Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер ………………                               Година  2010                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                                 Наказателно отделение

На петнадесети април                                    Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:            Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:    Димитър Димитров

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 2 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 139/19.11.2009 г. на Окръжен съд Варна по НОХД № 1024/09 г., с което С.К.К. и Х.З.Х. са били признати за виновни по обвиненията им за извършено в условията на независимо съпричинителство престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.123, ал.1 от НК, и в хипотезата на чл.78а от НК са били освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания - по 1000 лева глоба.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с повдигнатите обвинения, че действайки в съответното си длъжностно качество – К., като управител на фирмата подизпълнител, а Х. – като технически ръководител на ремонта, поради немарливо изпълнение на извършвана ремонтна дейност на самоходен шалан, представляваща източник на повишена опасност, всеки от тях е допуснал нарушение по чл.215л, ал.1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни безопасни условия на труда на работните места и при използване на ремонтното оборудване, с което са причинили смъртта на В.Д.С..

В отличие с обвинителния акт, съдът е приел, че подсъдимите не са допуснали нарушения по чл.88, ал.1, чл.89, ал.1, т.5 и чл.95 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и по чл.215л, ал.З от Наредба № 7/1999 г., в която част на обвинението ги е оправдал.

 

Въззивното производство е образувано по три жалби:

- от защитника на подсъдимия К., адвокат Ц., с искане да бъде признат за невинен,

- от защитниците на подсъдимия Х. – адвокатите Д. и В., с аналогично искане и

- от наследниците на пострадалия, встъпили в процеса като частни обвинители, чрез повереника им адвокат М., с искане за частично отмяна на присъдата в оправдателната част и признаване и на двамата подсъдими за виновни да са допуснали съответно посочени нарушения.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбите за неоснователни и предлага обжалваната присъда да се потвърди.

 

Апелативният съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му пороци - допуснати процесуални нарушения, липса на анализ и съпоставка на противоречиви доказателства, нито споделя твърдението, че наличните доказателства не обосновават категоричен извод за виновността на подсъдимите.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установил е без съществени отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

 

Към инкриминираната дата, на територията на „ТЕРЕМ КРЗ Флотски арсенал" ЕООД Варна, се извършвал ремонт на три плавателни съда - самоходни шалани 33, 39 и 45, възложен от „Строителен и технически флот" АД Варна, чийто работник /моторист/ и член на екипажа на последния от тях, било лицето В.Д.С.. Конкретни кораборемонтни дейности били възложени на различни фирми, сред които „Стелена" ООД Варна, с управител подсъдимия С.К.. Контролът по изпълнението се осъществявал от КРЗ, в качеството на възложител, като за технически ръководител, отговарящ за ремонта на СШ 45, бил определен подсъдимият Х.Х..

За нуждите на работата самоходен шалан 45 бил вдигнат на стапел и в периода 16-18.08.06 г. по левия му борд от „Стелена” разположили няколко скелета. Скелетата били в сглобен вид и предвид тежестта им от по 1050 кг се вдигали с кран, маневриран от кранист на КРЗ, но под разпореждането на подизпълнителя „Стелена”, като фактически скелетата по шалан 45 били разполагани от работниците С.С. и Валентин Иванов с бригадир Васил Иванов. Щатно скеле № 6 на КРЗ, представляващо триетажна платформа, от едната страна перпендикулярна на повърхността, а от другата скосена, с четири крака, завършващи с полусферични пети с диаметър 60 мм, било поставено последно по дължината на шалан 45, и достигало извитата част към кърмата. За да може в това положение да позволява работа по кораба, тъй като трябвало да е отдалечено от борда на 20-40 см, съоръжението трябвало да бъде позиционирано съответно на скосяването към кърмата /доколкото е възможно да се подпъхне под корпуса на кораба/, при което три от краката му стъпили върху бетонната настилка на стапела, а четвъртият – краен външен - попаднал върху решетката на преминаващия успоредно по дължина на стапела отводнителен канал. Лентите на стоманените решетки на шахтата отстояли на 50 мм. Под полусферичните пети не били подложени конструктивно предписаните правоъгълни планки с размери 100х100 мм, а скелето не било застопорено към кораба.

След полагането на първа боя по кораба, работниците от „Стелена" ООД Варна преустановили временно работа, без да преместват скелетата, за да им служат и в последствие при повторното боядисване. По това време било извършено почистване на машинното отделение на шалана, като в баки били събрани сантинни отпадъци. Тъй като баките престояли няколко дни на палубата, без фирмата, отговорна за изхвърлянето им, да изпълни задълженията си, на 28.08.2006 г. В.С. решил лично да свали баките от палубата, като за целта използва скелето, монтирано в близост до кърмата по левия борд и ползвано до тогава за ремонтни дейности на височина по кораба. По негова молба, свидетелите К. и И., също членове на екипажа, започнали му ги подават, а самият той, качен на най-горната секция на скелето, ги поемал и ги подреждал в дясната му част. След полагането на 5-6 баки, внезапно стабилитета на скелето се нарушил и то паднало, заедно със С. - от височина приблизително 6 метра. Пострадалият бил откаран в лечебно заведение, но въпреки проведените там реанимационни мероприятия, починал.

 

По жалбата на адвокат Ц., като защитник на подсъдимия К..

В нея се твърди, че присъдата е немотивирана, тъй като от доказателствата не се установява подсъдимият К. да е нарушил чл. 215л, ал.1 от Наредба №7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на тру­да на работните места и при използване на работното оборудване: „Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им”. Според жалбоподателя това е така, защото разпитаните свидетели са заявили, че щатните скелета се поставят с помощта на кран здраво стъпили с четирите си крака на равна основа, като се внимава да не са върху решетките на отводнителните канали, да са на около 40 см от борда, с правата си част към него, а се е доказало по неоспорим начин, че падналото скеле е било със скосената си част към борда и по този начин то не би вършило работа на работниците от фирма "Стелена".

Горните твърдения на жалбоподателя не отговарят на действително установеното. Само според свидетеля С.С., който лично е участвал в подреждането на скелетата, същите са поставяни с правата част към борда, като по обясними причини той дори отрича да е монтирал падналото в последствие скеле: „не съм разбрал откъде се е появило това скеле, за да падне”, както и изобщо да са слагани скелета върху решетките на шахтите. От показанията му излиза, че скелета е имало само по правата част на шалана, но са налице други гласни доказателства в обратния смисъл. Дори свидетелят Х.С., който също е работник от „Стелена”, заявява, че при миенето на кораба се ползват скелета само по правата част, съответно поставени с високата част към борда, а скосената навън, но: „ако скелето отива към скосената част на кораба, към задната кърма, не е удобно да се работи и ние ги обръщаме обратно”. При наличието на повече съвпадащи си показания в този смисъл, както и с оглед конкретните различни видове дейности, които е извършвала и е следвало да довърши фирма „Стелена”, следва да се приеме, че и предметното скеле е било поставено от нейните работници за да им служи в процеса на работата по скосената част на кораба към кърмата, като само дейностите по самата кърма са извършвани не от скеле, а чрез използване на други методи, както и това, че действително по правата част на шалана скелетата са поставяни с правата част към борда, но скосяването към кърмата е предполагало обръщането им. Всъщност за решаване на основните въпроси по делото – причини за нестабилитета и последствия от него, видно от проведения следствен експеримент, е било без значение с коя част към левия борд е поставено скелето, защото резултатите са били еднакви.  По важното е, че от събраните доказателства се налага един възможен извод – че независимо от това как по принцип се поставят щатните скелета и за какво се внимава, в конкретния случай основните правила за това не са били спазени и скеле № 6 е било поставено с единия си крак на нестабилна основа, което е позволило при натоварване в съответната страна по вертикала тя да поддаде, да последва пропадане, а от там и извеждане на проекцията на горната площадка от тази на долната, обусловило и последвано от падане. 

Следващо основание на жалбоподателя, което той определя като незаконсъобразност на присъдата, е в твърдението му, че щом фактическото поставяне на скелето е изпълнено от свидетелите С. и И., а не лично от подсъдимия К., то последният не е наказателно отговорен за последвалия смъртен резултат поради свое немарливо изпъл­нение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Този въпрос отдавна е намерил своя непротиворечив и последователно поддържан отговор в съдебната практика, а и самият Закон за здравословни и безопасни условия на труд съдържа аргументи за основанието на отговорността. Съгласно разпоредбите на ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, като тази отговорност е независимо от задълженията на работещите и от това дали дейността се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица, а съгласно съдебната практика субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат не само преките изпълнители на правнорегламентираното занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията ръководството и контрола на тази дейност. Още с Постановление на Пленума на ВС на Република България 2-79, изменено и допълнено с П 7-87 Пл., последвано в годините от множество непротиворечиви решения в същия смисъл, се приема, че субекти на тези престъпления могат да бъдат и стопанските и технически ръководители от едно предприятие, и обикновените работници-изпълнители, когато нарушават отнасящи се до тях изисквания за осигуряване охраната на безопасността на труда, и това е така, защото правнорегламентираното занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност, може да обхваща действия както на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен или контролен характер. Подсъдимият К., в качеството си на управител на „Стелена” ООД и по силата на подписания рамков договор с КРЗ с приложено към него споразумение по чл.18 ЗЗБУТ, на свое основание, независимо от преките изпълнители С.и И., е носител на отговорността за спазване на здравословните и безопасни условия на труд във връзка с организацията по поставянето на процесното скеле и осъществяването на дейности както от своите работници, така и от всяко друго лице, което по друг повод се намира до това работно място, в случая пострадалия.

  Жалбоподателят счита също, че според гласните доказателства скелето е било местено от работници на друга фирма /”Немо” ООД/, че те са удължавали чрез заваръчни работи краката му, че скелето се е клатело и за това другите моряци са предупреждавали пострадалия да не се качва на него, както и че след падането на скелето единият му крак е бил по-къс, какъвто не би могъл да бъде докато неговите работници са го ползвали. Действително, не е и спорно между страните, че скелетата по самоходен шалан 45 са  били подредени между 16 и 18.08.2006 г. от "Стелена" ООД Варна, чиито работници, под  ръковод­ството на подсъдимия С.К., са свършили една част от своята работа на 19.08.2006 г. и временно, включително към инкриминираната дата, са преустановили действията си по този обект, както и че по същото време другата фирма е работила по подмяна буртиците на борда, за нуждите на което е ползвала подредените вече скелета. Няма убедителни доказателства обаче скелета да са снемани и удължавани преди инкриминираната дата. Работници на „Немо 90” ООД са работили по самоходния шалан както малко преди, така и дълго след инкриминираната дата. Сред фактурираните им на 17.10.2006 г. дейности действително са посочени различни заваръчни работи и други манипулации със скелета, но от събраните гласни доказателства в тази връзка, чрез разпит на свидетеля П.П. и подсъдимия Х.Х., допълнени с предписанията от протокол № 1484/2006 г. на ОИТ Варна, който носи дата 12.09.2006 г., както и дублирания конструкторски чертеж на щатно скеле с допълване от 16.10.2006 г. се налага извод, че  тези промени са извършени след деянието. Казаното от свидетеля Б.И., на което се позовава и жалбоподателят, че след падането на скелето „се видя, че единия крак е по-къс", няма как да се приеме за достоверно, защото без точно измерване това е невъзможно да се установи, а и няма разумно обяснение предположението, да се ангажира кран за сваляне скелето, да се удължат три от краката му, да се вдигне наново от крана, но удължаването на четвъртия крак да се остави за по-късен етап.

Относно възражението за липса на огледен протокол на местопроизшествието – действително такъв няма приложен по делото, но е несъстоятелно твърдението за произтекла от това абсолютната непълнота на доказателствата, тъй като органите на досъдебното производство и съдът са сторили всичко необходимо, и макар и на по-късен етап, са събрали възможните доказателства за установяване на фактите по делото. В тази връзка не бива да бъде споделено и разбирането, че щом окръжният съд възприема заключението на петорната експертиза, а вещите лица са си послужили с израза, че го основават и на „предположения за точното място на скелето”, то и самата присъда, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, почива на предположения. За да вземе своето решение, съдът се е опрял на широк кръг непротиворечиви гласни и писмени доказателства, допълнени от експертни заключения и проверка на относимите факти чрез проведения следствен експеримент, като изводите за механизма на трудовата злополука се основават на цялата поредица преки и косвени доказателства и този механизъм е единствено възможният, без да се пораждат каквито и да е съмнения.

 

По жалбата на адвокатите Д. и В., като защитници на подсъдимия Х..

Възраженията от първата им жалба са срещу законосъобразността и обосноваността на присъдата, като в нея се твърди, че подсъдимият Х. няма задължения да монтира и демонтира скелета и същият не е допускал нарушение по Наредба № 7/99 г., както и че не е доказано по безспорен и категоричен начин единият крак на скелето да е бил поставен върху решетка на отводнителна шахта. В пространно допълнително писмено изложение се изтъква още, че съдът е изпаднал в противоречие, като от една страна е приел за установено, че скелетата са подредени от работниците на Стелена ООД,  а от друга - че подсъдимият Х., който не е служител на тази фирма, е монтирал скелетата по ремонта на СШ-45, признал го е за виновен и му е наложил наказание за това. Същевременно, макар да отхвърлят възможността за търсене на наказателна отговорност от доверителя им, жалбоподателите излагат и подробни възражения срещу решението на съда да изключи възможността за  съпричиняване от страна на пострадалия.

Въпросът за възможните субекти на престъплението по чл.123 от НК вече беше разгледан подробно във връзка с жалбата от адвокат Ц.. Ремонтът на самоходен шалан 45 е бил задължение на „ТЕРЕМ КРЗ Флотски арсенал” ЕООД, Варна, където подсъдимият Х. заема длъжността технически ръководител в отдел Производствено-диспечерски. КРЗ е собственик, който предоставя на подизпълнителите за нуждите на работата им щатните скелета, като практически и участва в техния монтаж на всеки обект, доколкото той се извършва с помощта на кранист от завода. Подсъдимият Х. е технически ръководител конкретно за ремонта на самоходния шалан. По длъжностна характеристика техническият ръководител отговаря за цялостното ръководство по организиране и провеждане на ремонта и бреговото оборудване, както и нарочно за здравословни и безопасни условия на труд. Възражението, че нито по договор нито по длъжностна характеристика, той е задължен да подрежда скелета, тъй като тази дейност се извършва от подизпълнителя, и поради това не следва да носи отговорност за евентуално неправилно монтиране, е несъстоятелно. Доколкото той има ръководните и организаторски функции по осъществяването на конкретната кораборемонтна дейност, включваща и работа на височина, която се извършва от щатно скеле, съгласно разбирането на съдебната практика, независимо от отговорността на прекия изпълнител, са налице всички основания да бъде ангажирана наказателната му отговорност за последвалия трудов инцидент.

Разбирането, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на екипажа, намиращ се на борда на ремонтирания кораб, не е задължение на подсъдимия Х., а на корабособственика, също не може да бъде споделено, доколкото съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, се простира както спрямо работещите, така и по отношение на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съвсем различен и без място по предмета на делото е въпросът следвало ли е прокуратурата и разследващите органи да изследват действията и отговорността на капитана, главния механик и корабопритежателя, тъй като подобно решение е извън предмета на съдебния контрол.

Също като неприемлив следва да бъде отхвърлен и аргумента, че щом  начина на работа е възприет в цялата система от предприятия, занимаващи се с кораборемонт, и той е спазен от подсъдимия, то за него не е била налице непосредствена опасност от тези действия и не може да бъде винен за това, тъй като не е в неговите правомощия да замени този технологичен начин на работа, и най-вече направеният от това извод, че настъпилата злополука не е по негова вина, а е случайно събитие. Случайното събитие предполага липса на допуснато нарушение и обстоятелства, при които деецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици. А по делото първоинстанционният съд съвсем правилно е констатирал допуснато нарушение по чл.215л, ал.1 от Наредба №7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на тру­да на работните места и при използване на работното оборудване /„Скелетата се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им”/, поради което и позоваването на Решение № 824/78г. III н.о. на ВС е некоректно.

Няма спор по делото относно техническата изправност на скелето, отговорността на подсъдимия не е ангажирана във връзка с такова нарушение, поради което и възражения в обратния смисъл с позоваване на съответни доказателства за това, не следва да се разглеждат.

Тезата, че причина за злополуката са предприети нерегламентирани действия от членовете на екипажа, включително пострадалия, по прехвърляне на отпадъци в баки от палубата на кораба върху секционно метално триетажно скеле и поставянето им от пострадалия върху най-горната платформа в нейния най-отдалечен ъгъл, с което е нарушена устойчивостта му и е предизвикано неговото падане, извън цитирания в жалбата доказателствен източник, не намира опора в доказателствата по делото и противоречи на налагащите се разумни изводи. Натоварването върху скелето, което се е получило от подредените в дясната част на най-горната му платформа баки със сантинни води не е надхвърлило конструктивно предписаното 150 кг/кв.м. По предписание същото скеле е било ежегодно изпитвано със съответни натоварвания и няма данни да е констатирана неустойчивост. Дори и да се надхвърли допустимото натоварване до степен, водеща до видими въздействия, очакваното такова би било вертикално снижаване, наречено от вещите лица „клякане”, но не и разминаване в проекциите на горна и долна платформи, в който случай единствено би се стигнало до падане.

Възражението, че при следствения експеримент на стапела не е имало за ремонт кораб или шалан, и това прави фактическата обстановка различна от тази по време на злополуката, също е неоснователно, защото наличието или липсата на плавателен съд по никакъв начин не се отразява на резултатите, тъй като скелето не е било прикрепено, нито подпряно на него, а е отстояло. Именно обстоятелството, че дори след прилагане на значителна физическа сила чрез дърпане с въже не се е получило даже разклащане, е в полза на извода, че друга възможност, различна от пропадането на единия крак през решетката на отводнителния канал, е изключена. Това, че експериментът е проведен след повече от две години от злополуката, не компрометира заключението за наличие на корозионни процеси по тези решетки, защото вещите лица са отговорили на изрично зададен в тази връзка въпрос, че две години не са достатъчни корозията да напредне до степента, в която те са я констатирали, т.е. такава е била налице и към инкриминираната дата, за което са налице отделно и гласни доказателства.

Въззивната инстанция не може да се съгласи с извода, че след като в констативно-съобразителната част на петорната техническа експертиза е записано „…нашите констатации се основават единствено на свидетелските показания и на предположения за точното място на скелето и разположението му спрямо кораба и стапелното място...", то няма безспорни доказателства, че крак на скелето е бил върху решетка на отводнителния канал. Свободното интерпретиране на използвания израз „предположения” извън систематическата последователност на цялостното съдържание на експертизата и подробния разпит на вещите лица в съдебно заседание не може да даде основание да се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд се гради върху предположения, защото тя има своята широка доказателствена основа. В мотивите изрично са цитирани свидетелите Д.С., Н.Ф., П.П. и С.К., които са дали изрични свидетелства по въпроса за решетката и разполагането на единия от краката на скелето върху нея. Конкретната причина експертите да се изразят по този начин, е в липсата на протокол за оглед на местопроизшествието, но той далеч не е единственото възможно доказателствено средство за установяване на местоположението на скелето. За да изясни последното, съдът е сторил всичко необходимо в рамките на възможните да бъдат събрани доказателства, при което направените изводи за това не будят никакво съмнение. И е бил принуден да го стори, защото нито подсъдимият К., нито подсъдимият Х., нито кое да е длъжностно лице от Флотски арсенал, не е изпълнило задължението, и не си е направило труда, да се стори необходимото и бъдат уведомени за станалото незабавно компетентните разследващи органи, в която връзка не отговаря на истината твърдението на страните в съдебно заседание пред тази инстанция, че това е било сторено.  

Научно обяснение за това, защо ако скелето е било поставено по възприетия от съда начин, не е паднало по време на експлоатацията му от бояджиите на "Стелена", не е необходимо. Именно фактът, че както те, така и друга фирма, са работили на него преди инцидента, с което са упражнили определено натоварване, е довел до това, че полусферичната пета в продължение на няколко дни е натискала решетката и й е въздействала по начин, довел до постепенно получаване на разкритие между две ребра и първоначално леко разклащане на скелето, последвано от внезапно пропадане на надлежащия крак в канала с дълбочина 300 мм от тежестта на баките със сантинни води, извеждане на скелето от равновесно положение до критичната точка на накланяне и залитане в посока, обратна на борда на кораба. А житейски изказаното мнението на доведения от защитата свидетел Д.Д., специалист с повече от 20 годишен опит по кораборемонта, че " ... би трябвало да си самоубиец, за да сложиш крак на скеле върху решетките", по никакъв начин не води до отричане на този безспорен факт.

Неотносимо е възражението срещу отразеното в мотивите, че подсъдимият Х. има ежедневни задължения по проверка на съоръженията с които се работи с оглед тяхната безопасност, защото това виждане на съда няма увреждащи интересите му последици - поначало подобно обвинение не е имало, съответно и той не е осъден за осъществяване на деянието в резултат на неизпълнение на именно такова задължение.

Окръжният съд е обсъдил и не е възприел възможността за евентуално съпричиняване от страна на пострадалия, което също е правилно. Също правилно е било и да бъдат определени действията на пострадалия по преместване на баките със сантинни води от кораба на скелето като оправдани от гледна точка на неговите преки задължения на плавателния съд. Това, че е било налице неизпълнение на задължението по договора между СТФ АД Варна и ТЕРЕМ КРЗ Флотски арсенал Варна ЕООД, корабите да подходят с почистени от сантинни води трюмове е въпрос, който не се отразява по казуса. Факт е, че самоходен шалан 45 е приет на сух док въпреки наличието на сантинни води в трюма, както и че е било предприето почистването му от тях от страна на друга, неустановена по делото фирма, в която връзка не отговаря на действително установеното твърдението на жалбоподателя, че пострадалият лично е почистил машинното отделение и е изнесъл сантинните води на палубата, поради което и не следва да се обсъжда възможно нарушение на инструкции и несъгласуване с представител на ТЕРЕМ, както и да се отхвърли, че тези действия са извършени самоволно, или по нареждане на капитана на СШ 45.  По делото е установено, че фирмата, натоварена с почистването на сантинните води, е оставила баките на палубата и в продължение на няколко дни не ги е свалила. При това положение, вероятността от дъжд е обуславяла като последица разлив по палубата, зацапване на ремонтирания съд и нарушаване на изискванията за противопожарна безопасност, с които пряко пострадалият и работодателят му са били изрично задължени. За това и предприетото от В.С. преместване на съдовете със сантинни води от  палубата върху скелето не е станало в разрез с твърдените от жалбоподателя противопожарните изисквания, нито такива за работа със скеле, не е било необходимо пострадалият да е обучен за работа на това скеле, а единствено то да е било прикрепено устойчиво, така че да гарантира безопасността както на пряко извършващите работа на него съгласно нарочните си задължения, така и  на всяко едно трето лице, които по друг повод се намира дори в близост – съгласно нарочната разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ. Заключението на длъжностните лица от ОИТ, обективирано в цитирания с жалбата протокол за разследване на трудова злополука, с което се приема, че вина за настъпилата злополука има само пострадалия и моряците които са му помагали, по никакъв начин не обвързва съда и не е пречка да бъдат направени правни изводи в обратен смисъл, щом в наказателното производство са събрани доказателства за това, както е в настоящия случай.

По жалбата на адвокат М., повереник на частните обвинители М.К.С., К. В. С. и Д. В. С..

С присъдата подсъдимите К. и Х. са били оправдани по обвинението да са допуснали нарушения по:

- Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – конкретно за чл.215л, ал. З и

- Наредба № 2/04 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи –конкретно за чл.чл.88, ал.1, 89, ал.1, т.5 и 95.

Частните обвинители не са доволни от оневиняването за нарушенията по чл. 88, ал.1 и чл.89, ал.1, т.5 от Наредба №2/04 г., както и по чл.215л, ал.З от Наредба № 7/99 г., и молят за осъдителна присъда и в тази част на обвиненията, без в жалбата да са посочени конкретните фактически и правни основания за това искане.

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви за оправдателната част на присъдата си, и жалбата срещу нея е неоснователна.

Срещу оправдателната част за нарушение по чл.95 от Наредба № 2/04 г., според който: "Подвижните скелета се съоръжават със застопоряващи устройства срещу внезапни премествания. По време на работа опорите на подвижното скеле се закрепват неподвижно", няма възражения от никоя от страните, и това е разбираемо предвид безспорния факт по делото, че падналото скеле като вид не е било подвижно. Същото обаче следва да важи и за неприложимостта на чл.215л, ал.3 от Наредба № 7/99 г. който предвижда, че: "Подвижните скелета се обезопасяват срещу внезапни премествания чрез подходящи застопоряващи приспособления" и именно на това са е позовал съдът в мотивите, където детайлно е анализиран въпроса за подвижните скелета. 

Съображението на съда да отхвърли обвинението за нарушения и по останалите два текста на първата наредба - чл.чл.88, ал.1 и 89, ал.1, т.5 от Наредба № 2/04 г., са свързани с предмета на нейната уредба, а именно относимостта им към определени изчерпателно изброени по вид строителни и монтажни работи и уреждането на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на временните и подвижните строителни площадки, без сред тях да е упомената кораборемонтната дейност. Поради това и на правно основание правилно окръжният съд е счел, че подсъдимите не следва да отговарят на изискванията за възложител или технически ръководител, посочени в Наредба № 2/04 г. , доколкото не извършват СМР съобразно приложното й поле, както и не отговарят на определенията, посочени в свързаните разпоредби на ЗУТ.

 

По изложените съображения, и като не констатира служебно основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Окръжния съд като въззивна инстанция

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 139/19.11.2009 г. на Окръжен съд Варна по НОХД № 1024/2009 г.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: