент, в който той отварял предната лява врата на л.а. „ВАЗ” с намерението да влезе вътре. Тогава, както бил с гръб към л.а. „УАЗ”, подсъдимият усетил удар – вратата на неговия л.а. била блъсната от преминаващия служебен автомобил на „Е.ОН”, който продължил по пътя си без да спира. Тогава подс.И. се качил в колата си и се прибрал у дома си. Наложило се обаче отново да се качи в колата, защото трябвало да отиде до магазина за хляб. Маршрутът му минавал отново по улица „Преслав”, където работели все още екипите на „Регеоком”. За да навлезе там, обаче подс.И. трябвало да направи десен завой. Преди да предприеме маневрата, той се разсеял с поставянето на колана си и в последния момент забелязал, че пътното платно е заето от две МПС-та – „УАЗ” на „Е.ОН” и пикап „Дачиа Логан” на „Регеоком”. За да избегне сблъсъка с тях и намиращите се на мястото хора, подсъдимият преценил, че няма достатъчно време да спре л.а., поради което изгубил контрол над правоуправлението и л.а. се забил в затревената площ, след което спрял. Веднага след това свид.Г.А. и С.Н. отишли до л.а., отворили предната лява врата и започнали да нанасят удари по тялото на подсъдимия, както бил завързан с предпазния колан на л.а. В този момент дошла и свид.И.И.на мястото на инцидента, тъй като била известена от комшийка за случващото се. Нейната поява сложила край на саморазправата. Свид.Г.А. взел документите за самоличност на подсъдимия, а св.С.Н. ключовете от л.а. Св.И.дала шише с вода на подсъдимия, който останал в колата си до идването на органите на реда.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на: обясненията на подсъдимия, приобщените писмени доказателства – медицинско удостоверение № 645/23.VІІ.2009г., писмо изх. №289543/29.102009г. на „Е.ОН България Мрежи”АД, справка относно характеристични данни, показанията на свидетелите – И.И., Г.Г., Т.Т., Й.Т., Н.Н., А.Й..

От медицинско удостоверение № 645/23.07.2009г., издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД, на 22.07.2009 год., е видно, че подс. И. е получил травматични увреждания, както следва: кръвонасядане (разлята болезнена подутина) с диам. 4см в дясната слепоочна област, мораво кръвонасядане с диам. 2см по горния клепач на дясното око; кръвонасядане с диам. 2.5см по задната повърхност на шията, като десния му полюс личи ожулване с диам. 1см, навяхване на междуфалангиевите стави на 3,4 пръсти на лявата ръка, с кръвонасядания с диам. 2-3см по предната им повърхност; в областта на гръдната кост мораво кръвонасядане с неправилна форма и диам. 6-7 см.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактическа обстановка ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства, съпоставяйки най-вече депозираните гласни такива пред него /обяснения и свидетелски показания/. Именно базирайки се на гласния доказателствен ресурс и преценявайки уврежданията, получени от подс. , ВОС е достигнал до фактическите изводи, които настоящата инстанция изцяло възприема. Разграничавайки две основни групи гласни доказателства – от една страна тези на св. А. и Н., а от друга на подс., първоинстанционният съд се е обосновал подробно, защо кредитира изцяло тези на подс. Същите са последователни и непротиворечиви, кореспондират с целия доказателствен материал и най - същественото е, че последните не са претърпели никаква трансформация от досъдебната фаза до приключване на наказателното производство пред първоинст. съд. При възникналата конфликтна ситуация, свързана с търсеното на логично обяснение, защо електромера на подс. следва да бъде монтиран на съседна улица до дома му, се установява, че последният действително е повишил тон и е бил рязък в изказванията си, но същият не е бил агресивен и не е използвал обидни думи, като не е нагрубил никой от присъстващите на инцидента свидетели. От тук ВОС правилно е извел своя извод, за това, че без видима агресия, е абсолютно нелогично подс. да се качи в колата си и след няколко шумни маневри, предвид модела на автомобила му, да е насочил същия срещу св. А., с цел да застраши неговата физическа неприкосновеност. Всъщност, единствените словесни „закани” отправени от подс. са били до толкова, до колкото е имал намерение да сезира медиите за алогичните действия на служителите на „ Е.ОН” по преместването на електромера. Нещо повече, не само разпитаните свидетели в хода на съдебното производство свидетелстват за поведението на подс., което в никакъв случай не може да бъде определено като агресивно. От приложените писмени доказателства, сред които и справка за характеристични данни, се установява, че подс. И. е добър и не конфликтен човек, който никога не нарушавал обществения ред и не е агресивен. Данните са събрани и чрез бившата му съпруга, която е заявила, че подс. е кротък човек. Освен това съществува едно много важно писмено доказателство, което напълно опровергава версията на свидетелите А. и Н., а именно мед. удостоверение, с което подс. се е снабдил непосредствено на следващия ден след нападението срещу него. Твърденията на подс. за нанесения му побой, не само се потвърждават от медицинското изследване, което свидетелства за нанесените му телесни увреждания, но казаното напълно кореспондира и с изнесеното в съдебно заседание от св. Иванова. Същата подробно изяснява пред съда, какво се е случило, а нейните показания са съществени, т. к. тя има непосредствени впечатления при нанасянето на побоя на подс., т. к. е присъствала там. Свидетелката подробно описва механизма на получените от подс. увреждания – чрез нанасяне на юмруци и ритници по него.

Няма основание съда да не кредитира казаното от тази свидетелка, защото тези показания не са изолирани от останалия доказ. материал, а напротив - подкрепят се от него. Само защото последната фактически съжителства с подс. не може да послужи като основание, да не се ценят нейните показания, още повече, че на последната са й разяснени задълженията като свидетел, като също е предупредена от съда за наказателната отговорност, която носи. В този смисъл доводите на държавното обвинение са абсолютно неоснователни.

От изложеното до тук безспорно се установява, че пострадал в конфликта всъщност е самия подс., който в стремежа си да потърси правата си в една правова държава е бил безцеремонно отпратен, след което и набит.

Освен това следва да се има предвид, че анализирайки гласните доказателства, съдът е съпоставил обясненията на подс. с показанията на св. А., който и на досъдебната фаза и по време на съдебното заседание, разказва, че когато колата на подс. е излязла извън пътя той се приближил и попитал ”какво става”, на което подс. е отвърнал, че е изгубил управлението на МПС. От тук се извежда пряко липсата на умисъл, насочен срещу увреждането на физическата неприкосновеност на св. А., за да е налице състава на престъплението по чл.342 ал.1 от НК. Всъщност, действията на подс. са били насочени към предотвратяване на такъв резултат, тъй като последният, с промяна на движението на автомобила си е целял да избегне инцидент с присъстващите на пътя хора и МПС.

По отношение на второто обвинение за нарушаване на обществения ред, с груби и непристойни действия – такива не са били констатирани, а се установи само проява на една гражданска позиция с цел защита на правата на бълг. гражданин като ел. потребител. Поведението на подс. следва да се адмирира, защото е крайно време на логичните въпроси на гражданите в РБ да бъде отговаряно адекватно, а когато си търсят правата да им се съдейства, а не вместо помощ да срещат агресия и оскърбление.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 47 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 129/2010г. по описа на същия съд, постановена на 19.04.2010г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.