Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,19.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

При секретар: С.Д.

и в присъствието на прокурор: ЙОРДАНКА СТАЙКОВА,

разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №189/2010 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 50 по НОХД № 1611/2009 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 26.04.2010 год.,с която, подсъдимия по делото: К.Д.Д., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.343 ,ал.3, б “б”,предл.1, вр. чл.343, ал.1, б”в”, вр. чл.54 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК, го е лишил от право да управлява МПС ,за срок от четири години. Съда е осъдил подсъдимия да заплати на С.А.А., със съгласието на К.А.И., като негов законен представител, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лева, ведно със законната лихва; на К.А.И. и К.Ю.И.- обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 50000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва. Съда е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Б.Р. ***, защитник на К.Д.. В жалбата се твърди ,че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, наказанието е несправедливо, без да се сочат доводи. Молят съда да постанови оправдателна присъда. В допълнителни доводи към жалбата, се сочат доводи, че иззетата въздушна възглавница от местопроизшествието , е иззета неправилно, тъй като изземването не било одобрено от съдия, ДНК експертизата била негодна, не било доказано, че подсъдимия е управлявал автомобила, комплексната експертиза не била категорична, експертите базират изводите си на ДНК експертизата, капката кръв върху въздушната възглавница можело да бъде оставена при последващо влизане на подсъдимия в автомобила. Неправилно е повдигнато обвинение ,че е нарушен чл.20, ал.1 и чл.20 ,ал.2 от ЗДвП. Молят съда да намали наказанието и приложи разпоредбите на чл.66 от НК.

Постъпила е жалба и от адв. Ю.Г.-***- повереник на гражданските ищци и частни обвинители. Считат ,че определеното наказание е занижено и молят да бъде увеличено, както и наказанието по чл.343Г от НК. Гражданския иск присъден на С.А.А. ,също бил занижен и молят същия да бъде увеличен до претендирания размер.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че жалбата на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители са неоснователни. Престъпното деяние на подсъдимия е доказано на базата на събраните доказателства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Иззетата въздушна възглавница при извършването на огледа на местопроизшествието, е иззета при огледа и не е необходимо одобрение на това изземване, тъй като то няма нищо общо с претърсването и изземването като процесуално действие. Изводите на експертите са обосновани и категорични и правилни. Деянието безспорно е доказано и наложеното наказание е правилно и обосновано. Неоснователна е и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители. Наложеното наказание е справедливо и присъдените граждански искове също са справедливи и обосновани. Моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимият редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Р.. Подържа жалбата си и оспорват подадената жалба на частните обвинители и граждански ищци. При изземването, при огледа не е искано разрешение от съдия и не е одобрено изземването след това от съдия. Експертизата не била отговорила, какъв е механизма на получените телесни увреждания на пострадалата и подсъдимия, от коя част са напуснали автомобила, уврежданията къде са получени ,вътре или вън от колата. Неправилно е обвинението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, трябва да бъде само по чл.20 ,ал.1 от ЗДвП. Наложеното наказание е завишено, следва да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани , се явяват само С.А. и К.И., а К.И. не се явява. За всички се явява адв. М. от АК-Варна. Оспорват подадената жалба от подсъдимия. Сочат доводи за доказаност на престъплението. Експертите по комплексната експертиза са отговорили на всички въпроси, техните отговори са компетентни и обосновани. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по време на досъдебното производство. Подържат подадената от тях жалба и молят съда да я уважи.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Д. ***, като в същото село живеела и пострадалата А.К.А.. Около 13,00 часа на 10.08.2008 год. подсъдимия и св. Г.С. се срещнали в с. Старо Оряхово и по предложение на подсъдимия, посетили питейно заведение в с. Ново Оряхово, където Д. изпил три бири. До там, двамата отишли с л.а. „Опел Вектра” с Д.К.№ В 3532 РВ, управляван от св. С.. Около 15,30 часа Д. и С. се завърнали в с. Старо Оряхово, като автомобила управлявал св. С.. В близост до дома на св. С., двамата се сменили на волана. Подс. Д. управлявал МПС-то и след като оставил свидетеля , се отправил към дома на пострадалата. Спрял автомобила и помолил св. С.А. – син на пострадалата, да я повика. Между пострадалата и подсъдимия възникнал конфликт, по повод нежеланието и да отидат в заведение да се черпят. Впоследствие А. се съгласила да придружи своя приятел и се качила в автомобила на предна дясна седалка. Подсъдимия потеглил с висока скорост и се отправили за с. Ново Оряхово. Подсъдимия управлявал автомобила по пътя между двете села, който в района на възникналото ПТП бил асфалтиран, мокра настилка с две ленти за движение. Видимостта била отлична. Подсъдимия управлявал автомобила с несъобразена скорост за конкретната пътна обстановка/ не по ниска от 120 км/час/. В резултат на високата скорост при навлизане в десен завой в посока към с. Ново Оряхово, подсъдимия загубил контрол на МПС, което се отклонило вляво по посока на движението си. МПС-то напуснало пътното платно и навлязло в левия банкет. Автомобила преминал косо ската и с предната си лява част се ударил в хоризонталната част на терена. Последвало завъртане около надлъжната хоризонтална ос, при което се ударила задната част в подлежащия терен, при което последвало падане на автомобила по таван. В резултат на ударите, пострадалата А. била изхвърлена от купето на автомобила и починала на място.Трупът на последната бил намерен в близост пред МПС до отводнителния канал.

При извършения оглед е била иззета част от задействаната въздушна възглавница пред водача на МПС с червена течност. От заключението по изготвената ДНК експертиза се установява ,че профила на биологичния материал по въздушната възглавница, напълно съвпада с генотипа на подсъдимия.

Съгласно заключението на химическата експертиза ,се установява 1,53 промила алкохол в кръвта на подсъдимия.

Съгласно СМЕ ,причината за смъртта на пострадалата А. е несъвместимо с живота счупване на гръбначния стълб с контузия и повърхностно разкъсване на гръбначния мозък.

Съгласно заключението на комплексната автотехническа и съдебно медецинска експертиза, на базата на получените травми от подсъдимия и пострадалата и на базата на заключението на ДНК експертизата ,автомобила е бил управляван от подсъдимия.

С горното си деяние подсъдимия е нарушил чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП. В резултат на тези две допуснати нарушения и в пияно състояние , подсъдимия по непредпазливост причинил смъртта на Анна А..

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото, отговорил е на всички възражения на защитата на подсъдимия и е направил своите правни изводи, които са правилни и обосновани.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено , че подсъдимия е нарушил чл.20, ал.1 и 2, пр. 3 и 6 от ЗДвП. При управлението на автомобила подсъдимия не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, отклонил е вниманието си , което е една от причините да допусне ПТП. Другата причина за ПТП е ,че се е движел с несъобразена скорост и избраната скорост не е била съобразена със състоянието на пътя и не е изпълнил своето задължение да направи всичко възможно , за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи , когато възникне опасност за движението.

Съгласно заключението на химическата експертиза ,наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,53 промила, което означава че е шофирал в пияно състояние.

Съгласно изводите на вещите лица скоростта , с която би могла да се премине кривата на завоя е 106,89 км/час. На местопроизшествието липсват спирачни следи. Имайки предвид горния извод за пределната скорост , с която може да бъде взет този завой и настъпилите деформации по автомобила и механизма на автопроизшествието ,експертите са категорични, че автомобила се е движел, с не по малко от 120 км/час.
При тази несъобразена скорост и отвличане на вниманието, подсъдимия е допуснал ПТП, при което пострадалата е получила травми несъвместими с човешкия живот и вследствие на което е настъпила нейната смърт.

Основния въпрос при настоящото производство е, кой е управлявал автомобила в момента на ПТП. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд ,че автомобила е управляван от подсъдимия и този негов извод се базира на събраните доказателства по делото.

Изводите си съда прави въз основа на свидетелските показания на св. Г.С., В.В., С.И., Д.М. , С.А.. Безспорно е установено по делото е, че подсъдимия е бил употребил преди ПТП алкохол и това обстоятелство не се опровергава от нито едно доказателство. Това обстоятелство не се опровергава и от защитата и от самия подсъдим. Спори се основно по въпроса ,че автомобила е бил управляван от пострадалата , а не от подсъдимия. Вярно е, че показанията на посочените по горе свидетели свидетелстват за неговото поведение преди ПТП, в момента преди да отиде до дома на пострадалата, качването и в автомобила и потеглянето от дома и. Подсъдимия твърди ,че по пътя след това са си разменили местата , като в момента на ПТП е управлявала пострадалата.

Изводите на първоинстанционния съд, относно това, кой е управлявал автомобила се базират на изводите на назначените и приети от съда експертизи и заключението на ДНК експертизата.

Неоснователни и необосновани са доводите на защитата, че при изземването на въздушната възглавница пред шофъора, са допуснати съществени процесуални нарушения и същата е иззета в нарушение на правилата на НПК и не бива да се ценят изводите на ДНК експертизата.

От органите на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествието, съгласно изискванията на чл.155 и следващите от НПК. При огледа са иззети и веществени доказателства, надлежно описани и фиксирани в огледния протокол. Такова веществено доказателство е иззетата възглавница. Съгласно изискванията на чл.109 от НПК, като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети , които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Именно тази въздушна възглавница е била иззета при извършения оглед и същата подробно е описана и фотографирана, съгласно изискванията на НПК.

Защитата неоснователно прави паралел с изискванията на закона за изземването на вещи при претърсването и изземването. Съгласно чл.160 от НПК ,когато има достатъчно основание да се предполага ,че в някое помещение или лице се намират предмети , книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни , които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. ЗА ТОВА ПРОЦЕСУАЛНО ДЕЙСТВИЕ СЕ ИСКА РАЗРЕШЕНИЕ НА СЪДИЯ ОТ СЪЖТВЕТНИЯ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД ИЛИ ПРОТОКОЛА СЕ ОДОБРЯВА ОТ СЪДИЯ ПРИ НЕОТЛОЖНИ СЛУЧАИ. Това процесуално следствено действие няма нищо общо с извършването на оглед на местопроизшествието, където при огледа се изземват веществени доказателства, имащи значение за изясняване на обективната истина.

Ето защо , доводите на защитата ,че е допуснато процесуално нарушение при изземването на това веществено доказателство, са неоснователни. Вещественото доказателство е иззето при извършения оглед ,в присъствието на вещи лица и специалист и не е необходимо този ОГЛЕДЕН ПРОТОКОЛ, ДА СЕ ОДОБРЯВА ОТ СЪДИЯ.

Неоснователни са доводите на защитата ,че изводите на вещите лица, по назначените и приети от съда експертизи, са необосновани и непълни. Напротив, изводите на вещите лица ,както по единичната експертиза, изготвена от д-р К. , така и изводите по тройната експертиза, са обосновани ,категорични ,компетентно дадени и същите са категорични и се основават на базата на събраните доказателства по делото.
В съдебно заседание д-р К. е заявила , че когато е изготвила експертизата сама, е разполагала с данните само за уврежданията на пострадалата и затова не е могла да бъде категорична в изводите си. Същият експерт участвува и в тройната експертиза и същата експертка заявява категорично ,че след анализ на получените травми от пострадалата, получените травми от подсъдимия и заключението на ДНК експертизата категорично подържа становището и изводите на тройната експертиза, относно това, кой е управлявал автомобила в момента на ПТП.

Тройната експертиза е дала заключение за механизма на настъпването на ПТП, как автомобила е напуснал пътното платно, начина на преобръщането му, скоростите, с които се е движел и причините за настъпилото ПТП.

В тройната експертиза са описани подробно всички наранявания получени, както от пострадалата и така и от подсъдимия. Експертите са категорични, че описаните увреждания могат да бъдат получени от удари и притискане от деформирани детайли вътре в купето на автомобила, както и при удряне на тялото в различни предмети и в земната повърхност, при последващото и изпадане от автомобила. Порезните рани по лицето и дясната предмишница, са в резултат от действието на счупени стъкла на автомобила и острите ръбове на детайли на купето.

Повечето описани увреждания са локализирани в дясната половина на тялото, което говори в полза на разположението на починалата на дясната седалка, с последващо падане извън автомобила през дясната предна врата. Черепно –мозъчната травма и счупването на дясната ръка могат да се получат, както при удари в части на автомобила, така и при падане на терена. Гръбначно мозъчната травма обуславя камшичен удар/ рязко отмятане на главата при висока скорост с последващ удар/, който според вещите лица се среща по-често при пътуващите на дясната предна седалка.

В експертизата, подробно са описани и уврежданията получени от подсъдимия. Повечето описани увреждания са по лявата част на тялото/лявата ребрена дъга, кръста отляво, левия лакът,лявото коляно, вкл. и счупване на три леви ребра/, което кореспондира, на удари в лявата част на купето на лекия автомобил. Кръвонасядането на дясната седалищна област, експертите са категорични, че може да се получи, както при падане върху седалищната област с последващо падане върху гърба извън колата върху терена, така и при удар на седалищната област върху седалката в момента на катастрофата.

Съгласно заключението на ДНК експертизата е видно ,че ДНК профила на биологичния материал по еърбега/въздушната възглавница/, показва пълно съвпадение с генотипа на подсъдимия и извода на вещото лице е категоричен и не се оспорва от страните.

В съдебно заседание експертите по тройната експертиза са категорични в извода си ,че автомобила в момента на произшествието е бил управляван от подсъдимия. Този свой извод вещите лица обосновават на базата на получените травми от пострадалата и подсъдимия , механизма на станалото ПТП и заключението на ДНК експертизата.

Изводите на вещите лица са категорични, дадени са компетентно и са в унисон с останалите доказателства по делото. Изводите на вещите лица са обосновани, дадени са компетентно и не будят никакво съмнение, относно достоверността им. Именно поради това, както първоинстанционния съд ,така и въззивната инстанция, ги приема и цени като правилни, обосновани и категорични.

Неоснователни и необосновани са твърденията на защитата ,че експертите базират изводите си единствено на ДНК експертизата. Това не е вярно и вещите лица много подробно и обосновано защитават своите изводи, като са категорични ,че изводите си правят на базата на получените травми от пострадалата и подсъдимия, събраните доказателства по делото и в това число и на ДНК експертизата. Не е вярно ,че изводите им се базират единствено на ДНК експертизата.

Необосновани са доводите на защитата ,че подсъдимия е нарушил само чл.20, ал.1 от ЗДвП. От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че подсъдимия не е осигурил контрол върху управляваното от него МПС и е управлявал с несъобразена скорост. Експертите са категорични ,че скоростта, с която се е движел подсъдимия, е не по-малка от 120 км/час, като се има предвид, че скоростта, с която може да се премине кривата на завоя е 106,89 км/час.

Необосновани са доводите на защитата в съдебно заседание, че експертизата не е посочила механизма на причиняване на телесните увреждания, от коя част двамата са напуснали колата и получените увреждания къде са получени – в колата или извън нея.

В заключението на тройната експертиза, много подробно е посочен механизма на получаването на травмите ,като е посочено , кои от тях могат да се получат при съприкосновение с частите на автомобила и кои от тях могат да бъдат получени извън автомобила, при съприкосновение с терена.

В делото липсват доказателства ,подсъдимия след ПТП да е влизал отново в автомобила, за да може тогава да е оставил кръвта върху еърбега. Напротив от свидетелските показания на св. Стойнева е видно ,че непосредствено след катастрофата, е видяла обърната кола, че подсъдимия би на пътя , който бързо идвал към нея и молел за помощ.

Освен това изводите на вещите лица относно това, кой е управлявал автомобила, не се основават само на базата на ДНК експертизата. Техните изводи, за това, кой е управлявал автомобила, преди всичко се обосновават на базата на получените травми, както от пострадалата, така и от подсъдимия.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343 , ал.3, предл.1-во, б “б “,вр. чл.343,ал.1 от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел съдебното минало на подсъдимия , както и осъждането му по чл.343Б от НК, която присъда е влязла в сила на 19.11.2003 год. Освен това е видно ,че подсъдимия за период от осем години, има налагани по административен път тринадесет наказания, с наказателни постановления.

Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и нивото на алкохолното опиване, което не е никак малко- 1,53 промила алкохол.

При така установените доказателства, настоящият състав намира ,че определеното наказание от три години лишаване от свобода, е правилно и справедливо. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е определил наказанието да се търпи ефективно . Имайки предвид многобройните нарушения допускани от подсъдимия като водач на МПС и осъждането му по чл. 343Б от НК, правилно съда е преценил, че същият следва да бъде изолиран от обществото ,за да може да преосмисли своето поведение и да се поправи.

Правилно съда е наложил и наказанието по чл.343 Г от НК в размер на четири години, имайки предвид събраните доказателства за нарушенията допускани от подсъдимия като водач на МПС.

Неоснователни са исканията на защитника на подсъдимия да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Имайки предвид високата обществена опасност на деянието , многобройните ПТП с подобен изход, следствие движение с несъобразени скорости и в пияно състояние, приложението на чл.66 от НК не би изиграло възпитателна роля ,както върху подсъдимия ,така и върху другите членове на обществото.

Неоснователна и необоснована и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители. Наложеното наказание е правилно и справедливо и не следва да бъде увеличавано. При определянето на размера на наказанието следва да се има предвид, че пострадалата се е качила в автомобила, при положение ,че е видяла че подсъдимия е пил и при пътуването и двамата не са използвали предпазен колан.

Ето защо настоящият състав на съда счита ,че има известна доза съвина от пострадалата ,поради което определеното наказание е правилно и справедливо.

Неоснователни са и възраженията за определените размери на гражданските искове.

Съда е отчел претърпените болка и страдание от наследниците на пострадалата и отчитайки и елемента на съвина, правилно е определил размера на присъдените граждански искове по съвест и справедливост.

Ето защо жалбата на гражданските ищци и частни обвинители е необоснована и следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №50 на Варненския окръжен съд- постановена на 26.04.2010 год. по НОХД 1611/2009 год.,с подсъдим: К.Д.Д., ЕГН-**********

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.