Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,30.06.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осма година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

                                                ЧЛЕНОВЕ: Ж.Д.

                                                                   Д.Д.

При секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор И.Т.,

 разгледа докладваното от съдия Д.

 ВНОХД №205/2008 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 14 по НОХД №361/2006 год. на Търговищкия окръжен съд, постановена на 18.03.2008 год.,с която, подсъдимия по делото: Ц.Ю.Б., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343 ,ал.4, вр. ал.3 ,б “б”, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от три години, което наказание да изтърпи при “ общ” режим. Лишен е от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил е подсъдимия да заплати на К.Д.Д. и на Д.Н.Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението от по 50000 лева за всеки от тях. Осъдил е подсъдимия да заплати държавна такса върху уважените граждански искове и направените разноски по делото. Съда се е произнесъл по веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. И. Г. от ТАК- защитник на Ц.Б.. В жалбата се развиват доводи ,че съда неправилно е приел концентрацията на алкохол, да е в размер на 0,91 промила . Развиват се доводи, че наложеното наказание е несправедливо и се явява завишено. Наложеното наказание е следвало да се отложи на основание чл.66 от НК. Сочи се ,че гражданските искове са завишени. Подадена е допълнителна въззивна жалба и от адв. Ю. Г. от ВАК. Сочи ,че наложеното наказание е явно несправедливо ,иска същото да се намали и да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Алтернативно, ако не се приложи чл.66от НК ,да се намали размера на наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че присъдата е правилна и справедлива. Изразява становище, че подсъдимия е нарушил правилата за движение, поради което моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимия редовно призован не се явява, за него се явява адв. Ю Г. от ВАК. Подържа подадената жалба и развива същите доводи ,като допълнително сочи доводи за съвина на пострадалите, тъй като не били ползували предпазни колани. Моли да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, или алтернативно да се намали размера на наложеното наказание и да се намалят присъдените граждански искове.

Гражданските ищци и частните обвинители ,редовно призовани се явяват и се представляват от повереника им – адв. Р.Р. от АК- Търговище. Оспорват подадената жалба, считат че деянието е доказано безспорно и наложеното наказание и присъдени граждански искове са справедливи. Молят, да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е правоспособен водач ,категории “В “ и “С” от 2002 год. За почивните и празнични  дни от 06 до 07.05.2006 год.,подсъдимият пристигнал с автомобила си  “Ауди-А4” с Д. К.№ В 86-32 КА на гости при родителите си в с. Славяново, общ. Попово. През деня на 06.05.2006 год. ,подсъдимия заедно със приятелите си, св. И.Г. М., Д. Хр.М. и други отишли на хижата в с. Долец, същата община, да празнуват “Гергьовден”,където всички употребявали алкохол. Надвечер компанията се предвижила до гр. Попово, където всички били поканени от св. Г. С. Г., на имен ден. Там всички от компанията употребявали алкохол. Около полунощ подсъдимия се обадил на пострадалата В. Д.Н., която също се присъединила към компанията. От там отишли в дискотека “Сезоните” в гр. Попово. Там отново празнували и употребявали алкохол.

Около 3,30 часа компанията решила да отидат отново в хижата в с. Долец ,където били останали част от предишната компания. За целта с два таксиметрови автомобила компанията се придвижила до с. Славяново. В с. Славяново, компанията потеглила с два автомобила за хижата в с. Долец ,като в автомобила на подсъдимия, на предна дясна седалка седнала  пострадалата В.Д., на задна седалка, от ляво на дясно били свидетелите Г.Г., Д.М. и И. М.. Другият автомобил се управлявал от св. Н.В., като при него се качили останалите от компанията. При навлизане в разбит участък от пътя, В. намалил, при което бил изпреварен от подсъдимия, който на 4,5 км. преди началото на с. Долец, около 4,15 часа ,управлявайки автомобила със скорост 101 км/ час, при излизане от ляв завой, изгубил контрол върху управлението на автомобила и допуснал ПТП. Отклонил се вляво, напуснал пътното платно, навлязъл в гората, като повалил две дървета и останал с предната си част върху счупено трето дърво- обърнат в посока обратна на посоката му на движение на 34 м от пътното платно.

В резултат на удара, возещата се на предна дясна седалка Д. изхвърчала от автомобила и вследствие на получените травми починала, които се оказали несъвместими с човешкия живот. Същите са описани подробно в изготвените и приети от съда СМЕ. В резултат на ПТП, средна телесна повреда получил и Г.Г., изразяваща се в трайно затрудняване движението на дясната ръка.

След пристигането на органите на КАТ на произшествието ,подсъдимия бил изпробван с “Дрегер” ,който отчел 0,91 промила алкохол в кръвта . Около 06,25 часа, е била иззета и кръвна проба и от заключението на СМЕ е видно ,че концентрацията на алкохол е 1,15 промила. Съда е приел, че при изследването на кръвта ,подсъдимия се е намирал във фазата на резорбция  на алкохола ,поради което е приел ,че към момента на катастрофата /04,15 ч./,концентрацията на алкохол в кръвта, е била 0,91 промила.  

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия с действията си е нарушил виновно чл.20,ал.1 и 2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно заключението на експертите по назначената и приета Автотехническа експертиза, подсъдимия не се е съобразил с особеностите на пътя в този участък –пътя бил разбит и имало много неравности. Съгласно заключението на експертите безопасната скорост ,с която е следвало да се движи подсъдимия в този участък е 50-60 км/ час. От същото заключение е видно ,че той се е движел с 101 км/ час , като разрешената скорост за движение в този участък е била 90 км/ час.

Вследствие на тези нарушения подсъдимия е нарушил правилата за движение умишлено и по непредпазливост е причинил смъртта на Ваня Н., която изхвърчала от летящия автомобил и вследствие на получените травми ,подробно описани в СМЕ , които се оказали несъвместими за човешкия живот починала. Причина за смъртта на Н. е тежката съчетана гръдна и коремни травми с масивни разкъсвания на дясното белодробно крило и на десния черен дроб.

В резултат на ПТП пострадал и Г.С.Г., който получил счупване на дясната ключица без разместване на костните фрагменти, в резултат на което пострадалия е търпял затруднено движение на дясната ръка в областта на раменната става за срок от 45-60 дни.

Причина за допуснатото произшествие и за забавените реакции е и това ,че подсъдимия е извършил деянието в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,91 промила.

Неоснователни са доводите на защитата ,че алкохолното съдържание в кръвта не е доказано и се коментират различни стойности ,дали метода “Видмарк” може да определи точното количество алкохол и ,колко е следвало съда да приеме ,че е съдържанието на алкохол. Първоинстанционния съд е извършил анализ на всички доказателства в тази насока, много подробно и аргументирано е обсъдил събраните доказателства и неговите изводи са правилни и законосъобразни.

Безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия на местопроизшествието е бил изпробван с “Алкотест-Дрегер-7410” с № 01-64, който е показал концентрация 0,91 промила. Това е станало в 4,30 часа. В 6,25 часа е била взета кръвна проба от подсъдимия, видно от заключението на вещото лице концентрацията на алкохол била 1,15 промила. Прието е ,че при вземането на кръвната проба подсъдимия се е намирал във фаза на резорбция на алкохола, поради което е прието ,че към 4,15 часа/ часа на катастрофата/, концентрацията на алкохол в кръвта е била 0,91 промила.

Защитата на подсъдимия е оспорила тези изводи на експерта и самото изследване на алкохолното съдържание по метода “Видмарк”.Вярно е ,че за предпочитане е изследването да се прави по газхроматографския метод ,но Наредба № 30 дава възможност изследванията за алкохолно съдържание да се правят по двата метода.

Направени са изявления ,че подсъдимия е приемал лекарства ,които са дали отражение на резултата получен при изследването. Била е назначена допълнителна експертиза ,която е изслушана в съдебно заседание и е приета от съда. Съгласно заключението на вещите лица ,безспорно и категорично, същите отхвърлят възможността употребяваните лекарства да са дали отражение на получения резултат. Заключението на вещото лице е категорично ,че дори и да е употребявал сочените медикаменти, то техния прием съгласно събраните доказателства е няколко часа преди катастрофата и за този период те са се резорбирали и излъчили от организма. Вещото лице е категорично ,че установеното количество алкохол в кръвта, се дължи само на приети алкохолни напитки.

Правилно съда е отхвърлил и не е кредитирал показанията на св. И. Н., Д.М. и Н.В., че не са виждали подсъдимия да консумира алкохол. Правилно съда е отхвърлил и обясненията на подсъдимия ,че веднага след катастрофата отпил глътка уиски, тъй като тези негови твърдения не се подкрепят от нито едно друго доказателство. Показанията на горецитираните свидетели се оборват от назначените експертизи и от показанията на св. Ганев.

Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че възраженията на защитата ,че неправилно е приета концентрацията на алкохол, за неоснователни. Съда е изчистил всички съмнения и независимо ,че изследването е по метода “Видмарк” ,изчисленията са направени правилно и законосъобразно ,като са отчетени, както резорбцията на алкохол, така и употребата на други лекарствени средства. Освен това при вземането на кръвната проба самият подсъдими е заявил, че в последните 24 часа е употребил единствено следните лекарства- центрум, витамини и протеини и е отрекъл към него момент да се лекува от някакви заболявания.

В резултат на тези нарушения допуснати от подсъдимия , по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и средна телесна повреда на още едно. Получените травми от починалото лице и от лицето със средна телесна повреда са в причинно следствена връзка с допуснатото ПТП.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343 , ал.3, б “б “,вр. ал.4 от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

Правилно съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и неговата младост.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда е отчел немалката степен на алкохолна концентрация на алкохол в кръвта, множеството нарушения на ЗДвП от подсъдимия. До момента на произшествието подсъдимия има дванадесет нарушения на ЗДвП, като четири от тях са за превишена  скорост.

Правилно и обосновано първоинстанционния съд е определил размера на наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода. При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел високата обществена опасност ,както на самото деяние ,така и на самия деец. Правилно съда не е приложил и разпоредбите на чл.66 от НК и неговия извод ,че за превъзпитаването на подсъдимия е необходимо същият да търпи наказанието ефективно, е правилен и справедлив.

Като се има предвид множеството нарушения на ЗДвП извън това при извършеното престъпление ,говори за високата степен на опасност на този водач на МПС, необходимо е същият да бъде изолиран от обществото ,за да има възможност и време да преосмисли своето поведение като водач на МПС за в бъдеще.

Изключително утежняващо вината обстоятелство ,което наклонява везните за ефективно изтърпяване на наказанието е концентрацията на алкохол в кръвта.

 С оглед както на индивидуалната ,така и на общата превенция, определеното по вид и размер наказание са правилни и справедливи и няма място за повече снизхождение при тези обстоятелства.

Неоснователни са възраженията на защитата, че присъдените граждански искове са завишени. Първоинстанционния съд е анализирал всички обстоятелства и на база на тях е определи обезщетението ,което следва да получат двамата родители за претърпените болка и страдание в резултат на загубата на дъщеря си.

Правилно съда е отчел голямата болка и страдание на тези двама родители ,които са загубили единствената си дъщеря, на която са се надявали и са разчитали, която е била само на двадесет и три години. Болката и страданието наистина са несъизмерими и те ще продължават и занапред за тези родители.

Присъдените граждански искове са справедливи и те ще послужат по някакъв начин като компенсация за претърпените до момента и за в бъдеще болка и страдание. 

Неоснователни са доводите на защитата ,че пострадалата Н. има съвина, затова ,че не е ползувала предпазни колани.

Настоящият състав намира ,че не може да се говори за съвина ,тъй като причина за настъпилото ПТП са превишената и несъобразена скорост и употребата на алкохол. Може би пострадалата би имала по малко травми при ползуването на колани, но това не променя състава на обвинението и извършеното престъпление от подсъдимия.

Предвид на гореизложеното ,настоящият състав намира ,че обективната истина по делото е изяснена напълно и обективно, наложеното наказание е справедливо, тъй като е наложено в минималния размер ,който предвижда закона, не са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно ,тъй като не са налице предпоставките на чл.66 от НК.

 Присъдените граждански искове са справедливи, поради което присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 14 от 18.03.2008 год. на Търговищкия окръжен съд по НОХД № 361/2006 год. с подсъдими: Ц.Ю.Б. ЕГН- **********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

С решение № 553 от 25.03.09 г. по КД № 426/08 г. на ВКС на Р България е потвърдено решението на Варненски апелативен съд. Решението е подписано с особено мнение на един от членовете на състава.