Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                             Варна  ,  24 март  2011 год. 

                                  В   името  на  народа

                Варненският апелативен съд , наказателно отделение,в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в състав :

                                                  Председател:Божидар Манев

                                                        Членове: Росица Лолова

                                                                       Живка Денева

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Анна Помакова разгледа наказателно дело № 18 по описа за 2011 година, докладвано от съдия Б.Манев

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д.Х. , чрез защитника му  адвокат  С. против присъда № 24/09.12.2010  по наказателно дело № 217/ 2010 на Разградския окръжен съд с искане за отмяната й и за признаването му за невинен.  В жалбата , която е бланкетна се твърди,че са допуснати всички възможни нарушения,които правят присъдата неправилна и се акцентира преди всичко на нейната необоснованост, тъй като не са събрани доказателства,  че подсъдимият е осъществил деянието по чл.123 ал.1 от НК,  за което е осъден.

В допълнителна молба вторият упълномощен защитник на подсъдимия  Д.Х.-адвокат   Запрянов твърди ,      че „след произнасянето на присъдата”  през месец януари две хиляди и единадесета година представители на фирмата , която поддържа асансьора са установили дефект , който може би е причина за инцидента ,предмет на делото. Във връзка с това се иска допускане на нови доказателства – разпит на свидетели и назначаване на допълнителна съдебно техническа експертиза.

Искането бе оставено без уважение от състава на въззивния съд преди всичко защото евентуалният дефект е установен точно осем месеца след инцидента от 12.05.2010 и то от заинтересовани служители на фирмата , поддържаща асансьора  и няма никакво основание да се изследва дали е в причинна връзка със съставомерния резултат ,след  като няма доказателства,кога този евентуален дефект е възникнал. Освен това по делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на хабилитирани специалисти по подемно транспортна техника и на съдебен  лекар -началникът на „Съдебна медицина” при МБАЛ гр.Русе , която след пълно обследване на асансьора и на тялото на загиналата  е дала изключително аналитично и задълбочено заключение по всички въпроси , свързани с причините и механизма на инцидента, предмет на обвинението по чл.123 ал.1 от НК.  Това заключение е достатъчно ясно и пълно и не е налице необходимост от допълнителна експертиза по чл.153 от НПК.  Въвзивният съд прие , че въпросите ,свързани със съставомерността на деянието и вината , или невинността на подсъдимия следва да се решат на база доказателствата ,събраните по реда на НПК в наказателното производство , вкл. и коментираната комплексна СТЕ.

Подсъдимият К. участва в съдебното заседание на апелативния съд лично и с адвокат Запрянов , който излага съображения в подкрепа на твърдението,че обжалваната присъда е необоснована и несправедлива. Според защитника присъдата се основава изцяло на заключението на СТЕ , в което няма житейска логика и правдоподобност и което противоречи на гласните доказателства по делото. Коментира установените от ОС доказателства и се изразява съмнение в достоверността им , което се мотивира с предположения и житейска логика.Подържа се още , че е невъзможно да се установи какъв е механизмът на причиняване на смъртта на пострадалата и се декларира,че ако деянието е извършено по приетия от съда начин то би сочило на евентуален умисъл за извършването му. Защитникът заявява още  ,че наказанието на доверителя му е явно несправедливо   без да прави искане за изменяването му.

Подсъдимият пледира за пълното му оправдаване. Твърди,че на инкриминираната дата изобщо не е правил ремонт и асансьорите си вървяли съвсем нормално , оспорва собственото си вписване в тетрадката за ремонт на асансьорите , че такъв е извършен па посочената дата и прави догадки за механизма на произшествието , без да посочи някакви аргументи , поради които не кредитира заключението на СТЕ , изложено на 40 страници и илюстрирано със снимков материал на 41 страници.

Според прокурора обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид:

С присъда № 24/09.12.2010 , постановена по наказателно дело № 217/2010 на Разградския окръжен съд подсъдимият Д.Х.К.  е признат за виновен в това , че на 12.05.2010 в град Разград , като изпълнител на работа по договор № 57/12.03.2010 ,сключен между кмета на Община Разград и управителя на фирма „Ремко”ООД Разград  ,поради немарливо изпълнение на регламентирана с Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите дейност ,представляваща източник на повишена опасност  ,в нарушение на разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредбата причинил смъртта на И.И. от с.гр. и на основание чл.123 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години , изпълнението на което отложил с четиригодишен изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 от НК.

На основание чл.160 от НК лишил подсъдимия К. от право  да заема длъжността „техник асансьорна техника” за срок от две години.  Присъдил разноските по делото.

Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Д.К. е правоспособен асансьорен монтьор с първа квалификационна степен. През 2010 година той работил като техник ”асансьорна техника” в „Ремко”ООД гр.Разград, което поддържало асансьорите в сградата на Общината. Единственият екип на Дружеството , който работил по поддържането и ремонта на асансьорите включвал трима асансьорни монтьори – подсъдимият Д.К. и свидетелите П.П. и П.Н..   И тримата били назначени с трудови договори , били запознати с нормативната уредба , регламентираща трудовите им задължения и били преминали периодичния инструктаж за второто тримесечие на 2010 година.

В сградата на Община Разград имало три асансьора, обозначени като А1 , А2 и А3. Вторият и третият асансьори били въведени в експлоатация през 1983 година , но били в добро техническо състояние ,установено от инспекцията за държавен технически надзор – Варна.Те били с механични врати ,общо табло за повикване и отделни светлинни табла за сигнализиране на движението им.

На 11.05.2010 асансьор А3 се повредил и заседнал между етажите. В този ден подсъдимият не бил на работа и функционирането на асансьора било проверено от П. и Н., които не установили повреда. Въпреки това уведомили К.,който е с най-висока квалификационна степен от тримата , да провери А3 на следващия ден.

На 12.05.2010 подсъдимият пристигнал в Общината в 7,05 часа ,качил се с асансьор А1 до ХІ етаж-последният,до който пътували асансьорите и след това по стълбите отишъл в машинното отделение на ХІІ етаж. Там престоял около един час,през което време проверявал контактите за безопасност , маслата и спирачките на асансьорите. В Дневника на асансьор А3 /приложен към делото/на страницата за м.май 2010 г. поставил отметка за извършен ремонт в дните вторник и сряда,съответстващи на 11 и 12.05.2010 г , вписал името си и се подписал. Под таблицата собственоръчно вписал забележка – 12.05.2010, прекъснат кабел /флексир/ т.141.

През времето след 07,00 часа  движението в сградата на Общината било интензивно , тъй като служителите пристигали на работа. По същото време жигиенистки почиствали стаите и също ползвали асансьорите за предвижване между етажите. След 07,00 часа св. Д. се заела да почиства асансьорите, но установила,че вратата на А3 на партера е заключена,асансьорът не работи и таблото му не свети.В 7,45 обаче А3 се движил и с него свидетелката се качила до V етаж,след което се върнала на ІІІ етаж. В момента на излизане от кабината асансьорът тръгнал при отворена врата и замалко не повлякъл жената.Тя се споделила за случилото се със св.В.. Малко преди това св.М.Д.,която чакала асансьор А1 забелязала с учудване,че А3 се движи нагоре и едновременно светнали на таблото светлините на V и VІ етажи, без асансьорът да спре на някой от тях. Св.Д.,която почиствала VІІ етаж няколко пъти чула изчаткване на А3, което означавало спиране на етажа , но никой не излизал на площадката пред асансьора. Същото установила и св.Н.С..  В 08,07 часа юрисконсултката на Общината ,св.В.С. повикала от партера А3, който пристигнал и без да спре се върнал обратно нагоре,което установил и св.Б..Наред с необичайното „поведение” на А3 в посочения период в други моменти същата сутрин асансьорът се движил нормално. Около 06 часа го ползвал св.Е. , в 07 часа-св.В.,в 07,59 – св.Станев.

Около 08 часа хигиенистките ,св.Т. П. и пострадалата И.И. почиствали стаи на шести етаж.След като приключили И. се отправила към А3 , а П. повела разговор със св.В.. Двете по техни обяснения разговаряли около минута , когато чули писък от асансьора. Отишли към него , при което установила,че вратата му е отворена,но А3 го няма на етажа. Предположили,че И. е паднала в асансьорната шахта, тръгнали надолу по стълбите,а П. уведомила по телефона св.Ц.-гл.експерт в Общината,който поддържал контактите с фирма „Ремко”.Той уведомил в 08,11 часа  намиращите се в сградата асансьорни техници.

Към момента на инцидента в сградата вече били и тримата асансьорни техници на „Ремко”ООД , тъй като П. и Н. пристигнали в 08,07 часа и се качили с асансьор А2 на ХІ етаж,от който отишли на ХІІ етаж при подсъдимия К. , който в този момент бил в машинното отделение. Около минута след пристигането им изключил предпазният прекъсвач,който прекъсвал захранването на ел.двигателя на асансьора  , ако кабината подмине първия,или последния етаж.Св.П.  се опитал да възстанови захранването , но не успял , а подсъдимият К. преместил чрез контакторите кабината с 10 см нагоре, за да я нормализира на партерния етаж. В следващия момент асансьорът загубил ориентация,а същевременно позвънил св.Ц. и съобщил за злополуката. П. и Н. слезли в партера , отворили вратата на А3 и видели в пространството между дъното на кабината и шахтата тялото на жената.  Пристигналите служители на „Гражданска защита”я извадили от шахтата , но тя била мъртва.

Според заключението на назначената СМЕ по  тялото на И. са констатирани множество увреждания , от които пряка причина за смъртта й е острата кръвозагуба от разкъсването на сърцето.

Така описаната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд след задълбочен анализ на всички доказателства по делото , обсъдени при спазване на разпоредбите на чл.13 , чл.14 ал.1 и чл.107 ал.3 и 5 от НПК. Собственият анализ на същите доказателства , които направи въззивният съд установи , че фактическите изводи на ОС са правилни и се подкрепят от съвкупния анализ на събраните доказателства , поради което същите няма да се коментират отново. Настоящият състав намира само,че ОС не е оценил едно незначително на пръв поглед обстоятелство , което ,обаче има съществено значение за изясняване на състоянието на подсъдимия К. сутринта на 12.05.2010 г и по време на инцидента и обяснява поведението му. Според св.Пл.П.-колега на подсъдимия предният ден-11.05.2010 год.  е починала близка на К. и свидетелят лично му е помогнал да подготвят погребението. Поради това подсъдимият бил много разстроен- л.89 от наказателно дело № 217/10 , протокол от с.з.на 30.09.2010 г.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия и защитника му, тъй като въззивната жалба не съдържа оплаквания за необоснованост. Такова оплакване се релевира за първи път в пледоарията на защитника пред въззивния съд , но то не е свързано с описаните по горе факти и тяхната хронология , а с твърдението , че установеният от комплексната съдебно техническа експертиза механизъм на произшествието противоречи на житейската логика и на гласните доказателства по делото.

На тази експертиза следва да бъде отделено специално внимание , тъй като точно тя доказва по несъмнен начин вината на подсъдимия Д.К. и не противоречи нито на доказателствата по делото , нито на житейската логика , ако с логически съждения могат да се опровергават фактите по делото.

Както правилно е отразил в мотивите си окръжният съд комплексната СТЕ  е изработена от екип от специалисти , които взаимно се допълват и демонстрират пълно единодушие по всички изводи.Заключението им е основано на много задълбочен анализ на всички доказателства и на детайлно изследване ,както на установените повреди на асансьора, така и на уврежданията по тялото на пострадалата. Съпоставянето им и обсъждането на различните работни хипотези е довело до изготвянето на едно научно обосновано заключение.

Първоинстанционният съд от своя страна е обсъдил и коментирал много задълбочено посоченото заключение и е изложил пространни съображения в подкрепа на правилния извод,че то обосновава вината на подсъдимия по инкриминираното обвинение.

Без да се коментират отново всички подробности следва да се посочат само следните основните моменти в Заключението:

- При настъпване на произшествието асансьор А3 е бил технически неизправен , следвало е да се спре от експлоатация и да се обезопаси,като не се допуска използването му ,чрез поставяне на предупредителни табели.

- Движение на асансьор при отворени врати може да се извърши само ако се управлява принудително-не от бутоните по етажите ,а от машинното отделение чрез натискане на бутоните на контакторите.  Тогава блокировките на предпазните устройства по вратата на кабината са изключени и асансьорът не отговаря на изискванията за нормална работа

- Опитен техник при боравене с контакторите в машинното отделение и при констатиране на заявка за ползване на асансьора може да позволи преминаването му в нормален режим на работа до изпълнение на заявката.

- Инцидентът е станал по време на извършвана проверка на позиционирането на А3 по етажите от един техник , чрез принудително управление на асансьора от машинното отделение. След неуспешен опит да придвижи асансьора с бутона в кабината на VІ етаж пострадалата е направила опит да излезе,но в този момент при вече отворена врата А3 е тръгнал нагоре и е повлякъл тялото на жената

- В резултат на много подробно описаното движение на тялото освен констатираните увреждания по кабината на А3 се счупва и датчик, в резултат на което асансьорът тръгва към партерния етаж , подминава го и се спира от аварийния прекъсвач-„капан”

Заключението на комплексната АТЕ е доизяснено и защитено от четиримата експерти пред съда / с.з. от 09.12.2010 г / ,при което те поясняват отново , че :

- При нормални условия асансьор не може да тръгне при отворена врата , както се е получило с А3 в 08,09 ч на 12.05.2010 на VІ етаж на сградата на Общината. Това може да стане единствено и само ако се придвижва от контакторите в машинното отделение ,при което се блокират и всички предпазни устройства.  В този случай асансьорът е в ненормален режим и задължително е следвало да бъде обезопасен и сигнализиран , което ,обаче не е направено.

- Техническата неизправност на асансьора се изразява в това,че се е движил при отворена врата , при което в даден момент пред нея няма кабина на асансьора.Налице е и втора техническа неизправност – блокирани са предпазните устройства на вратата и на кабината , в частност-  предпазният праг.  Ако не са били блокирани асансьорът не би могъл да тръгне при отворена врата.

В крайна сметка експертите от комплексната АТЕ са категорични , че механизмът на произшествието е следният :

„Към момента на инцидента асансьорът се е движил принудително от контакторите горе. По време на опитите асансьорът  се е движил , позиционирал се е за кратко време ,след това се е движил.Жената натиска копчето,вижда , че в това време светва и асансьорът спира на етажа. Тя смята , че е по нейна заявка,отваря вратата и влиза вътре , натиска копче да тръгне надолу,но той тръгва нагоре и тя веднага опитва да излезе,тъй като това не е нейния маршрут. Нейната заявка не е регистрирана от човека горе” А опитът  й да излезе би бил неуспешен , ако асансьорът не се е придвижил с отворена врата.

Експертите са категорични , че посоченият механизъм не е хипотеза , а изграждане на симулативен модел на произшествието по обективни доказателства – чрез съпоставяне на уврежданията по тялото и уврежданията по предметите в зоната на произшествието. ”Това е анализ , а не предположение.Той е изграден единствено на обективните доказателства.Ако бяхме видели друг ние щяхме да представим два възможни механизма. Експертизата представя само един.  Няма друг механизъм , който може да обясни всички увреждания  на базата на обективните находки”

 След като изслушват защитната версия на подсъдимия в същото съдебно заседание съдебният експерт доцент И.М. обобщава становището на колегите  си от СТЕ ,че „Нямаме промяна в заключението си след изслушване на обясненията на подсъдимия”

При посочения от СТЕ  механизъм на произшествието в обобщен вид причина за настъпването му е извършване на ремонтни дейности по асансьора от подсъдимия К. без да са взети предохранителни мерки за ограничаване на достъпа до асансьора, което установяват свидетелките С.,В., В., Р., В., Т. и пр.

С посочените действия К. е нарушил разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите ,според която „Техническото обслужване, планово предупредителните ремонти,търсенето и отстраняването на неизправности на асансьорите се извършва съвместно най-малко от двама асансьорни монтьори.При извършването на тези дейности асансьорните монтьори са длъжни да окачат на шахтните врати табели с предупредителни надписи за предпазване от злополуки”  

И след като в резултат на посоченото нарушение като резултат от немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност ,представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на И.И. подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.123 ал.1  п.2 от НК , какъвто е напълно правилният извод на първоинстанционния съд.

Този извод произтича преди всичко от заключението на комплексната АТЕ , но се подкрепя и от съвкупната преценка на всички останали доказателства по делото , поради което твърденията в обратния смисъл на защитника на подсъдимия са неоснователни. Доколкото въззивната жалба е бланкетна и в нея голословно се твърди , че не са събрани доказателства , обосноваващи вината на подсъдимия за доводите в подкрепа на това оплакване следва да се съди от пледоарията на защитата пред апелативния съд.

Според защитника:

 -  Присъдата се основава изцяло на заключението на комплексната АТЕ , която очертава механизъм ,в който няма никаква житейска логика и правдоподобност и който механизъм е в противоречие със събраните свидетелски показания. Свидетелите в сградата чули само един писък на пострадалата , а не било нормално да не чуят и друг звук !

- На второ място ОС не обсъдил показанията на свидетелите П. и Н. , които са били при подсъдимия в машинното отделение,когато е станал инцидента и двамата свидетелствали,че той не е боравил с устройствата в командното табло на машинното отделение. Житейски неоправдано и неправоподобно било подсъдимият да е предвижвал кабината чрез контакторите в машинното отделение.  Това било абсурдно като извод.

- Ако подсъдимият К. действително е действал по посочения начин ,то квалификацията на деянието би следвало да е за причиняване на смърт не по непредпазливост , а при евентуален умисъл.

Следва преди всичко да се посочи ,че абсурдното според  защитника заключение на четворната комплексна съдебно-техническа експертиза е прието и от него и от втория защитник на К. , изготвил въззивната жалба и двамата са поискали да се приключи съдебното следствие пред първоинстанционния съд  с изричното становище , че нямат искания за извършване на други следствени действия.

Само поради оспорването на заключението на комплексната СТЕ от защитата  следва  да се маркират още два документа от досъдебното производство – актът за разследване на злополуката на л.6 от том втори на ДП и заключението на комплексната СТЕ , назначена от разследващия полицай – л.2-5 от том втори на ДП.

Заключението на проверяващите от Инспекцията за държавен технически надзор е , че причина за произшествието е придвижване на А3 от машинното отделение чрез контакторите ,при отворена врата на асансьора и без да са обезопасени етажните врати. Виновните лица според Акта са именно подсъдимият  Д.К. , който пряко е извършил нарушението и управителят на „Ремко” ООД,  който е допуснал извършването му.

Според заключението на АТЕ  от досъдебното производство асансьор А3 е придвижван принудително от машинното отделение от подсъдимия  чрез боравене   с контакторите , бил е неизправен , но не са взети мерки да се обезопасят вратите по етажите с табели по време на ремонта. Виновен за произшествието е подсъдимият К. , който е извършвал ремонта сам, без да извика колегите си ,които да предприемат обезопасителни мерки. За да гарантира напълно правото на защита на подсъдимия  съдът е уважил искането на защитата му заключението да не се приема, тъй като имало съмнение в безпристрастността на експертите и поради това е назначена нова СТЕ , чието заключение защитата отново оспорва.

Актът на Инспекцията  по ДТН и експертното заключение от ДП нямат процесуална стойност , което е известно на настоящия състав. Те се коментират само , за да се обърне внимание на жалбоподателя , че приетото от ОС експертно заключение по делото , което е абсолютно идентично с  коментираните ни най-малко не е абсурдно и  неправоподобно, след като на база същите доказателства са направени същите изводи за причините за инцидента.

Според логиката на защитата,на която толкова много се набляга следва да се назначават нови и нови експертизи , докато някоя от тях даде заключение,което да оневинява К.. В този дух впрочем е и искането за нова СТЕ , направено в молбата пред въззивния съд.

Макар пред АС да се твърди,че ОС не бил обсъдил показанията на колегите на подсъдимия / което не отговаря на истината /  следва да се посочи, че и двамата свидетели П.Н. и П.П. в показанията си също потвърждават оспорваните от защитата изводи на съдебно техническата експертиза.

Според Н. „Асансьорът може да се движи при незатворена врата само от машинното отделение принудително. Когато правим ремонт ние отваряме вратата,но кабината се движи от друг техник в машинното отделение” и още „Никой асансьорен техник няма право да извършва ремонта сам.  Трябва да сме екип ,като единият задължително се намира в машинното отделение”.

Колегата му , св.П.П. от своя страна пояснява:  ”Докато бяхме в машинното отделение по едно трепване разбрах,че нещо не е нормално в асансьора”  И още :”Д.К. не е споделял да е сменял такъв кабел.  Когато се сменя такъв кабел-флексир трябва да се поставят табели,че се извършва ремонт. Смяната на флексир също е ремонт”!

За всички релевантни обстоятелства независимо от експертното заключение и въпреки твърдението в обратен смисъл на защитата по делото са налице изобилни доказателства.

Защитната версия на подсъдимия К. , включваща преди всичко твърдението,че асансьорът е бил изправен и следователно не се е налагал ремонт , която се поддържа и в последната му дума пред АС се опровергава от множество свидетели.

Св.Д.Ц. е констатирал неизправност на А3 още на 11.05.10 и поради това е извикал Н. и П..Те не установили повреда , но свидетелките Н.В. и Т.Д.- хигиенистки в Общината също констатирали,че в отделни моменти на 11.05.10  А3 не се движил.

За това ,че на 12.05.10 , когато вече в сградата е  подсъдимият  К. асансьорите не са си”вървяли съвсем нормално”, каквото е твърдението му гласните доказателства са много повече и те са коментирани и анализирани подробно от окръжия съд. Св.Д. установява отново,че рано сутринта след 07 часа А3 не работил и таблото му не светело. Св.М.Д. и Ц.Д. установили необичайно движение на асансьора нагоре и надолу по етажите,с прищракване,като че спира на даден етаж , но без това да става и с присветване на копчетата на няколко етажа едновременно  ,без А3 да спира на тях. Св. С. извикала асансьора на партера, той пристигнал и без да спре тръгнал обратно. Особено фрапиращ е случаят,описан от Д. , която в 07,45 часа слязла с А3 от V на ІІІ етаж и в момент на излизане от асансьора той тръгнал при отворена врата и замалко не я повлякъл.  Двадесетина минути по-късно пострадалата И. при същата ситуация нямала този късмет.

Цялото това движение на асансьора , което според подсъдимия било съвсем нормално , според заключението на четворната СТЕ е „ненормален режим на работа”. Описаното от свидетелите движение е резултат на манипулации , извършени от машинното отделение , а те не биха се налагали ,ако асансьорът е бил изправен ,както твърди подсъдимият.

Няма никакъв спор , че от 07,05 часа до момента на инцидента с Ив.И. в машинното отделение се е намирал единствено и само подсъдимият  К.. И след като движение на А3 през този интервал при затворени , но и при отворени врати е възможно само чрез задействане на контакторите в посоченото отделение и там не се е намирало друго лице освен К. , той е този , който е придвижвал асансьора и то при грубо нарушение на разпоредбата на чл.9 ал.3 от коментираната Наредба.  Впрочем ,сам  подсъдимият  собственоръчно е отразил в Дневника на асансьора не само,че е извършил ремонт на 12.05.2010 , но в забележка е изяснил и какво  точно  е  правил,макар пред съда да твърди,че се бил объркал.

Внимателният анализ на показанията на колегите му Н. и П. сочи , че те фактически не му създават алиби, както поддържа защитата , макар при близките им колегиални отношения това да би могло да се очаква.

Св.Н. / показания пред ОС от с.з.на 30.09.2010/ заявява,че когато  двамата с П. са дошли в Общината и се качили в машинното отделение подсъдимият е бил там. В този момент, или след секунди се изключил капана, което означавало,че А3 е подминал партерния етаж. В същия момент звъннал сл.телефон и св.Ц. им съобщил,че е паднал човек в шахтата на асансьора.”Докато бяхме с Пламен горе в машинното-заявява  Н.-не са правени някакви тестове с асансьора.”Двамата ,според свидетеля  пристигнали в сградата в 08,05 часа , а към 08,15 се обадили за падналия човек. Посочените часове не са точни ,но това може да се дължи и на недобра ориентираност на свидетеля , а не на умишлено изопачаване на фактите. Защото в сградата на Общината се влиза с електронни карти  и  моментът на влизане на всяко лице може да бъде установен до секунди. Конкретно двамата свидетели са влезли не в 08,05 часа , в 08,07 часа.Това,обаче е на партерния етаж. Там двамата извикали асансьор , при пристигането му отстъпили реда си на служителки от Общината и след това се качили с А2 до ХІ  етаж , а оттам пеш до машинното отделение на ХІІ етаж. Според съвсем прецизните изчисления, които е направил окръжният съд, съпоставяйки обективните факти   инцидентът е станал в 08.09 часа и продължителността му е от порядъка на секунди.  До   това време / от 08,07 до 08,09 ч / при описаното им придвижване двамата техници не биха могли да бъдат в машинното отделение и да бъдат свидетели на това какви манипулации прави подсъдимия.

Защото всичко , което подсъдимият е правил е било преди тяхното влизане  в машинното отделение и той  не е могъл евентуално да продължи с експериментите си , тъй като е станал инцидентът. А твърдението на свидетелите,че в тяхно присъствие подсъдимият не е движил асансьора отговаря на истината, но в момента на влизането им в машинното отделение инцидентът вече е станал.

Поради това твърденията на защитата ,че оневиняващите К. показания на колегите му не били обсъдени са неоснователни.  Дори ,обаче двамата техници действително да бяха дали такива показания,на каквито защитата е разчитала,то те биха били опровергани от обективните доказателства и от експертното заключение и не би следвало да се кредитират.

Несъстоятелно е да се опровергава правилността на експертното заключение с предположението на защитата колко вика и с каква продължителност следва да нададе пострадалата,за да е извършено деянието по приетия от съда механизъм.

Колкото до емоционалното заключение на защитника , че установените по делото действия на подсъдимия К. са прекалено неадекватни,за да бъдат извършени следва да се коментира допълнението към фактическата обстановка ,която направи в началото на настоящото изложение въззивният съд. Подсъдимият,който безспорно е опитен техник е бил дълбоко разстроен от смъртта на своята близка,която е погребал предния ден.  Поради това той е бил разсеян , действал е машинално и само с  рутина , без да се съсредоточи върху извършените манипулации и необходимостта да вземе предохранителни мерки.

Впрочем според св.Свилен Станев / с.з. от 30.09.10 / проблеми с асансьор А3 е имало неведнъж , но той е категоричен,че никога не е виждал табели,че се извършва ремонт, въпреки идването на техниците в сградата. Поради това вероятно се касае до порочна практика на служителите на „Ремко”ООД , която по щастлива случайност до този момент не е имала негативни последици.

В заключение следва да се посочи,че всъщност е без значение бил ли е повреден асансьор А3 , или не , ако е бил повреден каква е била повредата му и била ли е отстранена от подсъдимия К..  Същественото за отговорността му в конкретния случай е , че той е извършвал манипулации по асансьора, с които го е превеждал в движение , като  действал е сам , без да е подпомогнат от свой колега и без да е ограничил достъпа на трети лица до асансьора.  В този смисъл е и съдебната практика на ВКС , коментирана в мотивите към обжалваната присъда.

Поради това и без да се налага понататъшно обсъждане на доказателствата по делото и на възраженията на подсъдимия и защитата му следва да се посочи,че обжалваната присъда е правилна,обоснована и законосъобразна и няма основание нито за отмяната й , нито за оправдаването на подсъдимия К., тъй като вината му е доказана по несъмнен начин от окръжния съд,съобразно изискванията на чл.303 ал.2 от НПК.

Макар и съвсем бегло и без да е обвързано с конкретно искане в жалбата и пред съда се маркира оплакване за явна несправедливост на наказанието.

И то е неоснователно.  На подсъдимия К. е наложено наказание лишаване от свобода в размер към минимума и изпълнението му е отложено по реда на чл.66 от НК. Лишен е и от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК за минималния възможен срок. Определените по размер и начин на изпълнение наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.1 т.5 от НПК и няма основание за допълнителното им намаляване.

С оглед всичко гореизложено и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                    Р    Е     Ш     И

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 24/09.12.2010 по наказателно дело № 217/2010 на Разградския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                             Председател:

                                  Членове: