Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………                           Година  2010                          Град Варна

Варненският окръжен съд                                          Наказателно отделение

На двадесет и шести февруари                           Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ:   Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 16 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 135/12.11.2009 г. по НОХД № 1334/09 г. на Окръжния съд в гр.Варна, с която подсъдимият А.С.Д. е признат за виновен за две престъпления от общ характер, наказуеми съответно по чл.142, ал.2, т.3 и по чл.152, ал.2, т.1 от НК, и осъден на три години и шест месеца и на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като след групиране е определено да изтърпи по-тежкото от тях при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. За да вземе тези осъдителни решения първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 07.08.09 г. в гр.Обзор, подсъдимият е отвлякъл ненавършилата 18 години Х.П., с цел противозаконно да я лиши от свобода, а на 08.08.09 г. в с.Попович се съвкупил с нея, като я принудил към това със сила и заплашване.

Въззивното производство е образувано по бланкетна жалба от защитника на подсъдимия, адвокат Р.Р.,***, в чието допълнение се аргументира твърдение за необоснованост като следствие от неправилен анализ на доказателствения материал и се иска постановяване на нова оправдателна присъда. В съдебно заседание жалбата се поддържа на същото основание.

По връчения препис от жалбата са постъпили възражения от прокурора в първоинстанционната прокуратура, с които тя се определя като необоснована и се изразява съгласие с доказателствените изводи за вината на подсъдимия. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратурата счита, че с мотивите е даден отговор на всички възражения на защитата и са обсъдени всички доказателства, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въз основа на събраните и проверени в съответствие с правилата на НПК доказателства, в първата инстанция е била възприета накратко следната фактическа обстановка:

Свидетелката Х.П., родена на *** г., и подсъдимият А.Д.,***. През 2008 г. те имали интимна връзка, но макар свидетелката да изпитвала чувства към подсъдимия, тя сама инициирала прекъсването на отношенията, поради неговото властническо и грубо понякога поведение в резултат на болезнена ревност. Подсъдимият не приемал това нейно решение и продължавал да я търси по телефона, а на отказите й реагирал с обиди и закани, проявявани включително публично, с намеса на полицейски служители. Поведението на подсъдимия внушило чувство на страх в свидетелката. Към месец август 2009 г. свидетелката работела и живеела на квартира в гр. Обзор.

На 07.08.2009 г. подсъдимият отишъл в гр.Обзор с автомобила си “Маестро Роувър”, ДК№ В 1259 КМ и приятелите си - свидетелите М.П. и З.С.. По негово искане, към 23.00 часа те се отправили в района на квартирата на свидетелката П., която по същото време се прибирала. Автомобилът я застигнал, подсъдимият казал на водача да спре, слязъл, настигнал я, и като обгърнал тялото и с ръце, с дърпане и блъскане я вкарал вътре. Свидетелката заплакала, настоявала да я остави, дърпала се и викала, но той я бутнал на задната седалка до свидетеля С., а сам седнал от другата й страна и казал да тръгват за с. Попович. По пътя свидетелката се молела на подсъдимия да я пусне, но той я ударил и викнал, че няма да я остави, че иска да е с нея и ще я открадне. Изплашена, свидетелката започнала да звъни на сестра си и на своя приятелка, но подсъдимият й взел телефона. Като пристигнали в с. Попович, свидетелите си тръгнали. Подсъдимият подкарал колата към гориста местност, където имало хижа, но като я наближили, се видели автомобили и хора, и той веднага обърнал. По обратния път питал свидетелката иска ли да я свали и остави сама в гората.

От там подсъдимият откарал момичето пред дома си в с.Попович, издърпал я за ръцете към къщата, блъснал я в своята стая на леглото, заключил вратата и пуснал телевизора. Подсъдимият се съблякъл, свалил обувките на свидетелката и искал да махне и дрехите й. Тя се противяла, но той я хванал за краката и я събул, задърпал я силно към себе си и сам се приближавал към нея, след което, макар че свидетелката го бутала и драскала, проникнал в нея вагинално и осъществил полов акт с продължителност приблизително десет минути. Като свършил, подсъдимият уведомил пострадалата, че и занапред ще я насилва.

Свидетелката поискала подсъдимият да я върне в квартирата й в гр.Обзор и той взел за целта автомобила на съседа си - свидетеля Хюсеинов, като последният само бегло видял пострадалата, защото при вида му тя се отдръпнала и прикрила. Около 02.00 часа подсъдимият оставил пострадалата пред квартирата й. Тъй като вече й бил върнал телефона, разплакана, тя се обадила на сестра си, извикала я при себе си и й разказала за случилото се, а на сутринта споделила с родителите си и с приятелката си – свидетелката А.С.. Същата сутрин се тъжила и пред полицията.

По жалбата.

Подробното допълнение към нея съдържа доводи за необоснованост и твърдение, че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствения материал едностранчиво и логически непоследователно, като в нарушение на процесуалните правила не се е мотивирал защо кредитира само част от доказателствата – тези, обосноваващи виновността, които според жалбоподателя се свеждат до показанията на пострадалата, майка й и сестра й, а всички останали /изрично изброени - обяснения на обвиняемия, показанията на другите свидетели, огледа на веществени доказателства и експертизите/, определени в жалбата като оневиняващи, пак според нея, съдът е коментирал или само в частта си, подкрепяща обвинението, или изобщо не са коментирани.

Това виждане на жалбоподателя не се споделя от въззивната инстанция, според която осъдителният съдебен акт не е лишен от доказателствена основа, а при анализът й първостепенният съд не е допуснал нарушение по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

В мотивите си съдът е отбелязал, че приема фактическата обстановка за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадените пред него показания на свидетелите Х.П., р.с., С. П., И.М., О.Б., А.С., А.Д., З.Д., Х.М., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т. 1 от НПК показания на свидетелите М.П. и З.С.,  прочетените съгласно чл.373, ал.1 НПК показания на Д.Ж., А.П., М. Д., С. Д., С.Е. и С.М., позовал се е на всички експертни заключения по делото и на данните от приобщените писмени доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване,  протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, писмо от РПУ Бяла, протоколи за полицейски предупреждения, жалба.

Съдът с право е кредитирал изцяло показанията на пострадалата П., понеже са последователни и непротиворечиви, и извън  обясненията на подсъдимия, изцяло кореспондират с другия доказателствен материал, като изводът за тяхната достоверност се подкрепя и при разпита на вещото лице по СПЕ.

Фактът, че подсъдимият е искал отношенията му с пострадалата да продължат, независимо и без да се съобразява с нейните желания, както и склонността му да приложи за тази цел насилие, се установява както от нейните показанията, тези на майка и сестра й, така и от показанията на свидетелите Ж., М., Е. и С., от жалбата до полицията, в която е описан конкретен негов акт на агресия, и от протоколите за предупреждение по ЗМВР.

Безспорни свидетелства за упражненото конкретно инкриминирано насилие при отвличането на пострадалата вечерта на 07.08.2009 г. се съдържат в показанията на свидетелите М.П. и  З.С., дадени непосредствено след деянието пред съдия на досъдебното производство, които съдът правилно възприема като последователни, взаимно допълващи се и изцяло и детайлно съвпадащи с твърденията на пострадалата.

А за насилието, елемент от престъпния състав на изнасилването, са налице и обективни данни, съдържащи се в съдебномедицинските експертизи, които са установили както следите за това по пострадалата - кръвонасядания по долните й крайници, като резултат на удари с твърди тъпи предмети, от стискане с ръце, включително при опит да се разтворят краката, така и следите от нейната съпротива по подсъдимия - кръвонасядания по дясната му мишница и лявото рамо, които се получават по общия механизъм на удари с твърди тъпи предмети, стискане с ръце и др., реализирани в указаните области.

Сломяването на съпротивата на пострадалата в случая се е осъществило от поредицата наслагващи се събития – почти стигнала до дома си, тя неочаквано и грубо е натикана в автомобила на подсъдимия, притисната на задната седалка от него и приятеля му, а мобилният й телефон е отнет, при което още в хода на това пътуване тя разбира, че молбите, сълзите и съпротивата няма да помогнат. След като пристигат в селото в среднощен час и приятелите на подсъдимия си тръгват, той не я завежда в родния й дом, дори не я въвежда в своята къща, а продължава да демонстрира решимостта си да получи това, което си е наумил, въздействайки психически върху пострадалата с поведението си на готовност да постъпи с нея както си реши – изкарва я в покрайнините на селото, насочва се към друго село, шофира автомобила в гориста местност, заплашва да я изостави там сама. За това и след всички тези изживявания, когато се връща в селото пред своята къща, за подсъдимия не е трудно да избута вътре пострадалата и против волята й да финализира първоначалните си намерения за съвкупление. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че предходните интимни контакти между двамата, включително нейните действия да ги скрие от родителите си, фактът, че е отговаряла на SMS-съобщенията му, нещо повече, дори чувствата, изпитвани от позицията на младата й възраст, не могат  да имат никакво отношение към конкретния насилнически акт, нито да го изключат като такъв, щом са налице конкретните доказателства за него, които установяват, че той не е бил доброволен и пострадалата, против своите желания, е била принудена към него.

Макар и обемна, предметната жалба не съдържа такива доводи, които да обуславят посочването на различни от горните основания в подкрепа на взетото от въззивната инстанция решение, а изобилните недопустими изрази и квалификации по повод процесуалната дейност и изложените мотиви от първоинстанционния съд не налагат вземането на отношение по тях.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отмяна или изменение на присъдата, включително и във връзка със справедливостта на наложеното наказание, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 135/12.11.2009 г. по НОХД № 1334/09 г. на Окръжния съд в гр.Варна.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: