Р Е Ш Е Н И Е

      №

                                            05.06.2008г., гр. Варна

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на 30.05.2008год., в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Б.

ЧЛЕНОВЕ: И.Ж.

Ж.Д.

секретар Г.Н.

прокурор Л.Д.,

като разгледа докладваното от съдия И.Ж. ВНОХД № 160 по описа за 2008год. за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 33 от 13.03.2008г. по НОХД № 35/08г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимите Й.Й.К. и И.А.М. за виновни в това, че на 27.05.2007г. в двора на ПГ “Св.Д. *** съучастие, като съизвършители, подс.К. при условията на опасен рецидив, а за подс.М. – при повторност чрез използване на техн.средства отнели чужди движими вещи – силов ел.кабел на ст.143.70лв., собственост на училището и от владението на Д.Р. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл.196 ал.2 вр.чл.195 ал.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 на подс.К. му  е наложил наказание от три години лишаване от свобода, а на подсъдимия М. по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода.

Признал е същите подсъдими за това, че на 27.05.2007г. в гр.Белослав, в съучастие помежду си, като съизвършители дали дар – сумата от 50лв. на Г.К. – дл.лице  охранител НВО при ПГ “ Св.Д. Солунски”, за да не извърши действие по служба, поради което и на осн.чл.304 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им е наложил наказание от ПО шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер от ПО  100лв.

На осн.чл.23 от НК е наложил най тежкото от така определените наказания на подс.К., а именно от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 100лв., а на подс.М. – от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 100лв.

На осн.чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил подс.И.М. да изтърпи  и наказанието от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, наложено му с присъда по НОХД № 46/06г. по описа на РС Девня.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят сумата от 143.70лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на ПГ “ Св.Д. Солунски”.

Подсъдимите са осъдени да заплатят съответните разноски по делото, държавна такса, като съда се е произнесъл и по веществените доказателства.

Недоволен  от така произнесената присъда е останал подсъдимия И.М., чиято възивна жалба, изготвена от защитата му се правят оплаквания за нарушение на материалния закон, за необоснованост и за явна несправедливост на наложеното наказание. Развиват се доводи за необоснованост, за превратно тълкуване на приложените доказателства по делото и се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

По отношение на подсъдимия Й.К., поради липса на протест или възивна жалба, присъдата е влязла в законна сила.

В съдебно заседание, по съществото на делото защитата на подсъдимия М. поддържа подадената възвна жалба с направените съображения към нея. Акцентира и счита, че има съучастническа дейност от страна на охранителя в престъпното деяние, което е трябвало да предотврати, а не да участва. Моли за оправдателна присъда. Гражданският ищец заяви, че няма претенции. Представителят на Апелативна прокуратура Варна счита жалбата за неоснователна, а присъдата, като законосъобразна моли да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимия моли да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд, след като взе предвид, подадената възивна жалба, изразеното становище на страните  в съдебно заседание, както, служебно и изцяло, с оглед изискванията на чл.313 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е постановена присъда, чиито мотиви напълно съответстват на изискванията на чл.301 и чл.303 ал.1 от НПК и същата е изградена на обективен анализ на събрани и проверени от закона доказателства и доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Към м.май 2007г. св.Г.К. изпълнявал длъжността “Охрана-НВО” при професионална гимназия “Св.Д. *** по силата на трудов договор между него и директора на училището.

На 27.05.2007г. след полунощ – към 1.30ч. Калчев извършвал обход на двора на учебното заведение. В южната част на района на светлината на фенерчето си забелязъл пред себе си непознато лице – подс.М.. Стреснат направил крачка назад и видял и другия подсъдим – К.. Попитал ги какво правят, но те му казали да се приближи и тогава той видял, че е изкопан около 10 м. от захранващ учебния цех кабел и по който протичало ел.напрежение и често  бил обект на кражби. Подсъдимите предложили на охранителя 50лв., за да си мълчи и да не съобщава на директора или на полицията. К., който бил сам и невъоръжен взел единственото в случая за него правилно решение – проформа да се съгласи с извършителите на кражбата. За да не събуди съмнение у тях дори им помогнал да заровят изкопаната дупка. Уговорили се да се видят през деня пред магазин за хранителни стоки, който бил в близост до дома на св.Калчев, за да му предадат парите. След направената уговорка подсъдимите си взели инструментите – лопата и ножовка и си тръгнали. Същата нощ те премахнали изолационното покритие на кабела и рано сутринта го предали, като меден проводник в пункт за вторични суровини, собственост на св.С., който им заплатил сума в порядъка на 200лв.

Смяната на св.К. приключила в 6.00ч. след което веднага към 6.30ч. отишъл в полицейското управление в гр.Белослав, където разказал всичко на дежурния полицай – св. И.Г.. Полицаят го посъветвал да се прибере и след обаждане на подсъдимите да сигнализира отново полицията. Около 11.00ч. подсъдимите били пред дома на св.К., който им казал да го изчакат пред съседния магазин, а той заръчал на съпругата си да звънне в полицията. Отишъл на срещата с подсъдимите, пили по една бира и в изпълнение на уговорката те му предали сумата от 50лв. – 5 банкноти по 10лв. /впоследствие с описани номера/. Малко по късно пристигнали и полицейски служители и двамата подсъдими били задържани, а банкнотите предадени за нуждите на разследването.

Видно от приложената оценъчна експертиза стойността на откраднатия кабел възлиза на 143.70лв.

Така подробно описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за установена по един безсъмнен и категоричен начин от събраните  на досъдебното производство и при съдебното дирене доказателства – от депозираните свидетелски показания , от приложената експертиза и др. писмени доказателства,   в тяхната съвкупност. Възивната инстанция счита, че събраните доказателства са били достатъчни за изясняване на изложената фактическа обстановка, като напълно възприема правните изводи, направени от първоинст.съд, за да постанови осъдителна присъда и за двамата подсъдими.

Първоинстанционният съд, като е съобразил установените и съответни на доказателствената съвкупност фактически положения, законосъобразно е приел, че извършените от подсъдимите инкр. деяния субсумират признаците по   чл.196 ал.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.20 ал.2  от НК за подс.Костов и по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за подс. М., както и за двамата по чл.304 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

По жалбата на подсъдимия М.:

Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Несъстоятелни са оплакванията на защитата, видно от възивната жалба за  необоснованост на атакувания съдебен акт:

1.Защитата твърди, че първоинст.съд не е взел мерки за пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, че превратно е изкривена изложената фактическа обстановка, че неправилно е кредитирал предубедени свидетели и че след уговорката и предаване на сумата от 50 лв. на св.Калчев - единственият извод, че той е съучастник в кражбата на кабела и предвид възрастта му и за да избегне наказателна отговорност е уведомил полицията, а това е можел да направи веднага още същата нощ след кражбата. От там и извода на защитата, че е нарушен материалния закон, че не е налице извършено деяние по чл.304 ал.1 от НК, тъй като липсва субективния състав на престъплението. Развиват се доводи, че не е вписан в дежурната книга в полицията  сигнала на св.К., както и  че остава под въпрос къде са използваните технически средства, послужили за извършване на деянието по чл.195 от НК.

Тези оплаквания са напълно несъстоятелни, като първоинст.съд подробно въз основа на приложения доказателствен материал подробно е изяснил фактологията и по двете деяния и всъщност е дал отговор на поставените въпроси от защитата. От една страна защитата не оспорва извършената кражба от подсъдимите, а че св.К. е участвал в нея. Явно се оспорва само осъдителния диспозитив по чл.304 ал.1 от НК , а се иска изцяло оправдателна присъда.

Подсъдимият М. частично признава вината си, не отрича извършеното от тях деяние относно кражбата, но че св.К. им предоставил лопатата и ножовката. Това се опровергава от неговите обяснения, дадени при съдебното дирене – протокола от 15.03.2008г. /като подс.К. признава изцяло вината си без да дава обяснения /, където е заявил, че на инкр.дата, връщайки се с другия подсъдим от стъкларския завод, където копаели и събирали железа, т.е. те са си носили съответните инструменти и че случайно са минали през двора на училището !!!. Това му твърдение се опровергава от показанията на св.Калчев и от последващите му действия. Веднага след смяната си е уведомил органите на полицията и през цялото време им съдействал. Освен това от показанията на директора на училището св.Р. се опровергава и твърдението на М., че случайно са минали от там за дома си. Тази пътека през двора на училището е неосветена, стръмна и идвайки от стъкларския завод изобщо не е прекия път до техните домове, т.е. те целенасочено са били там, за да извършат кражба на кабела, а от там и достоверността в показанията на св.Калчев, че осветявайки ги е видял разровения кабел. Неговите действия по време на кражбата от двамата млади мъже, проформа съгласявайки се с тях, както и съгласието му да вземе пари от тях са абсолютно житейски оправдани. Самият той е възрастен мъж, невъоръжен, намиращ се в тъмно място и без контакт с друго лице, което да го подкрепи, но в същото време той е причината за разкриване на престъплението.

Оплакването на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия М. също е НЕОСНОВАТЕЛНО, тъй като не се излагат съображения в тази насока, а се иска пълното му оправдаване!!

Независимо от това първоинст.съд при определяне вида и размера на наказанията за подс.М. е приел само смекчаващи вината обстоятелства, акцентирайки най вече на частичните му признания и не  отчел отегчаващи такива, независимо, че деянията му са с висока степен на обществена опасност  и наложените наказания в минималния размер на предвиденото в закона в никакъв случай не са явно несправедливи. 

По горните съображения, Варненският апелативен съд на  осн. чл.338 от НПК

Р       Е        Ш       И:

                    ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 33 от 13.03.2008г. по НОХД № 35/08г. по описа на Варненския окръжен съд с подсъдими Й.Й.К./ по отношение на когото присъдата е влязла в законна сила / и  И.А.М..

С   Решение № 474/2008 г. от 14.11.2008 г. по КД № 528/2008 г. по описа на ВКС на Р България е потвърдено решението на Варненски апелативен съд.

                 Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред ВКС след съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.