29.06.2010г.,
гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд,
наказателно отделение, на двадесет и пети юни през две хиляди и десета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева
Димитър Димитров
секретар Г.Н.
прокурора Светла Курновска,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №198 по описа за 2009 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Р.С.С., чрез защитника му адв. В.Я., подсъдим по нохд № 1033/2009г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 01.03.2010г., с която подсъдимият С. е признат за виновен по чл. 343а ал.1 б.”б” НК вр.чл.55 НК и му е наложено наказание „пробация” с две пробационни мерки за срок от по осем месеца, както и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца. Осъдил го е да заплати и разноските по делото. В жалбата на подсъдимия се сочат основания за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
Частният обвинител е представил становище, в което изразява съгласие с постановената присъда и моли тя да бъде потвърдена.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 01.03.2010г. по нохд № 1033/2009г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Р.С.С. за виновен в това, че на 29.01.2007г., около 17.00ч. в гр.Варна, на Т-образно кръстовище на бул. „Хр.Смирненски” и ул.”Подвис” при управление на служебно МПС „Форд-Транзит” ДК№ В 4414 КХ, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.И.Х., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание чл.343а ал.1 б.”б”вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК му е наложил наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца. На основание чл.343г НК го е лишил от правоуправление на МПС за срок от шест месеца. Осъдил го е да заплати и направените по делото разноски.
За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.07г., около 17,00ч., подсъдимият се движил със служебен автомобил-специален конвоен микробус „Форд-Транзит” ДК№ В4414КХ по бул „Хр.Смирненски” в посока МБАЛ „Св.Марина”. В автомобила се е намирали свид. Иванов. Пътните условия били добри, във все още светлата част на денонощието. Микробуса се е движил със скорост около 77,48км/ч, съгласно АТЕ. Предстояло Т-образно кръстовище обозначено с пътен знак „Б3” по посока движението на микробуса и знак „Б2”, поставен на ул.”Подвис” на 13м. от линията на пресичане на двете платна.
По това време, по ул.”Подвис” към кръстовището приближавал л.а. „Сеат Марбела” ДК№ В6542АТ, управляван от постр. Н.Х.. Той спрял на знака „Стоп”, но тъй като той се намирал на разстояние от мястото на пресичане на двете платна, продължил напред с невисока скорост. Продължил да се движи напред като навлязъл в платното за движение на подсъдимия, като по този начин не му осигурил предимството. Подсъдимият забелязал своевременно действията на пострадалия, задействал спирачната система на разстояние от 42м. от мястото на удара, но поради високата си скорост не успял да спре и последвал удар в предната част на микробуса. Автомобила „Сеат” бил влачен напречно на пътното платно като се завъртял по посока на часовниковата стрелка. След окончателното спиране на микробуса, л.а. „Сеат” продължил движението си на заден ход, надясно спрямо посоката на движение, преминал през десния тротоар и спрял почти перпендикулярно на него.
Подсъдимият и свид. Иванов слезли незабавно от автомобила. Подсъдимия сигнализирал веднага КАТ, с помощта на друго лице извадили пострадалия от колата, който бил откаран в МБАЛ „Св.Анна”, но въпреки проведеното лечение, починал на 31.01.07г.
От СМЕ се установява, че пострадалият е получил гръдна травма с тежка контузия на ляв бял дроб, счупване на 4-7 леви ребра с излив в плевралната кухина. В следствие на това се е развила белодробна тромбоемболия, обусловила сърдечна и дихателна недостатъчност. От химическата експертиза се установява наличие на алкохол в кръвта на пострадалия 0,9%, представляваща лека степен на алкохолно опиване, характеризираща се с нарушение на координацията, концентрацията, еуфоричност и надценяване на възможностите.
От тройната и допълнителната СТЕ се установява, че скоростта, с която се е движил автомобила на подсъдимия преди инцидента е била около 77,5 км/ч. Същия е могъл да забележи пострадалия и го е забелязал от повече от 42м. преди удара, когато е задействана и спирачната система. Дължината на зоната му за спиране при тази скорост е била около 64,7м., а при скорост от 50 км/ч тя би била 33,8м. Т.е. подсъдимият би могъл да предотврати инцидента, ако се е движил с разрешената скорост в населено място.
Допълнителната АТЕ е сдала и два варианта съобразно момента на възникване на опасността – преди л.а. да достигне платното на булеварда и при навлизане в платното на булеварда, като при втория вариант попада в опасната зона при и двете стойности на скоростта на микробуса.
Фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Окръжният съд е направил пълен и подробен анализ на всички гласни и писмени доказателства. Отговорил е на всички поставени от защитата въпроси максимално изчерпателно. Направените изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. Приемайки тази фактическа обстановка и стигайки до този извод, окръжният съд е постановил една обоснована и законосъобразна присъда. Окръжният съд е изложил подробни съображения защо приема отразената от него фактическа обстановка, защо кредитира показанията на свидетелите и възприема изслушаните в с.з. експертизи. Тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.
Основното възражение на защитата на подсъдимия е по отношение момента на възникване на опасността за него. Защитата приема, че това е момента на преминаване на мислената дясна линия на лентата на движение на пътя с предимство като в този случай пострадалия винаги попада в опасната зона.
Тук следва са има предвид конфигурацията на кръстовището. За ул.”Подвис”, по която се движи пострадалия, това е края и единствената позволена посока на движение е завой наляво с навлизане в бул.”Хр.Смирненски”. Пострадалият, с поведението си не е давал никакви индикации, че ще спазва тази посока, той се е движил напред.
В конкретния случай не се поставя въпроса кой вариант на начален момент на възникване на опасността да се избере. Подсъдимият е имал реална възможност да възприеме пострадалия от повече от 42м., реагирал е своевременно като е задействал спирачната система. Реагирайки по този начин, той е възприел евентуалната опасност от това разстояние. Единствено неразрешената скорост му е попречила да избегне инцидента. Ако се беше движил с разрешената скорост от 50 км/ч, той щеше да спре в рамките на 33,8м. т.е. на около 10м. преди мястото на удара. Като не е сторил това е нарушил разпоредбата на чл.21 ЗДвП. В този смисъл е и константната практика на ВКС.
Подсъдимият твърди, че се е движил с разрешената скорост, но тези негови обяснения не се подкрепят от доказателствата по делото. Изчислената скорост от тройната и допълнителната автотехнически експертизи е на базата на обективни находки, получените деформации по автомобилите, предвижването им след мястото на удара, дължината на спирачните следи.
Безспорно вина за настъпилия резултат има и пострадалия, който е отнел предимството на подсъдимия, а и очевидно е цял да продължи неправомерно движението си напред, пресичайки непрекъснатата разделителна линия между двете платна на булеварда и насочвайки се към черен път. Няма никакви данни да е имал намерение да предприема единствено възможния завой на ляво. Освен това е управлявал автомобила си след употреба на алкохол.
Всички тези обстоятелства следва да се отразят на степента на вината на подсъдимия , а от там и на наказанието му, което е и сторил окръжният съд.
Безспорно е и обстоятелството, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия изразяваща се в сигнализиране за инцидента, изваждането на пострадалия от автомобила, прехвърлянето му в автомобила на „Спешна помощ”.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че законосъобразно и обосновано окръжният съд е признал подсъдимия С. за виновен по чл.343а ал.1 б.”б” вр. чл.343 ал.1 б.”в” НК.
При определяне размера на наказанието съдът е изложил съображения относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Приел е значителна степен на съпричиняване от страна на пострадалия. Това е обусловило и приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК. Определеното наказание „пробация” с посочени две пробационни мерки за срок от по осем месеца е справедливо и отговаря на изискванията на чл.36 НК. Наказанието „лишаване от право” да управлява МПС за срок от шест месеца е също към минимума и е съобразено със степента на вината на подсъдимия.
Поради това и присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 01.03.10г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1033/09г.по отношение на подсъдимия Р.С.С. с ЕГ№ **********
Решението подлежи на касационна жалба или протест в в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.