Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,08.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и десета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: ЙОРДАНКА СТАЙКОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №199/2010 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 10 по НОХД №182/2010 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 19.04.2010 год.,с която, подсъдимия по делото: М.И.М., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл. 248а, ал 2, вр. чл.58а, ал.1 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, както и „глоба „ в размер на 1000 лева. Осъден е да заплати на ДФ „Земеделие” обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 20799,50 лева, ведно със законната лихва. Осъден е да заплати направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Сениха Рюстем от АК-София, защитник на М.И.М.. В жалбата се сочи, че съда неправилно е определил наказанието при условията на чл.58а от НК, че липсва основание за ангажиране на гражданска отговорност за сумата над 21783,43 лева, тъй като подсъдимия действително е обработвал 18,55 ха , за които му са се полагали 4016,07 лева.

В допълнително изложение към жалбата, предоставено на съда в съдебно заседание, се оспорва присъдата в гражданско осъдителната част. Счита, че получената сума от 10860,42 лева- съставляваща средства по схемата за национални доплащания не осъществява състава на престъплението.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. На досъдебното и съдебното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е изяснена и изводите на първоинстанционния съд, са правилни и законосъобразни. Наложеното наказание е правилно и справедливо, като вид и размер. Моли съда, да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимия редовно призован, не се явява, за него се явява адв.Сениха Рюстем от АК-София. Подържа подадената жалба и допълнителното изложение към него.

За гражданския ищец се явява юрисконсулт Галина Гатева. Подържа представеното писмено становище по жалбата на подсъдимия, счита че съдебния акт на съда е правилен и законосъобразен изцяло и моли съда да го потвърди.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият  е частен земеделски производител и обработвал земеделски земи собственост на родителите му, в землището на с. Свобода, обл. Добрич в размер на 18,55 ха. През 2007 год. подсъдимия кандидатствал за подпомагане на площ, именно с тези  18,55 хектара.

През 2008 год. подсъдимия отново решил да кандидатства за подпомагане на площ и на 25.04.2008 год. в ОРА на ДФ”Земеделие” гр. Добрич подал общо заявление с УИН №080405812553 и УНР 207176, в което заявил 18,55 хектара за подпомагане. Към това заявление била приложена таблица за използваните от него парцели с обща площ от 18,55 ха.

На 26.05.2008 год.в ОРА на ДФ”Земеделие” гр. Добрич, подсъдимия депозирал молба, с която добавил нови ползвани от него земеделски земи в размер на 115,65 хектара., като по този начин заявил общо 134,20 ха за подпомагане на площ. Към молбата била приложена таблица за използваните общо 28 парцела,  нови 26 парцела и старите два парцела, подробно описани в обвинителния акт. Общата площ на новопосочените използвани земеделски земи била 115,65 ха.

На базата на представените сведения и подадените заявления за използуване на земеделски земи и заявени схеми за подпомагане, на 24.02.20009 год., подсъдимия получил сумата от 25799,50 лева.

Тази сума подсъдимия е получил като подпомагане за 128 хектара земи. Независимо ,че е бил заявил 134,20 ха , получил суми само за 128 ха ,тъй като за 5,71 хектара само са били заявени, но за тях не е поискал подпомагане/ за тези земи от 5,71ха е имало данни, че са изоставени земи и че са декларирани и от друг кандидат/.

Съгласно заключението на вещото лице по технико –икономическата експертиза, подсъдимия е декларирал за получаване на директни плащания по схема за единно плащане на площ и национално доплащане на площ 128,41 хектара , за които получил 25799,50 лева.

На 05.03.2010 год. подсъдимия внесъл по сметката на ДФ”Земеделие” сумата от 5000 лева, за частично възстановяване на неправомерно получената от него сума.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства, за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

 Подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и се е признал за виновен.

В мотивите си първоинстанционния съд е коментирал и обсъдил, какво представлява СЕПП/схема за единно плащане на площ и СНД/схема за национални доплащания/. С регламент на ЕС № 1782/2003 год. от 29.09.2003 год. , Регламент на Комисията /ЕС/ №796/2004 год. от 21.04.2004 год., Регламент на Комисията/ЕС/1973/2004 год. от 29.10.2004 год. и Решение на Съвета/ЕС/ №2004/281/ от 22.03.2004 год. в европейското законодателство е уредена същността на директните плащания за подпомагане на земеделските производители, съответно и СЕПП, като прилагането на тази схема е уредено и в Договора между европейските и страни и Република България и Румъния. Финансовото подпомагане на земеделските стопани по Схемата за единно плащане на площ/СЕПП/ се осъществява чрез Разплащателната агенция в Република България/ДФ”Земеделие/ със средства от европейските фондове. Изискването за такова подпомагане е земеделските земи да се обработват, да бъдат в добро земеделско и екологично състояние. Според чл.43, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатът трябва да ползва заявените земи.

Земеделските стопани ,кандидатстващи по СЕПП, могат да кандидатстват със същата площ и по схемата за национални доплащания. Това е предвидено, тъй като Р.България получава само част от директните плащания за земеделските стопани, които получават старите държави-членки. По схемата за национални доплащания към директните плащания, България изплаща за 2008 год. като средствата се осигуряват при условия на съфинансиране- 37,36 % от ЕЗФЗСР и 62,64 % от националния бюджет.

От събраните доказателства по делото, безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия е заявил ,че ползва земеделски земи , които на практика никога не е ползвал, което означава ,че е представил неверни сведения за ползвани от него земи. Това обстоятелства се доказва, не само от направените от него самопризнания а и от разпита на всички свидетели по делото. Безспорно подсъдимия е заявил неверни сведения ,че ползва общо 128,41 хектара, вместо 18,55 хектара, подсъдимия е знаел за този факт, съзнателно е представил неверните сведения , искал е и е получил неправомерно 25799,50 лева.

Неоснователни и необосновани са доводите на защитата ,че подсъдимия следва да носи отговорност само за предоставените суми по СЕПП.

Имайки предвид установеното законодателство, зависимостта на националните доплащания към директните плащания, условието ,че по СНД средствата са предоставени при условията на съфинансиране от българската държава и ЕЗФЗСР, и изплащането на тези суми от българската държава неправомерно ,без да са налице общите условия по СЕПП, би означавало ,че тя би търпяла санкции, че средствата по СНД не са безконтролни, а са до определен таван, който е определен съобразно Договора за присъединяване на Р.България към ЕС, означава , че цялата сума е получена неправомерно и изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Не е възможно да се делят двете суми, тъй като националните доплащания не могат да се получат, ако не са представени доказателства за основателното им получаване по СЕПП.

Правилно и обосновани са изводите на първоинстанционния съд ,че подсъдимия следва да носи отговорност за цялата сума, тъй като съгласно чл.51 от Регламент на Комисията/ЕС/796/2004 год. от 21.04.2004 год. ,когато над декларираната площ надвишава реалната за подпомагане площ, с повече от 30 %, се отказва цялата сума като помощ. В конкретния случай над декларираните площи надвишават значително тези 30 %, поради което правилно съда е приел , че подсъдимия неправомерно е получил цялата сума.

Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск , тъй като ДФ”Земеделие” е претърпял имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление и нанесената вреда е в размер на 25799,50 лева. Съда е присъдил като обезщетение за претърпени имуществени вреди ,подсъдимия да заплати сумата от 20799,50 лева, като е взел предвид ,че подсъдимия доброволно е възстановил 5000 лева.

Съгласно чл.84 от НПК , юридическите лица претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното съдебно производство граждански иск, за обезщетение на вредите.

Възприетата фактическа обстановка се доказва не само от направените самопризнания, но и от всички други събрани писмени и гласни доказателства на досъдебното производство, по законен ред.

Правилно първоинстанционния съд е приел ,че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл ,тъй като подсъдимия е осъзнавал действията и е целял настъпването на престъпния резултат.

Направените самопризнания от подсъдимия при условията на глава 27 от НПК, се подкрепят изцяло от всички събрани в досъдебното производство доказателства.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.248а, ал.2 от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложеното наказание, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда, при определяне на размера на наложеното наказание. Съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства: добри характеристични данни, липса на други висящи наказателни производства, признание на вината и разкаянието.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съда правилно е отчел предишното му осъждане и високата обществена опасност на деянието, имайки предвид, че се злоупотребява със средства предоставени и изплащани по европейски програми.

Правилно съда е приложил разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НПК.

Неоснователни са доводите на защитата ,че съда е трябвало да определи наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като той се явявал по-благоприятен.

Настоящият състав е солидарен с изводите на съда, че съгласно чл.373,ал.3 от НПК ,тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372,т.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК, съда е бил длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Имайки предвид ,че нормата на чл.373 от НПК е процесуална норма, тя задължава съда да приложи нормите разпоредени с нея и правилно съда е определил наказанието, като първоначално е определил 9 месеца лишаване от свобода, което е намалил с една трета и окончателно е осъдил подсъдимия- на шест месеца лишаване от свобода.

Тъй като към момента на разглеждане на делото е действал новия текст на чл.58а от НК, правилно съда е приел ,че нормата на чл.373,ал.2 от НПК, го задължава да приложи именно тази норма. Липсва преходна разпоредба ,която да урежда въпроса за висящите производства, както законодателят е постъпил при предходното изменение на ЗИД на НК, където беше предвидена преходна разпоредба-Параграф 65 , който регламентираше, че по непреключените дела , по които съда е взел решение за провеждане на предварително изслушване по чл.372, ал.4 от НПК, се прилага досегашния ред за определяне на наказанието .Правилен е извода на първоинстанционния съд ,че прилагането на нормата на чл.58а от НК е последица от проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2, вр. с чл.372,ал.4 от НПК.

Правилно и обосновано е решението на съда ,че подсъдимия не следва да търпи ефективно наложеното му наказание и следва да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК ,като е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години.Този извод на съда е правилен, тъй като подсъдимия към момента на постановяване на тази присъда, не е осъждан на лишаване от свобода, има добри характеристични данни и не е необходимо неговото изолиране от обществото за неговото превъзпитаване.

Определеното наказание е правилно определено като вид и размер, отговаря по степен на вината на подсъдимия и така определеното наказание, ще изиграе възпитателна роля върху поведението на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е определил и размера на присъдения граждански иск. Правилно е присъдена като обезщетение цялата сума ,като е приспадната само възстановената сума, за което съда изложи по- горе своите доводи, относно основателността на предявения и присъден граждански иск.

При констатирани нарушения ЕС санкционира държавата , а като нейн представител ДФ”Земеделие”, поради което законосъобразно съда е присъдил цялата сумата, като обезщетение по предявения граждански иск.

Ето защо присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения , водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание  чл.338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №10 на Добричкия окръжен съд- постановена на 19.04.2010 г. по НОХД 182/2010 г.,с подсъдим: М.И.М., ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                            2.