Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………           Година  2010                          Град Варна

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На петнадесети юли                           Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова       

Румяна Панталеева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 188 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 54/03.05.2010 г. по НОХД № 1327/09 г. на Окръжния съд в гр.Варна, с която подсъдимият П.Г.П. е признат за виновен и осъден по чл.142, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а по чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение предходното му наказание по НОХД 1533/2003 г. на ВОС от три години лишаване от свобода, при същия режим. За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 16.06.2007 г., около обяд, до с.Приселци, област Варна, подсъдимият е отвлякъл С.Б. С., с цел противозаконно да я лиши от свобода, а го е оправдал за квалификацията по обвинителния акт - чл.142, ал.2, т.7, пр.1 от НК, както и да е извършил деянието около 13.00 ч.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат К.Г.,***, с поддържано в съдебно заседание искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен, а в условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Подсъдимият не е изразил лично становище относно присъдата и по жалбата, а в съдебно заседание не се явява. Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Установените на съдебното дирене в първата инстанция факти и обстоятелства от предмета на доказване накратко са следните:

От пролетта на 2007 г. свидетелката С. С. проституирала на различни места край пътищата, изходящи от град Варна. По същото време свидетелят П. Я., с прякор Х., бил неин приятел. Двамата имали мобилни телефонни апарати с абонатни номера съответно 0896 261 789 и 0896 261 788.

На 16.06.2007 г., в интервала от време 11.24 – 11.50 часа, подсъдимият и свидетелят М.М., с лек автомобил, управляван от П.,***, разположено след гр.Варна, на главния път за гр.Бургас. В отбивка, малко след селото, стояли две проститутки - свидетелката Е. Л. и приятелката й Е.. Подсъдимият спрял край тях и започнал да вика на свидетелката не знае ли, че тука на пътя се плаща, а при отговора й, че си плаща на „Красьо”, той я уведомил, че последният вече няма да работи, и че е негов заместник. След тези думи подсъдимият настоял двете да се качат в колата му, но след като отказали, им наредил да изчезват от пътя и да отиват на бензиностанцията. Момичетата тръгнали пеша назад към селото, където била бензиностанцията, а подсъдимият продължил към мястото, където спирала клиенти свидетелката С. С.. И на нея той казал, че „отговаря за пътя”, както и че трябва да му плаща част от изработеното - по 15 лв. на ден, или общо 105 лева за цялата седмица. Свидетелката отказала да плати като отговорила, че няма толкова пари, а той я заплашил, че ако не си плати процента, ще я закара в публичен дом, да му ги изработи. Подсъдимият нанесъл няколко удара на свидетелката – един в лицето, останалите в областта на гърдите, след което я заставил да се качи на задната седалка на автомобила, който бил с две врати. Заявил й, че е „глобена” 2000 лв., за дето не му плаща исканата сума, обърнал и потеглил в посока гр.Варна, а при достигане на бензиностанцията отбил и спрял колата.

Междувременно, в същия интервал 11.24-11.50 часа, подсъдимият, който ползвал мобилен телефон с номер 0899 85 44 85, и свидетелят П. Я. провели няколко телефонни разговора, включително и от телефона на свидетелката С., при които П. настоявал да му бъдат заплатени горните суми, като уведомил Я., че момичето му е в неговата кола, и ако не си получи парите, ще го води в публичен дом да му работи. Свидетелят от своя страна настоял да я пусне веднага, защото ще сигнализира полицията. Подсъдимият оставил свидетелката на бензиностанцията и си тръгнал.

Същият ден свидетелката посетила отделение ”Съдебна медицина” при МБАЛ „Света Анна”, където при освидетелстването й били констатирани оток и кръвонасядане по лявата скула, кръгловати морави кръвонасядания в областта на лявата ребрена срединно ключична линия и аналогични в областта на дясната ребрена дъга.

Основанията на жалбата са оплаквания за процесуална порочност, необоснованост и незаконосъобразност на постановената първоинстанционна присъда в нейната осъдителна част.

Като се позовава на факта, че в заключителната част на обвинителния акт е бил фиксиран час на извършване на престъплението – „около 13.00 часа”, че с диспозитива на присъдата е било възприето времето „около обяд”, и че в мотивите към нея то е било уточнено на „11-11.45 часа”, жалбоподателят счита, че с това са допуснати множество съществени процесуални нарушения – извършена без коментар в мотивите фактологическа промяна и последвало от нея осъждане по обвинение, което не е било предявявано като обстоятелствена част по реда на изменението, недопустимо позоваване на обяснения, които не са давани във връзка с ново обвинение, необосновано противоречие и неяснота в съдебния акт по въпроса кога е извършено престъплението и същевременно лишаване от възможност и средства за защита срещу нови факти, узнати едва с присъдата.

Въззивната инстанция констатира, че не са допуснати приписваните нарушения.

Съгласно изискванията от чл.246 НПК във връзка със структурата и съдържанието на обвинителния акт, времето на извършване на деянието се посочва в неговата обстоятелствена част. В обстоятелствената част на предметния обвинителен акт е било записано, че подсъдимият е пристигнал на мястото, където се е намирала пострадалата: ”На 16.06.2007 г., около обяд…” и са описани последвалите веднага негови действия – настояване за определени суми пари, а след отказ да ги получи – упражняване на физическо насилие спрямо пострадалата, вкарването й в управлявания от него автомобил и потегляне с него в неизвестна за нея посока, при отправена закана, че я карат в публичен дом.

Защо прокурорът е решил в заключителната част на обвинителния акт, без процедурата да го налага, да изписва часът 13.00 като време на извършване на престъпното деяние, за въззивната инстанция остава еднакво неясно с това защо съдът в присъдата си е държал изричен оправдателен диспозитив за този час. Каквито и да са били основанията за тези действия, те нямат значима процесуална стойност и по никакъв начин не са довели до ограничаване на правата на подсъдимия и защитникът му, тъй като стореното не се основава на констатации, налагащи съществено изменение на обвинението.

Съгласно императивно обвързващата съдебна практика - ТР 61/77 г. и ТР 57/84 г., ОСНК, изменението на обвинението е съществено, когато събраните на съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се е защищавал. С тези практики на ОСНК е прието, че обстоятелствената част на обвинението са отразените в обвинителния акт фактически предпоставки, въз основа на които прокурорът приема, че има извършено престъпление, и иска предаването на съд и осъждането на обвиняемия, и че по съответния процесуален ред на него следва да са му били предявени всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, когато имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението от обективна и субективна страна.

Нарушения и отклонения от тези задължителни изисквания по настоящото дело не са налице. Фактическите обстоятелства, обуславящи обвинението, се съдържат в обвинителния акт, а по време на съдебното дирене не са установени нови обстоятелства, които съществено да изменят описаното в него деяние. Обвинителният акт е позволявал на подсъдимия да разбере, че прокуратурата визира извършени от него съставомерни действия на посочената дата по обяд, и е имал възможност да дава обяснения за този период /което не е сторил по личен избор, а приобщените предходно дадени са се отнасяли точно за тогава/, а на защитника му - да посочва, или изисква доказателства, както и да реализира правото на защита чрез други процесуални способи. С присъдата подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за същото престъпление, без съществено изменение на неговата обстоятелствена част, респ. без възникваща необходимост да се брани срещу факти, станали му известни за първи път с нея.

Жалбата съдържа и оплакване за липса на отговор в проверявания съдебен акт по конкретни доводи, наведени пред първостепенния съд – най-общо относно някои разлики и несъответствия в показанията на свидетелките С. и Л., констатациите при освидетелстването, разпечатките от мобилния оператор.

Въззивната инстанция не намира с това да е допуснато съществено нарушение, ограничаващо права на страни по делото, след като най-актуалната съдебна практика /Р 316/10 г., ІІ н.о./ допуска, като се позовава на чл.305, ал.2 от НПК, че при възприемане от страна на първата по ред съдебна инстанция на задължителните за нея факти и ценими обстоятелства, както и тяхната интерпретация, тя не е длъжна да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са подкрепящите нейното решение факти.

Въззивната инстанция също така не счита, че направената с жалбата съпоставка между конкретни гласни и писмени доказателства налага необходимост да бъде снет кредита на доверие от показанията на двете свидетелки С. и Л..

Наистина, при прегледа в „Съдебна медицина” пострадалата е съобщила като време на получаване на нараняванията – 13 часа, този час е заявила и при разпита си на досъдебното производство, а пред съда е казала „…към 1 и нещо, към 2 часа, не се сещам точно…” Същевременно обаче, при всеки разпит тя е твърдяла също така последователно, че събитията са се случили непосредствено след излизането й на работа. Безспорно обективните данни, изводими от справката на мобилния оператор, сочат, че първият й телефонен разговор, обслужен от клетка, разположена в района на местопроизшествието, е в 10.54 часа, а за подсъдимия – че е бил в същия район само във времето между 11.24 и 11.50 часа. В такъв интервал от време, посочен от свидетелката, тя е била задържана в колата му – около 15-20 минути. Свидетелката Л., на която по същото време подсъдимият е разпоредил да отиде пеша до бензиностанцията, също съобщава, че е било по обяд. При тези факти свидетелката С. няма никакъв интерес да твърди, че инцидентът с нея се е развил в 13.00 часа, и единственото разумно обяснение за несъответствието във времето, е не недобросъвестност, а грешка за часа в нейните представи.

Като последица от тази неумишлена грешка са и съобщението на пострадалата пред съдебния лекар, че е бита към 13 часа, както и твърдението й, че е отишла за освидетелстване в 15 часа, на което защитата противопоставя данни от разпечатката на разговорите й по мобилния телефон, водени към последния час извън гр.Варна. Следва да се приеме за безспорно, тъй като е отразено в документа, че освидетелстването е извършено същия ден, и е логично, щом в представите на свидетелката събитията са се развили около 13.00 часа, точно това да съобщи при прегледа. От кой район по мобилния й телефон са водени разговори преди и след освидетелстването, не е било предмет на разследването и няма отношение към предмета на доказване.

Показанията на свидетелката Л. също не са кредитирани при противоречие с установени факти, изводимо от възприетите от нея наранявания по свидетелката С. и констатациите на съдебния лекар. Л. е заявила само, че когато е видяла С. на задната седалка на колата, управлявана от подсъдимия, лицето й е било издуто, а по шията е имала червени петна. Нараняване с оток по лявата скула е констатирано и от медицинското лице, а обстоятелството, че към момента на прегледа не са били видими петна по шията, съвсем не е достатъчно да постави под съмнение всичко разказано от нея.

Не е налице и твърдяното противоречие в показанията на горните две свидетелки относно претенциите, предявени към тях от подсъдимия П. - дали да се махнат от този път, или да работят, но да си плащат за това. Безпротиворечиво, и двете свидетелки установяват съществуваща към онзи момент организация, като става ясно, че и преди предметното деяние е имало лице, което е събирало редовно предварително уточнена сума от проститутките край пътя, а след временното му отсъствие се е появил подсъдимият, обявил се е за „отговорник на пътя”, заплашил е и е разпоредил на Л. и другата проститутка да се махат, защото „тука на пътя се плаща”, настоявал е за процент от С., включително и чрез Я., а след като тя му е отказала, сам я е отстранил от пътя, като всички тези факти изясняват едновременно и мотивът му за извършване на инкриминираното по това дело престъпление. Защото в материалите се откриват и събрани служебно данни за други обвинения срещу подсъдимия П. - за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпленията склоняване към проституция, трафик на хора и пране на пари - едното внесено в съда, а другото – на фаза досъдебно производство.

Това, че подсъдимият не е собственик на автомобил, отговарящ на описанието от свидетелката С., също не компрометира показанията й, защото фактът, че в инкриминираното време и място той е бил с такъв автомобил, е установен без никакво съмнение по делото, включително и чрез показанията на неговите приятели, които са познавали колата, наречена от него в обясненията му „служебна”.

Това, че в района на село Приселци няма бензиностанция „Еко Петролиум", също не е факт, дискредитиращ показанията на свидетелите, които са използвали това име, защото по делото безспорно е установена бензиностанцията, на която подсъдимият е освободил пострадалата – това е първата бензиностанция преди село Приселци в посоката Бургас – Варна, обозначена по табела като „Ергос”. Нито подсъдимият, нито някой от разпитаните свидетели, освен лицето, което е работело на нея – свидетелят Н.М., не е могъл да я назове с точното и фирмено име, и това съвсем не е житейски необичайно, и не следва да се очаква от свидетели с образованието, познанията и опита на упрекваните в недобросъвестност във връзка с този факт. Защото, видно от протокола, дори цитираният свидетел, който упражнява професията си на бензиностанция, е допуснал грешка, като първо е нарекъл една от другите бензиностанции в същия район - тази на разклона за с.Аврен - „Еко Петролиум”, а после е уточнил, че е на „Петрол”.

Че пострадалата е била в колата на подсъдимия е факт, относно който не може да има спор по делото, тъй като е признат от самия него и потвърден от всички свидетели, но има противоречиви гласни доказателства защо и как е попаднала вътре. Подсъдимият и дългогодишният му приятел М.от първата седалка твърдят, че свидетелката С. сама е пожелала да се качи, а тя заявява, че е бита от подсъдимия и заставена от него да влезе в колата. Анализът и съпоставката на всички доказателства налагат извод, че следва да бъде дадена вяра на пострадалата, защото казаното от П. и М.остава изолирано, а нейните показания се подкрепят и допълват от тези на свидетелите Я. и Л., както и от констатациите на съдебния лекар.

Докато П. може да се ползва от законното си право на защитна теза, а приятелят му, освен поради близките им отношения, дава показания и при гаранции по чл.121, ал.1 от НПК, предвид деликатното си положение на присъстващ във всеки един момент на съставомерните действия, то за С. не съществува нито законен, още по-малко житейски интерес, да набеждава подсъдимия без основание. Пострадалата не участва като страна в производството, и единственото й процесуално качество е това на свидетел, а от последното е търпяла единствено неблагоприятни последици - видно от оплакванията й в хода на делото спрямо нея е било упражнявано физическо насилие, мотивирало я да отправи искане за мерки за защита. Противопоставянето на неписаните правила, съпътстващи явлението проституция, което свидетелката обективира чрез готовността си да свидетелства за извършеното спрямо нея, очевидно не може да й носи ползи, обратно, само може да създава проблеми във връзка с упражняване на избраната от нея работа, въпреки това показанията й, дадени неколкократно, са последователни.

Да е научил за принудителното й качване в колата на подсъдимия, при това от самия него, твърди и свидетелят Я.. С каквото и да се е занимавал, последният също няма интерес от ненужни конфликти с хората, които събират пари от проститутките, но определено е заинтересуван, все едно дали като приятел, или по други причини, от физическото здраве и възможността за свободно придвижване на свидетелката С., затова и на показанията му, като съвпадащи с тези на пострадалата, следва да се даде вяра. Не е имало необходимост да бъде назначавана психиатрична експертиза за свидетелската годност на П. Я., а и никоя от характеристиките му, предложени с жалбата, нито данните за процесуалното му поведение, отразени в съдебния протокол, навеждат на съмнение, че физическото и психическото му състояние към момента на извършване на деянието са били пречка правилно да възприема фактите, със значение по делото, или в последствие да дава достоверни показания за тях.

От своя страна и свидетелката Л. установява, че подсъдимият се е обявил за заместник на лицето, събирало до тогава парите от проституцията, като към нея и второто момиче е отправил заплахи и разпореждане да се махнат от пътя, но първо ги е карал да се качат в колата му. Също така тази свидетелка е възприела пострадалата, след отвеждането й на бензиностанцията, разплакана, разтреперана и уплашена, със следи от физическо насилие.

Последното се потвърждава категорично от резултатите при освидетелстването, от заключението по изготвената в последствие съдебно-медицинска експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, съобразно които нараняванията добре отговарят да са получени по време и начин, съобщен от пострадалата.

Материалният закон е приложен правилно. Относим към разглеждания случай е чл.142, ал.1 от НК в редакцията му в ДВ, бр.92 от 2002 г. – отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода, който е осъществен и от обективна, и от субективна страна. Съгласно разбирането на закона и съдебната практика, отвличането се изразява в принудително променяне на досегашното местопребиваване на лицето, обект на принудата, и може да бъде осъществено с всички възможни нейни форми, при различни конкретни актове на нейната реализация - с насилие, с побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и най-различни оръдия. Отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се е намирал, като без правно значение за съставомерността на деянието остава на какво разстояние впоследствие ще бъде откаран и по какъв начин. В настоящият случай отвличането на пострадалата е осъществено чрез вкарването й в автомобила на подсъдимия след упражнено физическо насилие и против нейната воля, отвеждането й от мястото, избрано от нея да упражнява занятието си, при изрично декларирано от подсъдимия намерение да я закара в публичен дом и да я принуди да проституира там, докато отработи претендирана от него парична сума. Извършените след това действия, макар и в рамките на 15-20 минути, представят дори осъществяване на изискваното само под формата на специална цел противозаконно лишаване от свобода, тъй като пострадалата е била оставена безалтернативно на задната седалка на автомобил с две врати, чийто предни седалки са били заети от двама непознати за нея мъже, взет й е телефона, чула е предупреждението към свидетеля Я. /на когото единствено е разчитала/, че ще си получи момичето едва след като плати парите – все фактически обстоятелства, изключващи възможността й за свободен избор на движение по свое усмотрение, на които не може убедително да бъде противопоставяна разпечатката от телефонния оператор, с твърдение за мобилност, по-обемна по време и по мащаб на пространство от съобщаваната от нея. Както е отбелязал и окръжният съд в мотивите си, действията на подсъдимия са относително кратки, тъй като са преустановени след предупреждението от страна на свидетеля Я., че ще се оплаче в полицията, която алтернатива очевидно го е мотивирала да освободи пострадалата.

Срещу решението на окръжния съд да оправдае подсъдимия за квалификацията на деянието по чл.142, ал.2, т.7 от НК няма протест и то е извън обхвата на служебната проверка. Същото е било императивно обусловено от съдържанието на присъдата при първото разглеждане на делото в същата инстанция ведно с обстоятелството, че и тя не е била протестирана.

Последното важи в еднаква степен и за решението във връзка с наложеното наказание лишаване от свобода, което, поради забраната за влошаване на положението на подсъдимия само по негова жалба, е следвало да бъде определено в размер, не по-голям от осем месеца лишаване от свобода, каквото е било то по първата присъда, въпреки констатираната сега липса на многобройни, или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценка, дали това наказание следва да се търпи ефективно, не се е налагала, тъй като предходното осъждане по чл.214 от НК е обективна пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на присъдата, включително и във връзка със справедливостта на наложеното наказание, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 54/03.05.2010 г. по НОХД № 1327/09 г. на Окръжния съд в гр.Варна.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: