Р Е Ш Е Н И Е

Варна , 28 юни 2010 година

В името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение,в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:

Председател:Божидар Манев

Членове:Росица Лолова

Димитър Димитров

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Иван Тодоров разгледа наказателно дело № 169 по описа за 2010 година, докладвано от съдия Б.Манев

Производството е по чл.318 ал.6 от НПК и е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимата Т.П. против присъда № 6/16.04.2010 по наказателно дело № 30/2010 на Разградския окръжен съд. В жалбата се навеждат доводи за нарушения по чл.348 ал.2 и ал.5 т.1 от НПК и се пледира за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление , или, алтернативно-за намаляване на наказанието по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК при приетата от съда правна квалификация. Поддържа се още , че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с принципа за справедливост и се пледира за намаляването му.

Служебният защитник поддържа пред апелативния съд жалбата по изложените в нея доводи , а подсъдимата П. изразява съжаление за извършеното деяние и моли наказанието й да бъде намалено.

Прокурорът изразява становище , че жалбата е неоснователна.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда състав на Разградския окръжен съд признал подсъдимата Т.П. за виновна в това , че на 11.11.2009 г. в дома си в град Разград умишлено умъртвилаС.П. ***,поради което и на основание чл.115 и чл.54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години при строг режим.

Осъдил подсъдимата да заплати на гражданския ищец П.П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на двадесет и пет хиляди лева със законната лихва , а на държавата – държавната такса и разноските по делото. Отхвърлил иска до пълния му размер от сто хиляди лева.

Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка :

Подсъдимата Т.П. е руска гражданка със статут на постоянно пребиваващ в България чужденец , а пострадалиятС.П. бил нейн съпруг. Двамата сключили граждански брак през 1990 година в Москва , а от 1997 г.се установили да живеят постоянно в Разград заедно с дъщеря си,св.С..

През последните години отношенията в семейството се влошили ,поради невъзможността съпрузите да си намерят подходяща работа , ниските доходи на семейството и влошеното здравословно състояние на подсъдимата. И двамата употребявали алкохол , след което се карали , а П. биел и съпругата си и дъщеря си , което наложило последната да се премести при баба си.

На 10.11.2009 г подсъдимият започнал да пие и поради това,че на следващия ден не бил на работа продължил да пие и на 11.11.2009 г. В ранния следобед на същия ден и подсъдимата пила водка,след което си легнала и заспала.Събудила се около 20,30 часа и заварила П. край масата да продължава да пие и да гледа телевизия, след което двамата се скарали по повод желанието на П. да гледа друг телевизионен канал.Пострадалият започнал да я обижда и да я стиска за шията , при което тя се почуствала унижена и застрашена , взела нож от масата и го забила в лявата половина на гърдите му. След като П. бил облян в кръв подсъдимата извикала по телефона кола на СМП , а заедно с лекарите пристигнал и полицейски екип. Според полицаите П. била видимо пияна.Тя обяснила,че съпругът й е бил намушкан от лице на име Стоян, което избягало. След това пред съдия тя направила пълни признания, които поддържа и при разглеждането на делото.

Пострадалият бил отведен в болница, но въпреки положените от лекарите усилия – починал. Според заключението на назначената СМЕ причина за смъртта му е остра кръвозагуба от проникващо в сърцето прободно-порезно нараняване с обща дължина на раневия канал- 8,3 см. Смъртта е била неизбежна и е настъпила бързо. В кръвта на убития е установено съдържание на алкохол 2,87 промила , отговарящо на тежка степен на алкохолно опиване , при което координацията на движенията е силно нарушена ,забавени са реакциите и мисленето , говорът е неразбираем , силно е подтисната дейността на централната нервна система.

При така приетата фактическа обстановка съдът е квалифицирал деянието като убийство по чл.115 от НК и е наложил на подсъдимата съответното наказание.

Фактическата обстановка е установена по начало правилно.

Подсъдимата признава вината си , а тя се установява и от гласните доказателства и заключенията на първоначалната СМЕ установила причината и механизма на причиняване на смъртта , на допълнителната СМЕ по веществени доказателства , установила, че смъртоносния удар е нанесен с кухненския нож ,както и на СМЕ за освидетелстване на подсъдимата. Именно заключението на последната експертиза установява , че не са налице кръвонасядания и наранявания по шията на подсъдимата /както е приел ОС/ и че всички установени увреждания по тялото й са болестни ,или резултат на медицински манипулации, а не на нанесени удари.

След задълбочен анализ на всички доказателства окръжният съд е изложил правилни съображения,че деянието не е извършено при условията , на чл.118 , чл.119 ,или на чл.124 от НК, каквато е била позицията на защитата й пред ОС, а представлява убийство по чл.115 от НК..

И във въззивната жалба защитата на П. навежда преди всичко доводи , че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана , т.е. при условията на чл.119 от НК , тъй като свидетели на убийството няма и обясненията на подсъдимата ,че е била нападната следва да бъдат кредитирани.В допълнителните писмени бележки към жалбата се поддържа и алтернативно искане за преквалификация по чл.118 или по чл.124 от НК , като се сочат решения на ВКС , които били относими към случая. В съдебно заседание се поддържа само първото искане.

Същите доводи са развити и пред първоинстанционния съд, който, както вече бе посочено ги е обсъдил задълбочено и е приел , че не са налице основанията по чл.337 ал.1 т.2 пр.последно от НПК за изменение на присъдата.Всички доводи са правилни и се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Съвсем накратко следва да се посочи отново и следното :

По отношение на подсъдимата П. не е било извършено нападение от съпруга й ,а обясненията й представляват защитна теза.

Както личи от заключението на СМЕ-л.14 ,том ІІ от ДП пострадалият П. е бил в тежка степен на алкохолно опиване , при което са нарушени равновесието, походката, координацията ,забавени са реакциите, говорът е неразбираем. Самата подсъдима обяснява,че състоянието на съпруга й било такова, че тя искала да го заведе да спи, защото поведението му ставало неадекватно и започвал да цапа апартамента. Следователно, състоянието му не е позволявало нито да я напада , нито да й нанесе побоя, който тя описва ,вкл.с удари по главата и с опит да я удуши. А от друго заключение на СМЕ / л.3 – 5, том втори на ДП /, личи че не са й причинени никакви травми , нито по главата, нито по шията, освен , евентуално да е била ритната по капачката на левия крак и , следователно описаното от нея нападение не е било извършено. А след като говорът му е бил неразбираем пострадалият не е могъл и да изрече през посочената вечер посочените от подсъдимата обиди , които самата тя твърди,че иначе са й казвани ежедневно и тя е свикнала с такова отношение.

При тези доказателства няма основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.118 от НК , т.к.не е имало от какво подсъдимата да изпада в силно раздразнение , а такова , според заключението на Комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза – л.26 , том втори фактически не е настъпило , нито да превишава пределите на неизбежната отбрана по чл.119 от НК , т.к.няма нападение ,от което да изпада в неизбежна отбрана , за да я превиши , а още по-малко да е извършила деянието при условията на чл.124 от НК ,т.к. нанасянето на удар с голяма сила в сърдечната област сочи на умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.

Причина за съставомерната реакция на подсъдимата, според заключението на СПЕ е освобождаващото действие на агресивно поведение в резултат на хроничните конфликти в семейството , ниската й психическа адаптивност и емоционална неустойчивост , която се е задълбочила от хроничните й заболявания. Действията й се отличават с внезапност и импулсивност, но не достигат дълбочината на физиологичен афект.

Аналогичният извод на окръжния съд ,че няма основание за преквалификация на деянието е правинел , а исканията в жалбата по чл.337 ал.1 т.2 от НПК са неоснователни.

Основателно е ,обаче отчасти оплакването по чл.348 ал.5 т.1 от НПК , тъй като окръжният съд действително е определил на подсъдимата явно несправедливо наказание.

В обвинителния акт прокурорът е посочил,че по отношение на подсъдимата П. няма отегчаващи вината й обстоятелства , а в пледоарията си е предложил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства , но не и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

В мотивите си съдът е отчел като отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на престъплението и високата обществена опасност на осъществяването му, а като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимата, влошеното й здравословно състояние, направеното самопризнание и проявената критичност към извършеното. Дори и действително това да бяха обстоятелствата по чл.54 от НК те не обуславят наказание лишаване от свобода за срок от 15 години , т.е. в средния размер по чл.115 от НК,защото такова наказание следва да се определи при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства , какъвто не е налице. Всъщност окръжният съд е надценил обществената опасност на конкретното деяние и на начина на осъществяването му, т.к. се касае до битов инцидент, протекъл бързо и по начин,при който дори съседите не са разбрали нищо до пристигането на СМП и полицията. Всяко убийство поначало е деяние с висока степен на обществена опасност , но тя е отчетена в правната му квалификация и в конкретния случай при хипотезата на чл.56 от НК няма основание тази обществена опасност да се третира и като отегчаващо вината обстоятелство. Такова фактически е само извършването на убийството в пияно състояние ,но при действителното наличие на останалите смекчаващи вината обстоятелства и , особено на силно влошеното здравословно състояние на подсъдимата наказанието следва да бъде намалено към минимума по чл.115 от НК в размер от дванадесет години. В този размер наказанието отговаря на целите по чл.36 от НК ,не е несправедливо тежко и при липсата и на другите предпоставки по чл.55 от НК няма основание за определянето му в размер под минималния.

Неоснователно е оплакването , че е нарушен принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимушествени вреди.

За да уважи предявения иск за 100 000 лева до размера от 25 000 лева окръжният съд е приел , че пострадалият не е единствен син на гражданския ищец ,който има и друг син,че ищецът е живеел на село,а не със семейството на пострадалия,че не е бил близък съсС.П. и семейството му, както и с внучката си ,”както преди,така и след смъртта на сина си”. Поради това е определил обезщетението в намален размер.

Посочените изводи на ОС не са съвсем прецизни. Съдът е игнорирал показанията на св.П. П.-брат на пострадалия, според когото предимно пострадалият се е грижил за баща им , както и на св.Кр.П.-дъщеря на подсъдимата и на пострадалия и внучка на гр.ищец , според която отношенията с дядо й след смъртта на баща й са добри.

Горното налага констатацията за значително намаляване размера на обезщетението без да са налице достатъчно основания за това , поради което, ако то не е съответно на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика ,то това е защото е занижено , а не защото е завишено и няма основание за допълнителното му намаляване. Още повече ,че пред въззивния съд се представя смъртен акт и на втория син на ищеца,св.П.П.,в резултат на което старецът е вече лишен изцяло от грижите и на двамата си сина.

Поради това определеното в пъти по-ниско обезщетение за неимуществени вреди от дължимото по чл.52 от ЗЗД и съобразно съдебната практика в момента не следва допълнително да се намалява.

Присъдата следва да бъде изменена само в наказателно осъдителната й част , като се намали размера на наказанието лишаване от свобода, а в останалата й част следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ присъда № 6/16.04.2010 г. по наказателно дело № 30/2010 на Разградския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част ,като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на подсъдимата Т.В.П. на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: