В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия на четиринадесети март две хиляди и осма година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Б.

ЧЛЕНОВЕ: Ж.Д.

Д.Д.

секретар Г.Н.,

прокурор А.П.,

като разгледа докладваното от председателя В.Б.

В.н.о.х.дело № 18 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 120 от 28.11.2007 г., по н.о.х.д. № 1455 по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, на подсъдимия Б.С.А. ***, на основание чл.199, ал.1 т.4, във вр. с чл.198 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при общ режим, затова, че на 10.01.2007 г., в г.Варна при условията на опасен рецидив, отнел мобилен телефон „Самсунг Е 730” на стойност 229 лева от владението на К.С. Н., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила. Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати разноските по делото.

Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият А., който счита че наложеното му наказание е явно несправедливо и моли да се намали същото по размер.

Представителят на прокуратурата, даде заключение жалбата да се остави без уважение и присъдата да се потвърди.

Варненският апелативен съд, на основание чл.313 и 314 от НПК, провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, констатира следното:

Подсъдимият А. е осъждан многократно включително за тежки умишлени престъпления от общ характер, заради което са му налагани наказания лишаване от свобода, последното от които изтърпял на 24.05.2006 г.

Към 17 ч на 10.01.2007 г. свидетелките Н. и П. пресичали пътното платно на бул.”Съборни” в кръстовището с бул.”Вл.Варненчик” в гр.Варна. Свидетелката Н. разговаряла по мобилния си телефон „Самсунг Е 730”. Двете свидетелки се насочили към аптека „Санита”, когато били застигнати в гръб от подсъдимия. Той издърпал със сила телефона от Н. и побягнал. Н. започнала да тича след него и да вика. Виковете й били чути от свидетелите И. и П., които видели подсъдимия да тича с телефона, преследвали го и успели да го хванат и предадат на полицията.

Съгласно стоковедната експертиза равностойността на мобилния телефон възлиза на 229 лева.

От съдебно психиатричното изследване е установено, че по време на деянието подсъдимият е бил с вредна употреба на хероин, не засягащи вменяемостта му. Същият е направил самопризнания и доказателствата събрани в досъдебното производство, а именно разпита на свидетелите, заключенията на стоковедната и психиатрична експертизи подкрепят тези самопризнания.

С това деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1 от НК, тъй като на горепосочената дата със сила е издърпал мобилен телефон от говорещата по него К.Н. и е побягнал с цел да установи трайно владение върху него. Тази правна квалификация е правилна.

Оплакването на подсъдимия за явната несправедливост на наказанието е неоснователно, тъй като наказанието му е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения в закона минимум от пет години лишаване от свобода. При определянето размера на наказанието са взети предвид факта, че деянието е останало в стадия на опита, ниската стойност на предмета на престъплението, от друга страна съдебното минало на подсъдимия. Съдът правилно е преценил размера на наложеното наказание, тъй като понататъшното намаляване на наказанието по размер, би довело до явната му несправедливост. Вярно е че подсъдимият има зависимост към хероин, но това не би следвало да обуславя намаляване на наказанието по размер, тъй като същият е осъждан осем пъти и е очевидно, че предходните осъждания не са довели до неговото поправяне и превъзпитание.

При служебно извършената проверка, съдът не констатира други основания освен посочените от страните, които да доведат до изменяването или отменяването на обжалваната присъда, поради което и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по н.о.х.д. № 1455/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд, с подсъдим Б.С.А. ***, с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в 15 – дневен срок от получаване на съобщения за изготвянето му.

РЕШЕНИЕТО е потвърдено изцяло от ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.