Р Е Ш Е Н И Е
№
21.07.2008 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,на Шести Юни,през две хиляди и осма година,в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.
ЧЛЕНОВЕ : Ж.Д.
Д.Д.
Секретар С.Д.
Прокурор И.А.
Като разгледа докладваното от съдия П.
ВНДОХ № 186 по описа за 2008 година,за да се произнесе,взе предвид следното:
С присъда № 16 от 02.04.2008 година по НДОХ № 456/2007 година на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Р.А.А.,ЕГН **********,*** е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това,че:
На 06.02.2004 година в град Шумен се съвъкупил с лице от женски пол-Е.С.Й.,като я принудил към това със сила и на основание член 152 алинея 1 точка 2 от НК във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”,като е бил оправдан по първоначалното обвинение по член 152 алинея 4 точка 1 от НК и използуване на заплашване.
На 06.02.2004 година в град Шумен извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление чрез употреба на сила по отношение на Е.С.Й. и на основание член 150 от НК във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”,като е бил оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по член 149 алинея 2 във връзка с алинея 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Р.А.А.,ЕГН ********** е бил признат ЗА НЕВИНОВЕН в това на 06.02.2004 година в град Шумен противозаконно да е лишил Е.С.Й. за периода от 21.00 часа на 06.02.2004 година до 08.00 часа на 07.02.2004 година,като деянието да е било извършено по отношение на малолетно дете и на основание член 304 от НПК е бил оправдан по обвинението за престъпление по член 142а алинея 3 от НК във връзка с член 142 алинея 1 от НК.
Със същата присъда на основание член 23 от НК на подсъдимия Р.А.А.,ЕГН ********** е било определено общо наказание до размера на най-тежкото от така наложените,а именно:ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”,което наказание на основание член 46 точка 2 от ЗИН да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
Със същата присъда подсъдимият Р.А.А.,ЕГН ********** е бил на основание член 189 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 235,00 лева-разноски по делото и 3 лева-за служебно издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда на основание член 111 от НПК съдът е постановил веществените доказателства по делото да бъдат пазени до влизане на присъдата в сила,след което:смачкана носна кърпа,два броя бели чаршафи и един брой одеяло да се върнат на подсъдимия,а топка и други нишковидни обекти-да бъдат унищожени.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р.А.А.,обжалвал я е като постановена в нарушение на материалния закон и с молба на основание член 337 алинея 1 точка 3 от НПК да бъде освободен от ефективно изтърпяване на наложеното му наказание и бъде отложено изпълнението на наказанието в определен от съда изпитателен срок.
В съдебно заседание,по съществото на делото,страните по жалбата на подсъдимия Р.А.А. взеха следните становища:
Защитата на жалбоподателя и подсъдим А. поддържа изцяло оплакванията в жалбата,като моли за приложение разпоредбата на член 66 от НК с изпитателен срок в размер на 5 години.
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че наказанието е определено справедливо,жалбата следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.
В последната си дума подсъдимият и жалбоподател А. моли за условна присъда;през месец Август чакал второ дете;че работел и нямал други провинения.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на подсъдимия А.;становищата на страните по жалбата;като взе предвид становището на самия подсъдим в последната му дума пред въззивната апелативна инстанция,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на подсъдимия А. е била подадена от в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Присъдата на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-оправдателната й част не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.
Първоинстанционният ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:
През 2004 година подсъдимият А. ***,бил безработен и се познавал със свидетеля Н.М.Х.,с прякор”Тайсъна”.
По това време в град Шумен живеела и Е.С.Й.,родена на 16.07.1990 година,която била ученичка в шести клас в Трето основно училище”Д. ***.В същото училище учела и приятелката й –свидетелката С. К. Д..
На 06.02.2004 година сутринта двете момичета се срещнали в училището и решили да избягат от учебни занятия и да се разхождат из града.Отишли в заведение”Елит”,където пили кафе и играли билярд.След обяд на същия ден към двете момичета се присъединили подсъдимия А. и свидетелят Х.. При разговора между четиримата решили да отидат вечерта на дискотека.След 18,00 часа четиримата излезли от заведението,като през целия ден Й. не била яла нищо.Свидетелката Д. казала на останалите,че трябвало да отидат до дома й за да поиска разрешение от майка си да отиде на дискотека.Четиримата отишли до дома на свидетелката ДИМИТРОВА с колата на подсъдимия А.. Й. и Д. отишли до дома на последната,а след като се върнали,четиримата отишли в кафе”Камина”,където Й. консумирала алкохол.Тъй като било рано още за дискотека,четиримата излезли от заведението около 23,00 часа и решили да се разходят.Лекият автомобил управлявал подсъдимия А.,до него на предната седалка била Й., а на задната седалка били свидетелите:ХАБИЛОВ и ДИМИТРОВА,като отишли до денонощен магазин в близост до кафе”Подводница”.От автомобила слезли подсъдимия и свидетеля ХАБИЛОВ,купили вино,кашкавал,кренвирши и свещи,върнали се в колата и отишли в квартал”Боян Българанов” в град Шумен,стигнали до жилищен блок и влезли в апартамент,обитаван от подсъдимия А..Свидетелят Х. казал на свидетелката Д.,че отиват в апартамента на подсъдимия А.,тъй като още било рано за дискотека.Четиримата влезли в една от стаите на апартамента,като в него/апартамента/нямало електрически ток и вода.Запалили свещи,налели в чашите вино,като свидетелката Д. нарязала кашкавала и кренвиршите.Масата била сложена между две легла,като на едното легло били седнали свидетелите:Д. и Х.,а на другото легло-подсъдимия А. и Й..Четиримата започнали да се черпят.малко след това на Й. й станало лошо,тръгнала към тоалетната,като извикала със себе си и Д.. В тоалетната Й. повърнала,изчистила се с помощта на Д. и двете се върнали обратно в стаята.Там Й. продължила да пие вино,пак и станало лошо и отново отишла до тоалетната.След като се върнала,Д. й казала да си легне. Й. си легнала в стаята,а останалите продължили с почерпката.
След известно време свидетелите:Д. и Х. отишли в друга стая.Когато останали сами,подсъдимият А. казал на свидетелката Й. да се съблече,но тя не поискала.тогава той й нанесъл един-два шамара по лицето. Й. се уплашила,започнала да вика и се разплакала. Виковете на Й. били чути от свидетелката Д., която по това време правела секс със свидетеля Х.. Последната казала на свидетеля Х. ДА ОТИДЕ ДА ВИДИ КАКВО СТАВА. В това време подсъдимият вече бил съблякъл дънките и бельото на Й.. Последната била уплашена от поведението на подсъдимия и не се съпротивлявала по време на събличане на дрехите й,като само плачела.Подсъдимият А. започнал да осъществява с нея полов акт.В това време свидетелят Х. надникнал в стаята и видял,че подсъдимият А. прави секс с Й.. В края на половия акт подсъдимият еякулирал на леглото. След това поискал Й. да му направи орален секс.последната отказала,станала от леглото,завила се с одеало и отишла до тоалетната. след това на бегом и плачейки, отишла в стаята,където били свидетелите:Д. и Х.. Последният я запитал какво е станало и тя отговорила,че не иска да ходи в другата стая, тъй като подсъдимият й ударил няколко шамара.Свидетелят Х. станал от леглото,облякъл се и отишъл в другата стая при подсъдимия А..През това време свидетелката Д. извикала при себе си Й. и започнала да я утешава.Като се успокоила,последната разказала,че подсъдимият й ударил няколко шамара и я изнасилил.След това двете отишли в стаята при мъжете,четиримата седнали отново край масата и започнали да се разправят,като Й. искала да се прибира,но подсъдимият й отказал.Малко по-късно подсъдимият започнал да гони Й. от апартамента. Двамата тръгнали към входната врата на апартамента,като си говорели на висок глас.Между тях се намесила свидетелката Д.. В един момент Й. казала нещо на подсъдимия,което го подразнило. Последният се пресегнал през Д.и ударил шамар на Й..последната се разплакала и Д. я накарала да се върнат в стаята за да се успокои.всички се върнали обратно в стаята.След известно време Й. се успокоила,но продължила да се разправя с подсъдимия.След това свидетелите:Д. и Х. излезли от стаята и отишли в другата стая.Й. била легнала на едно от леглата с лице към стената.подсъдимият А. легнал при нея,започнал да я опипва и целува.Разбирайки намеренията му да прави секс с нея,тя се обърнала към него и му казала да я остави.Подсъдимият обаче отново съблякъл дънките на Й. и искал да осъществи орален секс.След това вкарал за малко члена си в ануса на Й.. Последната настоявала да я остави на мира,подсъдимият извадил члена си от ануса й и осъществил вагинален полов акт с нея,като отново се изпразнил на леглото.След това Й. отишла разплакана в стаята при свидетелите:Д. и Х. и казала,че подсъдимият я бил набил отново.Всички отново се събрали в стаята,където се черпели.Подсъдимият А. казал,че вече трябвало да си лягат да спя.Й. взела нож от масата и започнала да крещи,че ще се самоубие.Намесила се Д.,взела ножа от ръката й,а след това всички легнали да спят.
На сутринта станали,облекли се и напуснали апартамента.Подсъдимият с колата си отвел Й. и Д. до площад”Оборище”,където ги оставил и продължил със свидетеля Х.,когото оставил в близост до автосалон,намиращ се на пътя за”Кьошковете”.
През деня двете момичета се разхождали из града,а вечерта близките на Й. я намерили в кафене,намиращо се в ДНА.когато се прибрали в къщи,Й. казала на майка си,че предната вечер е била изнасилена,без да разказва подробности.
През времето,когато четиримата са били заедно и до раздялата им никой от тях не говорил за възрастта на Й. и Д..
Гореописаната фактическа обстановка е била приета за установена от ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след подробен,комплексен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства във фазата на досъдебното и съдебното следствие.Тази фактическа обстановка не е била оспорена от подсъдимия А. както във фазата на досъдебното следствие,така и във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.Направените от първоинстанционния съд изводи са законосъобразни,обосновани и ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ги възприема изцяло.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото също така законосъобразно и обосновано ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил и своите изводи,че с деянията си на 06.02.2004 година в град Шумен подсъдимият Р.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на член 152 алинея 1 точка 2 от НК и на член 150 от НК,като престъпленията са били извършени при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.
Оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановената от първоинстанционния съд присъда няма направени в жалбата на подсъдимия А.,като тези свои изводи относно законосъобразността и обосноваността на присъдата въззивната апелативна инстанция прави при служебната проверка-с оглед правомощията си по член 314 алинея 1 от НПК.
Единственото оплакване е за явна несправедливост на присъдата,касаеща начина на изпълнение на наказанието”Лишаване от свобода”.
За да наложи такива по вид и размер наказания за извършените престъпления от подсъдимия А.,първоинстанционния ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД законосъобразно и обосновано е отчел:високата степен на обществена опасност на деянията и занижената степен на обществена опасност на дееца;като смекчаващи отговорността обстоятелства е отчел:чистото му съдебно минало,както и липса на извършени други престъпни деяния след 06.02.2004 година,а като отегчаващо отговорността обстоятелство:наличие на други извършени деяния преди осъществяване на престъпленията по настоящото дело-криминални регистрации в РПУ-Шумен.
Както беше посочено по-горе:ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е наложил на подсъдимия Р.А.А. наказания за отделните престъпления както следва:по член 152 алинея 1 точка 2 от НК-“Лишаване от свобода”за срок от ТРИ ГОДИНИ и по член 150 от НК--“Лишаване от свобода”за срок от ДВЕ ГОДИНИ.Размерът и на двете наказания е далече под средните и близо до минимумите,предвидени в тези текстове от НК.
Въззивната апелативна инстанция също счита,че след налагане на наказанията за отделните престъпления,определеното общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”следва да бъде изтърпяно ефективно,а не с приложение разпоредбите на института на условното осъждане.по смисъла на член 66 алинея 1 от НК по следните съображения:
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД отчита обстоятелството,че от извършване на престъпленията през месец Февруари 2004 година от страна на подсъдимия А. до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд на 02.04.2008 година е изминал един период от четири години и два месеца,през който период няма доказателства по делото подсъдимият да е извършвал противоправни прояви.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД отчита и обстоятелството,че на 03.11.2007 година подсъдимият Р.А.А. е сключил граждански брак с М.Ф.К.,като и че двамата родители имат родено дете А.Р.А. на 31.10.2005 година,а така също и че по месторабота на “Стронг строй”ООД се ползува с име на добър работник/видно от представените и приети с протоколно определение от 06.06.2008 година писмени доказателства по делото/.
Същевременно,имайки предвид упоритостта при извършване на двете престъпления от страна на подсъдимия А.;отчитайки като отегчаващо отговорността обстоятелство/неотчетено от първоинстанционния съд/-употребата на алкохол преди извършване на престъпните деяния;отчитайки много високата степен на обществена опасност на двете престъпления,засягащи телесната и половата неприкосновеност на личността,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД също счита,че така наложените от първоинстанционния съд на подсъдимия А. наказания и определеното общо най-тежко наказание,следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ режим.Този начин на изтърпяване на наказанието ще бъде напълно достатъчен и необходим за пълното постигане целите както на специалната,а така също и на генералната превенции на наказанието-по смисъла на член 36 от НК,както и че не следва да намира приложение разпоредбата на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК.
При служебната проверка на присъдата ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че първоинстанционният съд е пропуснал да определи режима на изтърпяване на наказанията за извършените отделни престъпления от подсъдимия А.,но този пропуск не води до отмяната или изменяването й.От страна на въззивната апелативна инстанция не бяха констатирани други пропуски или неточности,даващи основание за изменяването или отменяването на присъдата.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че присъдата на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена,а жалбата на подсъдимия Р.А.А.,ЕГН **********,като неоснователна,следва да бъде оставена без уважение.
Водим горното и на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от № 16 от 02.04.2008 година по НДОХ № 456/2007 година на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Р.А.А.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕ № 134 от 21.07.2008 г. по ВНОХД № 186/2008 г. на Варненски апелативен съд е ПОТВЪРДЕНО с решение №533/25.11.2008 г. по КД № 556/2008 г.на ВКС
1:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
2: