№
25.02.2010. гр. Варна
в името на народа
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Живка Денева
секретар Г.Н.
прокурор Светла Курновска,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНОХД №17 по описа за 2001 год.
В с.з. представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата предлага да бъде оставена без уважение , а присъдата бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 09.12.2009г., постановена по нохд № 515/2009г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия М.М.М. за виновен в това, че на 05.06.2008г. в с.Орляк общ.Тервел, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си умишлено умъртвил С. Г.Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр.чл.115, вр.чл.63 ал.2 т.1 и чл.54 НК, му е определил наказание от – осем години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил го е да заплати на А.Р.Я. и на Г.Н.Г. по 50 000лв. обезщетения за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва като е отхвърлил исковете в останалата им част до 100 000лв. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски и държавни такси, зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е и по веществените доказателства.
За да стигне до този резултат Добричкият окръжен съд е приел за установено, че през 2008г. подсъдимият и пострадалата С. Н. заживели на съпружески начала като и двамата били непълнолетни, не работели и били на издръжка на родителите на подсъдимия. Постр. С. Н. се занимавала с домакинската работа като свекърва й не й позволявала да излиза навън, както и да посещава близките си. Пострадалата недоволствала пред съпруга си и го напускала на няколко пъти като се прибирала при майка си. От своя страна подсъдимия отивал да я търси, вдигал скандали в дома на родителите й и се заканвал да я убие като след това сложи край на живота си. При поредното си бягство пострадалата останала в дома на родителите си четири месеца като събрала всички се вещи и върнала дадените й подаръци. Подсъдимия отново се опитал да я върне насила, посягал да я бие, заплашвал я с убийство, но се намесили близките й и го изгонили. През м.април 2009г. родителите на подсъдимия отишли лично да молят С. да се върне и тя се съгласила. На 04.06.09г. майката на пострадала, свид. А.Я. й се обадила по телефона, последната се разплакала и обяснила, че свекърва й пак и се скарала, защото излязла без разрешение. Свид. Я. се съгласила да прибере при себе си дъщеря си и зет си и се разбрали на следващия ден да отидат и да ги вземат. На 05.06.09г. свид. С. М., майка на подсъдимия, отишла на работа, баща му излязъл навън и се заговорил със съседа си Х.. Подсъдимия и пострадалата били в стаята си, а в съседната брата на подсъдимия –А. гледал телевизия. Малко по-късно той чул викове, излязъл навън и чул през прозореца,че подсъдимия го вика. Влязъл в тяхната стая и видял С. да лежи гола на леглото, обляна в кръв, а до нея лежал подсъдимия също целия в кръв като от корема му се виждали вътрешностите му. Свид. А. М. се уплашил и отишъл да каже на баща си. Той се върнал и с помощта на близки транспортирали пострадалата и подсъдимия до МБАЛ Добрич. Бабата на подсъдимия, свид. Г.М. прибрала окървавените чаршафи, намерила окървавен кухненски нож и заедно с чаршафите го пъхнала под дивана. Впоследствие тези вещи са открити при огледа и иззети.
Пострадалата Н. била приета в крайно тежко състояние, но въпреки положените усилия починала в 14,04ч. Подсъдимия също бил опериран и изписан без усложнения на 15.06.09г.
Съгласно СМЕ,пострадалата С. Н. е получила шест прободно-порезни рани, четири в областта на гръдния кош и коремната стена, една по предната повърхност на лявото рамо и една на левия крак. Засегнати са били белите дробове,сърдечната стена и черния дроб с наличие на кръв в гръдната и коремна кухина, остра кръвозагуба и оток на мозъка и белите дробове. Нараняванията на причинени от удари със значителна сила като проникването е не по-малко от 15 см. През цялото време тя е била в съзнание и е разбирала е какво се случва и е чувствала силни болки.
Подсъдимият е получил три прободно-порезни рани в коремната стена, две от които са проникнали в коремната кухина и са наранили опорока на тънкото черво и тънкочревни бримки.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Установено е, че нараняванията по двете тела е могло да се получат с приложения като веществено доказателство кухненски нож, който се е изкривил при дръжката.
В обясненията си подсъдимия потвърждава, че първоначално и двамата са имали намерение да отидат в дома на родителите на пострадалата, но в последния момент пострадалата заявила, че ще отиде сама. Съгласила се с желанието на подсъдимия за секс, но последния не можал да се възбуди и тя започнала да му се подиграва, започната да псува родителите му на турски и заявила ,че в родното си село имала приятел и щяла да се омъжи за него. В резултат на тези думи на пострадалата според него му се завило свят и се свестил едва в болницата. Заявява, че сигурно в това състояния е убил пострадалата, самонаранил се, но нямал никакъв спомен.
От изслушаната СПЕ се установява, че подсъдимия е с нормален /граничен/ интелект, не страда от душевно заболяване. Към момента на извършване на деянието не е бил лишен от възможността да разбира и ръководи постъпките си, както и да разбира свойството и значението на извършеното. Приема се, че ако е имало твърдяното поведение от страна на пострадалата, то предизвикателството от нейна страна, свързано със значими за него обстоятелства и обекти в ценностната му система би довело до затруднения в пълноценното овладяване на състоянието и възникване на физиологичен афект. Този афект, обаче се определя като „комулиран”, резултат от продължителното наслагване на действия, емоции и ситуации в един продължителен период от време, а не е резултат от моментната ситуация на раздяла. Т.е не е налице късосъединителна реакция, а до един продължително наслагван негативен ефект от цялостния им начин на живот, съпроводен с безкрайни кавги, раздели и събирания.
В тази връзка обясненията на подсъдимия са нелогични относно поведението на пострадалата предишната вечер и в деня на инцидента. Сам той потвърждава, че вечерта, когато е разговаряла с майка си е плачела и я е молила да намери работа и за двамата в селото и на следващата сутрин да дойде и да ги вземе за да са заедно, а на следваща сутрин изведнъж да промени мнението си и да заяви, че ще си ходи сама и че не желае да живее повече с него. Още по-нелепо е след като според него е изразила ясно намерението си да живее отделно, да се съгласи на „последен” секс с него и съгласявайки се в последващия момент да започне да му се подиграва, да псува родителите му. Сам подсъдимия заявява, че сне си спомня какво точно е казала и в какво са се изразили обидните думи. Имайки предвид и останалите събрани гласни доказателства относно поведението и начина на държане на подсъдимата, правилно е прието, че се касае до защитна теза от страна на подсъдимия. В подкрепа на това е и удобната позиция на пълна липса на спомен манифестирана от него.
В жалбата на подсъдимия се излагат съображения, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение. Правилно и обосновано окръжният съд е приел, че не е налице такова състояние по смисъла на чл.118 НК. За да е налице такова състояние трябва на първо място да има някакво неправомерно поведение от страна на жертвата изразяващо се или в противоправно нападение или в тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за него лично или за негови близки. В случая такива действия не са установени по безспорен начин, но и дори да се приеме, че пострадалата по някакъв начин го е обидила, то нито твърдяните подигравки за евентуална полова немощ, нито неконкретизираните псувни на турски език, нито някаква твърдяна връзка на пострадалата с друг мъж могат да се квалифицират като „тежка обида”, която толкова да засегне подсъдимия, че той да изпадне в състояние да не може да ръководи постъпките си и да взема правилни решения. Освен това е необходимо тази реакция на подсъдимия да е пряк и непосредствен резултат от предизвикалия го повод, а именно поведението на пострадалата непосредствено преди деянието. Вещите лица са категорични, че приетото състояние на афект е в резултат от продължително наслагване на ситуации и емоции в един продължителен предходен период от време, а не от моментната ситуация на раздяла. Такива раздели са били достатъчно чести за да се приемат за нещо необичайно и извънредно.
Имайки предвид тези съображения, обосновано е прието , че липса основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В случая е налице деяние по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 НК, тъй като убийството е извършено по особено мъчителен начин за жертвата – шест прободно-порезни рани, нанесени с кухненски нож със значителна сила имайки предвид дълбочината на проникване – около 15 см., както и причинената деформация на ножа. Пострадалата е търпяла изключителни физически болки като през цялото време е съзнавала какво се извършва с нея и какъв ще е крайния резултат.
Деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Съзнавал е естеството на извършеното посегателства, както и е предвиждал неизбежния резултат- броят и силата на ударите, както и областите от тялото, където са били са насочени. Това още веднъж говори, че целта му не е била причиняване на някаква телесна повреда, а именно причиняване на смърт. Още един факт установяващ ясното му съзнание какво извършва е и последвалото самонараняване.
В този смисъл жалбата на подсъдимия в тази й част е неоснователна.
Второто оплакване в жалбата е по отношение допуснати съществени процесуални нарушения като такива не се конкретизират. Пред настоящата инстанция се посочва от защитата като основание – липса на мотиви в „определени части”. Такова отменително основание не е налице. Окръжният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно всички необходими факти и обстоятелства за установяване вината на подсъдимия. Обосновал е тезата си като е посочил кои факти и обстоятелства приема и кои не и е посочил причините за това. Тези съображения са споделят напълно и от настоящата инстанция.
По отношение третото оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, то също се явява неоснователно.
При индивидуализацията на наказанието съдът е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и високата степен на обществена опасност на деянието, както и сравнително ниската такава на извършителя. Отчетени са както чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, частичните самопризнания, така и възрастта на пострадалата, състоянието й на зависимост спрямо семейството на подсъдимия, предишните му прояви на агресия спрямо нея. Обоснована е липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Посоченият от вещите лица комулиран физиологичен афект не може да се третира като изключително такова. Той се е наслагвал не от някакво противоправно поведение на пострадалата, а от опитите й да се откъсне от затормозващата я среда, да прекрати постоянните заплахи за здравето и живота й. Съдът е определил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.63 т.2 НК. Това наказание е съобразено с целите и задачите предвидени в чл.36 НК
По отношение на гражданско осъдителната част, няма изрично оплакване в жалбата. Такова няма и в с.з. п ред настоящата инстанция. Доколкото присъдата се проверява изцяло то следва да се отбележи, че гражданските искове са определени по справедливост. Присъдените обезщетения не са завишени предвид и постоянната практика на съдилищата. Гражданските ищци са загубили дъщеря си в много млада възраст, на прага на живота. Установено е че родителите са поддържали близки отношения с дъщеря си, помагали са й, грижили са се за нея, когато тя е напускала къщата на подсъдимия, закриляли са я.
Водима от всичко изложено въззивната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 09.12.2009г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 515/2009г. в по отношение на подсъдимия М.М.М. ЕГ№ 91090547942
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.